Решение по дело №468/2025 на Административен съд - Пловдив

А. Х. П. – [населено място] река, ул.11-та № 11, община Първомай, с пълномощник адв. Св. С., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 5/31.01.2025г., издадена от полицай ОП в РУ - Първомай към ОД МВР - Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца.

- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяната й. Оспорена е фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на административния акт с твърдение, че не отговаря на действителността – в заповедта е посочено, че на 31.01.2025г. около 23ч. в [населено място] река П. управлява лек автомобил; в АУАН серия GA № 1385383/31.01.2025г. е вписано, че управлява лек автомобил на 31.01.2025г. в 19,18ч.; със заповед за задържане оспорващото лице е задържано на 31.01.2025г. в 19,20ч. и освободено в 11,30ч. на 01.02.2025г. Предвид описаните данни се поддържа, че поради задържането П. е лишена от право на предвижване и не може да управлява МПС, респект. да има качеството на водач на МПС, за да й бъде наложена оспорената ПАМ. Проверката за употребя на алкохол не е извършена след спиране от страна на полицейски орган на управлявано от лицето МПС, а след извеждането й от дома, в който пребивава.

С позоваване на приетите по делото доказателства адв. С. твърди за доказано твърдението – в посочения в заповедта час, оспорващото лице не е управлявало МПС под въздействие на алкохол. Поддържа се искането за отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски – 10лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение, за което бе пояснено, че размерът от 800лв. в договора за правна помощ касае съдебно обжалване на две заповеди, по отношение на които образуваното първоначално дело е разделено.

- Ответникът в производството – полицай ОП в РУ - Първомай към ОД МВР – Пловдив, С. Х. М., счита жалбата за неоснователна. При представяне на преписката е изразено писмено становище по същество от Началник РУ – Първомай, който не е страна по делото. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважаване на жалбата.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена на 07.02.2025г., в 14 дн.срок от връчването й – 31.05.2025г. /л.6 гръб/ от адресат на ограничителен акт, поради което при наличие на правен интерес – оспорването е допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.50/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.32, 33 – т.9/; АУАН серия GA № 1385383/31.01.2025г. /л.15/ – в същия е вписано, че на 31.01.2025г., около 19:18ч., в [населено място] река, [улица]та, без отразена посока на движение, А. П. управлява лек автомобил Фолксваген пасат с рег. № [рег. номер], собственост на водача, с концентрация на алкохол 1,34, измерено в издишания въздух, при изпробване за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер [Наименование]с номер на проба – 02335, при което е издаден талон за медицинско изследване с номер 0034875 ; талон за медицинско изследване /л.16/ в нечетлив вид, без ясно разбираеми часове на извършване на пробата и на връчването му; мотивирана резолюция № 25-0325-[рег. номер] от 10.02.2025г. /л.19/ за прекратяване на административно-наказателното производство по АУАН серия GA № 1385383/31.01.2025г., на основание чл.33 ал.2 ЗАНН, поради образуван ЗМ № 30/25г. по описа на РУ – Първомай по чл.343Б ал.1 НК; възражение против АУАН /л.22, 23/, в което П. е отрекла достоверност на вписаните в АУАН факти и е твърдяла, че не е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, вкл. е посочено, че проверката е извършена много време след като е шофирала и след извеждането от дома й на [улица]та № 25; уведомление до П. – във вр. с възражението й е образувана проверка и изложените от нея факти са предмет на разследване по ДП № 30/2025г. по описа на РУ – Първомай /л.20/; докладна записка /л.21 гръб и сл./, според данни от която контролните органи са изпратени на проверка в [населено място] река на 31.01.2025г. около 19ч., поради сигнал на тел. 112.

С жалбата е представена Заповед за задържане на лице /л.7/, видно от която П. е задържана на 31.01.2025г. в 19.20ч. и освободена в 11.30ч. на 01.02.2025г.

Обстоятелствената част на оспорената заповед е идентична с данните от АУАН по отношение дата и място на извършване на нарушението, но е посочено, че управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда е осъществено в 23.20ч.

