Р
Е Ш Е
Н И Е
№260102
гр.Добрич 14.07.2022 год.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На осми юни 2022 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №806 по описа за 2020
год.,
за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството е по реда на
глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК. Подадена е въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“ при МВР- гр. София чрез юрисконсулт И. срещу
решение №60/10.07.2020 г. по гр.д.№485/2019 г. на Каварненския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Г.Н.Г. с
ЕГН **********, с
адрес ***
-сумата от 1492,33 лв, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периодa от 28. 08.2016 г. до 28.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на исковата молба- 28. 08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението;
-сумата от 320 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение;
респ.
въззивникът е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 59,69 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер
на 168 лв.
В жалбата се изразява
становище за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Въззивникът настоява за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск. Изразява
се становище,че в случая не можела да намери приложение общата разпоредба на
чл.9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като статутът на служителите в МВР се уреждал със
специалния ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал неговите права и
задължения и възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива. Ако
законодателят считал, че следва да се прилагат по аналогия КТ и издадените въз
основа на него подзаконови актове, то той щял да изрази тази си воля изрично,
както процедирал напр. в чл.190 от ЗМВР и чл.142 ал.5 от ЗМВР. За процесния
период имало правна регламентация на нощния труд в МВР - така чл.187 ал.1 от ЗМВР във връзка с ал.3 и чл.179 от закона, както и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. При наличието на
специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ от първоинстанционния съд
било неправилно. Освен това се излагат доводи, че районният съд не съобразил,
че при прилагане и на двете регламентации /специална и обща/ ищецът не е
положил извънреден труд поради липса на доказателства да е работил на смени,
превишаващи заложените 12 часа за смяна.
Въззивникът ГД „Гранична полиция“ при МВР гр. София претендира присъждане изцяло на сторените
от него разноски в първата и в настоящата инстанция.
В писмен отговор въззиваемият Г.Н.Г. чрез адвоката си изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното решение, респ. за присъждане в негова полза на сторените от същия
разноски във въззивната инстанция. Сочи, че през процесния период липсвало
изрично законово правило, уреждащо въпроса дали е налице извънреден труд при
надвишаване нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време
вследствие превръщане на нощните часове в дневни. При тази празнота следвало да
намери приложение принципът за законност, според който съдът следвало да решава
делата според точния смисъл на законите, а при тяхна непълнота според общия им
разум, основните начала в правото и морала.Именно затова приложение следвало да
намери правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Иначе служителите в МВР щели да бъдат
поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение.
Като постави на разглеждане
въззивната жалба, Добричкият
окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1
от ГПК, визиран в решението на КРС като двуседмичен от връчване на същото /въззивникът
ГД „Гранична
полиция“ при МВР гр.София е получил препис от
първоинстанционното решение на 17.07.2020 г.,а жалбата му е подадена по пощата
на 30.07.2020 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 31.07.2020 г. Жалбaта е
депозирана и в
рамките на законоустановения двуседмичен срок. Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването ѝ от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване
на неизгодното за нея първоинстанционно решение. Разгледана по същество, жалбата на ГД „Гранична полиция“ при МВР -гр. София е основателна.
Атакуваното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,съдържащо изискуемите по закон реквизити,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо като постановено по предявения
допустим осъдителен иск . Решението
на КРС е неправилно, като съображенията за този извод са
следните:
Гр.д.№485/2019 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.№3069/28.08.2019 г.,като след изменение на иска по
размер, допуснато с определение на КРС в открито съдебно заседание на
18.06.2020 г., е предявен иск
от Г.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес *** срещу ГД „Гранична полиция“
при МВР-гр.София ,както следва:
-иск с
правно основание чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.179 ал.1 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1492,33 лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване
на нощен в дневен такъв за периода 28. 08.2016 г. - 28.08.2019 г.,ведно със законната лихва върху цялата сума,считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението.
Безспорно е установено по делото,че през процесния период
страните са били в служебни правоотношения и че ищецът Г. е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени
графици,при режим на труд-дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при
сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.През периода 28.
08.2016 г.-28. 08.2019 г. ищецът е служител на ГД „Гранична полиция“ при МВР гр. София
на длъжността „младши инспектор-оператор на ЦАС и ПВН“ в ГПУ Каварна, към РДГП
–Бургас, която е на структурно подчинение на въззивника. По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза,по която вещото
лице Г.Н.извършва справка с приложените документи,в т.ч.
