Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Пазарджик, 11.11.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Пазарджишки районен съд гражданска колегия в публичното заседание на тридесети октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  Председател: НИКОЛИНКА ПОПОВА

при секретаря Р.Димитрова и в присъствието на прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Попова гражданско дело № 5133 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      Предявен е иск по чл. 422 от ГПК във връзка  с чл. 415 от ГПК от   „Водоснабдяване и канаизационни услуги” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул.“Втори януари“ № 6, представлявано от законен представител  - управител Атанас Узунов, като правоприемник на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация, със седалище и адрес на управление:  гр. Пазарджик, ул.“Втори януари“ № 6, представлявано от ликвидатора Д. Георгиев Вацев, с пълномощник Д.А.С., с адрес: ***, кантора 5  срещу Д.И.К. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, като в исковата молба  се излагат обстоятелства,  че ищцовото дружество е подало  Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Д.И.К. ***,  по което беше образувано ч.гр.д. № 4168/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.

Сочи се, че по делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2294 от 22.10.2018г., съгласно чл.410 от ГПК, с която на ответника по настоящата искова молба Д.И.К. било  разпоредено да заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ“ ЕООД - в ликвидация,  гр. Пазарджик, сумата от  817.75 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, мораторна лихва върху главницата в размер на 74.36 лв. за периода от 31.07.2014 г. до 05.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.10.2018г. до изплащано на вземането, както и сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 175.00 лв. от който 25.00 лв. -държавна такса и 150.00 лв. адвокатски хонорар.

Сочи се,  че с Договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от Търговския закон, „ Водоснабдяване и канализация - в ликвидация ,, ЕООД гр. Пазарджик с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, vл. Втори януари„ № 6, представлявано от Д. Вацев прехвърля безвъзмездно на ,,Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК *********, със седалище н адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ,, Втори януари“ № 6, представлявано от инж. Атанас Узунов правото на собственост върху цялото си търговско предприятие, ведно с всички пасиви и активи на предприятието, съгласно Разпореждане № 7/29.12.2017г, на Министерски съвет.

Предвид изложеното, и с оглед обстоятелството, че в законоустановения срок от ответника по настоящата искова молба е постъпило възражение против издадената Заповед за изпълнение по ч.гр. д. №4168/2018г. за ищеца е възникнал правния интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Твърди се , че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба са приложими Общите условия за предоставяне па ВиК услуги па потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени or ДКЕВР на основание чл.6. ал 1. т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ -071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „.Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6. ал.1,  т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26.

Сочи се, че ответникът е ползвател на  В и К услуги и е титуляр на партида е абонатен номер №**** на адрес: ****. съгласно Договор № *********/01.07.2003г. за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 03.06.2014 г. - 05.09.2018 г. от „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация " ЕООД - в ликвидация, изискуеми съгласно чл.31, ал.2 и чл.42 от  Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. на ДКЕВР: чл.ЗЗ. ал.2 , чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

Общата дължима сума, предмет на настоящата претенция от страна на ищцовото дружество е в размер на 892.11лв. от които  - 817.75 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вола и отвеждане на отпадъчни води, съгласно счетоводна справка извлечение и мораторната лихва вьрху главницата в размер на 74.36 лв.за периода or 31.07.2014 г. до 05.09.2018 г. Претендира  се и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лева - 25.00 лв. - ДТ и 150 лева - адвокатски хонорар и разноските в настоящето производство, в това число адвокатски хонорар в размер на 360.00 лева   и 25.00 лева - ДТ.

С оглед на горното, счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната сума. Във връзка с изложеното, моли съда  да  приема за установено по отношение на  ответника Д.И.К., че съществува вземането  на  ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“. ЕООД. гр. Пазарджик. ЕИК *********. със седалище и адрес па управление: гр. Пазарджик, ул.Втори януари " №6, представлявано от законен представител управител инж. Атанас Узунов, като правоприемник на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ .. ЕООД - в ликвидация. ЕИК ********* гр. Пазарджик, със седалище п адрес на управление: гр. Пазарджик, ул." Втори януари " №6, представлявано от ликвидатора Димитьр Георгиев Вацев по Заповед за изпълнение на парично задължение № 2294 по чл. 410 от ГПК от 22.10.2018г., издадена по ч. гр. д.  № 4168/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик за сумите - главница в размер на 817.75 лв.,   мораторна лихва върху главницата в размер на 74.36 лв.  за периода or 3.07.2014 г. до 05.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и сторени разноски .

Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени  искания.

