Решение по дело №523/2017 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 41
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Петър Атанасов Петров
Дело: 20173220100523
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 18. 04. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: ПЕТЪР ПЕТРОВ

при секретаря Д. И.……………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 00523 по описа за 2017г и  за да се произнесе взе предвид следното:

   Постъпила е искова молба и допълнителни уточняващи молби от Я.А.Д. *** и И. *** срещу Т.С.И. от гр. Г.Т., И. *** и М.А.И. от гр. Г.Т., с която се твърди следното:

   - Двете ищци и тримата ответници са наследници на общия си наследодател А. И.И., починал на 26. 08. 2014 година, като ищците са негови деца от първи брак, първата ответница- негова втора и преживяла съпруга, а втория и третия ответници- негови деца от втория му брак.

   Твърди се, че общият наследодател А. И.И. е придобил право на собственост в режим на СИО и по наследство недвижими имоти, както следва :

   1. Първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ XXI- 2057, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т..

  2. Дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ VI- 200, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м.  и второстепенна постройка с площ 20 кв.м.

  3. Нива с площ 11.000 дка, имот № 108014 в землището на с. Л., общ. Г.Т..

 След смъртта на общия наследодател ищците разбрали, че втората му съпруга- първата ответница, действайки като пълномощник на двете ищци е продала сама на себе си притежаваните от двете ищци идеални части от имотите по т.1 и т. 2 имоти, а същите идеални части е продала на втория ответник- И.А.И..

  Твърди се още, че тези прехвърлителни сделки са нищожни предвид силно занижените продажни цени, като по този начин пълномощникът им- първата ответница е договаряла във вреда на представляваните- ищците и това договаряне е било противоправно и неморално, противоречи на закона и сделките са нищожни на основание чл. 26, ал.1 вр. чл. 40 ЗЗД. Твърди се и че на пълномощника не били дадени с пълномощното права да се разпорежда с описаните имоти. Отделно била налице и хипотезата на чл. 76 ЗН.

  Предвид горното се иска съдът, след като зачете преюдициалното правотношение по отношение недействителността на извършените прехвърлителни сделки като нищожни на основание чл. 40 вр. чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, респ. на основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД и на основание чл. 76 ЗН, да отмени същите сделки и да постанови решение с което да допусне и извърши делбата на трите имота.

  На основание чл. 344, ал.2 ГПК се иска до извършване на делбата съдът да постанови какви суми следва да се заплащат от ответниците на ищците срещу ползването на техните части от имотите. На основание чл. 31, ал.2 ЗС заявяват, че настоящата искова молба представлява предизвестие, по силата на което, ответниците ползващи имотите да им заплащат обезщетение за лишаването им от правото на ползване- по 150 лева общо за двете ищци за полагащите им се идеални части от имотите по т.1 и т. 2, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, а за имота по т.3- по 100 лева на декар площ ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

  В хода на делото е било установено, че между временно имотът в с. Л., общ. Г.Т.е бил продаден на А.А. К. и същата ведно със съпруга й С.В.К. са били конституирани с определение като ответници по делото.

  С отговорите си на исковата молба и допълнителните и уточняващи молби, тримата ответници изрично оспорват твърденията на ищците, че първата ответница не е имала по процесното пълномощно пълните права да се разпорежда от името на упълномощилите я ищци с техните идеални части от трите имота както намери за добре и на цена каквато уговори. Оспорват исковете по основание и твърдят, че исковата молба е нередовна тъй като не се установява от представените към исковата молба писмени доказателства откъде произтича правото на собственост на общия наследодател, респективно това на двете ищци върху процесните три имота. Не се сочат и исканите квоти на делба.

   Първата ответница прави изрично волеизявление, по отношение на имота по т.1 – първи етаж от жилищна сграда, като заявява, че сама е придобила след смъртта си по давност правото на собственост върху този имот и същия имот, като нейна еднолична собственост не подлежи на делба.Моли се исковете за делба да бъдат отхвърлени.

   Така предявени исковете са по чл. 26, ал.1, изр. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД, чл. 42, ал.2 ЗЗД, по чл. 76 ЗН – за недействителност на последващите делбата актове на разпореждане, и по чл. 69, ал. 1 ЗН, вр. чл. 341 и сл. ГПК- за делба.

  Исканото обезщетение за лишаване от право на ползване върху имотите е с правно основание по чл. 32, ал.2 ЗС. По това искане ответниците не са взели становище.

  От събраните по делото доказателства се установява следното :

  Видно от Удостоверение за наследници № 44/ 07. 02. 2018 година, издадено от Община Г.Т., наследодателят А. И.И. ЕГН ********** е починал на 26. 08. 2014 година и е оставил законни наследници в лицето на:

   - Т.С.И.- съпруга- първата ответница

   - Я.А.Д.- дъщеря- първата ищца

   - И.А.И.- дъщеря- втората ищца

   - М.А.И.- син- третия ответник

   - И.А.И.- втория ответник по исковата молба

   Между страните не се спори и съдът приема за установено, че Т.С.И. е втора съпруга на общия наследодател, както и че двете ищци са негови деца от първия му брак, а втория и третия ответници са негови деца от брака му с втората съпруга- Т.С.И..

    Видно от приетите като доказателства нотариални дела, общият наследодател А. И.И. е придобил право на собственост в режим на СИО и по наследство недвижими имоти, както следва :

   1. Първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ XXI- 2057, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т..

  2. Дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ VI- 200, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м.  и второстепенна постройка с площ 20 кв.м.

  3. Нива с площ 11.000 дка, имот № 108014 в землището на с. Л., общ. Г.Т..

  След смъртта на общия наследодател първите две ищци, като негови дъщери и лица от кръга на неговите законни наследници на основание чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН са наследили по 1/5 идеална част от оставеното им от този наследодател наследство.

  На 28. 08. 2014 год. двете ищци съставили и подписали пред Нотариус № 176- Б.Б., с р.д. РС Г.Т.пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 1616/28. 08. 2014 год. и с нотариална заверка на съдържанието рег. № 1617, том I, акт № 47/ 28. 08. 2014 година, с което пълномощно упълномощили първата ищца- Т.С.И. със следните права :

-  „ да се разпореди- продаде, дари, замени или извърши всички действия на разпореждане при условия каквито намери за добре, без ограничения, с всички наши идеални части от : „ и по нататък се изброяват трите процесни имота, като изрично се посочва, че упълномощаването се отнася до техните идеални части от имотите, придобити по наследство по наследство от А. И.И.. В края на пълномощно изрично е записано, че упълномощената има право да договаря сама със себе си и да преупълномощава трети лица и се декларира също така изрично, че двете упълномощителки са получили предварително определената от тях продажна цена.

  Независимо, че двете страни по делото цитират и се позовават на противоречива съдебна практика за подобни казуси, то съдът, като взе предвид, че :

  1. Двете упълномощителки са дали пълен обем от права на разпореждане, да се уговаря по усмотрение на упълномощената цената на продажбата на имотите, както и с правото да дари имотите, на когото намери за добре, включително и да договаря и сама със себе си като си продаде на цена по нейно усмотрение или си дари имотите, намира, че в случая двете упълномощителки изобщо не са търсили действителната парична равностойност като цена на имотите и по- скоро по този начин действителното им намерение е било да се отблагодарят по някакъв материален начин на упълномощената.

  2. Двете упълномощителки изрично са декларирали в пълномощното, че са получили предварително продажната цена на имотите, описани в пълномощното, от което следва извода, че след извършването на разпоредителната сделка с имотите, те не са очаквали и изисквали от упълномощената отчетна сделка, което пък от своя страна потвърждава изводите по т.1.

  От изложеното съдът намира за установено, че пълномощното е действително и валидно поражда правомощия на разпореждане от страна на ответницата Т.С.И. за разпореждане с трите процесни имота, както и че пълномощното не страда от пороците по чл. 26 ЗЗД.

  По силата на даденото й пълномощно ответницата с нотариален акт от 03. 10. 2014 година, вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № 2296 от 03. 10. 2014 год., акт № 145, том VI, дело № 1035/2014 год. като пълномощник на двете ищци Я.А.Д. и И.А.И. продала на себе си техните 2/10 идеални части от находящ се в гр. Г.Т., ул. „ Ч.М. „ № 4, поземлен имот, представляващ Първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176 кв.м., от три стаи, кухня и сервизни помещения, както и толкова идеални части от партерен етаж, от маза, таван и гаражи, както и от всички общи части от сградата и толкова идеални части от второстепенна посторйка с площ от 20 кв.м. и 2/10 идеални части от  половината/ 1/10 ид.ч. от цялото/ дворно място с отстъпено право на строеж върху 410 кв.м. – общинско дворно място представляващо УПИ XXI- 2057, кв. 69 по ПУП на града, за сумата от 2500 лева, която сума продавачите са получили напълно и в брой от купувача.

  С нотариален акт от 03. 10. 2014 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № 2297 от 03. 10. 2014 год., акт № 146, том VI, дело № 1036 от 2014 год. Т.С.И., лично за себе си и като пълномощник на двете ищци- Я.А.И. и И.А.И., и М.А.И. продали на И.А.И. собствените си 4/5 идеални части от нива с площ 11. 00 дка в землището на с. Л., общ. Г.Т., представляваща имот № 108014 за сумата от 1500 лева.

  С Нотариален акт от 06. 11. 2014 год, вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № 2565 от 06. 11. 2014 год., акт № 63, том VII, дело № 1151/2014 год. Т.С.И., като пълномощник на Я.А.Д. и И.А.И., е продала на себе си 2/ 10 ид. части от поземлен имот, находящ се в с. Л., общ. Г.Т.и представляващ дворно място с площ 1200 кв.м.- УПИ VI- 200, кв. 19 и построените в това място жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м., за сумата от 600 лева, която сума продавачите са получили от купувача напълно и в брой.

  С нотариален акт от 21. 11. 2016 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № 3290 от 21. 11. 2016 год., акт № 94, том VII, дело № 1226/ 2016 год. Т.С.И., М.А.И. и И.А.И. продали на А.А. К./ със съпруг С.В.К./ поземления имот, находящ се в с. Л., общ. Г.Т.и представляващ дворно място с площ 1200 кв.м.- УПИ VI- 200, кв. 19 и построените в това място жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м.

  По горния начин по силата на действително и валидно обвързващо пълномощно от двете ищци, първата ответница извършила разпоредителни сделки, вследствие на които двете ищци изгубили правото си на собственост върху техните наследствени идеални части от трите процесни имота, от което следва, че те не се явяват съсобственици по наследство на тези имоти и че не разполагат с искове за делба на тези имоти и исковете им следва да бъдат отхвърлени.

  Предвид горното съдът намира, че по делото не са доказани по основание предявените от ищците искове за нищожност на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД на процесното пълномощно и същите следва да бъдат отхвърлени. Предвид липсата на участие в съсобствеността на трите процесни имота от страна на двете ищци следва като неоснователни да бъдат отхвърлени и исковете им за делба.

  Поради отхвърлянето на исковете за делба то съдът не следва да се произнася по искането за определяне на наемна цена за имотите в условията на чл. 32 ЗС.

  С оглед изхода на делото на основание чл. 78 , ал.3 от ГПК  двете ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на тримата ответници общо разноски от 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение.

  С оглед отхвърлянето на исковете за делба двете ищци следва да бъдат осъдени общо да заплатят по сметка на съда държавна такса от 50 лева.

 Воден от горните мотиви , съдът

                           Р Е Ш И  :

   ОТХВЪРЛЯ като неоснователни   исковете са по чл. 26, ал.1, изр. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД, чл. 42, ал.2 ЗЗД, по чл. 76 ЗН – за недействителност на последващите делбата актове на разпореждане, предявени от Я.А.Д. ЕГН ********** *** и И.А.И. ЕГН ********** *** срещу Т.С.И. ЕГН ********** ***, И.А.И. ЕГН ********** *** и М.А.И. ЕГН ********** ***.

   ОТХВЪРЛЯ като неоснователни   исковете са по чл. 69, ал.1 ЗН и чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК ,предявени от Я.А.Д. ЕГН ********** *** и И.А.И. ЕГН ********** *** срещу Т.С.И. ЕГН ********** ***, И.А.И. ЕГН ********** *** и М.А.И. ЕГН ********** *** за делба на недвижими имоти, останали в наследство от общия им наследодател А. И.И., както следва :

   1. Първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ XXI- 2057, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т..

  2. Дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ VI- 200, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м.  и второстепенна постройка с площ 20 кв.м.

  3. Нива с площ 11.000 дка, имот № 108014 в землището на с. Л., общ. Г.Т..

  ОСЪЖДА Я.А.Д. ЕГН ********** *** и И.А.И. ЕГН ********** *** да заплатят на Т.С.И. ЕГН ********** ***, И.А.И. ЕГН ********** *** и М.А.И. ЕГН ********** *** общо разноски в размер на 1200 лева.

  ОСЪЖДА Я.А.Д. ЕГН ********** *** и И.А.И. ЕГН ********** *** да заплатят общо по сметка на съда държавна такса от 50. 00 лева.

   Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д. окръжен съд .

   Преписи от решението да се изпратят на страните. 

                           

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :