Р Е Ш Е Н И Е № 120
гр.ВРАЦА,17.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
при секретаря Мария Ценова,като разгледа докладваното от
съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №43 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №343/02.11.2018
год.,постановено по гр. дело №429/2018 год.
РС - Козлодуй e уважил предявения от ЕТ
"Ц.Г."***, ЕИК*** срещу "ЧЕЗ Електро България"АД -гр.София,ЕИК*** отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника,че ищецът не дължи сумата в
размер на 3689.69 лева с ДДС по фактура №********** / 21.03.2018 год. за периода от 12.10.2017 год.
до 09.01.2018 год.
На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 952.60 лева - деловодни разноски.
В срока по чл.259 ГПК "ЧЕЗ Електро България"АД, чрез юрисконсулт А.В.
е подадена въззивна жалба срещу решението. В същата се твърди, че в
законодателната уредба се предвижда възможност за едностранна корекция на
количеството електрическа енергия, като отговорността на потребителя е обективна. Посочена е съдебна практика в
този смисъл. Поддържа се, че извършената корекция е законосъобразна и
доставчикът на електроенергия има право на едностранна корекция, като
законовите предпоставки за такава са налице. Моли се решението да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,в който
се мотивира становище за нейната неоснователност.Също се претендират разноски.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не
са правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от
лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд
- Козлодуй е сезиран от ЕТ"Ц.Г."***,представляван
от Ц.П.Г. чрез пълномощника му адв. С.Г. ***, с иск за признаване за установено
по отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД- гр.София, че не дължи
сумата от 3689.68 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 12.10.2017 год. до 09.01.2018
год.
В исковата
молба се твърди,че ЕТ"Ц.Г."*** е потребител на
електрическа енергия,с абонатен № **********, с
клиентски № 200233975710, на доставяна от ответното дружество ел.енергия
в търговски обект, представляващ хранителен магазин, който стопанисва, находящ
се в с.***. Ищецът сочи, че при извършена проверка от служители на "ЧЕЗ
Разпределение България"АД е констатирано неправомерно въздействие върху
електромера,отчитащ потребената в имота му електроенергия.За резултата от
проверката е съставен констативен протокол №3021745/09.01.2018 год., въз основа
на който ответникът "ЧЕЗ Електро България" АД е извършил корекция на
сметките за минал период и е издал фактура №**********/21.03.2018г. на стойност
3689.68 лв. с начислен ДДС.
Оспорва се
извършената от ответника корекция на сметката както по отношение на периода,
така и по отношение размера на дължимата сума. Оспорен е издадения от ответното
дружество констативен протокол от 09.01.2018г.Към исковата молба са представени
писмени доказателства- адвокатско пълномощно; уведомително писмо с изх.№ NTZ86591/10.01.2018 год.; фактура с №**********/21.03.2018г. на стойност 3689.68 лв.;констативен протокол №3021745/09.01.2018
год.; констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №376/13.03.2018г.
на Българския институт по метрология; писмо с изх.№ NTZ92238/16.03.2018 год.; писмо №**********/22.03.2018г.;справки от
търговския регистър за актуално правно състояние на ищеца и ответника.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро
България"АД -гр.София, в който се оспорва основателността на предявения
иск. Твърди се, че на 09.01.2018 год. е извършена проверка на СТИ, при която е установено
неправомерно въздействие върху електромера. За резултатите от проверката е
съставен констативен протокол №3021745/09.01.2018 год.,като проверката е
извършена в присъствието на представители на Федерация на потребителите-В.М. и Х.Ц..Сочи
се, че електромерът е проверен и в
Българския институт по метрология, съставен е констативен протокол №376/13.03.2018г.
с констатации, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. При
четене на енергозависимата памет е констатирано, че форматът на записа е
променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е от
производителя.
Въз основа
на така извършената проверка е направено преизчисление на сметката на ищеца за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 12.10.2017
год. до 09.01.2018 год. Поддържа се, че този период на погрешно измерване от 90 дни е определен на
основание чл.48 от ПИКЕЕ и преизчислената сметка е получена, като количеството
изразходвана, но незаплатена ел.енергия за ден е умножена по броя на дните от
периода. Сочи се още,че на ищеца е изпратено уведомително писмо с изх.№ NTZ86591/10.01.2018 год.,с което му е изпратено копие от констативния протокол и е уведомен, че СТИ
е изпратено за метрологична експертиза.
Поддържа се, че впоследствие с писмо с изх.№ NTZ92238/16.03.2018 год. ищецът е уведомен за
резултатите от метрологичната експертиза.С писмо №**********/22.03.2018г. ЕТ"Ц.Г." е уведомен, че е извършена корекция
на сметката му и в последствие е съставена фактура на стойност 3689.68
лв. Развиват се подробни теоретични доводи, че нормативната уредба предвижда
възможност за едностранна корекция на количеството електрическа
енергия,доставено на потребителя за минал период.Представени са писмени
доказателства.
По делото е
изслушана и специализирана съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.Г.К.,от
чието заключение е установено, че при проверката на СТИ са допуснати редица
пропуски и нарушения. Според експерта, в констативния протокол "начин на
присъединяване" е противоречив, а самите констатации са описани само
маркиращо, без да изясняват точно начина на реализиране на промяната в схемата
на свързване. Сочи се също, че не е извършена и контролна проверка за точност
на меренето на електромера, която да покаже, че неизмерването се дължи именно
на промяната в схемата на свързване.Вещото лице е категорично, че липсва външна
намеса върху СТИ, с цел препрограмиране на софтуера.Експертът е посочил и
нарушения при изготвянето на корекцията на сметка.Поддържа, че не е изразходена
неизмерена ел. енергия от ищеца, която да се налага да компенсира ответното
дружество като причинена щета, чрез коригиране на сметката му.В заключението
вещото лице сочи и допуснати нарушения на нормативните изисквания /ПИКЕЕ,
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/ при
извършване на проверката и съставянето на констативния протокол.
Заключението
е оспорено от ответното дружество, поискано е допускане на повторна експертиза.Съдът
е отказал допускането й, с оглед подробно дадените от вещото лице разяснения в
съдебно заседание, проведено на 02.10.2018г., както и че ответника не е посочил
въпросите, на които следва да отговори експерта.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, както и приетото като
обективно и компетентно заключение на съдебно-техническа експертиза, поотделно
и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е
сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
недължимост от ищеца ЕТ"Ц.Г." на сума,
представляваща извършена от ответника "ЧЕЗ Електро България" АД
корекция за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия. С предявяването на този иск за установяване недължимост на
парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна
на ответното дружество, ищецът отрича претендираното от ответника материално
право и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да
установи съществуването на това право.Лежащата върху ищеца доказателствена
тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това
право.
Между
страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и
дължи заплащане стойността на потребената такава.
Изхождайки
от твърденията на страните и изтъкнатите в тяхна подкрепа доводи, настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай основният спор се свежда до това
дали в полза на ответното дружество,в качеството
му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да
прави корекции в сметките на клиента за изминал период.
С
Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на
ВАС са отменени ПИКЕЕ с изключение на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен занапред - т.е от деня на
влизане в сила на съдебното решение,и няма обратно действие, като за периода от
приемането му до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици. В настоящия случай процесният период от 12.10.2017 год.
до 09.01.2018 год. е след постановяване на цитираното решение на ВАС.
Следователно
към момента на съставяне на констативния протокол/09.01.2018 год./ и
предложението за корекция не са действали правила, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, вкл.
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия. Въпреки наличието на оставените в сила разпоредби на чл. 48 - чл. 51
от ПИКЕЕ, които касаят единствено изчислението на количеството ел. енергия, то
чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ посочва, че при установена промяна на схемата на свързване,
корекция може да се извърши само въз основа на констативен протокол за
установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията на чл. 47 ПИККЕ /отм./. Към съставянето на констативния протокол обаче
ПИКЕЕ относно процедурата по чл. 47 не са действали, поради изричната им отмяна
за нарушена процедура по приемането им.
Поради
това съдът намира, че поради липсата на действащи ПИКЕЕ, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, крайният снабдител не е имал
законово основание да коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил
задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ -нормата препраща към правила,които
са вече отменени. Въпреки че е предвиден ред за уведомяване на клиента по чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в ОУ от крайния снабдител, то тази норма също така препраща
към предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила (ПИКЕЕ), съгласно които
следва да бъде извършена корекцията на сметка, за която корекция вече клиентът
да бъде уведомен по съответния ред от общите условия.
От
друга страна,съгласно чл. 195, ал. 2 АПК правните последици от отменения акт се
уреждат служебно от съответния компетентен орган - в случая КЕВР. В предвидения
в цитираната разпоредба срок от 3 месеца КЕВР не е уредила правните последици,
възникнали от отменените ПИКЕЕ. След тяхната отмяна и към момента на проверката
на електромера на ищеца не са били налице действащи и приложими правила за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Не е
била изпълнена законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на
такъв ред, като основание за извършване на корекцията. Именно затова не е
налице и въведената с ПИКЕЕ /отм./ обективна отговорност на потребителя, поради
което приложение в конкретния случай отново следва да намерят общите правила.
При това положение се явяват неоснователни и доводите във въззивната жалба за
обективна отговорност на потребителя.
По
делото не се установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя. СТИ е собственост на оператора, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, намира
се на общодостъпно място и ищецът няма задължения да следи за изправността му.
Задължението за поддържане изправността и годността на СТИ е за ответното
дружество и то е следвало да положи дължимата грижа, като извършва текущ
контрол и проверка на последното.
Следва
да се посочи, че настоящата инстанция приема, че действително до изричната
отмяна на ПИКЕЕ е било налице въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електроенергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - т.е при предвиждане в общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекции, и при наличие на
одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия, каквито са
именно цитираните от ответника ПИКЕЕ. С оглед обаче на съобразяването на факта,
че в конкретния случай проверката на СТИ е от дата 09.01.2018 год. - т.е след
отмяната на ПИКЕЕ, настоящата инстанция намира, че възможността за извършване
на корекция в сметката на потребителя не може да бъде сведена до възприетата в
Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС обективна отговорност,
именно защото не са били налице действащи и приложими правила, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и крайният снабдител не е имал
законово основание да коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил
задължението си по чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ.
Като
съобрази изложеното и доколкото крайните изводи на двете инстанции
съвпадат,атакуваното решение следва да се потвърди. Този извод се налага за
решението и в частта за разноските,които са съобразени с изхода от спора и
представените доказателства за реално платени разноски.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски се дължат в полза на въззиваемата страна, която е
претендирала присъждане на такива в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, като е представен договор за правна защита и съдействие и
списък с разноските по чл.80 ГПК. Неоснователно се явява релевираното от
въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
същото,тъй като то е определено съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в неговия минимум.
Ето защо, в тежест на въззивника следва да му
бъде възложена сумата в размер на 500 лв. ,представляваща платено от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за защита и представителство пред въззивната
инстанция.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №343/02.11.2018г.,постановено по гр. дело № 429/2018
год. по описа на РС- Козлодуй.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро България"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.***, БенчМарк Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ"Ц.Г."***,
с ЕИК ***, със седалище с.***,ул. ***, представляван от Ц.П. Г., сумата от 500.00 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/