графици за действително положен труд от ищеца,протоколи за отчитане на отработеното
време между
22,00 ч. и 6,00 ч. съгласно
Наредба №8121з-776/29.07.2016
г., и установява,че с оглед
заеманата длъжност „ младши инспектор-оператор на ЦАС и ПВН” през процесния период Г.Г. е полагал труд при сменен режим
на дневни и нощни смени с продължителност от по 12 часа,в т.ч. и от 22,00 ч. до 06,00 ч.,при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.Вещото лице констатира,че
за периода от 28. 08.2016 г. до 28. 08.2019 г. реално положеният от ищеца нощен труд е общо 1504
часа / таблица 1, т.5 от задачата/.През процесния
период не е осъществено преобразуване на нощен към дневен труд.Към заплатата на
ищеца е начислен и изплатен извънреден труд до 70 часа на тримесечие,формиран
като разлика между действително отработените часове по график,в т.ч. нощен труд
без превръщането му в дневен,и нормативно определения брой часове за
тримесечие. Вещото лице е
преизчислило реално положения нощен труд от ищеца от общо 1504 часа съобразно
чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата,като го е приравнило на
дневен с начисляване на коефициент 1,143.При това преизчисление се
получава положен от ищеца дневен труд от общо 1719, 07 часа.(или приблизително 1719 часа)
(таблица 1, в.5 от задачата). При съобразяване нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа
седмично при
5-дневна работна седмица /чл.187 ал. 1 от ЗМВР/ и правилото по чл.26 ал.1 и ал.2 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. при сравнение на общия брой
реално отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни с
нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период се установява,че за
периода от 28.08.2016 г. до 28. 08.2019 г. е
положен от
ищеца извънреден труд от общо 215 часа.При съобразяване часовата
ставка на ищеца експертът изчислява за
периода от 28. 08.2016 г. до 28. 08.2019 г. парична равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния труд
към дневен в размер на 1492,33лв.
Спорният въпрос по
делото е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд
допустимо ли е горното преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/,уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по
трудов договор,т.е. отношения,регламентирани от Кодекса на труда,или приложение
намират само специфичните правила в тази сфера на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и издадените от министъра на вътрешните
работи подзаконови актове.
Регламентацията
в ЗМВР е следната:
Съгласно разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения.Допълнителните възнаграждения са лимитивно
посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР.Според чл.178 ал.1
т.3 от ЗМВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд,а според
чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща и допълнително възнаграждение за нощен
труд.Извънреден е трудът,полаган извън рамките на установеното работно
време,т.е. в конкретната хипотеза това са часовете труд,които надвишават
нормативно установения брой часове нощен и/или дневен труд.Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни-подневно,а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР.При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период-чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР.Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за
служителите,работещи на смени,чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 във
връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/.Според разпоредбата на чл.187
ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,за
неговото отчитане,за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време,режимът на дежурство,времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
При
действието на ЗМВР,обн. ДВ,бр.53/27.06.2014 г.,са приети и действали следните подзаконови нормативни актове:
-Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото
отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от
министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.69 от 19.08.2014
г.,отм.бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,бр.60/02.08.2016 г.,в сила
от 02.08.2016 г./;
-Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за
компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето
за отдих и почивките на държавните служители,издадена от министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ, бр.40/02.06.2015 г.,в сила от 01.04.2015 г.,отм. с решение №8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ,бр. 59/;
-Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото
отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители,издадена от
министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,бр.60/02.08.2016 г.,в сила от 02.08.2016 г.,отм.бр.3/10.01.2020
г.,в сила от 10.01.2020 г./.
През
процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.В същата липсва
разпоредба,регламентираща преобразуване на нощния труд на държавните служители
в МВР в дневен.Съгласно чл.32 ал.1 от Наредбата положеният труд извън редовното
работно време се компенсира при условията и в размерите,определени в специалния
ЗМВР.Няма препращане за неуредени хипотези към общия КТ,уреждащ
правоотношенията,произтичащи от трудов договор,респ. към подзаконови нормативни
актове,детайлизиращи приложението на норми от КТ.Факт е,че в определени
хипотези самият ЗМВР извършва такова препращане-така напр. чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР;чл.142 ал.5 от ЗМВР,което означава,че волята на законодателя е спрямо
служебните правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният
ЗМВР,съобразяващ спецификата на работата на тези служители,а субсидиарно
приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в изрично посочени от
специалния закон хипотези-чрез нарочно препращане.
