РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Бургас, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500256 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от „Апогей-91“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Мария Луиза“ № 5, ет. 4,
представлявано от управителя Пенка Русева Митрева, чрез адв. Б. П. - *АК
срещу решение № 59/15.04.2025 год. по гр.д. № 294/2024 год. по описа на
Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от „Апогей-91“
ООД гр.Бургас, бул. “Мария Луиза“№ 5, ЕИК *********, представлявано от
Пенка Митрева - управител, със съдебен адресат - адв. Б. П. с адр. гр. С.,
район Л., ул. “Б.“ № *, ет. *, ап. 5, против Народнотодното събрание на
Република България с адр. гр.София, пл. “Народно събрание“№ 2,
представлявано от председателя Н. К. и Окръжен съд гр.Бургас с ЕИК
********* с адр. гр.Бургас, ул. “Александровска“ № 101, представляван от
председателя Д. М., иск по чл. 2в от ЗОДОВ за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на „Апогей-91“ООД обезщетение за имуществени
вреди в размер на сумата 412 833,29 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба, което обезщетение е дължимо
1
поради достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз -
чл. 1 от Допълнителен Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, допуснато с приемане на
чл. 7 от ЗОЗ и прилагане на нормата с окончателен съдебен акт по в.гр.д. №
893/2021г. на Окръжен съд-Бургас и е осъдено „Апогей -91“ ООД гр. Бургас,
бул.“Мария Луиза“№5, ЕИК *********, представлявано от Пенка Митрева -
управител, със съдебен адресат - адв. Б. П. с адр. гр. С., район Л., ул. “Б.“ №*,
ет. *, ап. *, да заплати на Народното събрание на Република България с адр.
гр.София, пл. “Народно събрание“ № 2, представлявано от Н. К. 360 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно. Твърди се, че в случая с прилагането на чл. 7 от Закон
за особените залози /ЗОЗ/ са излъгани легитимните очаквания на кредитора по
особения залог. Сочи се, че предвидената в ЗОЗ, но изпразнена от съдържание
конверсия на права върху заложеното имущество, не представлява защита на
обезпеченото право на вземане, а доводът на съда, че при погасяване на
заложното право кредиторът имал право на предпочтително удовлетворение
от останалото имущество на длъжника и че облигационното вземане не е
погасено, не е убедителен. Твърди се очевидна липса в закона на гарантиращ
кредитора правен механизъм в хипотезата, когато бъдеща реколта е заложена
изцяло и впоследствие е продадена изцяло на трето лице. Разпоредбата на чл.
7 от ЗОЗ е небалансирана намеса от страна на държавата в придобито
притежание по смисъла на ЕКЗПЧОС и не може да се говори за справедлив
баланс между генералния интерес на обществото и изискванията за защита на
основните права на индивида, тъй като на мястото на погасеното заложно
право няма равностойна компенсация, поради което и няма баланс от гледна
точка на кредитора, притежател на обезпечителното право. Оспорени са
изводите на окръжния съд относно спазен баланс между частния и обществен
интерес. Твърди се, че в случая националният законодател носи отговорност за
твърдяното неизпълнение на задължение, каквото е неизпълнението на
задължението на НС да отмени/измени противоречащата на основни
принципи на правото на ЕС норма след приемането на България в
Европейския съюз, включително като продължава да я поддържа, и с това
подлага на опасност собствеността на гражданите си. Ищецът е бил лишен от
своето притежание без да е постигнат нужния баланс на интересите от страна
на законодателя, а съдът който е сезиран с твърдения за претърпени вреди но
2
нарушаване на правото на ЕС, следва да определи обхвата на свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти, дали
тази свободата е „надхвърлена“ и е довела до значим дисбаланс в интересите
на страните. Твърди се, че в конкретния случай е налице неизпълнение на
т.нар. позитивни задължения на държавата, която трябва да осигури на всяко
лице под своята юрисдикция защита на притежанията му. Посоченото
задължение може да изиска от държавата да предприеме позитивни мерки за
защита на легитимните очаквания на лицата за защитата на собствеността им,
дори и в случаите, когато се касае до отношения между частни лица, дори в
случаи на съдебни спорове между частни лица или търговци. Твърди се, че
соченото нарушение в случая е достатъчно съществено по смисъла на чл. 2в,
ал. 1 от ЗОДОВ, изложени са подробни съображения. Оспорени са и изводите
на съда за липсата на необходимата причинно-следствена връзка. Сочи се, че
ищецът е претърпял като пряка причинно-следствена последица реална
имуществена вреда, причинена от прилагането на разпоредбата на
националното право - чл. 7 от ЗОЗ, която противоречи на правото на
Европейския съюз, част от който е Република България, считано от 2007 г.
Тази причинност може да се квалифицира и като негативен ефект от
законодателството спрямо участници в търговския оборот, който води до
преки икономически загуби. Вредата на ищеца „Апогей-91“ ООД е съразмерна
със стойността на вземането му от „Южно вино“ АД, което е било обезпечено
с погасения по силата на законовата норма особен залог, и се равнява на
сумата от 412 833, 29 лв. Твърди се, че вредата е паричното вземане от 412
833, 29 лв., с което ищецът е пропуснал да се обогати, независимо от това, че
вземането му съществува и е включено в списъка на приетите вземания в
производството по несъстоятелност на длъжника „Южно вино“ АД, но
кредиторът е лишен от възможността да получи претендираната сума от
заложената вещ, било чрез самостоятелната й продажба по реда на чл. 10, ал. 2
от ЗОЗ, било чрез насочване на изпълнението към приобретателя, придобил
веща, чиято обезпечителна функция е погасена. Отречена е преклузията за
въвеждане на основание „пропусната полза“ в процеса във фазата по същество
и с писмената защита, както е приел окръжния съд. От друга страна се твърди,
че в контекста на направено в хода на процеса уточнение, следва да се приеме,
че претендираната от ищеца вреда е под формата на пропусната полза, тъй
като ищецът не е получил продажната цена на продадените заложени стоки в
3
размер на 412 833, 29 лв. Сочи се, че по делото е установено, че залогодателят
е продал на „Черноморско злато“ АД 211 520 кг каберне совиньон и 205 840 кг
мускат отонел, т.е. бъдещата реколта е произведена и е била продадена, т.е. тя
не е хипотетична, а реално случила се, поради което и съгласно разпоредбата
на чл. 162 от ГПК съдът има право да определи размера по своя преценка,
когато намери, че няма достатъчно данни за размера на претенцията, а при
средна пазарна цена на тон грозде от лозя през 2023 г. - 721,40 лв. и
произведени общо 417,36 тона, размерът на вредата е 301 083,50 лв.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за цялостно
уважаване на предявения иск, евентуално за уважаване на иска за сумата от
301 083,50 лв., представляващи претърпени от дружеството имуществени
вреди, настъпили вследствие на достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Окръжен
съд-Бургас, чрез Административен ръководител-Председател Д. М., в който са
изложени съображения и аргументи за нейната неоснователност. Твърди се, че
особеният залог не е притежание по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към
Европейската конвенция за правата на човека. Основната му функция е да
обезпечи вземането на заложния кредитор и при неизпълнение на
задълженията на залогодателя, той да се удовлетвори по предпочитание от
заложената вещ, като я продаде. В случая не може да се приеме, че е налице
„легитимно очакване“, тъй като особеният залог е обезпечение, от което
кредиторът може и да не се възползва. В случая предмет на обезпечението е
бъдеща реколта от грозде, при което не е ясно какво количество и с какво
качество ще бъде реколтата, дали въобще ще я има, поради което не може да
се приеме, че е налице „легитимно очакване“ на кредитора, което е достатъчно
определено по параметри, за да се определи и имуществения му интерес. В
този смисъл особеният залог не представлява „легитимно очакване“ за
получаване на актив, поради което не може да бъде определено като
притежание и не попада в обхвата на чл. 1 по Протокол № 1 от ЕКПЧОС.
Заявено е поддържане на всички други аргументи, изложени в отговора на
исковата молба, относно неприложимостта на чл. 1 от Протокол № 1 по
отношение на особения залог, като са изложени съображения в подкрепа на
изводите на окръжния съд по обжалваното решение. Сочи се, че чл.7 от ЗОЗ
4
гарантира сигурността в търговския оборот, което произтича от
предназначението на вещите - предмет на особения залог, като липсва
твърдяната небалансирана намеса от страна на държавата в придобито
притежание, тъй като законът допуска залогодателят да се разпореди в полза
на трето лице само със заложни вещи, които са в кръга на обикновената му
дейност по занятие. В противен случай би се затруднила обичайната търговска
дейност при учреден особен залог върху вещи от стопанския оборот, което би
могло да доведе до ограничаване на конкуренцията. Въпреки, че чл.7 от ЗОЗ
отнема на кредитора една правна възможност, той не губи останалите си
обезпечения, нито правото да се удовлетвори от цялото имущество на
длъжника по чл.133 от ЗЗД. Запазва се и привилегията, като преминава върху
заместващата облага, респ. върху получената по сделката цена. На основание
чл.133 от ЗЗД, длъжникът отговаря пред кредиторите с цялото си имущество,
независимо дали е предоставил обезпечения или не, те имат право на избор и
между различни по вид и брой обезпечения, като някои от тях носят по-голяма
степен на сигурност за удовлетворяване на вземането, а други - по-големи
рискове, сред които е и особеният залог, тъй като заложният кредитор не
упражнява фактическа власт върху заложената вещ. Залогът по ЗОЗ е
договорен, кредиторът встъпва в това правоотношение по собствена воля,
като преди това има възможност да прецени риска, с оглед регламентацията в
закона. Сочи се, че дори да се приеме, че особеният залог е вид притежание по
смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на
човека, прилагането на разпоредбата на чл.7 от ЗОЗ не е в противоречие с
нормата и не накърнява права на ищеца, доколкото законът предвижда, че
залогополучателят може да се удовлетвори от стойността на продаденото от
длъжника имущество, а именно с тази цел се сключва и договора -
удовлетворяване вземането на кредитора. Тъй като кредиторът не губи
правото си да се удовлетвори за вземането си, не е нарушено „правото на
притежание“. Изброени са заместващите облаги предвидени в ЗОЗ, които той
би могъл да получи, поради което се сочи, че законът е предвидил достатъчно
гаранции за кредитора с обезпечено вземане, че ще може да се удовлетвори в
случай на неизпълнение на главното задължение от страна на длъжника и
извършено от последния разпореждане със заложното имущество. По този
начин е защитен интереса на кредитора и е постигнат баланс за защитата на
интересите на всички участници в оборота. Сочи се за недопустимо направено
5
искане до съда във въззивната жалба, ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 301 083,50 лева - пропуснати ползи, тъй като
това искане е несвоевременно, а нормата на чл. 162 от ГПК е неприложима в
хипотезата на чл. 2в от ЗОДОВ. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Народното събрание на Република България, чрез главен юрисконсулт А. С. и
главен юрисконсулт М. Г., в който са изложени съображения за нейната
неоснователност и правилност на изводите на съда по обжалваното решение.
Сочи се, че изводът на съда, че уредената в чл. 7 от ЗОЗ намеса в защитата на
притежанията, отговаря на изискванията за законност и справедлив баланс, е
обоснован и законосъобразен, като не е налице нарушение на принципите на
пропорционалност, правна сигурност и оправдани правни очаквания. Твърди
се, че не са налице и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
Народното събрание - наличие на пряка причинно-следствена връзка и
настъпили вреди. При преценката си за съответствието на една мярка с
изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧОС обсъжда дали мярката е
била законна, т.е. съдържаща се в ясен, достъпен и предвидим закон, дали е
преследвала легитимна цел в защита на обществен интерес, дали е
пропорционална на преследваната легитимна цел, или съставлява прекомерна
тежест за засегнатия индивид и дали на засегнатите лица е била предоставена
адекватна възможност за защита. Посочените предпоставки са били
изследвани от ОС-Ямбол в цялост, направените от съда изводи са правилни,
като същите съображения са изложени и в отговора на исковата молба, а
обстоятелството, че ищецът не е съгласен с изложеното от съда, не води до
неправилност на съдебното решение. Право и задължение на законодателя е
да съблюдава интересите на всички стопански субекти и да защитава
обществения интерес. Дори и да възприеме становището на ищеца за намеса в
правото на собственост /каквато в настоящия случай няма/ налице е
„справедлив баланс“ между общия интерес на общността и изискването да се
защитят основните права на конкретно лице. В случая с оглед чл.7 от ЗОЗ
заложният кредитор не е понесъл „конкретна и прекомерна тежест“. Правата
му са защитени с оглед възможността за удовлетворяване по предпочитане от
полученото от залогодателя срещу отчуждаването /чл. 10, ал. 1, т. 2, чл. 16, чл.
43/. Ето защо, не може да бъде споделено изложеното от ищеца, че заложното
6
право представлява „самостоятелен актив“ , който в процесния случай е
загубен. Ищецът към датата на сключване на договора за особен залог е могъл
и е бил длъжен да съобрази действията си със закона. Видно от чл. 7 на
сключения договор за учредяване на особен залог върху движими вещи от
01.08.2019 г. между „Апогей - 91“ ООД и „Южно вино“ АД, ищецът в
качеството му на заложен кредитор, се е съгласил, че залогодателят може да
извършва разпоредителни сделки със заложното имущество, когато същите са
в кръга на обикновената му дейност по занятие. Изрично в чл. 19 страните са
се съгласили, че за неуредените с договора взаимоотношения, страните по
него ще прилагат 303. Ищецът, в качеството му на заложен кредитор е бил
наясно, че приема за обезпечение на свое вземане имущество, което би могло
да се включи в сегмента на тази част от имуществото на залогодателя, която е
в кръга на неговата обикновена дейност по занятие. Ищецът отнапред се е
съгласил с възможността заложният длъжник да се разпореди с бъдещата
реколта при условията на чл.7 от ЗОЗ, както и с всички останали приложими
разпоредби от закона. Отречено е да е налице нарушено „легитимно
очакване“, за което се твърди, че следва да се различава от обикновената
надежда на кредитора за реституция, а и не следва „легитимното очакване“
да се възприема като „притежание“ по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към
ЕКЗПЧОС. Правилно съдът е приел, че в хода на производството ищецът не е
доказал наличие на реално претърпяна вреда. Правото на обезщетение се
поражда само за действително претърпените, а не бъдещи, предполагаеми или
хипотетични вреди, тъй като обратното може да доведе до неоснователно
обогатяване. Вземането на ищеца не е погасено, сумите, предмет на иска, в
размер 412 833,29 лв., са включени в списъка на приетите вземания, предявени
по реда на чл. 685 на Търговския закон. Не е налице действителна и реална
вреда за дружеството-ищец, а ненастъпили, бъдещи или евентуални вреди не
могат да бъдат репарирани. Сочи се, че правилно е прието, че разпоредба на
чл. 162 от ГПК е неприложима, тъй като тя касае единствено случаите, в които
искът е установен в своето основание, а настоящият случай не е такъв.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
В дадения срок Прокуратурата на Република България не е изразила
писмено становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на
7
първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по
иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ и по претенция за законна лихва.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът с писмено
становище поддържа въззивната жалба и искането за присъждане на съдебни
разноски. Народното събрание на РБ чред представителя си изразява
страновище за неоснователност на въззивната жалба по изложените в
отговора съображения.
Представителят на АП - Бургас намира жалбата за неоснователна, счита,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в рамките на правомощията му по допустими искови
претенции по чл.2в от ЗОДОВ на ищеца „Апогей -91“ООД гр. Бургас,
против ответниците Народно събрание на РБ и Окръжен съд - Бургас за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 412 833,29 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба, до
окончателното плащане, за които се твърди, че са настъпили в пряка връзка с
допуснато от ответниците достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз. Исковата претенция на ищеца за солидарно осъждане на
ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основана
на твърдението, че приемането, поддържането и прилагането на чл.7 от Закона
за особените залози /ЗОЗ/ е довело до нарушаване на неговото право на
мирно ползване на собствеността, гарантирано от чл. 1 от Протокол 1
към ЕКЗПЧОС. Твърди, че Народното събрание на РБ е нарушило чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като е приело и поддържало нормата на чл.
7 от ЗОЗ, която противоречи на правото на ЕС, като с бездействието си не е
изпълнило задължението си да съобрази националното законодателство със
законодателството на ЕС. Твърди, че ответникът Окръжен съд - Бургас е
8
нарушил правото на ЕС, тъй като при постановяване на окончателен съдебен
акт по жалба на ищеца - Решение № 118/10.06.2021 год., по гр.д. № 893/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, се е позовал на чл.7 от ЗОЗ, а не е
приложил с приоритет правни положения, залегнали в правото на ЕС. Твърди,
че поради допуснатото особено съществено нарушение на правото на ЕС с
приемане, поддържане и прилагане на нормата на чл.7 от Закона за особените
залози, е бил погасен учреден в негова полза особен залог вписан в ЦРОЗ на
12.09.2019 год. по договор за особен залог с предмет - бъдеща реколта от
грозде, сключен на 01.08.2019 год. между него в качеството му на заложен
кредитор и дружеството „Южно вино“АД-залогодател, за обезпечаване на
вземане на ищеца спрямо залогодателя в размер на 412 833,29 лв., а след
продажбата на заложената реколта от „Южно вино“АД на дружеството
„Черноморско злато“ АД, по инициирано от ищеца пристъпване към
изпълнение и поискано изпълнение по реда на ГПК, от ЧСИ е отказано
изпълнение по отношение на купувача на заложеното имущество
„Черноморско злато“ АД. Твърди се, че заложното право на обезпечения
кредитор попада в обхвата на понятието „притежания“ по смисъла на
Протокол 1 към Конвенцията, тъй като даденото обезпечение е “легитимно
очаквание“ за него, с оглед увереността му като кредитор, че при
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, ще разполага с
гарантиран от държавата инструмент, с който да упражни правото на
предпочтително удовлетворение от заложеното имущество на длъжника.
Твърди, че държавата в лицето на ответниците не е изпълнила позитивните си
задължения, чрез вътрешните закони да осигури и гарантира на всяко лице под
своята юрисдикция правата и свободите заложени в Конвенцията, че не е
осигурила достатъчно гаранции за защита на частната собственост и в
частност - правата на обезпечения с вписан особен залог кредитор, поради
което и в пряка връзка с това ищецът е претърпял вреди в размер на
обезпеченото, но неудовлетворено вземане, което има от „Южно вино“ АД
/към момента в несъстоятелност/.
Ответниците с депозираните писмени отговори на исковата молба са
изложили възраженията, които са изложени и в отговорите по въззивната
жалба, с твърдения, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
уважаване на предявения иск. Направили са искане за отхвърлянето му.
Представителят на прокуратурата е изразил пред окръжния съд
9
становище за отхвърляне на предявения иск, поради недоказаност.
Видно от събраните пред окръжния съд доказателства, на 01.08.2019 год.
