№ 6980
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
Членове:Цветомир М. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20251100500646 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 18998 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 66284/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 59-и състав, е признато за установено, че И. К. Г. дължи на „Сити
Кеш“ ООД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 1193,78 лв., представляваща непогасена главница по договор за
паричен заем № 412766 от 14.04.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
04.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч.гр.д. № 11560/2022
г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.
С постановеното решение са отхвърлени предявените от „Сити Кеш“ ООД срещу И.
К. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за следните суми: за разликата
над уважения размер от 1193,78 лв. до пълния предявен размер от 1900 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем № 412766 от 14.04.2020 г., сключен между
страните; сумата от 120,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2020 г.
до 18.08.2020 г.; сумата от 301,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
08.09.2020 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 257,80 лв., представляваща договорна неустойка за
периода от 14.04.2020 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 475,00 лв., представляваща неустойка за
забава, начислена еднократно на 01.09.2020 г., като неоснователни и недоказани.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. К. Г. е осъден да
заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 279,39 лв., представляваща разноски за исковото
производство и сумата от 43,41 лв., представляваща разноски за заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответника – И. К. Г.. Единственото оплакване във въззивната
жалба касае извода на първоинстанционния съд, че по делото останало недоказано
извършеното от страна на ответника плащане в размер на 1952 лева. Въззивникът счита, че
1
същото е доказано с представеното по делото удостоверение от дружеството за електронни
пари „Paysera LT“ UAB. Сочи, че удостоверението е с подпис и печат, че 1952 лева са
изпратени на получателя, като не следва да се вменява в тежест на длъжника липсата на
осчетоводяване на сумата. При изложеното моли съда да отмени решението в обжалваната
част.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Излага
съображения за валидност на сключения договор за потребителски кредит. Оспорва
твърденията на въззивника за извършено плащане в размер на 1952 лева. С оглед
изложените съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Сити Кеш“ ООД срещу
И. К. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за следните суми: за
разликата над уважения размер от 1193,78 лв. до пълния предявен размер от 1900 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 412766 от 14.04.2020 г.,
сключен между страните; сумата от 120,20 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 14.04.2020 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 301,68 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 08.09.2020 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 257,80 лв., представляваща договорна
неустойка за периода от 14.04.2020 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 475,00 лв., представляваща
неустойка за забава, начислена еднократно на 01.09.2020 г., не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Решението в обжалваната част е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПЛ, вр.
чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По така предявения иск в доказателствената тежест на ищеца „Сити кеш“ ООД е да
докаже сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, предоставянето на кредита на кредитополучателя;
размера и изискуемостта на вземанията за главница, неустойка и лихва. В доказателствена
тежест на ответника – И. К. Г., е да докаже изпълнение на договорните задължения за
плащане.
На етапа на въззивното производство не е спорно, а и от приетия по делото договор
за паричен заем се установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем №
412766 от 14.04.2020 г. за главница от 1900 лева при ГПР 49,62%, ГЛП - 40,05 % и срок на
погасяване - 9 вноски. Не е спорно между страните и че главницата по кредита е
предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя.
Въззивният съд споделя формирания от първоинстанционен съд правен извод, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради това, че не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
2
Единственото оплакване във въззивната жалба, което очертава и предметния обхват
на въззивната проверка, е свързано с извършването на плащане от страна на ответника в
размер на 1952 лева в полза на кредитора ищец.
В отговора на искова молба по чл. 131 ГПК ответникът е навел твърдение, че е
извършил погасяване по процесния договор за кредит в размер на 1952 лева. За
установяване на това обстоятелство ответникът е представил удостоверение, издадено от
дружество за електронни пари „Paysera LT“ UAB, без подпис и печат, в което е посочено, че
към дата 12.08.2020 г. е наредено плащане от И. К. Г. от IBAN **** към IBAN **** в размер
на 1952 лева. Посочено е, че сметката на наредителя се използва от „Paysera LT” UAB и е за
преводи само в български левове. Представено е и платежно нареждане от „Paysera LT”
UAB за извършено плащане в размер на 1952 лева с основание за плащане „ЕГН **********
по договор N 412766“.
С писмена молба от 15.12.2023 г., ищецът своевременно е оспорил твърдението на
ответника, че е заплатена сума в размер на 1952 лева с твърдения, че такава сума не е
постъпвала по банковата сметка на дружеството ищец.
В хода на производството пред Софийски районен съд е изслушано заключение по
съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), което настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и компетентно дадено. След запознаване с материалите по делото и извършване
на проверка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че
общата сума, която е изплатена от И. К. Г. в полза на „Сити Кеш“ ООД по договор за
паричен заем № 412766, е в размер на 706,22 лева. Видно от приложената на л. 68-л.73 от
делото таблица към заключението на експерта, плащанията по процесния договор за кредит
са извършени както следва: на 14.04.2020 г. е заплатена сумата от 326 лева, на 13.05.2020 г.
– 330 лева, 28.11.2020 г. – 0,1 лева, 30.01.1021 г. – 0,10 лева, 24.02.2021 г. – 50 лева,
27.05.2021 г. – 0,02 лева.
Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД при плащане чрез превод по банкова сметка задължението
се смята погасено със заверяване на банковата сметка на кредитора. В процесния случай,
макар плащането да е било наредено от длъжника, от събраните по делото доказателства не
се установява сметката на кредитора да е заверена с платената от длъжника сума, нито се
установява сумата да е постъпила в имуществото на кредитора. Липсват данни за извършено
плащане в твърдяната сума, като липсват и данни за постъпили плащания през месец август
2020 г. Приложените по делото удостоверение и платежно нареждане, издадени от
дружеството за електронни пари „Paysera LT“ UAB, неподписани от издателя им, не са
годни да установят твърдяното плащане. При това положение ответникът не е изпълнил
процесуалното си задължение по чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже пълно и главно извършеното
плащане, поради което настоящият съдебен състав намира, че вземането на кредитора не е
погасено чрез плащане.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, и
доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски
градски съд.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18998 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. №
3
66284/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 59-и състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК И. К. Г., ЕГН
********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4