№ 156
гр. Разград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20253300500331 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
С решение №361/22.05.2025г., постановено по гр.дело №31/2025г. Разградският районен
съд е осъдил Прокуратурата на Р.България на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Ф.
Д. М. от гр. Разград,, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 4 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 284/2019 г.
по описа на РС Исперих, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, както и сумата
400,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със същото незаконно
обвинение, заплатени разноски за един адвокат.Отхвърлил е претенцията на ищцата за
неимуществени вреди над уважения размер от 4 000 лв.до претендирания такъв от 20 000
лв.Присъдил е в нейна полза разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът, Прокуратурата на Р.България обжалва решението в осъдителната му част.По
отношение на обезщетението, присъдено за неимуществени вреди счита в тази му част решението
за неправилно, съответно за несправедливо по размер, като излага подробни съображения в
жалбата.Моли решението да бъде отменено с отхвърляне на предявения иск за неимуществени
вреди или евентуално присъждане на обезщетение в много по-нисък размер.В частта за
присъдените имуществени вреди в полза на ищцата, счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е прекомерно.
Отговор на жалбата другата страна - ищец в производството е подала, чрез пълномощник,
1
като счита подадената срещу решението въззивна жалба за неоснователна и моли за нейното
отхвърляне.Претендира разноски. Същата е подала и насрещна въззивна жалба, в която атакува
решението на районния съд в отхвърлителната му част за претендираните неимуществени вреди,
над размера на сумата 4 000 лева до претендираните 20 000 лева.Излага съображения за
необоснованост на съдебния акт и наличие на основания за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок от присъдения размер ,предвид фактите и обстоятелствата по
делото.
С въззивната жалба и насрещната такава не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, окръжният съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд Разград, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗОДОВ, предявен от ищеца Ф. Д. М. против Прокуратурата на Р.България с цена на иска
20 000 лв.
В исковата молба са изложени твърдения и същата е подкрепена с писмени доказателства за
образувано срещу М. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр.
с чл. 308, ал. 2 от НК. С постановление от 05.04.2019 г., предявено на 09.04.2019 г., Ф. М. е била
привлечена като обвиняема по ДП №275-ЗМ-83/2018г. по описа на РУ –Исперих, за това, че на
09.10.2012 г. в кметството на с. Хърсово, обл. Разград, в качеството си на длъжностно лице –
специалист „ГРАО“, в кръга на службата си съставила официален документ – удостоверение за
наследници с изх. № 49/09.10.2012 г., в което удостоверила неверни обстоятелства, че наследници
на бившите жители на селото Р.Г.Й. и Ц.Н.Й. са дъщерите им Р.Ц.Р. от гр. Варна и Й.Ц.Й. от с.
Хърсово, като по време на издаването им Р.Ц.Р. била покойница, а неин наследник била дъщеря й
Р.Р.С. от гр. Варна, която не била вписана в удостоверенията, с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
Обвиняема по същото досъдебно производство и за същото по вид престъпление заедно с ищцата е
била и нейната сестра Х.М..В ИРС на 27.08.2019 г. бил внесен обвинителен акт, с който Ф. а М. е
предадена на съд за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.Образуваното
НОХД №284/2019г. приключило с присъда № 260018 от 21.12.2021 г., с която ищцата Ф. М. била
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и поддържано обвинение с мотиви, че същото
не е доказано.Същата била протестирана пред РОС и по образуваното пред него ВНОХД №
70/2022 г. е постановено решение № 50/06.07.2022 г. потвърждаващо оправдателната присъда на
районния съд.Същото е влязло в сила на 06.07.2022 г., като неподлежащо на обжалване. В
обобщение се установява, че наказателното производство срещу оправданата ищца Ф. М. е
продължило малко повече от три години, а именно три години и три месеца.За престъплението по
чл.311,ал.1 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години и по
преценка на съда лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК.
2
Спорни по делото са въпросите за доказаност на заявената от ищеца претенция, както и за
размера на присъдените обезщетения съответно за имуществени и неимуществени вреди, като по
отношение на това за неимуществени вреди се сочи, че същият е прекомерно завишен.
Безспорно е по делото, че до повдигане на обвинението в извършване на престъпление по
чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК ищцата е била неосъждана, със средно образование,
омъжена.
Повдигането на обвинението в извършване на посоченото по-горе престъпление е оказало
силно негативно емоционално въздействие върху нея, под угрозата да бъде призната за виновна и
осъдена и да бъде накърнено доброто й име сред нейните близки, познати, както и в селото, където
е работила.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищцата действително е изживяла
тежко целия процес в наказателното производство до неговия край, изпитвала силно притеснение,
страх и безпокойство от развръзката в разследването,затваряне в себе си, затруднения при
общуване с близки, той като се притеснявала, че те вече знаели за воденото срещу нея дело,за което
се говорело в селото, потърсила и психологическа помощ.Била угрижена, несигурна в себе си,
затворена.
Вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза пред първостепенния съд
също е заключило, че ищцата в продължителен период от време е била в силно стресова ситуация,
а именно така наречения хроничен стрес, който води до редица психологични отговори, като
оттегляне от общуване, тревожност, нарушение на дейността, тъга, нервност.
При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е
въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение.
Окръжният съд намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищцата е
търпяла психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение, страх от осъждане. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в
периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в нея – затворила се в
себе си, загубила желанието си за социални контакти, страняла от познатите си, изпитвала страх и
безпокойство. Притеснявала се за доброто си име още повече, че информацията за воденото
наказателно производство се разпространила в селото, където работела.Чувствала се
злепоставена.В този смисъл окръжният съд счита, че не може да бъде споделено изложеното във
въззивната жалба на ответника, че свидетелските показания са само такива от близки роднини на
ищеца и същите не следва да бъдат кредитирани.В случая единият свидетел е действително
майката на ищцата, като следва да се посочи, че именно лицата от най-близкия кръг на
обвиняемия/подсъдим имат непосредствени впечатления от емоционалното му и физическо
състояния в процесния период.
При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в съответствие с
отговора на правния въпрос, даден по-горе, районният съд е отчел продължителността на
негативното засягане на правата на личността /която не е неразумна/, липсата на наложена мярка за
неотклонение , тежестта на престъплението по чл.311 от НК, наказуемо с лишава от свобода до 5
години и глоба, което не се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК/, възрастта на ищцата,
преживените от същата безпокойство и страх от осъждане, изпитваните от нея затруднения в
общуването с близки и познати.При съобразяване на изложеното до тук, окръжният съд намира, че
3
с оглед критериите на чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая,
ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обзвреда на
претърпените от ищцата неимуществени вреди се дължи именно сума в размер на четири хиляди
лева, такава каквато е присъдена и от първостепенния съд.Правилно е и определен началния
момент на дължимост на законна лихва, съвпадащ с влизането в сила на оправдателната присъда.
Присъждането на сума в по-голям размер, над този приет от районния съд, би довело до
неоснователно обогатяване на ищцата, при конкретиката в случая, поради което подадената срещу
отхвърлителната част на решението насрещна въззивна жалба се явява неоснователна и не следва
де бъде уважавана.Неоснователна се явява и въззивната жалба на ответника, сочеща на
недължимост на претендираното обезщетение, съответно на неговото намаляване.Окръжният съд
държи също така да посочи на ищцата,че твърдения за бавно правосъдие се излагат от нея едва
пред въззивната инстанция и не могат да бъдат обсъждани и преценявани без да са въведени с
исковата молба.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
Същата се явява основателна и доказана по размер, при наличието на безспорни
доказателства за осъществена адвокатска защита в хода на наказателното производство и заплатени
суми за адвокатско възнаграждение общо в размер на 400.00 лв.Тези суми представляват
имуществена вреди от незаконното обвинение и подлежат на възстановяване от страна на
държавата, дължими са, както и обезщетението за неимуществени вреди, считано от влизане в сила
на оправдателната присъда.В този смисъл неоснователно се явява възражението във въззивната
жалба, подадена от ответника за недължимост на посочената сума, претендирана като
имуществени вреди от ищеца.Както е приел и първостепенния съд не се установява това заплатено
възнаграждение да е прекомерно с оглед необходимата на ищцата защита в наказателното
производство, претенцията за имуществените вреди е основателна и доказана в пълен размер.
При този изход на делото на въззиваемата страна по въззивната жалба не се дължат
разноски, които са претендирани в размера на внесената ДТ по насрещната жалба.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №361/22.05.2025г., постановено по гр.дело №31/2025г. в
производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5