Решение по дело №238/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, подадена от Фондация „Да помогнем на българските бездомни котки и кучета”, ЕИК *********, с адрес: с. Гара Орешец, общ. Димово, обл. Видин, ул.”Димитър Благоев” № 2, представлявано от Б.С.У. против решение № 16/06.11.2020 г., постановено по АНД №68/2020 г. по описа на Районен съд Кула, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 01005/08.07.2020 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Видин, с което на Фондация „Да помогнем на българските бездомни котки и кучета”, на основание чл.417, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000,00 лева, за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.20 от същия закон.

Касаторът твърди, че решението на КРС е неправилно и необосновано, тъй като процесното постановление не отговаря на всички изисквания на закона и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се от Съда да отмени атакуваното решение и НП.

Ответникът Областна дирекция по безопасност на храните гр. Видин, представлявана от адв. С. И.оспорва жалбата и иска решението на КРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното: касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от субект, имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения: На 01.03.2018г между фондацията и С. Б. М.е подписан договор за наем и анекс към договор за наем на имот №212016 в село Раброво с площ от 2.792 дка в Стопански двор по плана за земеразделяне ведно със склад №2, за срок от 12 месеца до 31.03.2019г., както и приемо-предавателен протокол за имота. На 25.09.2018г. св.Г. и Н., извършили проверка на обект, за който е подадено заявление за регистрация като приют за кучета в село Раброво в бившия стопански двор. Установили, че обекта на отговаря на изисквания на Наредба №41 от 10.12.2008г за приютите за бездомни кучета и издали Предписание № 9 от 25.09.2018г за изпълнение на редица изисквания към обекта, а именно част от тях за сградата са да има място за съхранение на почистващи и дезинфекциращи препарати, помещения за болни и наранени животни, помещения за извършване на ветеринаромедицинска дейност – кастрации и др манипулации, карантинно помещение, да има изолация на покрива, а по отношение на документите да има правилник за вътрешния трудов ред, регистър с данни за изоставени или изгубени животни, лично досие на всяко животно, дневник с данни за настанените животни, амбулаторен дневник, програма за намиране на нови собственици, процедури за почистване и дезинфекция, програма за контрол на гризачите, запис на ежедневните проверки за общото състояние на животните, технологична схема с описани на начина на отглеждане на животните, технологична свързаност за други животновъдни обекти, курс за обучение за защита на животните от управителя и персонала, договор с екарисаж и фирма за ДДД мероприятия. Даден е срок за изпълнение до 25.03.2019г. На 13.03.2019, на 25.06.2019 и на 29.07.2019г от сдружението са подадени молби за отсрочване на срока за изпълнение на предписанията с по няколко месеца. На 02.06.2020г свидетелите К. Г.и Н. Н., отново извършили проверка на обекта и констатирали, че посочените по-горе предписания не са изпълнени и съставили АУАН против сдружението за това, че не изпълнени предписанията. Предявили го на управителя, който го подписал без възражения, след което му е връчен препис срещу подпис. АУАН е преведен на управителя на сдружението.

Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка директорът на ОДБХ-Видин издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД, на основание чл.417, ал.2 от ЗВД на ответника било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000,00 лева.

При така установената фактическа обстановка КРС приел, че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени нарушения, като преквалифицирал наказанието по чл.469, ал.2 от ЗВД.

Касационната инстанция не споделя изводите на КРС за законосъобразност на НП. Съставът на процесното нарушение поставя изискване към субекта на същото да бъде лице, което е собственик на селскостопански животни (по аргумент от чл.417, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗВД). Легалната дефиниция на понятието „селскостопанско животно” е дадена с разпоредбата на §.1, т.24 от ДР на Закона за животновъдството, която не включва всички кучета, а само каракачанското и българското овчарско куче, и то когато се отглеждат със селскостопанско предназначение, за което по преписката липсват данни. По този начин според АС Видин от страна на уличеното лице не е осъществен състава на административното нарушение по чл.417, ал.2 от ЗВД. Санкционната норма на чл. 469, ал. 1 от ЗВД намира приложение по отношение останалите неизпълнени предписания, които не касаят собственици на селскостопански животни.

Още повече, че посочена за съответната на фактическото описание на нарушението правна норма от органа – тази по чл. 132, ал. 1, т. 20 от ЗДВ, е регламентираща задължение за собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да изпълняват предписанията и разпорежданията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на ветеринарномедицински контрол по чл. 7, ал. 1 от ЗВД.  Чл. 132, ал. 1, т. 20 ЗВМД изисква предписанието да е свързано с мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните, това в настоящия случай изобщо не е така. Отново става въпрос за селскостопански животни. Както сам в решението си КРС сочи, уредбата на изискванията към приютите е в Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Изискванията въведени от Наредбата са именно тези, на които следва да отговаря приюта, и в съответствие с тези изисквания е следвало да се дадат предписания, а не такива, които касаят селскостопански животни.

В този смисъл АС Видин не споделя становището на КРС, че преквалифицирайки нарушението от чл.417, ал.2 ЗВД, като такова по чл.469, ал.2 от ЗВД, тъй като не е налице изменение на фактите и обстоятелствата по нарушението, на жалбоподателя не е нарушено правото на защита.

Налице е съществено нарушение при правната квалификация и на нарушението и на санкцията, в този смисъл НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Поради изложените съображения оплакванията в жалбата се явяват основателни, а решението на КРС следва да бъде отменено.

По делото не е направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на касатора, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 16/06.11.2020 г., постановено по АНД №68/2020 г. по описа на Районен съд Кула, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 01005/08.07.2020 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните Видин, с което на Фондация „Да помогнем на българските бездомни котки и кучета”, на основание чл.417, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000,00 лева, за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.20 от същия закон.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.