Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1205 21.05.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Марина Димова
Като разгледа докладваното от съдията
Ковачева
гражданско дело № 6146 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Стефан Младенов Заманов, с която се моли съда
да приеме за установено, че
ответникът Л. Л. Т. (Л.), ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 149,53
лева, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия
за периода от 23.08.2015 г. до 22.10.2015 г., за което са издадени фактури с №
**********/30.09.2015 г. и № **********/31.10.2015 г., обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 27.10.2015г. до 14.05.2018г.
в размер на 38,28 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 15.05.2018
г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1730/16.05.2018 г. по ч. гр. д. № 3496/2018 г. по описа на Бургаския районен
съд.
Посочено е, че
страните са били в облигационна връзка по повод сключен договор за продажба на
ел. енергия за обект на потребление в ****, ИТН: 2635860. Длъжникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на стойността на електрическата енергия, доставена
от ищеца на
основание общите условия на дружеството - кредитор и чл. 98а от Закона за енергетиката,
за периода от 23.08.2015 г. до 22.10.2015 г. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
Ответникът чрез
особен представител е оспорил предявените искове. Посочил е, че не става ясно
дали ответникът е собственик, наемател или ползвател на въпросния обект. Не е
доказано наличие на облигационна връзка между страните, нито че ел. енергия е
доставена в имота. Моли съда да отхвърли исковете.
Предявените искове са
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Предвид така
заявените искания и въз основа на материалите по делото, Бургаският районен съд
намира следното:
Представени са от
ищцовата страна 2 бр. фактури, неоспорени от насрещната страна, с № **********/30.09.2015
г. за отчетен период 23.08.2015 г. – 22.09.2015 г. и № **********/31.10.2016 г.
за отчетен период 23.09.2015 г. – 22.10.2015 г. Посочено е, че мястото на
потребление е ****. Представен е препис – извлечение от счетоводна сметка на
ищцовото дружество, в която са отразени задълженията на ответника по процесните
фактури в общ размер от 187,81 лева плюс лихва за забава върху тях в размер на 38,28
лева.
Приложена от Община Бургас
е справка, видно от която Т. е декларирала недвижим имот в гр. ****** като
партидата е закрита към дата 31.12.2019 г. на основание продажба на имота. Видно от
приложената по делото справка за адресна регистрация на лицето, Т. е
регистрирала постоянен адрес ***. На 01.03.2010 г. Т. е подала заявление в ЕВН
за разсрочено плащане на задълженията за обект в ж. к. Меден рудник, бл. 13,
вх. 1, ет. 5.
При така обсъдените
доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск
за основателен.
За да бъде уважен
предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало
при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор
за предоставяне на електроенергия, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
В случая ответникът
изрично е оспорил качеството потребител и съответно доказването на това
обстоятелство е указано в доказателствена тежест на ищеца. Въпреки
разпределената му доказателствена тежест за това, не са представени
доказателства ответникът да бил собственик или ползвател на посочения в
исковата молба имот за процесния период от време – 08 – 09.2015 г. и на това
основание да e потребител на ел. енергия и да
дължи заплащането й. Представеното по делото заявление, подадено от Т. за
разсрочване на задължения, е от 2010 г. и не установява по безспорен начин
наличие на облигационно отношение към 2015 г. Справката, представена от Община
Бургас, касае друг имот – в бл. 418, а процесният е в бл. 413. Липсва законово
основание да се предполага съвпадение между постоянния/настоящ адрес на
ответника и собствеността на електроснабдения имот, тъй като не съществува
изискване договорът за продажба на ел.енергия да се сключва само за имот, който
се обитава от собственика му. Съдът счита, че представените извлечение от
сметки и фактури не установяват, че ответникът е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имота, находящ се в ****, тъй като посочените документи не са предвиден в
закона способ за придобиване и за доказване на собственост или други вещни
права върху недвижим имот, като за качеството потребител/клиент е без значение
на чие име се води съответната партида. По делото липсват каквито и да е преки
или косвени доказателства, доказващи вещни права на ответника върху процесния
имот.
След като не е
доказано, че ответникът е клиент по смисъла на ЗЕ и общите условия, съответно,
че между страните е съществувало облигационно отношение към процесния период,
то искът за главница, ведно с претенцията за обезщетение за забава и законната
лихва са неоснователни и следва да се отхвърлят, без да се обсъждат останалите
събрани по делото доказателства.
Ето защо Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37,
представлявано от Стефан Младенов Заманов и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, с които се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Л. Л. Т. (Л.), ЕГН
**********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 149,53 лева, представляваща стойността на
доставена и потребена електрическа енергия за периода от 23.08.2015 г. до
22.10.2015 г., за което са издадени фактури с № **********/30.09.2015 г. и №
**********/31.10.2015 г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода от 27.10.2015г. до 14.05.2018г. в размер на 38,28 лева, ведно
със законна лихва върху главницата от 15.05.2018 г. до изплащането й, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 1730/16.05.2018 г. по ч. гр. д. №
3496/2018 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД