№ 32047
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110107239 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Съдът намира, че искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено, като
ищецът бъде задължен да представи посочените писмени документи, относими към
предмета на доказване в настоящото производство.
Направеното искане от ответника за изискване по служебен път на информация от
деловодната система на СРС следва да бъде отхвърлено, доколкото в исковата молба не се
съдържа искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на адв. С. Д..
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание да представи стандартен европейски формуляр, предоставен преди сключването
на договора за потребителски кредит. УКАЗВА на ищеца че непредставянето на посочените
документи ще се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за извършване на справка в деловодната система
на СРС за заведени от ищцата искови претенции за нищожност на договори за кредит или
договорни клаузи по тях, респективно заявени претенции за заплащане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на адвокат С. Д..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от В. И. Г. срещу „Вива
1
Кредит“ АД, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем №****7.03.2017г.;
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожност на клауза на чл. 1, ал. 3 от
договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 469,80 лева; на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5, предвиждаща
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,30 %; на клауза на чл. 4, ал. 2 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 469,80 лева при
непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че е сключил с „Вива Кредит“ ООД, праводател на ответното
дружество, договор за кредит ****7.03.2017г. при следните условия: размер на
предоставената в заем парична сума – 1 200 лева; годишен фиксиран лихвен процент от
40,30%, ГПР от 49,33%, брой погасителни вноски – 18, като всяка вноска е дължима на
посочена в договора дата; размер на погасителната вноски – 103,01 лева; дължима такса по
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема от 469,80 лева, като общата
сума, която следвало да върне възлизала на 1 854,18 лв. В договора била предвидена
дължима неустойка от 469,80 лева при непредоставяне на обезпечение по договора.
Посочва, че договорът за кредит е изцяло недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Излага
обстойни аргументи за недействителност на договора за потребителски кредит, т. к. не е
съставен в законоустановената форма съгласно ЗПК, вр. със ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП, както и на
ясен и разбираем за потребителя начин, съставляващи допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1
ЗПК. При изчисляване на приложимия ГПР по договора не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения с Приложение №1 към
ЗПК начин, като в посочения размер на ГПР не са включени такса за експресно разглеждане
на документи и неустойка за непредоставено обезпечение, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На следващо място посочва, че в договора за
потребителски кредит липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР,
което водело до неяснота относно включените в него компоненти. Ищецът заявява, че
липсата на приложен погасителен план към процесния договор за потребителски кредит
обосновавала извод за недействителност на договора поради неспазване на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Посочва се, че договорът е сключен при накърняване на
добрите нрави, доколкото кредиторът в качеството си на икономически по-силна страна
едностранно предвидил заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 469,80 лева. Посредством посочената клауза се
целяло заобикаляне на закона и начисляване на скрита лихва, като се заобикалял
законоустановения максимален размер на ГПР. Оспорва като нищожна клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, поради противоречието й
с добрите нрави. Оспорените договорни клаузи били съществени за процесния договор за
потребителски кредит, поради което договорът следвало за бъде прогласен за изцяло
недействителен поради накърняване на добрите нрави. Оспорва клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, като
нищожна и излага обстойни доводи за нейната недействителност поради неравноправния й
характер по смисъла на ЗЗП, нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона,
противоречие със закона. Оспорва клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща
неустойка при непредоставяне на обезпечение, като нищожна и излага обстойни доводи за
нейната недействителност поради неравноправния й характер по смисъла на ЗЗП и
заобикаляне на закона. Излага доводи на нищожност на клаузата, регламентираща размера
на възнаградителната лихва по договора, поради противоречие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва като недопустими предявените искове поради
липса на правен интерес у ищцата и развива подробни доводи в тази посока. Посочва, че
процесният договор за потребителски кредит е сключен в съответствие с нормативните
изисквания на ЗПК относно формата, задължителните реквизити, като условията по него са
формулирани по ясен и разбираем начин. Оспорва твърденията на ищеца за допуснати
2
нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като неоснователни. Уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение не следвало да се включва при формирането на приложимия
ГПР, т. к. съставлявала разход, който потребителят следвало да заплати при неизпълнение на
задълженията си по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗПК и възникването на вземането било
несигурно към момента на сключване на договора. Таксата за експресно разглеждане
представлявала такса за допълнителна незадължителна услуга, изрично заявена от
кредитополучателя, и не следвало да се взема предвид при формиране на размера на ГПР.
Договореният между страните ГПР не надвишавал законоустановения максимален размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва наличието на основание по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 11 и т. 12
ЗПК за прогласяване на недействителността на процесния договор за потребителски кредит
и развива подробни доводи за това. Ответното дружество оспорва твърденията на ищеца за
нищожност на уговорената такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем и на уговорената възнаградителна лихва. По отношение на заявените
оспорвания на отделни договорни клаузи ответникът излага обстойни аргументи за тяхната
неоснователност и необоснованост. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването Договор за паричен
заем №****7.03.2017г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3