между настоящия ищец „Апогей-91“ ООД - Бургас в качеството му на
заложен кредитор и дружеството „Южно вино“АД-Бургас /към момента в
несъстоятелност/ в качеството на залогодател е бил сключен договор за
учредяване на особен залог върху движими вещи на залогодателя, за
обезпечаване на съществуващо вземане на заложния кредитор - за главница,
лихви и евентуални такси, възникнало от продажба и доставка на препарати за
растителна защита, торове и семена през периода 2018-2019 год. по договор от
01.01.2018 год. и издадени фактури, с общ размер на главницата от 412 833,29
лв.
Предметът на договора за особен залог, посочен в чл. 2, са краткотрайни
материални активи на злогодателя, представляващи бъдещата реколта от
грозде, за стопанската 2019/2020 година, която реколта ще бъде добита от
поземлен имот № ******, находящ се в землището на с. А., община К.,
ЕКАТТЕ *****, с площ от 688,55 дка лозя - сортове Каберне Совиньон и
Мускат Отонел. В чл.5 от договора е уговорено, че в случай на възникване на
права на трети лица върху заложеното имущество, залогодателят е длъжен да
поиска вписване в съответния регистър на промените в правата върху или
идентичността на заложеното имущество /задължението съответства на чл.9,
ал.4 от ЗОЗ/. В чл.7 от договора е посочено, че залогодателят няма право да
извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество, когато
предмет на сделките са вещи и права извън кръга на обикновената дейност
по занятие на залогодателя, освен с изрично писмено съгласие на кредитора
/задължението съответства на чл.7 от ЗОЗ/.
Особеният залог е вписан по искане на заявителя „Апогей-91“ООД в
Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 12.09.2019 год.
/потвърждение за вписване на л. 30/. Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
особените залози, в случая особеният залог се счита учреден не със сключване
на договора, а чрез вписване в Централния регистър на особените залози,
което е станало на 12.09.2019 год.
На 24.08.2020 год. заложният кредитор „Апогей-91“ООД, на осн. чл.32,
ал.1 от ЗОЗ - поради неизпълнение на обезпеченото с особения залог
задължение на длъжника „Южно вино“АД, е вписал пристъпване към
10
изпълнение, за което залогодателят е бил уведомен на 27.08.2020 год.
Изпълнението е възложено на ЧСИ по реда на ГПК, във връзка с което е
образувано изпълнително дело № 547/2020 год. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, № 800 по описа на КЧСИ. Видно от представените удостоверения
за вписвания в ЦРОЗ относно процесния особен залог, след разпореждане от
страна на залогодателя „Южно вино“ АД чрез продажба със заложеното
имущество в полза на „Черноморско злато“АД, съгласно чл.9 от ЗОЗ, вр. чл.5
от договора, „Южно вино“АД е извършило вписване в ЦРОЗ на особените
залози на промените в правата върху заложеното имущество и по партидата на
купувача /л.84/. Данните по удостоверенията не дават яснота кога точно е
била извършена продажбата на заложеното имущество от залогодателя
„Южно вино“ АД на „Черноморско злато“АД. Датата на извършване на
разпоредителната сделка не се установява и от представеното удостоверение
от 19.02.2021 год. на Изпълнителната агенция по лозята и виното, поради
което следва да се приеме, че ищецът не е доказал твърдението си по исковата
молба /въпреки указаната му доказателствена тежест за твърдените от него
факти/, че разпореждането със заложеното имущество е станало след
вписването на 24.08.2020 год. на пристъпване към изпълнение. Както е приел
и окръжният съд, индиция относно момента на разпореждането в полза на
„Черноморско злато“АД се съдържа в мотивите на решение №118/10.06.2021
год., по гр.д. 893/2021 год. на БОС, като при анализ на изложеното там, което
не се опровергава от доказателствата по делото, следва да се приеме, че
продажбата на заложеното имущество е извършена от залогодателя след
вписването на особения залог на 12.09.2019 год., но преди вписването на
пристъпването към изпълнение на 24.08.2020 год., което е и една от
причините разпоредбата чл.32, ал.4 от ЗОЗ да е неприложима спрямо
настоящия ищец.
На 22.03.2021 год. по искане на заложния кредитор, в ЦРОЗ е вписан
особения залог и срещу „Черноморско злато“ АД. С молба от 12.05.2021 год.
настоящият ищец е поискал от съдебния изпълнител по изпълнително
дело № 547/2020 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, № 800 на
КЧСИ, образуване на изпълнително дело срещу приобретателя на
заложеното имущество „Черноморско злато“АД на осн. чл.10, ал.2 от ЗОЗ,
твърдейки, че на осн. чл.13 от ЗОЗ това лице като приобретател на заложеното
имущество, също има качеството на залогодател. С разпореждане на ЧСИ от
11
12.05.2021 год. по изпълнителното дело е отказано образуване на
изпълнително производство спрямо „Черноморско злато“АД. Отказът на ЧСИ
е бил обжалван пред Бургаския окръжен съд от настоящия ищец. С
окончателен съдебен акт - решение № 118/10.06.2021 год. по в.гр.д.№
893/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, жалбата подадена от
ищеца е оставена без уважение. Един от решаващите мотиви на съда по
делото е този, че с продажбата на заложеното имущество от „Южно вино“АД
на „Черноморско злато“АД, на осн. чл. 7 от ЗОЗ, залогът учреден в полза на
„Апогей-91“ООД е погасен, тъй като предметът на дейност на дружеството
„Южно вино“АД включва засаждане и експлоатация на лозови насаждения,
при което продажбата на реколтата от лозовите насаждения представлява част
от търговската дейност по занятие на дружеството и е несъвместима със
заложното право, а заложният кредитор има право на предпочтително
удовлетворение от паричната сума, която е получило „Южно вино“АД.
С решение № 1/07.01.2021 год. по т.д.№ 357/2020 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е обявена неплатежоспособност на „Южно вино“АД
с начална дата 30.09.2020 год., открито е производство по несъстоятелност на
дружеството, прекратена е неговата дейност и то е обявено в
несъстоятелност.
Окръжният съд е извършил служебна справка в ТР по партидата на
„Южно вино“АД-в несъстоятелност, и е установил, че в одобрения от съда
по несъстоятелността списък на приетите от синдика предявени вземания, с
определение от 06.08.2021 год. ищцовото дружество „Апогей - 91“ООД е
включено като кредитор с прието вземане в размер на 412 833,29 лв.,
произтичащо от договора за покупко-продажба с отложено плащане на
препарати от 01.01.2018 год., като вземането е с призната привилегия от
първи ред по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Във връзка със защитата срещу нарушение от страна на държава-членка
/ДЧ/ на правото на Европейския съюз /ПЕС/ в своите решения Съдът на
Европейския съюз /СЕС/ многократно е приемал, че правото на ЕС не
съдържа изрична обща регламентация на иск за обезщетение на вреди, но
възможността за предявяване на такъв иск срещу държавата в лицето на
нейните процесуални субституенти се извежда от принципите по чл.4, § 3 от
Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Горното сочи, че при твърдение за
12
нарушаване на ПЕС извършено от държавата чрез нейните процесуални
субституенти, дори при липсата на изрична правна регламентация за
предявяване на такив иск във вътрешното право на държава-членка /ДЧ/,
субектът претърпял вреди може да търси защита пряко по чл.4, § 3 от ДЕС.
Процесуалните правила, по които се реализира такава защита, се определят от
вътрешния правов ред на всяка ДЧ.
Възможността за защита чрез предявяване на иск за обезщетение за
вреди от нарушение на ПЕС по българското право се извежда както от чл.4, §
3 от ДЕС, така и от чл.7 от КРБ, вр. чл.49 от ЗЗД.
С разпоредбата на чл.2в от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ изрично е призната възможността и е уреден реда
за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото
на Европейския съюз.
Нормите на ЕКЗПЧОС /Европейска конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, КЗПЧОС, ЕКЗПЧ, Конвенцията/ са част от
европейското право и нарушаването им е основание за търсене на отговорност
от държавата чрез нейните органи, в случай, че се твърди и се установи
достатъчно съществено нарушение на тези норми.
Твърдението на ищеца по делото е, че нормата на чл.7 от Закона за
особените залози /ЗОЗ/ съществено нарушава чл.1 от Протокол 1 към
КЗПЧОС, регламентиращ защитата на собствеността, съгласно който:
„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва
от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания,
освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона
и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не
накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива
закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху
ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“
Разпоредбата на чл.7 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ предвижда, че
залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от
залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху
заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право.
13
Както в исковата молба, така и във въззивната си жалба ищцовото
дружество „Апогей-91“ООД твърди, че заложното право по учредения му
особен залог се обхваща от защитата по чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС,
тъй като е „притежание“ по смисъла на тази разпоредба, изразяващо се в
„легитимните очаквания“ и увереността на кредитора по особения залог, че
за вземането му от длъжника-залогодател, „на датата на падежа ще разполага
с инструмент, гарантиран от държавата /чрез възможност за насочване на
принудително изпълнение върху заложеното имущество за неговото
осребряване/, с който ще упражни правото си на предпочтително
удовлетворение“, както срещу длъжника, така и срещу приобретателя на
заложеното имущество.
Тези твърдения на ищеца за „притежание“ са оспорени от ответниците
пред първата инстанция и с депозираните отговори по въззивната жалба.
Въззивната инстанция като втора инстанция по същество на спора, по
този съществен за изхода от делото въпрос, намира следното:
Основна характеристика както на залога, така и на особения залог като
вид обезпечение се състои в това, че заложената вещ или имуществено право
не преминават в собственост на кредитора, т.е. не прехвърля вещни права на
собственост, поради което предметът на обезпечението не става собствен на
кредитора. От друга страна, безпротиворечиво в практиката на СЕС се
приема, че защитата на собствеността по чл. 1 от Протокол № 1 не обхваща
само правата на собственост в смисъла, в който това понятие има във
вътрешното право на страните-членки и в частност на нашата страна. Както е
разяснено в множество решения на СЕС, понятието собственост по този
текст от ЕП се свърза с понятието „притежание“, което е автономно и
независимо от формалната класификация във вътрешното право, като не се
ограничава само до собствеността върху физически блага. Някои други права
и интереси, съставляващи активи, също могат да се разглеждат като „права на
собственост“ и по този начин като „притежание“ за целите на тази разпоредба.
Въпросът, който трябва да бъде разгледан във всеки отделен случай, е
дали обстоятелствата по делото като цяло, са предоставили материално-
правен интерес, защитен от чл. 1 от Протокол № 1, представляващ
легитимно очакване за възникване на имуществени права. /Anheuser-
Busch Inc. v. Portugal [GC], § 63; Öneryıldız v. Turkey [GC], § 124; Broniowski v.
14
Poland [GC], § 129; Beyeler v. Italy [GC], § 100; Iatridis v. Greece [GC], § 54;
Centro Europa 7 S.R.L. and di Stefano v. Italy [GC], § 171; Fabris v. France [GC],
§§ 49 и 51; Parrillo v. Italy [GC], § 211; Béláné Nagy v. Hungary [GC], § 76; Elif
Kizil v. Turkey, § 61). Pressos Compania Naviera S.A. and Others v. Belgium, § 31;
J.A.Pye (Oxford) Ltd and J.A.Pye (Oxford) Land Ltd v. the United Kingdom [GC],
§ 61; Von Maltzan and Others v. Germany (dec.) [GC], § 74 (c); Kopecký v.
Slovakia [GC] ], § 35 (c)/. Очакването за признаване на имуществено
право, което не е могло да бъде упражнявано ефективно, не се смята за
“притежание” по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Същото се отнася и
за условно искане, което е погасено поради неизпълнение на условието.
/Prince Hans-Adam II of Liechtenstein v. Germany [GC], §§ 82-83; Gratzinger and
Gratzingerova v. the Czech Republic (dec.) [GC], § 69; Kopecký v. Slovakia [GC],
§ 35(c); Malhous v. the Czech Republic (dec.) [GC]; Nerva and Others v. the United
Kingdom, § 43; Stretch v. the United Kingdom, § 32; Centro Europa 7 S.R.L. and di
Stefano v. Italy [GC], § 172/.
В контекста на разясненията дадени с практиката на СЕС, настоящият
съд взе предвид, че заложното право на ищеца по учредения в негова полза
особен залог няма характеристиките на негово имущество или вземане, като
няма и абсолютно определена имуществена стойност - към момента на
учредаване на залога върху бъдещата реколта от грозде липсва яснота каква
би била пазарната стойност на заложеното имущество, както при събиране на
реколтата, така и при наличие на условия за евентуалната й продажба в
бъдеще. Дори при непогасяване на учредения особен залог, заложното право
на заложните кредитори да насочат принудително изпълнение върху
заложеното имущество не се реализира във всички случаи. Възможността за
реализацията както на заложното право на кредитора по особен залог, така и
на кредиторите по всички останали обезпечения, винаги възниква и може да
бъде упражнено при точно определени отнапред и известни на договарящите
страни условия, с които те са се съгласили към момента на учредаване на
съответното обезпечение.
За да отговаря на изискванията за „притежание“ възможностите
свързани с реализирането на правото на заложния кредитор да насочи
принудително изпълнение към заложеното имущество, следва да създават за
него легитимни очаквания, че при условията, при които е учредено правото и
при неизпълнение на обезпеченото задължение, имуществото на заложния
15
кредитор безусловно и предпочтително ще бъде попълнено с паричната
равностойност на заложените вещи, независимо от това, в чие притежание
се намират те – т.е. че без изключения, учреденото в негова полза заложно
право му гарантира правото да получи удовлетворение за вземането си от
равностойнността на заложеното имущество, и че липсват изключения, при
които това право не би могло да бъде упражнено ефективно от него.
Настоящият съд намира, че в конкретния случай ищецът по делото, в
качеството му на заложен кредитор, не би могъл да има такива такива
„легитимни очаквания“. При свободата на договаряне в отношенията между
търговци, те разполагат и със свободна преценка дали да се възползват от
допустимите и предвидени в законите различни видове обезпечения, както и
да изберат тези обезпечения, които най-добре да гарантират техните права. За
обезпечаване на интереса на кредитора от последиците от евентуално
неизпълнение на длъжника, заедно с множеството други обезпечения
допустими по българското право, каквито са обикновеният залог, договорната
ипотеката, поръчителството, банковата гаранция и пр., упражняващите
търговска или стопанска дейност частни субекти могат да изберат и/или
особения залог. Определянето на вида на обезпечението, в случаите на
свободно договаряне е изцяло предоставено на волята на договарящите. За да
обезпечи изпълнението от страна на длъжника, кредиторът може да избере
едно или няколко вида обезпечения, които длъжникът да му предостави, но
може да изребе и да не се ползва от обезпечения. На базата на законовата
регламентация за правната същност на отделните видове обезпечения,
рискът от това, че избрано от кредитора обезпечение може и да не
гарантира по най-добрия начин интереса му, е изцяло негов. Кредиторът е
този, който следва да прецени гаранциите за степента на обезпеченост по
отделните видове обезпечения и да избере това, което счита, че е най-добро за
него. Ролята на държавата в случая с обезпеченията е единствено, да определи
със закон условията при които се учредява дадено обезпечение, с точно и ясно
описание на правата и задълженията на договарящите страни, което в случая с
особения залог е направено от българската държава със Закона за особените
залози.
Ищецът по делото в качеството на заложен кредитор е избрал при
условията на Закона за особените залози да обезпечи вземането си от неговия
16
длъжник „Южно вино“ АД, чрез учредяването на особен залог с предмет
бъдеща реколта от грозде, която длъжникът-залогодател ще произведе. Към
момента на сключване на процесния договор за особен залог заложният
кредитор е знаел, че производството и продажбата на грозде е основната
дейност на залогодателя /което обстоятелство, на базата на вписаните в
търговския регистър данни, е било и публично известно/, поради което
съгласно закона и условията на договора, при продажба от залогодателя на
произведеното грозде от реколта 2019/2020 год. на трето лице, правата на
приобретателя ще бъдат несъвместими със заложното му право и то ще бъде
погасено. Точно поради специфичните особености свързани със субектите,
предмета, правата и задълженията на страните по договора за особен залог,
правната му регламентация по българското право е извършена с отделен закон
- Закон за особените залози /ЗОЗ/, където ясно са разписани, в различни
хипотези, правата на заложния кредитор, както и хипотезите, в които
тези права се погасяват, което определя и обхвата на неговите
„легитимни очаквания“, а те при особения залог не включват абсолютна и
безусловна възможност за заложния кредитор в случай на неизпълнение на
обезпеченото задължение, да насочи принудително изпълнение върху
заложеното имущество. При положение, че както в закона - чл.7 от ЗОЗ, така и
в сключения договор за особения залог – чл.7, който има силата на закон
между страните /чл.20а, ал.1 от ЗЗД/, ясно е посочено, че забраната за
залогодателя да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество,
обхваща само случаите, когато предмет на сделките са вещи и права извън
кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя, то още при
сключване на договора заложният кредитор е осъзнавал, че забраната за
разпореждане на залогодателя в полза на трети лица със заложеното
имущество, не е абсолютна, а търпи посочените в закона и договора
изключения. Волята на страните още към момента на сключване на договора
ясно сочи осъзнаването - т.е. “легитимното очакване“ от страна на заложния
кредитор, че при избраното от него обезпечение - особен залог на бъдеща
реколта от грозде, не е изключена възможността посочена в закона -
залогодателят да се разпореди със заложеното имущество в полза на трето
лице въпреки залога, тъй като заложеното имущество в случая представлява
вещи и права в кръга на обикновената му дейност по занятие – респ., че
има законово и договорно предвидено условие, при което заложното му право
17
за насочване на принудително изпълнение върху заложеното имущество, ще
бъде погасено. Следователно „легитимните очаквания“ на ищеца по делото, в
качеството му на кредитор по особения залог за неговите права, предвид
законово посочените /чл.7 от ЗОС/ и договорно приетите от него условия /чл.7
от договора за особен залог/, вкючват и осъзнаването на изключението по чл.7
от ЗОЗ, при което, при отчуждаване на заложеното имущество от
залогодателя, той не би могъл да се удовлетвори по реда на чл.10, ал.1, т.1
от ЗОЗ и поради погасяването на залога не би могъл след насочване на
принудително изпълнение върху заложеното имущество, предпочтително да
получи цената от извършената по негова инициатива принудителна продан на
това имущество.
Предвид горното съдът намира, че соченото от настоящия заложен
кредитор заложно право, точно поради описаните по-горе особености на
особения залог като правен институт, намерили отражение и при
индивидуалното договаряне при сключване на договора за особен залог, не
може да се квалифицира като „притежание“, тъй като условията посочени
в договора, при които е учреден особения залог и тези посочени в закона, не
създават за ищеца легитимно очакване, че при неизпълнение по отношение на
обезпеченото вземане, за събирането му, абсолютно и безусловно би могъл да
се удовлетвори с привилегия при инициирано от него принудително
изпълнение, от сумата която ще се получи при осребряване на заложеното
имущество. При отчитане на конкретните обстоятелства по делото, не
може да се приеме, че ищецът, в качеството му на заложен кредитор е
разполагал с легитимно очакване за признато в негова полза право,
което във всички случаи и без изключения, да може да бъде упражнено
ефективно. Легитимните очаквания на кредитора очертани от възможностите
му по закон, в случая включват и осъзнаването на хипотезите по чл.7 от ЗОЗ,
при които особеният залог ще се погаси, както и възможността при
погасяване, за получаване на заместваща имуществена облага предвидена по
ЗОЗ, а именно - той да се удовлетвори от полученото от залогодателя срещу
отчуждаването на заложеното имущество /чл.10, ал.1, т.2 от ЗОЗ/ или да се
удовлетвори от продажба на друго имущество на длъжника, каквито права има
съгласно чл.133 от ЗЗД, тъй като извън заложените вещи, цялото останало
имущество на неговия длъжник му служи за общо обезпечение.
Ето защо настоящият съд не споделя твърдението на ищеца- въззивник,
18
че соченото от него заложно право притежава характеристиките на
„притежание“ по смисъла на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, като споделя
направените от ответниците - въззиваеми възражения в този смисъл.
Неустановяването на твърдението на ищеца за „притежание“ по смисъла на
чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС е самостоятелно основание за
отхвърляне на исковата претенция, тъй като тази норма от европейското
право не е приложима в случая.
Дори обаче да се приеме противното, съдът при изследване на
останалите релевантни обстоятелства във връзка с това дали предвиденото
погасяване на особения залог по чл.7 от Закона за особените залози е
оправдано с оглед на принципите на законосъобразност, легитимна цел и
справедлив баланс, по възраженията във въззивната жалба, намира следното:
Принципът на законосъобразност е спазен, тъй като предпоставките,
при които настъпва погасяване на особения залог са законово регламентирани
в чл.7 от Закона за особените залози.
Във връзка с изискванията за легитимна цел и справедлив баланс,
следва да се има предвид, че по дефиниция правото на „притежание“ по чл.1
от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, би могло да бъде ограничавано при наличието
на определени условия. Държавата се ползва с известна свобода на преценка
при определяне на стъпките, които трябва да се предприемат, за да се
гарантира спазването на Конвенцията /Broniowski v. Poland [GC], § 144;
Keegan v. Ireland, § 49; Hatton and Others v. the United Kingdom [GC], §§ 98;
Alisic and Others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the
Former Yugoslav Republic of Macedonia [GC], § 101; Kotov v. Russia [GC], § 110;
Sarag and Others v. Turkey, § 71/. Държавите обвързани от Конвенцията имат
правата да го ограничават в интерес на обществото, съгласно условията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Държавите също така имат право да въвеждат такива закони, каквито счетат за
необходими за осъществяването на контрол върху ползването на
собствеността в съотвествие с общия интерес или за осигуряване на
плащането на данъци или други постъпления или глоби.
Дори ако се приеме, че в хипотезата на чл.7 от ЗОЗ, при която
специфична хипотеза единствено се предвижда от закона погасяване на
особения залог - респ. на правото на заложния кредитор да осребри по
19
собствена инициатива заложеното имущество, е допусната намеса в правото
му на мирно ползване на негови „притежания“, то в случая ограничаването на
това право от страна на държавата в хипотезата на чл.7 от ЗОЗ е обосновано с
предвидените в чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧ изключения, това да бъде
направено в интерес на обществото, за защита на общия интерес, съгласно
условията предвидени в закона и в общите принципи на международното
право.
Както вече беше посочено, изключението, при което може да настъпи
погасяване на особения залог е съгласно условията предвидени в закона - чл.7
от ЗОЗ и обхваща само и единствено случаите, при които разпореждането със
заложеното имущество е извършено от залогодателя в кръга на
обикновената му дейност по занятие. Това е дейността, която залогодателят
обичайно фактически извършва, която има траен характер и която той
използва като основен източник на постоянен доход с цел реализиране на
печалба. Именно тази дейност, която е в основата на стопанските
взаимоотношения на залогодателя с останалия неограничен кръг стопански
субекти, като основен източник на приходи и печалба за него, е съществена за
неговото икономическо съществуване и оцеляване, което освен в негов
интерес, е и в интерес и на останалите стопански субекти. С разпоредбата на
чл. 7 от ЗОЗ, законодателят, при отчитане на нуждата за осигуряване на
нормално протичане на дейността, която стопанският субект - залогодател,
извършва обичайно по занятие, цели да охрани общия интерес за запазване на
установената периодичност, трайност и регулярност на оборота на стоки и
пари, поради което отнемането на възможността на заложния кредитор да се
удовлетвори при принудителна продажба от стойността на заложеното
имущество, в случаите на несъвместимост и погасяване на залога по чл.7 от
ЗОЗ, е оправдано с оглед охраняване на интереса на всички останали субекти,
да не бъде прекъсвана нормално протичащата верига на търговския оборот,
което противно на твърдението на въззивника, е в съответствие, а не в
противоречие на принципите на международното право. Общият интерес
предполага гарантиране на сигурността на търговския оборот при
частноправните субекти развиващи търговска дейност, което по същността си
е легитимната цел на законодателя с въведеното изключение по чл.7 от ЗОЗ. С
разпоредбата на чл.7 от ЗОЗ законодателят е отчел както специфичната
правна природа на особения залог, така й предназначението на имуществото,
20
което е предмет на особения залог - вещите, които обичайно залогодателят
използва в обикновената си дейност по занятие и с които той реализира
желания стопански резултат както за него, така и за цялата икономическа
общност в държавата. По аргумент от чл.1 и чл.3 от ЗОЗ, особеният залог е
приложим като обезпечение основно при извършване на търговска и
стопанска дейност, при която заложеното имущество не само остава
собствено на залогодателя, но и не се предава на заложния кредитор.
Допуснатото изключение по чл.7 от ЗОЗ, брани обществения интерес, тъй
като в противен случай биха могли да настъпят много по-неблагоприятни
последици за по-широк кръг от стопански субекти, което е нежелан за
обществото икономически и социален резултат, респ. - целта на изключението
е да се защити интереса на много по-широк кръг лица. Осигуряването и
гарантирането от страна на държавата на нормалното протичане на
търговския оборот винаги е в интерес на обществото, то е признато като
принцип както по българското, така и по международното право.
С оглед предвидените в законодателството при погасяване на особения
залог компенсаторни механизми за удовлетворяване на заложния кредитор,
съдът намира, че в случая е налице и т.н. „балансирана намеса“. В
разпоредбата на чл.8 от ЗОС изрично е посочено правото на залогодателя да
извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество съгласно чл.7, а
при положение, че в този случай за заложният кредитор е предвидена
законовата възможност по чл.10, ал.1, т.2 от ЗОС - да се удовлетвори от
полученото от залогодателя срещу отчуждаването на заложеното имущество,
е налице достатъчно балансирана намеса в сферата на заложния
кредитор, чрез предвидените в ЗОЗ възможности за компенсация, които са
обосновани, особено при вещи, които подлежат на бърза развала, какъвто е
случая с реколтата от грозде. Изводът за „балансирана намеса“ следва и от
обстоятелството, че заличаването на особения залог в хипотезата на чл.7
от ЗОЗ не заличава самото вземане на заложния кредитор, за събирането
на което кредиторът разполага и с останалите предвидени в националното
материално и процесуално право възможности. При липсата на данни по
делото, че заложеното имущество е равностойно на обезпеченото вземане,
неоснователно е възражението на въззивника, че предвидените компенсации
при погасяване на залога по чл.7 от ЗОЗ, не са равностойни на обезпеченото
вземане. Балансът и компенсируемостта, евентуално следва да се преценяват
21
по отношение на стойността на заложното право, което не е установено да е
идентично със стойността на обезпеченото вземане. Предвид горното, съдът
не споделя възражението на въззивника, че в хипотезата по чл.7 от ЗОЗ, при
която заложното право на заложния кредитор се погасява, е налице
небалансирана намеса от страна на държавата в притежанието му, поради
липсата на предвидена равностойна компенсация.
Ето защо, дори заложното право на ищеца по делото в качеството му на
кредитор по особения залог да бъде счетено за “притежание“, изключението
по чл. 7 от ЗОЗ, е законово регламентиран в обществен интерес правен
механизъм, с легитимна цел за гарантиране на сигурност на търговския
оборот, при балансирана намеса на държавата, включително относно
възможностите за неговата компенсация, поради което от страна на
ответниците по делото, не е допуснато твърдяното съществено нарушение
на правото по чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС.
Противно на твърденията по въззивната жалба, не са установени и
настъпили преки имуществени вреди за заложния кредитор в размер на
обезпеченото с погасения залог вземане от длъжника, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с особено съществено нарушение на правото на
ЕС, допуснато от страна на ответниците. На обезщетение по ЗОДОВ подлежат
само реално настъпилите имуществени загуби - при твърдение за преки вреди,
или тези вреди, които представляват нереализирана полза или печалба -
неосъществено увеличаване на имуществото, които са щели да настъпят за
ищеца с достатъчна степен на сигурност - при твърдение за пропуснати ползи.
Твърденията на ищеца по исковата молба /точка II.4/ за претърпяна
загуба чрез непопълване на имуществото му /намаляване на имуществото му/
с установеното вземане от „Южно вино“АД от 412 833,29 лв., поради
неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на сумата, са
твърдения за настъпили преки имуществени вреди. Предвид обстоятелството,
че това вземане е включено като такова подлежащо на събиране в полза на
ищеца „Апогей-91“ООД в производството по несъстоятелност на „Южно
вино“АД, с привилегия по първи ред по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, не може да се
счете, че ищецът по делото е установил, че за него към момента тези вреди са
реално настъпили. Липсва и изискуемата пряка причинно-следствена връзка
между погасяването на залога по чл. 7 от ЗОЗ и неудовлетвореното към
22
момента вземане на ищеца, тъй като твърдяната невъзможност за
удовлетворяване на вземането на кредитора не следва пряко от погасяването
на особения залог. Както вече беше посочено, погасяването на залога не
погасява самото вземане, а съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника би могло да послужи за обезпечение на неговите кредитори.
Отделно от това, към момента на погасяване на залога ищецът е имал право да
получи и заместваща облага по ЗОЗ. Ищецът не е ангажирал своевременно и
доказателства, че стойността на продаденото от „Южно вино“АД на
„Черноморско злато“АД грозде, към момента на продажбата има
равностойността на вземането му в размер на 412 833,29 лв. Дори особеният
залог учреден в полза на ищеца по делото да не беше погасен, заложното му
право по никакъв начин не предполага, че при продажба на заложеното
имущество е щял да получи пълната стойност на обезпеченото вземане. От
горното следва, че претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени
вреди е неоснователна и като недоказана по отношение на вредите.
Съдът определя основанието на исковата претенция на базата на
твърденията в исковата молба, които предвид горното, сочат претенция
основана на твърдение за претърпени преки вреди - действителни загуби
които ищецът твърди, че е претърпял, поради което не може да бъде споделено
възражението на въззивника, че окръжният съд е следвало да разгледа
претенцията като такава за пропуснати ползи. Липсва надлежно изменение на
заявената искова претенция в този смисъл, а съдът не е обвързан за
произнасяне по преклудирани нови искания на ищеца, включително не следва
да обсъжда факти и обстоятелства изложени за първи път във въззивната
жалба, които не са били своевременно въведени в процеса. Отделно от това,
следва да се има предвид, че при вреда, представляваща пропусната полза,
увеличението на имуществото на ищеца с претендираната имуществена
стойност не може да се презумира, а трябва да е доказано и сигурно, което не
само, че не е установено по делото, но и се опровергава от съществуващата
потенциална възможност настоящият ищец да получи удовлетворение на
вземането си в производството по несъстоятелност на неговия длъжник.
Ето защо, като е стигнал до решаващия извод за липсата на кумулативно
предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск и е отхвърлил
същия, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено от въззивния съд.
23
Предвид изхода от делото, в полза на въззиваемия Народното събрание
на РБ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 360 лв. и което следва да бъде възложено в тежест на
въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/15.04.2025 год. по гр.д. № 294/2024
год. по описа на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Апогей-91“ ООД, гр. Бургас, бул. “Мария Луиза“№ 5, ЕИК
*********, представлявано от Пенка Митрева - управител да заплати на
Народно събрание на Република България гр. София сумата от 360 лв. /триста
и шестдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния
съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24