Сочи се от
ищеца,че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота относно начина на
определяне размера на положения извънреден труд,неговото отчитане и
компенсиране,поради което следвало да се приложи субсидиарно разпоредбата на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата,приета с ПМС №4/17.01.2007 г.,обн.ДВ,бр.9/26.01.2007 г.,в сила от
01.07.2007 г.Според цитираната норма
при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време,установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място,т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143,получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното
/8 часа според
чл.136 ал.3 от КТ/ и нощното
/7 часа според
чл.140 ал.1 от КТ/ работно
време.Горното
правило е напълно неприложимо спрямо служителите на МВР,за които специалният
закон предвижда,че нормалната продължителност на работното им време е 8 часа
дневно /чл.187 ал.1 от ЗМВР/,а за работещите на смени се предвижда полагане на
труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа,като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл.187 ал.3 изр. посл. от ЗМВР/,т.е. се допуска нормална продължителност и на нощното работно време до 8
часа.Последното е съобразено със спецификата на служебните задължения на
служителите,които са призвани да отговарят за опазване на обществения ред през
цялото денонощие и е необходимо да се осигури непрекъснатост на работния
процес.Така по логиката на чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен при служебните правоотношения в МВР би следвало да е 1
/8:8=1/.Така съотношението на нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1, докато според КТ е 8:7.Последното обосновава и нуждата при правоотношение
по КТ и упражняван нощен труд същият да се преизчисли по реда на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ чрез коефициент 1,143.По отношение на служителите на МВР коефициентът е
1,поради което и липсва нужда от извършване на такава трансформация.Горното
обяснява и липсата в ЗМВР и цитираната наредба на министъра на вътрешните
работи на разпоредба,сходна с разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.Липсата на
подобна норма в цитирания подзаконов акт не може да се разглежда като
празнота,а като решение на изпълнителния орган,съобразено със спецификата на
полагания от служителите на МВР труд.
Изложеното обосновава
неприложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ в служебните правоотношения
в МВР.Тази неприложимост се мотивира и от факта,че горната наредба е подзаконов
нормативен акт,издаден да регулира отношенията по КТ.С разпоредбата на чл.2
ал.2 от НСОРЗ е определен обсегът на действие на тази наредба-тя се прилага
само по отношение на работниците и служителите по трудово правоотношение.С
разпоредбата на чл.2 ал.3 от НСОРЗ е изключено приложението на наредбата за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация.След като
НСОРЗ е неприложима според горната изрична разпоредба дори спрямо категория
лица,заети по трудово правоотношение,за които е предвидена специална нормативна
уредба в рамките на КТ /чл.107а от КТ/,то на още по-голямо основание същата е
неприложима спрямо лица по служебно правоотношение,чиято трудова дейност се
регламентира от специален закон-ЗМВР.Следователно НСОРЗ не следва да се прилага
субсидиарно,нито по аналогия в хипотези,за които е налице специална правна
уредба /в този смисъл решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на III г.о.,ГК на ВКС;решение №197/07.10.2019 г. по
гр.д.№786/2019 г. на IV г.о.,ГК на ВКС/.На държавните
служители по служебно правоотношение в МВР,работещи на смени,се дължи заплащане
на извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР/,формиран
като разлика между действително отработените часове по график,в т.ч. нощен труд
без превръщането му в дневен,и нормативно определения брой часове за
тримесечие,като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на
чл.187 ал.6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение/.Отделно им се дължи и допълнително заплащане на нощния труд
/чл.179 ал.1 от ЗМВР/,като размерът на възнаграждението се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи /чл.179 ал.2 от ЗМВР/.Така за полагания от
служителите на МВР извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална
нормативна уредба,не е налице празнота в нормативната база,нуждаеща се от
запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни актове.
С решение от
24.02.2022г. по дело №262/2020г. съдът на Европейския съюз се е произнесъл по
прeюдициално запитване относно действието на чл.8 и чл.12 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. за някои аспекти
на организацията на работното време. Прието е, че посочените разпоредби следва
да бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба,
която е относима към нормалната продължителност на нощния труд, да урежда по-кратък
нощен труд на работниците от публичния сектор полици и пожарникари от
предвидената в закона нормална продължителност на работа през деня. Възприета е
позиция, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват
други мерки за организация под формата на продължителност на работното време,
за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на
особената тежест на полагания нощен труд. Касателно действието на чл.21 от
Хартата на основните права на Европейския съюз Съдът съюз е възприел, че се
допуска определената в закон на държавата -членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се прилага за
работници в публичния сектор, в т.ч. за полицаи и пожарникари. Основно и съществено
е разликата в третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий,
който е свързан с допустима от закона цел на посоченото законодателство и да е
съразмерна на тази цел. Правомощие единствено на националните съдилища е да
преценят и проверят релевантните категории работници, съобразно националното
законодателство и да преценят налице ли е сходство в положението им. Подход на
законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на
държавата и за работещите в тях, които се различават помежду си от една страна,
а от друга - от тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично
уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност,
правосъдната дейност и др. С разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР статутът на
служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед
осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са
корелативни определени предимства и ограничения: на работещи по трудово
правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба
и особените държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР. В националното
законодателство е урегулирана различна продължителност на нощния труд за
различните категории работници, което се определя от характера на извършваната
от тях дейност и особености на трудови функции на полагащите нощен труд -
лекари, санитари, медицински сестри, шофьори, строители, военнослужещи или
цивилни служители в МО. Независимо дали работниците полагат нощен труд в
частния или в публичния сектор, обективен е подходът на законодателя относно
разграничението по отношение на продължителността на нощния труд, обусловено
единствено от характерните функции, които осъществява всяка различна категория
служители. Същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за
компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на
работното време и почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения,
пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд - право
на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при специфични
условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки.
Предвид изложеното
претенцията на ищеца за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен
и за осъждане на ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден
труд вследствие горното преобразуване е неоснователна и подлежи изцяло на
отхвърляне.Първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските,отговорността за които
следва да се разпредели съобразно изхода от спора. При този изход от спора /цялостно
отхвърляне на иска / ищецът по делото Г. Н. Г. няма право на разноски за
първата и въззивната инстанция и такива не следва да му се присъждат.Право на
разноски за двете инстанции
на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът по делото ГД '' Гранична
полиция'' при МВР-гр.София,който изрично
е претендирал такива. За първата инстанция следва да му
се присъдят разноски на основание чл.78 ал.8 от ГПК за юрисконсултско
възнаграждение,което съгласно чл.37 от ЗПП във връзка с чл.23 т.1 предл.2 и
чл.25 ал.1 от НЗПП следва да е в размер на 150 лв /при предвидени граници на
заплащането от 100 лв до 360 лв/ предвид защитавания неголям материален интерес
и средната фактическа и правна сложност на делото.За въззивната инстанция
следва да се присъдят разноски в размер на 29,85 лв държавна такса по
обжалването и 100 лв юрисконсултско възнаграждение,което за настоящата
инстанция е на минимума,доколкото делото приключи без събиране на доказателства
и при преповтаряне на доводите,изложени пред първоинстанционния съд.
При
отхвърляне на иска ищецът Г.Н.Г. не дължи държавна такса за водене на делото по
сметка на КРС,нито разноски за вещо лице,изплатени от бюджета на съда.Същите
остават за сметка на бюджета на съда,тъй като ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски като държавен служител на МВР и поради това,че образуваното
дело е свързано с негово служебно правоотношение /така т.23 от ТР №6/06.11.2013
г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от
гореизложеното, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №60/10.07.2020 г. по гр.д.№485/2019 г. на Каварненския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен
от Г.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес *** срещу
ГД „Гранична полиция“ при МВР-гр.София,
за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при
МВР-гр.София да заплати на Г. Н.Г.:
-сумата от 1 492,33
лв.,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 28.08.2016 г. до 28. 08.2019
г.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ГД „Гранична
полиция“ при МВР-гр.София сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР-гр.София сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 129,85 лв /сто двадесет и девет лева
и осемдесет и пет стотинки /,от които 29,85 лв държавна такса по
обжалването и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.