№ 15474
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110151263 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявени са от ЗАД „Армеец“ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
3675,54 лева, включваща сумата от 3660,54 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
възстановяване на щети по лек автомобил „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, вследствие от
настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, реализирано на
02.05.2020 г. в град Пловдив и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разходи по
определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 29.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от
1296,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2021 г. до 26.08.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 02.05.2020 г. около 18:30 часа, в /адрес/ е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени щети на застрахования
при него лек автомобил „/марка/“ с рег. № /рег.номер/. Поддържа, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на другото участващо МПС –
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/, който при извършване на маневра в гаражното помещение,
находящо се на адреса, удря със задната лява страна на автомобила паркираният в този
гараж л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/. Посочва се, че по този начин водачът на л.а.
„/марка/“ не се е съобразил с наличието на други автомобили в гаража, като не е положил
усилия да избегне съприкосновението. За случая бил съставен констативен протокол от
02.05.2020 г., подписан от двамата водачи. Поддържа се, че вследствие от удара са нанесени
щети по л.а. „/марка/“, предимно в предната му дясна страна. Излага се, че към датата на
събитието ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС „/марка/“ с рег. №
/рег.номер/. Ищецът посочва, че във връзка с настъпилото ПТП и реализирани щети по
застрахованото при него МПС, е образувана щета № 26020030101854, направени са оглед и
опис на повредите. Излага се, че с плащане от 26.06.2020 г. ЗАД „Армеец“, като
застраховател по застраховка „Каско на МПС“, клауза „П-Пълно каско“, изплатил
1
застрахователно обезщетение по щетата за причинените щети на застрахованото при него и
увредено МПС в размер на сумата от 3675,54 лева, включително и направените разходи за
ликвидационната дейност от 15 лева. В исковата молба се посочва, че с плащането на тази
сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, съответно срещу застрахователя по гражданската му отговорност.
Допълва, че с нарочно писмо, получено от адресата на 09.07.2020 г., ищецът предявил
извънсъдебно регресната си претенция към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, което не
извършило плащане. С тези съображения ищцовото дружество отправя искане за уважаване
на предявения иск и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3675,54 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с процесното
ПТП, в т. ч. 15 лева ликвидационни разноски по определянето му. Претендира присъждане и
на лихва за забава върху главницата за периода от 26.08.2021 г. до 26.08.2024 г., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
29.08.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД оспорва предявения иск като неоснователен поради липсата на
основание за ангажиране на отговорността му. Оспорва реализирането на процесното ПТП
от 02.05.2020 г. при описания от ищеца механизъм, както и л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/
да е ударил паркиран л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/. Оспорва се твърдените щети по това
МПС да са вследствие на удар между двете превозни средства. В тази връзка излага, че
описаните вреди по застрахования от ищеца л.а. не са в причинно-следствена връзка с
поведението на водача на застрахованото при ответника МПС, тъй като са били налични в
по-ранен момент от сочената дата на ПТП. С отговора ответното дружество не оспорва
наличието на две валидни застрахователни правоотношения - относно сключена с ищеца
застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между собственика на
л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Не оспорва реалното
изплащане от страна на ЗАД „Армеец“ на процесното застрахователно обезщетение.
Оспорва се наличието на деликт и на причинно-следствена връзка между поведението на
сочения за виновен водач и вредите. Поддържа, че в заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ищеца е посочено, че л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е
ударил процесното МПС със своята задна лява част, по която са настъпили щети по заден
ляв калник и задна лява броня, каквото е удостоверяването в представения двустранен
констативен протокол. Посочва се, че междувременно пред ЗАД „Армеец“ е образувана
преписка по щета № 440115120002485 във връзка със застраховка „Каско на МПС“ с обект
л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ по уведомление от 22.04.2020 г., в което са посочени
налични щети по увреденото МПС по следните детайли: задна броня, заден ляв панел, ляв
светлоотразител, лайсна PVC заден ляв панел. По идентичен начин са описаните щети в
процесния двустранен констативен протокол. Сочи се, че предвид по-ранната дата на
завеждане на щета № 44011512002485/22.04.2020 г., в която са описани увредени детайли от
л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, идентични с тези от процесното ПТП, то следва, че тези
повреди са били налични по превозното средство 10 дни преди настъпване на процесното
събитие. В случай на настъпването му по описания от ищеца механизъм, то по л.а. „/марка/“
биха настъпили нови допълнителни щети, различни от вече декларираните такива на
22.04.2020 г. Ето защо, ответникът намира, че не е реализиран процесният удар, а щетите по
л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ не се намират в причинна връзка с поведението на водача
на застрахованото при ответното дружество МПС. С тези доводи „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността му, а предявеният иск
се явява неоснователен и недоказан. С оглед акцесорния характер на претенциите за
заплащане на законна лихва и неоснователността на главния иск, то и последните подлежат
на отхвърляне.С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите
2
претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, при описаните дата, място и начин на реализиране, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и
наличието на основание за отремонтиране на автомобила в официален сервиз – при такива
твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за липсата на виновно поведение на водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и на причинно-следствена
връзка на щетите с твърдяното ПТП.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и конкретното оспорване, проведеното от
ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта
за доклад по делото, обективиран в определението от 11.12.2024 г. и обявен за окончателен
такъв, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че към 02.05.2020 г. л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ЗАД „Армеец“; че към този момент
гражданската отговорност на собственика на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е била
застрахована при ответника; че за възстановяване на щетите по застрахования при ищеца лек
автомобил същият е заплатил сума в общ размер от 3660,54 лева и е сторил ликвидационни
разноски по определянето му в размер на 15 лева.
За наличието на застрахователно правоотношение между собственика на процесното
МПС - л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и ищцовото дружество свидетелстват и данните от
приобщената като писмено доказателство по делото (в заверен препис) застрахователна
полица № 0306Х0484378 за застраховки „Каско“ и „Злополука“, обективираща договор за
застраховка между лицето Г. Г. А., като собственик и застрахован, от една страна и ЗАД
„Армеец“, като застраховател, от друга страна, със срок на застрахователното покритие от
00:00 часа на 03.07.2019 г. до 23:59:59 часа на 02.07.2020 г., по отношение на МПС – л.а.
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/, цвят: бял, с дата на първа регистрация - 03.07.2018 г. Съгласно
клаузите на застрахователната полица същата включва покритие по Застраховка „Каско“,
клауза „П“, с начин на обезщетяване – експертна оценка, в доверен сервиз, официален
сервиз. Съгласно т. 12 от представените и приети по делото Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „Каско“, одобрени от КФН с писмо с изх. № 220101/30 от
14.11.2003 г., с последно изменение с Решение на УС от 03.11.2014 г., в сила от 01.12.2014 г.,
3
клауза „П“ – Пълно каско включва като покритие пълна загуба или частична щета по
застрахованото МПС в т.ч. вследствие от авария, произлязла от сблъскване на МПС
помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети; щета от друго ППС докато
застрахованото МПС е било паркирано.
От изложеното следва, че към твърдяната дата на процесното ПТП – 02.05.2020 г.
между ищцовото дружество и собственика на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е
съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ – клауза „Пълно каско“, съгласно приложимите от ЗАД „Армеец“ Общи условия, по
което ПТП представлява покрит застрахователен риск.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответното дружество оспорва
реализирането на процесното ПТП при твърдения от ищеца механизъм, както и причинно-
следствената връзка на щетите с последното.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранен констативен протокол от 02.05.2020 г. за
пътно-транспортно произшествие и заявление за изплащане на обезщетение от 02.05.2020 г.,
свидетелските показания, както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, намира за установено, че по време на действие на
застрахователния договор и конкретно на 02.05.2020г. е настъпило процесното
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, представляващо покрит
застрахователен риск, реализирано по следния механизъм: на 02.05.2020 г. около 18:30 часа в
град Пловдив, в подземен гараж на /адрес/ водачът на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/
предприема маневра за излизане от паркинга, при което със задната си лява част удря в
предната му дясна част намиращия се зад него и паркиран л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/.
