Присъда по НОХД №5219/2020 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 260107/13.09.2021 г. по НОХД № 5219/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен състав

 

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Н.Х.И., ЕГН **********, с който същият е обвинен за това, че на 25.01.2018 г., 18.04.2018 г. и на 29.11.2018 г., в гр. Созопол, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта, като свидетел, устно, съзнателно потвърдил неистина, като деянията са извършени както следва: на 25.01.2018 г., в гр. Созопол, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при РУ - Созопол, като свидетел по ДП № 346 ЗМ - 417/2017 г. по описа на РУ-Созопол, устно, съзнателно потвърдил неистина - че не е подписвал Запис на заповед, издаден на 10.12.2013 г., с падеж 19.08.2014 г., за сумата от 1300 лева, в полза на Д.Б.Р., ЕГН **********, с издател Н.Х.И., ЕГН **********; на 18.04.2018 г., в гр. Созопол, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при РУ - Созопол, като свидетел по ДП № 346 ЗМ - 417/2017 г. по описа на РУ-Созопол, устно, съзнателно потвърдил неистина - че не е подписвал Запис на заповед, издаден на 10.12.2013 г., с падеж 19.08.2014 г., за сумата от 1300 лева, в полза на Д.Б.Р., ЕГН **********, с издател Н.Х.И., ЕГН **********; на 29.11.2018 г., в гр. Созопол, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при РУ - Созопол, като свидетел по ДП № 346 ЗМ - 417/2017 г. по описа на РУ-Созопол, устно, съзнателно потвърдил неистина - че не е подписвал Запис на заповед, издаден на 10.12.2013 г., с падеж 19.08.2014 г., за сумата от 1300 лева, в полза на Д.Б.Р., ЕГН **********, с издател Н.Х.И., ЕГН ********** - престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, вр. чл. 26 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства и в частност на свидетелските показания на св. Д. Бойчев и заключенията на тройната и петорна експертиза. Предлага се на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да се отложи за срок от три години.

Упълномощеният защитник на подсъдимия, счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото обвинение. Заявява, че е налице само една петорна експертиза, доколкото липсвали данни как е работено по тройната експертиза и същата не следвало да бъде ценена. Петорната експертиза противоречала с останалите изготвени експертизи, вкл. и по гражданските дела. Застъпва, че ако все пак подсъдимият бъде признат за виновен при индивидуализиране на наказанието следвало да се отчете пълното му съдействие в хода на производството.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че е невинен.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Х.И. е роден на *** ***,  български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, пенсионер, с адрес за призоваване: гр. Созопол, ул. „Лозенград“ № 5, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н.Х.И. и свидетелят Д.Б. били познати от много години. През 2010 г., в гр. Бургас, св. Б. дал на заем на подс. И. сумата от 2000 лева, като подсъдимият обещал да я върне. Подсъдимият започнал да връща сумата на части, като през 2013 г. остатъкът от сумата била 1300 лева. На 10.12.2013 г., подсъдимият И. и свидетелят Б. се срещнали в заведение „Сити“, находящо се в гр. Бургас, на бул. „С. Стамболов“, като св. Б. съставил /попълнил/ запис на заповед, съгласно която подсъдимият И. се задължил да плати на св. Б. или на негова заповед сумата в размер на 1300 лева, с падеж 19.08.2014 г. и с място на плащане – гр. Бургас. След което подсъдимият Н.И. положил два подписа лично пред св. Б. – след „ИЗДАТЕЛ“ и след „ПОДПИС“.

Предвид на това, че подсъдимият И. продължил да не плаща дължимата сума, св. Б. подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които подсъдимият възразил. По повод на подадена искова молба от св. Б. било образувано гр. д. № 5394/2015 г. БРС, като с Решение № 266/11.02.2016 г., бил отхвърлен предявения иск срещу подс. Н.И.. Решението се основавало на изготвени в хода на съдебното производство единична и тройна графологически експертизи, според които подписите, положени при издаване и при предявяване на записа на заповед, не са изпълнени от ответника. Решението е било потвърдено с Решение № III-56/12.05.2016 г. на Бургаски окръжен съд.

На 04.08.2017 г., подс. Н.И. подал молба в Районна прокуратура – Бургас с искане да бъде извършена проверка по отношение на съставянето и използването на въпросната запис на заповед. На 20.11.2017 г. било образувано ДП 417/2017 г. по описа на РУ-Созопол, за престъпление по чл. 309 от НК. На 25.01.2018 г., на 18.04.2018 г. и на 29.11.2018 г., пред разследващ полицай при РУ-Созопол - Н.Ч., при провеждане на разпит, тогава в качеството си на свидетел Н.И. заявил, че не е подписвал въпросната запис на заповед. Преди началото на разпитите, разследващият орган е разяснил на И. наказателната отговорност по чл. 290 НК, за което последният се подписвал, че е предупреден.

В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени две графически експертизи /л. 99-100 от т. 2 ДП, л. 147 от т. 2 ДП/, съгласно които подписите, положени след „издател“ и след „подпис“ над „издател“, не са изпълнени от Н.И., и относно ръкописният текст „И.“, че не може да бъде даден отговор относно изпълнителя му; ръкописният текст, с изключение на текста „И.“, написан до подписа, бил изпълнен от свидетеля Б..

На 11.04.2019 г., в качеството на обвиняем, за престъпление по чл. 316 НК, вр. чл. 309, ал. 1 НК, бил привлечен Д.Р.Б..

По досъдебното производство е била назначена тройна почеркова експертиза /л. 29-38 от т. 1 ДП/, съгласно която подписите след думите „Издател“ и „Подпис“ и буквения ръкописен текст „И.“, изписан след думата „Подпис“, били положени от Н.Х.И..

На 20.11.2019 г., с постановление на БРП, материали от досъдебно производство 417/2017 г. по описа на РУ-Созопол, били отделени в отделно ДП под нов номер 2831/2019 г. по описа на БРП, като било образувано досъдебно производство 215/2019 г. по описа на ОСлО в БОП, за престъпление по чл. 286, ал. 2 НК, вр. ал. 1 НК.

На 21.11.2019 г., с постановление на БРП, е прекратено Досъдебно производство №  417/2017 г. по описа на РУ-Созопол.

На 10.02.2020 г. Н.И. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП 215/2019 г. по описа на ОСлО в БОП, за престъпления по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 вр. чл. 26 НК.

С постановление от 27.08.2020 г. БРП частично прекратила ДП № 215/2019 г. по описа на ОСлО в БОП, за престъплението по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като разследването е продължило само за престъплението по чл. 290, ал. 1 НК.

В хода на съдебното следствие беше допусната и изготвена петорна графологична експертиза /л. 99-121 от делото/, съгласно която подписите в записа на заповед от 10.12.2013 г., след думите „Издател“ и „Подпис“ и буквеният ръкописен текст „И.“, изписан след думата „Подпис“, в долната част на документа, са били изписани от подс. Н.Х.И..

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва: от показанията на свидетелите Д.Б. /л. 57 – гръб – л. 58 от съдебното производство, л. 41 и 42 от т. 2 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК/, Н.Ч. /л. 59-гръб от съдебното производство, л. 13-16 от т. 3 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/, С.Д. /л. 59-гръб – 60 от съдебното производство/; от справката за съдимост /л. 14 от съдебното производство/, учредителен акт, съгласие за приемане на управление и образец от подписа, протокол за учредяване на ЕООД, вносна бележка, договор за възлагане на управление, декларации и споразумение /л. 34-42 от т. 1 ДП/, молба /л. 9 от т. 2 ДП/, решения /л. 10-14 от т. 2 ДП/, запис на заповед /л. 29 от т. 2 ДП/, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и заповед за изпълнение /л. 108-110 от т. 2 ДП/, възражение /л. 187 от т. 2 ДП/, покана за доброволно изпълнение /л. 189 от т. 2 ДП/, разпореждане /л. 191 от т. 2 ДП/, молба /л. 194 от т. 2 ДП/, искова молба /л. 195 от т. 2 ДП/, постановление от 20.11.2019 г. /л. 3 – 4 от т. 3 ДП/, постановление от 21.05.2020 г. /л. 61 от т. 3 ДП/, постановление от 21.11.2019 г. /л. 64-66 от т. 3 ДП/, постановление от 27.08.2020 г. /л. 96-99 от т. 3 ДП/; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за разпит на свидетел от 25.01.2018 г. /л. 43-44 от т. 2 ДП/, протокол за разпит на свидетел от 18.04.2018 г. /л. 92-93 от т. 2 ДП/, протокол за очна ставка от 29.11.2018 г. /л. 138-140 от т. 2 ДП/; тройна /л. 29-38 от т. 1 ДП/ и петорна експертизи /л. 99-121 от съдебното производство/.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите Д.Б., Н.Ч. и С.Д., тъй като същите са логични, последователни и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., макар и същият да е принципно заинтересован от изхода на делото, с оглед на това, че е бил страна по гражданските дела. Свидетелят Б. е категоричен, че подсъдимият е положил и двата подписа пред самия него, в същия ден. Свидетелят Ч. потвърди пред съда изложеното от него в протокола за разпит от 12.12.2019 г., че при проведените разпити И. е отричал да е полагал подпис. Показанията на св. Д. имат значение относно обстоятелството, че е знаел за финансовите спорове между св. Б. и подс. И., както и че знае от св. Б., че Н. има да му връща пари. Свидетелите Д.Б. и Н.Ч. са преки свидетели-очевидци на случилото се пред тях, като показанията им се подкрепят от приложените по делото протоколи за разпит на Н.Х.И., в качеството му на свидетел по ДП, както и от изготвените по делото тройна и петорна експертизи на л. 29-38 от т. 1 ДП и л. 99-121 от съдебното производство. От съвкупния анализ на тези доказателства се установява, че подсъдимият е подписал записа на заповед, като пред разследващия орган съзнателно е отрекъл това обстоятелство.

Съдът не коментира показанията на св. З.Г. и св. Н.Р., доколкото същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитието около съставянето и подписването на въпросната запис на заповед, както и по отношение на самото лъжесвидетелстване.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И. /л. 141 от делото/, че не е полагал подписите в записа на заповед. Обясненията на подсъдимия противоречат както на показанията на св. Д.Б., така и на заключенията по тройната и петорна  експертизи /л. 29-38 от т. 1 ДП и л. 99-121 от съдебното производство/, поради което съдът ги намира за защитна позиция на подсъдимия.

Съдът кредитира всички описани по-горе писмени доказателства по делото. Същите са изготвени по предвидения за това ред и форма, като страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени доказателства.

Съдът не кредитира изготвените на досъдебното производство единични графически експертизи /на л. 99-100 от т. 2 ДП и л. 147 от т. 2 ДП/. За изготвяне и на двете експертни заключения са използвани само образци от почерка и подписа на Н.И. /снети през 2018 г./ и на Д.Б. /снети през 2017 г. и 2019 г./, и оригиналът на записа на заповед, като на базата на този сравнителен материал и с помощта на техническо средство – лупи, е заключено, че записът на заповед не е подписан от И.. В експертизите обаче липсват мотиви по какъв начин вещото лице е стигнал до това заключение, на базата на какви признаци е стигнало до подобно заключение, като при проведеното съдебно заседание вещото лице също не можа да посочи общите и частните признаци на изследваните обекти. И двете заключения се явяват необосновани, като не са посочени конкретни обективни данни в тях.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от изготвените по делото тройна експертиза /л. 29-38 от т. 1 ДП/ и петорна такава /л. 99-121 от съдебното производство/, които съдът намира за обективни и пълни. Заключенията са изчерпателни и научно обосновани, поради което и съдът няма причина да не ги вземе предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

Тройната експертиза /л. 29-38 от т. 1 ДП/ е категорична, че подписите след думите „Издател“ и „Подпис“ и буквения ръкописен текст „И.“, изписан след думата „Подпис“, са положени от подсъдимия Н.Х.И.. В процеса на изследване, като сравнителен материал, са използвани множество документи, съставяни в един продължителен период от време, а използвания метод е сравнително графическо изследване на почерка и подписа. За да направят окончателно заключение експертите са взели предвид точките на започване и завършване на подписите, проследили са направленията и посоките на движенията при изписване на отделните елементи и връзките между тях. Установени са съвпадения в общите и частните признаци, които са индивидуални, устойчиви и достатъчни. Изрично в експертизата е посочено, че съществува различие в количеството на движението при изписване на овала преди парафната част, но това може да се обясни с позата или с вариантност, и не оказва влияние на окончателния положителен извод; в текста „И.“ също са се отразили достатъчно в количествено и качествено отношение частни признаци, характерни за почерка на издателя, като подсъдимият притежава способността да променя някой от общите признаци, характеризиращи сформирания с годините в него писмено-двигателен навик, но подписите не са претърпели съществено изменение. При извършеното сравнително изследване и анализирайки съвпаденията и различията вещите лица с категоричност са установили, че подписите не са изпълнени от св. Бойчев, а от подсъдимия И., доколкото самите съвпадения се явяват индивидуални и относително устойчиви. Вещите лица са заключили, че откритите различия са несъществени и могат да се дължат на различни обстоятелства – заетата поза, подложката или желанието на изпълнителя да внесе изменения в собствения си графичен знак, но същите не оказват влияние върху вече направения извод. Точно заради много по-голямата научна обоснованост и задълбоченост на изследването, съдът кредитира изцяло заключението на трите вещи лица и приема, че подписите са изпълнени именно от подсъдимия.

Заключението на тройната експертиза /л. 29-38 от т. 1 ДП/ намира категорично потвърждение и от изготвената в хода на съдебното следствие петорна експертиза /л. 99-121 от делото/, съгласно която подписите и текста „И.“ са изпълнени от подсъдимия И.. Вещите лица са използвали, като сравнителен материал, множество документи, съставяни също в един продължителен период от време, което дава възможност да се види развитието на изследваните обекти. Посочени са използваните технически средства и метод на изследване. Вещите лица са изследвали размера на подписа, неговите характеристики /разтегнатост по хоризонтала, транскрипция, прекъсвания, посока на движение, наклон/, двигателни движения, общите и частни признаци. След което са изследвали и характеристиките на текста „И.“ – наклон, размер, разтегнатост, свързаност и форма на движение. Заключението се явява обосновано, като липсват основания за съмнение по отношение на правилността му.

Предвид изложеното, съдът не цени изготвените на досъдебното производство  единични графически експертизи /л. 99-100 от т. 2 ДП и л. 147 от т. 2 ДП/, а дава вяра на тройната експертиза /л. 29-38 от т. 1 ДП/ и петорна такава /л. 99-121 от съдебното производство/, и на тяхна база гради вътрешното си убеждение.

По отношение на изготвените в хода на гражданското производство /гр. д. 5394/2015 г. по описа на БРС/ експертизи съдът не ги обсъжда и не ги цени доколкото те имат доказателствено значение само по делото, по което са били допуснати. Поради което тези експертизи не могат да се ползват по настоящото наказателно дело. По отношение на представеното на досъдебното производство становище на л. 17 от т. 1 ДП, съдът намира, че същото няма характеристиките на експертиза, изготвена по реда на НПК, поради което и не може да послужи за изграждане на каквито и да е изводи.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият Н.Х.И. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК, вр. чл. 26 от НК, за което е предаден на съд.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в това, че в процесуалното си качество на свидетел по ДП № 346 ЗМ - 417/2017 г. по описа на РУ-Созопол, на следните дати - 25.01.2018 г., 18.04.2018 г. и 29.11.2018г., в гр. Созопол, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при РУ - Созопол, подсъдимият Н.Х.И. устно, съзнателно потвърдил неистина, а именно, че не е подписвал запис на заповед, издаден на 10.12.2013 г., с падеж 19.08.2014 г., за сумата от 1300 лева, в полза на Д.Б.Р., с издател Н.Х.И.. Изпълнителното деяние е осъществено в хода на проведени разпити, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при РУ – Созопол, който и е бил компетентен да извърши разпит на свидетеля (Решение № 233 от 6.VII.1982 г. по н. д. № 231/82 г., II н. о.).

За съставомерността на деянието не е необходимо органите на досъдебното производство да са повярвали на лъжливото твърдение, а е достатъчно да са го възприели. Видно от свидетелските показания на св. Ч. и от представените протоколи за разпит, при проведените разпити подс. И. е отричал да е полагал подпис в записа на заповед. По делото обаче се установи по безспорен начин, че именно подсъдимият И. е подписал, приобщената по делото запис на заповед. В качеството на свидетел тогава, подсъдимият И. и на трите дати - 25.01.2018 г., 18.04.2018 г., 29.11.2018 г., с категоричност е заявил, че не е подписвал записа на заповед.

В случая е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият на три пъти, пред разследващ полицай при РУ – Созопол, съзнателно е потвърдил неистина, с които деяния осъществил поотделно състава на чл. 290, ал. 1 от НК, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Подсъдимият е знаел, че като свидетел трябва да говори истината пред съответния държавен орган, като е бил наясно и с наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, но въпреки това е потвърдили неистина, която е била от значение за делото.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до пет години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаното съдействие в хода на производството. За отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете това, че се касае за продължавано престъпление - подсъдимият е осъществил три деяния. Мотивиран от горното, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в минималния предвиден в закона размер от 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода”.

Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от 3 /три/ години.

Съдът счита, че така индивидуализираното наказание, в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД МВР - Бургас сумата от 481.39 лева, представляваща направените разноски в хода на досъдебното производството.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 2490 лв., представляваща направени в хода на съдебното производство разноски, както и сумата от 5 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: