Определение по дело №102/2023 на Административен съд - Смолян

Производството пред Административен съд - [област] е образувано по жалба вх.№ 1128/ 3.04.2023г. на Х. В., с която се иска съдействие от съда за това да остане в общинско жилище. В жалбата се твърди, че Община [област] му изпратила писмо да напусне жилището, а той няма къде да отиде, майка му има наследствен имот в [населено място], който е общ с други сънаследници, а и представлява обор. Твърди, че той и неговата майка са освидетелствани и имат експертни решения на ТЕЛК, майка му е работила в страната над 40 години и е редно да получат съдействие чрез оставянето им в общинското жилище.

Съдът е оставил без движение жалбата, до отстраняване на нередовности – посочване на обжалвания акт, указание в какво се състои порочността на акта, като е разяснил и възможността за правна помощ. С молба вх.№ 1154/ 5.04.2023г. Х. В. уточнява, че обжалва уведомлението от 14.04.2022г. , с което е поканен да освободи общинското жилище в 14-дн. срок и представя заповед от 2021г. на кмета на общината за настаняване, договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 2021г. и ЕР на ТЕЛК за неговата майка, както и писмо от съюза на инвалидите до кмета с молба за продължаване ползването на общинското жилище, тъй като Х. и майка му нямат друго жилище.

От изисканата от съда преписка от Община [област] става ясно, че Х. В. е с диагноза „П.“, в който смисъл е Е. Т.–[област], а майка му М. Г. – С. е с диагноза „Р.“, за което има ЕР на ТЕЛК при МБАЛ - [област]. Според удостоверението от община [област], Дирекция „ФСДБ“, майката е собственик на земи в [населено място], както и на второстепенна сграда с площ 35,70 [жк], също на селскостопански обект в [населено място] с площ 40 кв.м., както и земя в [населено място] с площ 73 кв.м. Според удостоверението на Дирекция „ФСДБ“ при Община [област], Х. В. няма недвижимо имущество.

Установява се, че Х. В. ползва общинско жилище под наем от 2012г. На 08.04.2022г. е назначена комисия, която да направи проверка относно начина на стопанисване на жилището. През м.април 2022г., с два Констативни протокола на комисия при Община [област], е констатирано, че той не обитава общинското жилище. Протоколите са от 11 и 12 април 2022г. На 14.04.2022г., на лицето е изпратено уведомление изх.№ [рег. номер]/14.04.2022г. от кмета на общината, с което В. е поканен да освободи имота в рамките на 14 дни, тъй като е констатирано, че жилището не се обитава. На 20.04.2022г. от председателя на Съюза на инвалидите в [държава] е подадена до кмета на общината, Докладна записка, в която се моли Х. и майка му да бъдат оставени в общинското жилище, тъй като са инвалиди и нямат друго жилище. На 02.09.2022г. Х. и майка му М. Г. подават молба до кмета на общината да им бъде даден подслон, тъй като няма къде да отидат. На 07.10.2022г. е подписан поредния договор за отдаване под наем на общинското жилище, който е със срок от шест месеца. Със заповед от същата дата /07.10.22г./ на кмета на община [област], Х. В. е настанен в жилището в [населено място] бул.“[държава]“ №32, което е частна общинска собственост. Срокът на настаняването по договора изтича на 07.04.2023г.

Последният документ в преписката на лицето е от дата 07.10.2022г. Това е договорът за наем и заповедта за настаняването му.

Правни изводи.

Съдът счита жалбата за недопустима на две основания:

На първо място, в уточняваща си молба до съда с вх.№ 1154/5.04.23г. Х. В. твърди, че обжалва Уведомително писмо от 14.04.2022г. Това е писмото, изходящо от кмета на общината, с което В. е поканен да освободи имота в рамките на 14 дни, тъй като е констатирано, че общинското жилището не се обитава. Посочено е в констативните протоколи на общината, че лицето живее в [населено място] при майка си. Писмото е връчено с известие за доставяне на дата 20.04.2022г. и е подписано от Х. В.. Срокът за обжалване е изтекъл на 04.05.2022г., което прави жалбата до съда просрочена, респ. недопустима на осн.чл.158 т.5 АПК.

На свой ред, обжалваното Уведомително писмо не съставлява годен за обжалване административен акт по см. на чл. 21 АПК, тъй като е издаден в изпълнение на процедура по наемно правоотношение. В писмото лицето се уведомява, че е започнала процедура за прекратяване на наемното правоотношение, поради констатирано основание по чл. 6 ал.1 т. 9 от Наредба №5 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища в община [област], а именно констатирано е, че жилището не се обитава. Според цитираната норма, наемните правоотношения се прекратяват, при констатиране, че жилището не се обитава. Посочено е в това писмо, че при липса на доброволно освобождаване, ще бъдат предприети действия по чл. 65 ЗОбС. В преписката, изпратена от административния орган, не се съдържа заповед по посочения текст от закона. Няма приложена по делото и заповед за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 6 ал.2 от Наредбата. Няма данни да е удължен срока на настаняването по чл. 6 ал.3 от Наредбата. В договора изрично е записан срок на действие от шест месеца, като има клауза за удължаване, но с условие, ако комисия констатира, че имота се ползва по предназначение /чл.3 ал.2 от договора за отдаване под наем на общинско жилище/. Поканата, която оспорва лицето реално го уведомява за образуваното производство, тя е уведомление по см. на чл. 26 АПК за предприемане на процедура по чл. 65 ЗОбС и на осн.чл. 21 ал.5 АПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по АПК. По тези съображения, жалбата срещу Уведомителното писмо се явява недопустима, на осн. чл.159 т.1 от АПК.

В допълнение на горното и от процесуална страна, съдът съобрази следното:

С разпореждане [номер]/ 5.04.23г. съдът е разяснил на жалбоподателя възможността да ползва правна помощ, предвид диагнозата му по ЕР на ТЕЛК и предвид липсата на имущество. Лицето не е поискало назначаване на служебен адвокат.Жалбоподателят е изправил нередовностите в жалбата сам, като е посочил кой акт обжалва, посочил е, че същият е неправилен и е поискал да бъзе отменен. Това е довело до редовност на жалбата ведно с уточнението към нея. При тази ситуация, съдът не счита, че следва да допусне на Х. В. правна помощ и да назначи на лицето служебен адвокат по настоящото дело. При положение, че се обжалва акт, който не подлежи на съдебен контрол, изходът е оставяне на жалбата без разглеждане по реда на чл. 159 т. 1 АПК. Според чл. 24 от ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато предоставянето и не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е недопустима. При липса на годен административен акт, който да се обжалва, каквото е уведомлението, допускането на правна помощ би се явило неоправдано. Ще следва обаче да бъде разяснено на жалбоподателя, че в случай на необходимост от правна защита може да ползва услугите на новооткрития Р. К. център към Адвокатска колегия - [област].

Водим от горното и на осн.чл.159 т. 1 и т. 5 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 1128/ 3.04.2023г., ведно с уточнение към нея с вх.№1154/5.04.2023г., подадени от Х. С. В., [ЕГН], [населено място], бул.“[държава]“ №** срещу Уведомление от 14.04.2022г. на кмета на Община [област], с което лицето е уведомено за започване на процедура за прекратяване на наемно правоотношение и му е даден срок за освобождаване на жилище, находящо се в [населено място] бул.“[държава]“ №** жилищен блок **, вх.**

РАЗЯСНЯВА на жалбоподателя Х. В., че при необходимост от правна помощ може да ползва услугите на Регионален Консултативен център към Адвокатска колегия –[област], находящ се в [населено място] бул. „[държава]“ №**, ет.*, както и че може да ползва правна помощ при условията, регламентирани в ЗПП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дн. срок от съобщението.

Да се съобщи съдебния акт на Х. В. и кмет на Община [област].

СЪДИЯ: