Решение по КНАХД №1559/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. М., от [населено място], [община], [област], против Решение № 129 от 10.07.2025г. постановено по а.н.д. №360 от 2025г. на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно не било възприето възражението на жалбоподателя за допуснато в хода на административно-наказателното производство нарушение на процесуалните правила, ограничило правото му на защита и изразяващо се в това, че неточно е идентифицирано моторното превозно средство, с което са превозвани процесните стоки. Не било установено от въззивния съд и наличието на разминаване в описанието на нарушението сторено в АУАН и това в НП довело до вменяване на нови обстоятелства и утежняващи факти. В НП липсвало точно и ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, което поставяло жалбоподателя в невъзможност да разбере в какво конкретно е обвинен и водело до нарушение на чл.6, ал.3,б.“а“ от ЕКПЧ. Твърди се също, че в случая не е установено кои по вид и количество цигари са били на жалбоподателя и кои на пътника пътуващ с него, а същевременно от доказателствата ставало ясно, че намерените при митническата проверка цигари са общи. Неправилен бил и направения от въззивния съд правен анализ досежно методиката за изчисляване стойността на цигарите. Твърди се, че районният съд приел, че касаторът е действал при пряк умисъл, но в случая липсвали преки доказателства за укриване или умишлено недеклариране на стоката. Наред с това се твърди, че съдът съществено бил разширил обхвата на обвинението, като приел че цигарите са установени изцяло в ръчния багаж на жалбоподателя. Безкритично били приети фактите изложени от АНО, без жалбоподателя да има реална възможност да им противопостави доказателства, като безкритично били възприети и свидетелските показания на митническите служители. Излага се също, че постановявайки обжалваното решение, съдът самоволно преизчислил глобата, наложена с обжалваното наказателно постановление , като наложил различна санкция от тази в НП, без да е отменил наказателното постановление частично, каквото било необходимо за извършване на подобна корекция. Така жалбоподателят нямал възможност ефективно да се защити срещу промененото обвинение и последващата различна санкция, наложена от съда, а не от административния орган.

По изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът – Заместник-директор на Териториална дирекция „Митница Бургас“ (ИД), чрез пълномощник в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и моли за потвърждаването му.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е изменил Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-82/НП от 28.03.2025г. на Зам.директор на Териториална дирекция „Митница Бургас“, с което за нарушение на чл.233, ал.3 във вр с. чл.233,ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от ЗМ, на И. Г. М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 486.00 лева, представляваща 200% от продажната цена на стоките предмет на нарушение, като я е намалил на 480 лева и е потвърдил същото наказателно постановление в частта му по пункт II, с която на основание чл.233, ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ са „отнети в полза на държавата“ цигари „[Наименование]“ - 30 кутии „[Наименование]“ -10 кутии с обща продажна цена 243 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд, след като установил фактическата обстановка по случая, е приел, че НП и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено, са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Процедурата по издаването им била спазена и същите отговаряли на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като изхождали и от компетентни органи, и били постановени в сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

На следващо място, от показания на свидетелите К. Л. М. и П. Г. В. – осъществили проверките (рутинна и щателна), по несъмнен начин се доказвало от обективна страна, че на 12.12.2024г. при влизането си от Р. [държава], през МП „Капитан Андреево”, в Република България, жалбоподателят е превозил през държавната граница стоки, за които се дължал акциз, а именно цигари. Последните не били декларирани, а напротив – били скрити в личния багаж на лицето. Местата на укриване били изяснени конкретно със свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им били последващи действия, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях физическа митническа проверка. Отрицателният факт за недеклариране на носените тютюневи изделия субсумирал и липсата на дадено надлежно разрешение от компетентните органи за извеждане на стоките от митническата територия на Република България. Внасянето на стоките, които били акцизни, без знанието и разрешението на митническите органи формирали състава на нарушението „митническа контрабанда“ по смисъла на чл.233, ал.1 от ЗМ, в довършена изпълнителна форма, като предвид изпълнителното деяние „превозване“, то попадало в хипотезата на чл.233, ал.3 от ЗМ. С оглед конкретното количество тютюневи изделия – 40 кутии цигари, внасяни от страна извън ЕС надлежното за тях деклариране било писменото, по аргумент за обратното от член 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Доказан бил и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки, които по родов признак, имали особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (§ 1, т.4 и т.39 от ДР), а като такива представлявали стока, за която се дължал акциз, на основание чл.4, т.1 , вр. чл.2, т.2 и чл.126 , ал.1-3 от ЗАДС. Установено било и авторството на деянието в лицето на жалбоподателя, като съдът не споделил възраженията на последния, че цигарите са освен на водача, но и на пътника. Прието било, че неправилното посочване на марката автомобил, с който са пренасяни цигарите не е от категорията на съществените такива. Нарушението било извършено виновно – при пряк умисъл, който извод следвал от факта на укриването на тютюневите изделия. Лицето разбирало свойството и значението на извършваното и могло да ръководи постъпките си. Това разкривало и целения резултат – настъпването на общественоопасните последици чрез укриването на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на превозваните стоки. Въпреки това напълно съзнателно със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят бездействал при митническия контрол. Нарушителят следвало да знае, както и знаел действащия митнически режим, респ. задължението за писмено или устно деклариране му било известно с оглед публичното им оповестяване (обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево”). Предвид изложеното, правилно за установеното нарушение била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението било правилно правно квалифицирано – чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ, с оглед факта на превозване на стоките.

Не били налице предпоставки, обосноваващи определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не бил такъв, поради отсъствието на смекчаващи обстоятелства, отличаващи го със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или липса на такава обстоятелства. Отделно от това, в случая се касаело за формално нарушение, чийто предмет фактически многократно надвишавал минималното допустимото за необлагаем износ количество, като това и начина на превозването им, били обстоятелства, завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение.

Правилно и законосъобразно според съда било определено административното наказание „глоба“ в размер на 200% от продажната цена на недекларираните стоки. То съответствало на целите по чл.12 от ЗАНН. Същевременно като приел, че този размер е неправилно пресметнат от административно – наказващият орган, счел че следва да го редуцира от 486 на 480 лева съобразно установената по делото продажна стойност в размер на 240 лева, за цялото количество цигари.

Законосъобразно и правилно било НП в частта на отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, поради което според районния съд правило на практика била приложена и разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

В чл.233, ал.1 от ЗМ е предвидено, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. В ал.3 на същата норма е посочено, че когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена.

Споделят се изцяло изводите на въззивния съд за това, че АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи, при спазване процесуалните правила и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и че осъщественото митническо нарушение е съставомерно от обективна и субективна страна, като мотивите на съда в тази насока са подробни и обосновани. Доводите в касационната жалба са били излагани и пред районния съд, последния обосновано ги е счел за неоснователни. Изводите му вкл. досежно погрешното посочване на марката на лекия автомобил, с който са превозвани стоките, авторството на деянието, кредитиране показанията на митническите служители осъществили процесната проверка, досежно начина на извършването й и установяването в чия фактическа власт са се намирали акцизните стоки, изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал.2 изр.2-ро от АПК препраща към мотивите на въззивния съд. Само за пълнота следва да се отбележи, че описанието на нарушението в АУАН и НП не се различава, поради което не може да се приеме, че в санкционния акт са въведени нови факти и обстоятелства, по които наказаното лице не е имало възможност да се защитава. С повдигане на административното обвинение с акта за установяване извършването му, еднозначно са посочени дата и мястото на деянието, изпълнителното деяние – превозване на стоки, предмета на нарушението и субекта на нарушение - касатора. Т.е. няма разлика в описанието на признаците от обективна и субективна страна изложени в АУАН и НП. Обстоятелството, че АНО е установил нередност в акта, при описване на фактическата обстановка досежно личния багаж, не касаеща диспозитива на обвинението, и е изправил същата по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН в конкретния случай не води до извод за допуснато съществено нарушение водещо до нарушено право на защита. При липса на ангажирани пред въззивния съд доказателства, че фактическата власт върху стоките открити при проверката е упражнявана освен от касатора, но и от пътуващото с него лице, то правилно личните обяснения на оспорващия дадени в хода на митническата проверка, доколкото не се подкрепят от наличния по делото доказателствен материал, не са били взети предвид от въззивния съд. Неоснователно се твърди и че съдът няма право да изменя размера на глобата. Напротив - правомощията на районния съд в съдебните производства по ЗАНН са разписани в чл.63, ал.2-ал.9 от ЗАНН и съгласно ал.7 на същата разпоредба при намаляване размера на наложеното административно наказание съдът следва да измени акта по чл. 59д, както е сторено и в случая. В този случай не е налице променено обвинение, срещу което жалбоподателят да следва да се защитава, както се твърди в касационната жалба, а защитата срещу изменения размер на глобата е възможна по реда на касационното обжалване на въззивното решение, от която възможност касаторът се е възползвал.

