№ 36543
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.А
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело №
20221110139848 по описа за 2022 година
По делото е постановено решение № 2219/11.02.2025г., с което отхвърлен
изцяло предявеният от „Тесдо“ ЕООД иск с правна квалификация чл 55, ал. 1,
пр.1, вр. с чл. 99 ЗЗД, като ищецът е осъден да заплати в полза на ответника
сторените по делото разноски в размер на 900 лева – адвокатско
възнаграждение.
По делото е постъпила и молба по чл. 248 от ГПК от ищеца „Тесдо“
ЕООД с искане за изменение на постановеното решение в частта за
присъдените разноски за процесуален представител на ответника. Твърди, че
присъденият с решението адвокатски хонорар е прекомерен по размер, поради
което моли за неговото намаляване. Моли за присъждане в полза на ищеца
сторените разноски в производство по чл. 193 ГПК, доколкото същото по
своята същност представлявало инцидентен установителен иск за предявяване
за установяване неистинност на документ, като сочи, че съдът следва да
произнесе по разноските в това производство отделно, съобразно неговия
изход.
В указания от съда срок е постъпил отговор от ответника „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД, с който оспорва подадената молба по чл. 248 ГПК. Твърди, че
присъденото адвокатско възнаграждение е обосновано и съответства на
фактическата и правна сложност на делото. По отношение претенцията за
разноски в производството по чл. 193 ГПК сочи, че с оглед неоснователността
на исковата претенция, не следва да се присъждат в полза на ищеца разноски
за държавни такси и депозити. Моли съдът да остави без уважение подадената
молба.
1
Съдът, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната
и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна.
В разглеждания случай ищецът е релевирал своевременно възражение по
чл. 78, ал.5 ГПК, по което съдът дължи произнасяне.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /
определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС,
IV г.о./
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, както и
материалния интерес на делото, договореният хонорар за представителство в
размер на 900 лева се явява прекомерен, като същият следва да бъде намален
до размер от 500 лева, който се явява съразмерен на действителната сложност
на делото.
На следващо място, искането на молите за присъждане на разноски в
производство по чл. 193 ГПК с оглед неговия изход съдът намира за
неоснователно. Действително в мотивите на ТР № 5/14.11.2012 г. по т. д. №
5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че оспорването истинността на
документ представлява по същността си предявяване на инцидентен
установителен иск за установяване на неговата неистинност. Производството
по чл. 193 ГПК обаче е относимо единствено към процеса на доказване и цели
да обори доказателствената сила на писмен документ. Същото не
представлява отделна искова претенция. Поради това разноските, сторени за
експертизи в това производство, се присъждат с оглед изхода на спора по
делото. Доколкото искът на ищеца е изцяло отхвърлен, то той няма право на
2
разноски.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 2219/11.02.2025 г. по гр.д.
№ 39848/2022 г. на СРС, 126 с-в, в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
ЕИК *********, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лева
на сумата от 500 лева, дължима от ищеца „ТЕСДО“ ЕООД, ЕИК *********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3