№ 3
гр. С., 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно
наказателно дело № 20252230201437 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „ДМ Т.и“ ЕООД, с ЕИК: ..............., чрез адв. М.
К., против Наказателно постановление (НП) № 003/07.08.2025 г., издадено от
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-гр. С., с което на
основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева (511,29 евро) за
нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2/2021 за специфичните изисквания
към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения,
училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на
училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при
организирани мероприятия за деца и ученици.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Описва се, че се отнася до обект в кв. „Сини Камъни“, ОУ „Елисавета
Багряна“. Счита, че НП е издадено в нарушение, тъй като в АУАН и НП е
посочено, че нарушението е описано само под общата разпоредба на чл. 70, ал.
2 ЗУАВ. Сочи несъобразяване на органите на ОБДХ с Наредбата за
изискванията към какаото и шоколадовите продукти. Счита, че нарушението
не е извършено и моли НП да бъде отменено.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. К. поддържа жалбата,
сочеща незаконосъорабзност на НП и моли съда за неговата отмяна.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на храните-гр.
С., чрез юрк. К. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 13.01.2025 г.
инспектори от ОДБХ-С., на основание чл. 109 от Закона за храните,
извършили проверка по официален контрол на обект: Бюфет, находящ се в гр.
С., ул. „Йосиф Щросмайер“ №9, находящ се до НУ „Васил Левски“,
стопанисван от „ДМ Т.и" ЕООД (а не на обект в кв. „Сини Камъни“, ОУ
„Елисавета Багряна“, както се твърди в жалбата). Констатирано било
несъответствие, като част от приеманите храни (подробно описани в АУАН и
НП) не отговаряли на специфичните изисквания, разписани в Наредба № 2 от
20.01.2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на
храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за
търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения,
както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и
ученици. Установено било, че се доставяли захарни и шоколадови изделия,
съдържащи палмови мазнини, хидрогенирани и частично хидрогенирани
растителни мазнини, с което са нарушени изискванията на чл. 22, ал. 2, т. 1 и т.
2 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г.
На 18.02.2025 г., във връзка със съставения Констативен протокол №31 и
преминалата проверка, бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 000440. Актосъставителят приел, че „ДМ Т.И“ ЕООД,
представлявано от Д. П. Т., е извършило нарушение на чл. 22, ал. 2 от Раздел
V на Наредба 2/2021 за специфичните изисквания към безопасността и
качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове
и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детски
2
заведения. Несъответствията са подробно описани в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно
постановление № 003/07.08.2025 г., с което на основание чл.134, ал. 2 от ЗХ (а
не на осн. чл. 70, ал. 2 от ЗУАВ, както се твърди в жалбата) на „ДМ Т.И“
ЕООД, за нарушение чл. 22, ал. 2 от Раздел V на Наредба 2/2021, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лв.
(511,29 евро).
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
актосъставителя Д. Б. Г. и свидетеля Ю. Д. А., тъй като същите се явяват
логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите
са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за
елементите от състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за
форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с
участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и
НП отговарят на изискванията за форма, съдържание и реквизити,
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в тази връзка не се
констатират нарушения на процесуалните правила, които да се определят като
съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на
формулираното обвинение, поради което доводите на жалбоподателя в
3
обратната насока са неоснователни.
Същите са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
По отношение приложението на материалния закон:
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение чл.
22, ал. 2 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г. за специфичните изисквания към
безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения,
училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на
училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при
организирани мероприятия за деца и ученици, е законосъобразен и обоснован,
тъй като съответства на установеното в казуса фактическо положение.
Фактите, на които се основава извода за нарушение са безспорни между
страните. Те се установяват без противоречия от всички събрани
доказателствени материали - гласни и писмени, които съдът кредитира
изцяло. Не е спорно, че търговско дружество „ДМ Т.и“ ЕООД има качеството
„бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от Закона за храните, тъй като извършва
дейност по дистрибуция на храни. В дефинитивната норма на § 1, т. 6 от
Допълнителната разпоредба на Закона за храните е определено понятие то
"дистрибуция на храни", а именно: "всеки етап на разпространението на
храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.
Безспорно е установено, че „ДМ Т.и“ ЕООД има регистриран обект за
търговия на дребно с храни с регистрационен номер *********,
позициониран на територията на Начално училище „Васил Левски“, в който е
извършена процесната проверка. Следователно, като лице, стопанисващо
обект за продажба на пакетирани храни, търговското дружество има
качеството "бизнес оператор" по смисъла на закона.
Специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните,
предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия
на дребно на територията на училищата и на детските заведения са
определени в НАРЕДБА № 2 от 20.01.2021 г.
В чл. 22, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че в обектите по чл. 1 се
предлагат само краве масло, слънчогледово, рапично, царевично масло и
зехтин, а съгласно ал. 2 - не се разрешава предлагането на храни, съдържащи:
4
т. 1 - мазнини извън посочените в ал. 1; т. 2 - хидрогенирани и частично
хидрогенирани растителни мазнини; т. 3- растителни мазнини, за които на
етикета не е посочен видът на преработката им.
Видно е, че проверените продукти съдържат масла и мазнини извън
разрешените. Нарушението е напълно доказано от свидетелските показания и
писмените доказателства по делото.
Доводът, релевиран от жалбоподателя, че в Наредбата за изискванията към
какаото и шоколадовите продукти, приета с Постановление №367 на МС от
2021 г., има допустимо количество до 2 % палмово масло в този вид продукти,
съдът счита за нерелевантен към настоящия казус.
Действително в чл. 38, ал. 2 от Наредба 2/2021 г. е записано, че „В
училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на
училищата се предлага само шоколад, отговарящ на Наредбата за
изискванията към какаото и шоколадовите продукти, приета с
Постановление № 367 на Министерския съвет от 2021 г. (ДВ, бр. 91 от 2021
г.).“
В чл. 13, ал. 2 от същата е записано: „ Количеството на растителни
мазнини в шоколадовите продукти не може да превишава 5 % от общата
маса на крайния продукт, която се изчислява след изваждане на масата на
добавените хранителни съставки по чл. 12.“ В приложенията към чл. 13 от
Наредбата е посочено, че за растителна мазнина се смята и палмовото масло.
Макар жалбоподателят да изтъква този довод като основание за отмяна на
наказателното постановление, следва да се вземе предвид факта, че в АУАН и
НП са изброени 24 различни вида хранителни продукти. От тях единствено
№5 „Млечно-шоколадов бар Рошен с фъстъков пълнеж“ и №13 „Млечен
шоколад Своге“ подадат под обхвата на Наредбата за изискванията към
какаото и шоколадовите продукти, приета с Постановление №367 на МС от
2021 г. Така дори да се възприеме, че административнонаказаващият орган не
е събрал достатъчно доказателства за наличието/неналичието на минимално
изискуемия процент палмово масло в тези продукти, въззивната инстанция не
може да отмени НП само на това основание, предвид че както беше казано по-
горе, касае се за 2 от общо 24 броя артикули. Това обстоятелство не може да
повлияе и на размера на наложеното административно наказание, предвид
факта, че същото е определено в минимален размер.
5
С оглед изложеното съдът приема, че установените факти правилно са
подведени под хипотезата на сочената като нарушена норма от Закона за
храните, обвързана със съответните разпоредби от нормативния акт, издаден
за прилагането и – Наредба № 2 от 20.01.2021 г. за специфичните изисквания
към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения,
училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на
училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при
организирани мероприятия за деца и ученици. В този смисъл (Решение № 668
от 22.04.2024 г. по а. н. д. № 159/2024 г. на Административен съд – Перник).
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин
извършването на описаното в АУАН и в НП административно нарушение от
ответника по касация, за което законосъобразно е бил санкциониран, като
наложеното наказание съответства на предвидения в чл. 134, ал. 2 от ЗХ
минимален размер. (такова е произнасянето и на Административен съд – С. с
Решение № 1926 от 14.10.2025 г. на АдмС - С. по к. а. н. д. № 522/2025 г. по
сходен казус.)
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се
произнесе служебно по извършените от страните разноски, имайки предвид
отправеното искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, отчитайки
неговата незначителна фактическа и правна сложност, броя на съдебните
заседания, обема на доказателствения материал, както и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемата страна пред СлРС, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят „ДМ Т.и“ ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на
130,00 лв. (66,47 евро) /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е
от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 003/07.08.2025 г., издадено от Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните - гр. С., с което на „ДМ Т.и“
ЕООД, с ЕИК: ............... и седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ген.
Кирил Ботев“ № 11 на основание чл. 134, ал. 2 то Закона за храните му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
6
511,29 евро (равностойността на 1 000,00 лева) за нарушение на чл. 22, ал. 2
от Наредба № 2 за специфичните изисквания към безопасността и качеството
на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите
за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения,
както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и
ученици.
ОСЪЖДА „ДМ Т.и“ ЕООД, с ЕИК: ............... и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ген. Кирил Ботев“ № 11, представлявано от Д. Т. да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. С.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (равностойността на
130,00 лв.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7