От адвокат Н.М. като процесуален представител на ответника Д.И.К. в срока по чл. 131 от ГПК   е постъпил писмен отговор,  в който се  излага следното становище: Поддържа се , че искът е допустим, но се оспорва неговата основателност. Сочи, че ответникът не е живял на посочения адрес през процесния период. Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Оспорва  се ответника  да е изразходил посоченото в представените по делото карнети количество вода. На основание чл. 193, ал.1 от ГПК оспорва  съдържанието им - вписаните данни в карнетите. Твърди се, че тези документи  не са надлежно оформени и не носят подписа на ответника. Отразеното количество изразходена вода в тях било служебно начислено и не отразявало реално потребление на вода от ответника, като потребител, отчетено и удостоверено по надлежния начин и ред.

Представената счетоводна справка нямала доказателствена сила, тъй като същата била съставена от ищеца, представлявала частен документ и  се оспорва  изцяло съдържанието й.Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли  предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответника дължи сумата от 892.11 лв. и да му бъдат присъдени сторените   разноски, включително и адвокатска хонорар.Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.

В хода на производството по настоящото дело предвид , поддържаното  в отговора възражение за изтекла погасителна давност, ищецът чрез своят процесуален представител е направил частичен отказ от исковите претенции и производството по делото  е било прекратено по отношение на главница в размер на 154,90 лв. за периода 31.07.2014 г. до 17.10.2015 г. и за лихва за забава в размер на 30,87 лв.  за периода 31.07.2014 г. до 17.10.2015 г. или исковите претенции се поддържат в размер на 662,85 лв. за дължима главница   и за лихва за забава в размер на 43,49 лв.  за периода 17.10.2015 до 17.10.2018  г.

       С оглед изложените твърдения в исковата молба и приложените доказателства, съдът приема за установено следното:  

От приложеното ч. гр. дело № 4168/2018 г. по описа на ПРС се установява , че ищцовото дружество  е подало заявление на 17.10.2018 г.   и е издадена Заповед № 22.10.2018 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК с  разпореждане длъжникът Д.И.К. да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на  817,75 лв.   представляваща неплатени задължения  за предоставени Ви К услуги, сумата в размер на 74,36 лв. мораторна лихва за периода 31.07.2014 г. до 05.09.2018 г. , ведно със законната лихва считано от подаване  на заявлението в съда – 17.10.2018 г. до изплащане на вземането и сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 175,00 лв.

Длъжникът в това производство е подал възражение  в срок  и  съдът е указал на заявителя  да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Искът  е предявен в срока по чл. 415 ГПК  и е процесуално допустим.

По същество.

Не е спорно и се установява , че  с Договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от Търговския закон, „ Водоснабдяване и канализация - в ликвидация ,, ЕООД гр. Пазарджик с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, vл. Втори януари„ № 6, представлявано от Д. Вацев прехвърля безвъзмездно на ,,Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК *********, със седалище н адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. ,, Втори януари“ № 6, представлявано от инж. Атанас Узунов правото на собственост върху цялото си търговско предприятие, ведно с всички пасиви и активи на предприятието, съгласно Разпореждане № 7/29.12.2017г, на Министерски съвет.

Ищецът се позова на писмени доказателства – договор № *********/ 01.07.2003 г.   за ползване на Ви К услуги за абонат № **** за обект находящ се в гр. П*, ул. ****  и справка за задължения за периода 03.06.2014 г. до 05.09.2018 г. , за който период са издадени подробно описаните в справката фактури.   Ответникът не е оспорил валидността на сключения между страните  договор. Не е спорно и се установява от представения по делото нот.акт № 69 / 2003 г.  и молба за промяна на партида, че ответникът като собственик на посочения по-горе апартамент е станал абонат на ищцовото дружество считано от придобиване на собствеността  през 2003 г.

Като писмено доказателство по делото е представено предписание  от 07.07.2016 г. , според което служител на ищцовото дружество – Е. Н.  е връчила на обитател в процесното жилище указания за представяне на документ  за изправността на измервателното устройство , издаден от оторизирана лаборатория или да закупят и монтират нов водомер в срок от 3 месеца. Освен това  е указано, че в случай на неизпълнение на това предписание  ще се начисляват служебно по 5 куб.м. за всеки обитател в жилището  и това количество ще се завишава с 1 куб.м. на всеки три месеца. Не е спорно и се установява, че предписанието е връчено на роднина  за ответника – неговата  снаха Г. К. .

Част от горните обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетелки – Е. Н. и Г. К.. Показанията на тези свидетелки са непротиворечиви относно обстоятелствата , че в процесното жилище , засичането на консумираната вода и отчитането на Ви К услугите се е извършвало редовно , като водомерът не е бил неизправен . Безспорно се установява , че при едно от посещенията си служителката на ищцовото дружество е констатирала , че е изтекъл 10 годишния срок за експлоатация на водомера , което се виждало от обозначението поставено върху пломбата му. Затова било връчено на К.предписанието за неговата смяна. От този момент , инкасаторката проверявала редовно жилището, като питала – „ подменихте ли водомера „ и и след като получавала отрицателен отговор , заявявала, че ще отчете устройството след неговата смяна. Безспорно се установява, че обитателите са били уведомени подробно за начина, по който следва да се подмени водомера и условията и реда за това.

От представените по делото карнети за отчитане потреблението на вода за абонатен № **** и от заключението на допуснатата съдебно- икономическа експертиза безспорно се установява, че за периода 17.10.2018 г. до 05.09.2018 г.  за посочения абонатен номер са били издадени общо 30 броя фактури , по които общата дължима главница възлиза на 662,84 лв., а лихвата за забава е в размер на 59,90 лв. Според експертизата  количеството консумирана вода описано във фактурите  съвпада с количеството вода , отчетено по карнета на Д.К.. Установява се , че след 01.11.2016 г. е било отбелязано , че няма достъп до имота. Освен това , безспорно се установява, че цената на количеството потребена вода, отведената вода  и пречистената вода , описани в издадените фактури  е била изчислена съгласно утвърдените цени от ДЕКЕВР  за съответните периоди.

При наличните данни  и с оглед на представените по делото писмени доказателства следва да се приеме, че във ВиК дружеството за  титуляр на партидата е воден ответника Д.К.. В случая са налице възникнали и непрекратени облигационни отношения между ответника и ищеца в качеството му на доставчик на вода.

В своя писмен отговор и в съдебната зала ответникът поддържа, че  той не обитава процесния апартамент , а разпитаната по делото свидетелка Колчакова поддържа, че тя е снаха на ответника  и заедно със съпруга си живее в жилището му от 2005 г. С тези възражения и доказателства се оспорва дължимостта на процесната сума, но съдът приема тези възражения за неоснователни . ВиК – операторът не може да знае и не е длъжен да знае какви промени в правото на собственост  или в  ползването настъпват за неговите абонати, ако те сами не го уведомят по съответния ред. С оглед на това ,настоящият състав приема, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б. “б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /в сила от 20.01.2005 год./, респективно дължи заплащане на одобрена от ДКЕВР цена на потребените ВиК услуги, предоставяни от оператора, какъвто в случая се явява ответника /чл. 2, ал.1 от ЗРВКУ/. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал. 7 от ЗРВКУ,одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от договорните отношения между страните по силата на закона в едномесечен срок от публикуването им.

С откриване на партидата между страните–съответното ВиК дружество и потребителите,се сключва договор при т.нар.Общи условия. Страните не спорят, че такъв договор е бил сключен между тях за процесния жилищен имот находящ се  в гр. Пазарджик. Така установеното облигационно правоотношение има действие от датата на откриване на партидата до нейното закриване или прехвърляне. В казуса ответникът не оспорва, че на негово име е била открита партида за този имот  и това облигационно правоотношение е съществувало при влизане в сила на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Общите условия за получаване услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация"ООД.

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав приема, че дори и  процесния имот да е ползван от други лица , ответникът дължи стойността на доставената питейна вода и други Ви К услуги ,тъй като не е уведомил  дружеството-ищец за тази промяна съгласно Общите условия на договора.

        Според представените по делото писмени доказателства  и с оглед свидетелските показания, съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си във връзка с необходимостта от извършване на периодична проверка съгласно чл. 34 А от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване  на потребителите  и за ползване на водоснабдителни  и канализационни системи /   ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г./. Според тази норма  периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Тези проверки  се извършват по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ.  Резултатите от периодичните проверки на индивидуалните водомери се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).  Операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, според която норма до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател. В настоящия случай въпреки неколкократните покани / писмена и устни / от страна на ВиК, ответникът да постави водомер / или да извърши замерване по предвидения ред / , същият не е изпълнил това свое задължение , поради това, законосъобразно начисляването на месечните количества считано от 07.07.2016 г. е извършвано по тарифа. Друг начин не е бил възможен.

Според разпоредбите на чл. 25, ал.8 и ал.10  от действащите през периода ОУ, месечното  количество  изразходвана  питейна  вода  се начислява в  размер  на  по  5  куб.м. на обитател за нетоплофицирани  жилища,  като   определените  количества вода  се  завишават всяко  тримесечие  с  1  куб.м. за  всеки  обитател.

Видно от  карнетите  и показанията на св. Николова , начисляванията за целия период са правени като за двама обитатели, а  според неоспореното заключение на ВЛ , количеството отчетено като консумирана вода  във фактурите съвпада  с количеството вода , отчетено по карнетата на Д.К.. Освен това вещото лице установява, че цената на количеството потребена вода , отведената вода  и пречистената вода  в издадените фактури  е начислена съгласно утвърдените цени  от ДКЕВР  за съответните периоди.

Ето защо е необосновано оспорването, че количествата начислявана  вода са  неправилно и незаконосъобразно определени, тъй като е видно, че това количество е отчитано ежемесечно –  и е прието срещу подпис на обитателя без да са отразени негови възражения, а след връчването на предписанието считано от 07.07.2016 г. количеството вода е било определяно във връзка с разпоредбите на чл. 34 А от Наредба № 4 във връзка с чл. 39 ал.6 от същата наредба. С оглед изложеното, съдът намира, че в случая за посочения по-горе период са били налице  предпоставките  за прилагане на  клаузите  на  чл.25, ал.8  и  ал.10 от  Общите  условия  на  ищцовото дружество  при определяне  на  задължението  на  ответника за процесния  период. Искът е доказан по основание.

Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ, което съдът цени като ясно и компетентно изготвено. Според експерта дължимата главница по 30-те фактури е в общ размер от 662,84 лв., а лихвата за забава  определена във връзка с действащите разпоредби на ОУ / чл. 31 ал.2 , респективно чл. 33 ал. 2 /   е в общ размер от 59,90 лв.

В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД по отношение на дължимите главница и лихва. Задължението на потребителите на В и К е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай - за периода 17.10.2015 г.  до датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2018 г.  /или за периода от началния търсен с исковата молба/ след частичен отказ /  момент до три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство, от когато ИМ се счита предявена, а срокът прекъснат/, задълженията за заплащане на главница не са погасени по давност. Не е погасена по давност и претенцията за лихва за забава , чиито погасителн срок е също три години.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 662,85 лв.  – главница за периода 17.10.2015 г. – 17.10.2018 г. и обезщетение за забава за периода 17.10.2015 г.  до 17.10.2018 в размер на общо 43,49 лв.   Основателна е и акцесорната претенция за установяване на правото на лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал.4 ГПК, като се държи сметка , че ответникът също има право на разноски при частично прекратяване на производството по делото / както е в настоящия случай/. В заповедното производство съобразно уважената част от претенциите , ищецът ще има право на разноски в размер на 138,88 лв., а в исковото -разноски в размер на 439,42 лв. Ответникът също има право на разноски съобразно прекратената част от исковото производство  на основание чл. 78 ал.4 ГПК , които следва да бъдат в размер на 62,50 лв.  

Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :  

 

   Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО   на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК по отношение на Д.И.К. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, че съществува вземането на „Водоснабдяване и канаизационни услуги” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул.“Втори януари“ № 6, представлявано от законен представител  - управител Атанас Узунов, като правоприемник на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация, със седалище и адрес на управление:  гр. Пазарджик, ул.“Втори януари“ № 6, представлявано от ликвидатора Д. Георгиев Вацев, с пълномощник Д.А.С., с адрес: ***, кантора 5 за сумата в размер на 662,85 лв.  – главница за периода 17.10.2015 г. – 17.10.2018 г. като възнаграждение за ползвани Ви К услуги и обезщетение за забава за периода 17.10.2015 г.  до 17.10.2018 в размер на общо 43,49 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2018 г. до окончателното изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2294/22.10.2018 г. по ч.г.д. № 4168/2018 г. по описа на РС Пазарджик.

ОСЪЖДА Д.И.К. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канаизационни услуги” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул.“Втори януари“ № 6, представлявано от законен представител  - управител Атанас Узунов, сторените в заповедното производство  разноски в размер на 138,88 лв., както и разноски  в исковото производство  в размер на 439,42 лв.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канаизационни услуги” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул.“Втори януари“ № 6, представлявано от законен представител  - управител Атанас Узунов да заплати на Д.И.К. ЕГН **********, с настоящ адрес *** сторените в настоящото производство разноски в размер на 62,50 лв.

Решението може да се обжалва пред Пазарджишки  окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: