Решение по дело №1737/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1081
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 3 юли 2019 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330201737
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1081

гр. Пловдив, 05.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД1737/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №18-3389-000320/28.12.2018 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което на С.П.Н. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

          Жалбоподателят С.Н., чрез процесуалния представител К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че актосъставителят не разполага с право да съставя АУАН.

          Въззиваемата страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха представител и не взеха отношение по съществото на спора.

          Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 06.12.2018 г. около 17:00 часа в гр. Пловдив, на ул. ,,Ландос до № 6 като водач на лек автомобил ,,Фолксваген Пасат‘‘ с рег. № *** управлява този лек автомобил под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+С с фабричен номер № ARSK-0284, който отчел 1,12%. Издаден бил талон  за изследване № 0010213.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П.Й., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че разполага с право да съставя АУАН по ЗДвП, както и че колегата му И. Д. работи като ****.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представения в оригинал АУАН с бл. № 480132 се установява, че на процесната дата по отношение на жалбоподателя е била извършена проверка за алкохол с техническо средство, което е отчело наличието на алкохол в издишания въздух в размер от 1.12 промила, като този АУАН е бил подписан без възражения от жалбоподателя, като единствено в него той е изписал ,,няма да дам кръв‘‘. В изпълнение на Наредбата, му е бил издаден талон за медицинско изследване.

От представения талон за медицинско изследване с номер 0010213 се установява, че такъв е бил предоставен на жалбоподателя и същият е следвало да се яви до 45 мин от връчването на този талон да даде кръвна проба в ,,УМБАЛ Пловдив‘‘.

От постъпилото писмо от УМБАЛ ,,Пловдив‘‘ се установи, че в химическата лаболатория не е била регистрирана кръвна проба на жалбоподателя за поискания период.

От представените копия от Заповеди се установява, че актосъставителят може да извършва проверка за наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС, както и че НП е издадено от компетентен орган.

Аксъставителят и наказващият орган са приели правилна правна квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно същата се забранява на водачи на МПС да управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол.

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, описани са коректно място и време на извършване на нарушението.

Наредба № 1  от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози предвижда процедурата по установяването на това.

В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.

В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

В конкретния случай жалбоподателят е бил тестван за наличието на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест № 7410+С с фабричен номер ARSK-0284.

В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Последното е отчело 1,12 промила алкохол в издишания от водача въздух, поради което следва да се приеме, че това е било количеството алкохол.

Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел отчетеното количество алкохол от техническото средство в размер от 1,12 промила, тъй като това са били показанията му.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия. От друга страна жалбоподателят Т. има и предходни нарушения по ЗДвП, в каквато насока е и намиращата се по делото справка за нарушител/водач.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е възведено под правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно. При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до самостоятелна отмяна на атакувания акт.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че наказаното лице не било в състояние да разбере за какво количество алкохол е било санкционирано, тъй като в АУАН е посочено, че става въпрос за промили. В действителност в НП е посочен процент, вместо промил, но това не нарушава правото му на защита, а се касае по-скоро за техническа грешка.

Към настоящия момент, в сила от 21.01.2017 г., е разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., тоест се достигна до извод, че размерът на наказанията е фиксиран и доколкото техническото средство е отчело 1,12 промила на хиляда то и наказващият орган правилно е определил размера на наложените наказания.

В случая отнемането на контролни точки не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което се явява и неоснователно наведеното възражение в тази насока.

Предвид гореизложеното се достигна до извод, че правилно наказващият орган е наложил административни наказания глоба в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-3389-000320/28.12.2018 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР гр. Пловдив с което на С.П.Н. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.   

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

          ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

          СЕКРЕТАР: Д.Д.