Правилно в случая съдът е изменил размера на глобата, като я е намалил, съобразявайки неправилно извършените пресмятания от АНО, с оглед установената продажна стойност на акцизните стоки, предвид наличната по делото извадка от Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден от МФ.

Законосъобразно е решението на съда и касателно приложението на чл. 233, ал.6 от Закона за митниците. Настоящият касационен състав приема, че в случая налагането на глоба за нарушението по чл.233 ал.3 от ЗМ и едновременно с това отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението по силата на чл.233, ал.6 от ЗМ, не противоречи на правото на ЕС, доколкото наказанията са съобразени с тежестта на деянието, вида на стоките и със субективното отношение на извършителя към нарушението.

Съгласно чл.233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.

Разпоредбата на член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза гласи: „Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“, а според параграф 2 „Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете: а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление; б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.“

Според най-новата практика на СЕС, изразена с Решение от 19.12.2024г. по съединени дела С-717/22 и С-372/23, член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент №952/2013 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност.

Касационната инстанция в настоящия си състав, намира, че в случая посочените в решението на СЕС обстоятелства са налице, за да се приложи както наказанието глоба, така и отнемане на стоките, предмет на нарушението.

Установено е, а и не е спорно между страните по делото, че отнетите в полза на държавата стоки, предмет на нарушението принадлежат на извършителя на нарушението по чл.233, ал.3 от ЗМ. От доказателствата по делото е безспорно установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място на извършване на нарушението касаторът е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение, като е направил опит да превози акцизни стоки през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са безспорно доказани и деянието е осъществено виновно – при пряк умисъл. От събрания по случая доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че касаторът е знаел за наличието на процесните стоки и че съзнателно не ги е декларирал пред митническите органи, дори и при отправената изрична покана за това. Следователно, деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им, поради което административнонаказателната отговорност на дееца се явява правилно ангажирана. Изводите на районния съд в това отношение са подробни, ясни и съответни на доказателствения материал, и касационната инстанция ги споделя напълно.

Същевременно предвид, че санкционният режим на чл. 233, ал.1 и ал.3 от ЗМ съобразно националното ни законодателство дава възможност за преценка какъв размер на наказание да бъде наложено в зависимост от характера и тежестта на нарушението в пределите предвидени от законодателя, то същия е съобразен и с изискването за пропорционалност .

Така установеното обосновава кумулиране на санкциите по чл.233, ал.1 и ал.3 от ЗМ с тази по чл.233, ал.6 от ЗМ. Като се има предвид установеното от фактическа страна и субективното отношение на дееца към това, строгостта на наказанията „Глоба“ и „Отнемане“ се явява в съответствие с тежестта на осъществените нарушения. С налагането им се гарантира, че режимът на административни санкции, приложими за митническо нарушение, реално има възпиращ ефект, като извършителят на деянията е на практика лишен от икономическите изгоди от извършването им. С налагането на коментираните наказания се постига ефективно възпиране всеки от извършване на подобни нарушения.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски и такива следва да му бъдат присъдени в минималния установен в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно 130.00 лева .

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 10.07.2025г. постановено по а.н.д. №360 от 2025г. на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА И. Г. М. от [населено място], [област] да заплати на Агенция“Митници“ разноски по АНД(К) № 1559/2025г. в размер на 130 лева.

Решението е окончателно.