№ 15501
гр. С, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110124832 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл....., че последния
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9290/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сумата
3597.92 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с абонатен № ......, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 22.02.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. в размер на 322.11 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 62.25 лв. и обезщетение за
забава за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г. в размер на 7.41 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от
1
ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител и
поддържа исковете. Ответникът се явява лично и оспорва исковете поради погасяването им
по давност.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 9290/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от е 3 597.92 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 322.11 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 27.01.2023
г., сумата 62.25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.02.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата 7.41 лв., представляваща мораторна лихва за период от
05.03.2020 г. до 27.01.2023 г. С възражение от 11.04.2023 г. ответникът е оспорил вземането
без мотив.
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения, касаещи стойността на доставена
от ищеца в имота на ответницата топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение. От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска. Ответникът не оспорва обстоятелството, че се намира в
договорно правоотношение с ищеца. Това обстоятелство се извлича и от представения с
исковата молба нотариален акт за дарение № 90, том І, рег.№....., нот.дело №..../2016 г.,
съставен от нотариус Р Т, рег.№.... от РНК, от който е видно, че на 21.12.2016 г. Л И Д. е
дарил на сина си В. Л. Д., процесния имот. Като собственик на имота, на основание чл.153
от Закона за енергетиката, В. Д., от 21.12.2016 г. е пхпидобил качеството клиент на
топлинна енегрия. В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е
налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. По делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.
Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в представените от
ищеца Общи условия, одобрени и публикувани по съответния ред, предвиден в чл.150 от
ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
2
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № ......, под който се води партидата на процесния имот. Тези писмени
доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка
на размера на предявените искове. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
макар и ответникът да е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в предходно проведеното заповедно производство, той не е навел конкретни
доводи и възражения срещу присъдените вземания нито в това дело, нито в настоящето.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, ж.к.Д бл....., е доставена и
потребена топлинна енергия на обща стойност от 4343.87 лв. /съобразно отразеното във
фактурите, приложени на л.30-35 от делото/.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, нито пък подадено
възражение срещу изготвените изравнителни сметки в законоустановения 1-месечен срок от
връчването им на представител на етажната собственост. В същото време, в изравнителните
сметки и справката по абонатен номер има отразени плащания, които следва да бъдат взети
предвид от съда като неблагоприятен факт за страната, която ги поддържа.
Предвид гореизложеното и установеното от представените и неоспорени писмени
доказателства, така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан в пълния
му размер от 3597.92 лв.
От страна на ответника в о.с.з. от 19.09.2023 г. бе направено възражение единствено
за погасяване на предявените вземания по давност, което обаче е преклудирано и не следва
да бъде обсъждано от съда. Тук следва да се посочи, че възражението за погасителната
давност спрямо предявено с иска парично вземане се заявява по реда на възраженията по
чл.131, ал.2, т.5 от ГПК и в предвидения в тази разпоредба срок, който е 1-месечен и започва
да тече от получаване от страна на отватника на препис от исковата молба с приложенията
към нея. В случая това е станало на 22.05.2023 г. /л.50 от делото/, поради което
възможността на ответника да заяви такова правопогасяващо възражение, каквото е това за
давността е изтекъл на 22.06.2023 г. Позоваването на давността след срока по чл.131 от ГПК
е преклудирано и не следва да се взема предвид от съда.
С оглед на това, искът за главница следва да се уважи в пълния му предявен размер,
като като законна последица върху него следва да се присъди и поисканата лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК І 22.02.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2020 г. – 27.01.2023 г. и в установения от справката, приложена на л.36 от
делото, размер от 322.11 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 62.25 лв. и обезщетение за забава за
периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г. в размер на 7.41 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т“ ООД. Ищцовото
3
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв. и за държавна такса общо от 293.92 лв., съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК, приложен на л.57 от делото, срещу който не са релевирани възражения от
ответника. Съобразно уважената част от исковете, от тези разноски 341.30 лв. следва да
бъдат поставени в тежест на ответника.
Последният пък няма данни да е направил разноски по делото, поради което съдът не
се произнася в тази насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Д бл....., че дължи на “Т С - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9290/2023 г. по описа
на СРС, 128 състав, а именно: сумата 3597.92 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан
с абонатен № ......, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 22.02.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. в размер на
322.11 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С - С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено, че
В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл....., му дължи следните суми за дялово
разпределение на имот с абонатен № ......, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9290/2023 г. по описа на СРС, 128 състав,
а именно: главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 62.25 лв. и
обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г. в размер на 7.41 лв.
ОСЪЖДА В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл....., да заплати на “Т С -
С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
А А и И Е, сумата от 341.30 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 9290/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 9290/2023 г. по описа на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5