1.2. В хода на съдебното производство е прието Постановление за прекратяване на наказателно производство № 1383/25.02.2025г., издадено от прокурор при РП – Пловдив, ТО – Първомай /л.57 и сл./, с което е прекратено наказателно производство по ДП № 30/25г., РУ – Първомай срещу А. П. за престъпление по чл.343б ал.1 НК. Постановлението съдържа информация, според която П. и Д. И. живеят на съпружески начала и на 31.01.2025г. – след като двамата употребили значително количество алкохол, между тях възникнал семеен скандал. Около 18ч. И. отишъл пеша до магазин в [населено място] река за цигари, като по пътя залитнал и паднал. Бил много ядосан на П. и тъй като при падането се наранил, се обадил на сина си – П. И. и му казал, че П. го блъснала с автомобила си. Синът от своя страна подал сигнал до 112 и съобщил за блъснат човек и нужда от помощ. В хода на разследването П. заявила, че е консумирала алкохол около 18ч. на 31.01.2025г., но след като вече е била паркирала автомобила си и отрекла да е блъснала И.. Д. И. потвърдил описаните факти от П. и заявил, че е излъгал и подвел полицаите, защото бил много ядосан на П. при скандала и е бил под въздействие на алкохол.

2. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР - Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П, изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

В допълнение се отбелязва, че в ТР № 4 / 2004г. са разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и заместване, като вложеният смисъл в термина „титуляра” касае длъжността, а не личността на съответния административен орган. Съобрази се, че и специалният закон /ЗДв.П/ не изисква оправомощаване на поименно посочени длъжностни лица.

Адресатът на заповедта е определен от закона – собственикът по см. на чл.171 т.2А б.“б“ ЗДв.П, като в хода на делото се установи, че П. не е била водач - собственик на МПС на 31.01.2025г. в 23ч. под въздействие на алкохол над 1,2 на хиляда, нито на същата дата в 19.18ч.

Налице е индивидуализация на определен от административния орган срок на действие на ПАМ – шест месеца, в минимум според закона.

Правно основание за прилагане на принудителната административна мярка е нормата на чл.171 т.2А б.“б“ ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.2А прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“.

3. Заповедта за налагане на ПАМ е самостоятелен административен акт, различен от АУАН и фактическият състав на чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П не изисква наличие на влязло в сила НП за конкретното нарушение, като предпоставка за издаване на заповедта.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение и не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.

Съгласно чл.170 ал.1 АПК : „Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно оспорване на индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена страна в процеса и дължи доказване на приетите от него за установени факти, въз основа на които е приложил съответното правно основание.

По отношение несъответствието в данните за час на управление на МПС в оспорената заповед и в АУАН, вкл. при съобразяване часовия порядък на задържане на оспорващото лице, се съобрази, че очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Тоест, очевидна фактическа грешка е налице винаги, когато между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административни акт има несъответствие. Прието е, че смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62 ал. 2 АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля.

В конкретния случай не би могло да бъде прието, че е допусната очевидна техническа грешка в оспорената заповед по отношение часа на управление на МПС под въздействие на алкохол над 0,5 на хиляда във вр. с данните от АУАН и административния акт за задържане на лицето, която може да бъде отстранена по реда на чл.62 ал.2 АПК. Това е така, защото от влязлото в сила на 07.03.2025г. прокурорско постановление, следва, че на 31.01.2025г., в 23.00ч. , както и в 19.18ч., [населено място] река – А. П. не е управлявала МПС в качеството на собственик, поради което отсъства предпоставка от фактическия състав на приложената правна норма.

Ведно с посоченото е приложима и нормата на 142 ал.2 АПК : „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.“. В тази насока е фактическата установеност във влязлото в сила на 10.03.2025г. прокурорско постановление.

Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на заповедта. Данните по делото водят до извод в тази насока. При тези обстоятелства следва извод за основателност на жалбата с присъждане на претендираните съдебни разноски.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – размерът от 800лв. според договор за правна защита и съдействие /л. 12/ е минимален в съответствие с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не са налице основания за коригирането му, тъй като процесуалната дейност на адв. С. е качествена и цялостна с оглед предмета на спора. Съобрази се изявлението на пълномощника за претендиран размер от 400лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК и чл. 172 ал.5 пр. 2-ро ЗДв.П, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5/31.01.2025г., издадена от полицай ОП в РУ - Първомай към ОД МВР - Пловдив.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на А. Х. П. – [населено място] река, ул.11-та № 11, [ЕГН] – съдебни разноски в размер на общо 410лв.

Решението не подлежи на обжалване.