За да достигне до този извод съдът на първо място съобрази отразеното в двустранния
констативен протокол за ПТП от 02.05.2020 г., съставен и подписан от участниците в
процесното пътно-транспорйно произшествие, а именно И.Б., като застрахован и водач на
л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ и Г. А., като водач на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/. В
протокола, в частта за л.а. „/марка/“, е отразено, че се касае за тръгване/отваряне на вратата;
излизане от паркинг/частен терен/черен път, а за л.а. „/марка/“, че се е намирал в
паркирано/спряло състояние, в който смисъл е и изготвената и обективиран в протокола
схема на ПТП. В протокола е посочено също, че вследствие от удара са настъпили следните
видими щети по автомобил „/марка/“ – заден ляв калник, задна лява броня, а по автомобил
„/марка/“ – предна дясна броня, десен фар, десен халоген, преден капак.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по
делото – заявление за изплащане на обезщетение, свидетелските показания и съдебно-
автотехническата експертиза.
В заявлението за изплащане на обезщетение за вреди по МПС, подадено в деня на
настъпване на процесното ПТП, лицето Г. Г. А., като собственик на л.а. „/марка/“ с рег. №
/рег.номер/, е посочило, че събитието е настъпило на 02.05.2020 г., в 18:30 часа, в /адрес/ – в
паркинг, като при маневра в гаража собственикът и водач на л.а. „/марка/“ с рег. №
/рег.номер/ със задната лява страна на автомобила удря паркирания л.а. с рег. № /рег.номер/ в
предна дясна страна, за което е съставен двустранен констативен протокол от двамата
собственици и е регистрирано обаждане на номер 112. В заявлението са описани следните
4
щети по МПС – преден десен калник, предна дясна броня, предни десни фар и халоген,
преден капак на колата в областта на дясната страна. Посочен е начин на обезщетяване –
ремонт в официален, доверен сервиз на ЗАД „Армеец“.
В подкрепа на извода относно начина на реализиране на процесното ПТП са и
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Г. А. (разпитан по делегация по
реда на чл. 25 ГПК пред Районен съд – Пловдив по ч. гр. дело № 1213/2025 г. по описа на
РС-Пловдив, IV-ти брачен състав, с приобщен по настоящото дело протокол от проведеното
о.с.з., обективиращ разпита на свидетеля). В разказа си свидетелят посочва, че през месец
май 2020 г. управляваният от него автомобил „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е претърпял
материални щети – на преден десен калник, предна дясна страна вследствие от удар от л.а.
„/морел/“. Споделя, че в момента на удара той не се е намирал на мястото, а установил
вредите впоследствие, като неговият автомобил с рег. № /рег.номер/ тогава не е бил в
движение, а паркиран. Посочва, че се касае за две паркоместа, разположени едно до друго,
като най-вероятно при излизане от мястото другият автомобил е закачил собствения на
свидетеля. В разказа си св. А. споделя, че за случилото се бил уведомен от баща си,
съпругът на своята майка – водачът на другия автомобил, като след обаждането и
съобщаването за това, свидетелят отишъл да огледа автомобила си и ведната установил
щетите. Категоричен е, че заявлението за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от
02.05.2020 г., приложено като доказателство по делото и предявено от делегирания съд на
свидетеля е попълнено и подписано от него, а подписът в двустранния констативен протокол
за водач на автомобил Б също е негов. Споделя, че в деня и на мястото на произшествието
не е реализирал удар с автомобила си в друг предмет (стена, колона и т.н.), като
автомобилът му бил паркиран.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като житейски логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и съответни на обективните данни, внесени в процеса чрез
събраните писмени доказателства и конкретно двустранния констативен протокол за ПТП и
заявление за за изплащане на обезщетение от 02.05.2020 г. Действително, споделеното от
свидетеля относно начина на реализиране на процесното пътно-транспортно произшествие
не е израз на преките му и непосредствени впечатления, доколкото самият свидетел
разказва, че не е бил на място при реализиране на удара, а автомобилът му е бил в
паркирано състояние, като за настъпване на събитието е разбрал от другия участник.
Същевременно, съдът съобрази и споделеното от свидетеля относно констатираните
конкретни материални щети по собственото му МПС веднага след уведомяването му за
удара – техния вид и местоположение, израз на преките му възприятия от състоянието на
автомобила непосредствено след инцидента. В разказа си свидетелят е категоричен, че е
подписал двустранния констативен протокол от деня на събитието, както и заявлението за
изплащане на обезщетение също от 02.05.2020 г.
Ето защо, съдът намира, че в своята съвкупност анализираните доказателствени
източници еднопосочно установяват механизма на настъпване на процесното ПТП.
Последният се подкрепя частично и от изводите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, според която от техническа гледна точка може да се направи
извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.
„/марка/“, който е предприел маневра за движение на заден ход без да се убеди, че зоната зад
превозното средство е свободна. В заключението е изяснено, че по делото няма данни
уврежданията по МПС с рег. № /рег.номер/ да са настъпили вследствие на удар със стена,
колона или друг вид предмет. Посочено е, че е технически възможно тези повреди по л.а.
„/модел/3“ да бъдат получени, както в паркирано състояние, така и при движение (удар в
стена или колона) или при съприкосновение с друго МПС. Експертизата констатира и
наличието на причинно-следствена връзка на щетите по л.а. „/марка/“ (отразени в
двустранния констативен протокол и в описа на застрахователя) с настъпилото на 02.05.2020
5
г. ПТП. Съдът не възприема единствено констатацията в заключението относно настъпване
на събитието при предприемане от водача на л.а. „/морел/50“ на маневра движение на заден
ход, тъй като останалите доказателства сочат, че се касае за маневра за излизане от паркинга,
не за влизане в същия.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод за
настъпване на повредите по процесното МПС вследствие от удар на лекия автомобил в друг
предмет, а не на пътно-транспортно произшествие с друго МПС. В показанията си
свидетелят А. е категоричен, че в деня и момента на инцидента автомобилът му се е
намирал в паркирано състояние, като в този ден и на това място същият не е удрян в друг
предмет. В двустранния констативен протокол за ПТП от 02.05.2020 г. и обективираната в
същия схема на ПТП също е отразено, че последното е реализирано в момент, в който л.а.
„/модел/3“ с рег. № /рег.номер/ е бил в паркирано/спряно състояние, а л.а. „/морел/50“ с рег.
№ /рег.номер/ е бил в движение, тръгвайки и излизайки от паркинг, при което със задната си
лява страна нанася удар в предната дясна страна на паркирания автомобил.
Изводът относно момента и начина на настъпване на процесното застрахователно
събитие – пътно-транспортно произшествие не се разколебава от представените от ответната
страна и приети като част от доказателствената съвкупност писмени материали от преписка
по щета 44011512002485, образувана пред „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. От последните
се установява, че същата е образувана във връзка с подадено на 22.04.2020 г. уведомление за
щета по полица 440220213003813 „Каско +“ – специални условия от лицето Л.Л.П., като
упълномощен представител на водача на увреденото МПС И.Б., във връзка с настъпили
щети по л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/. В уведомлението е отразено, че събитието е
настъпило на 22.04.2020 г. в град Пловдив, в населено място, като при извършване на
маневра в подземен гараж от водача на автомобила по последния са налице увреждания,
засягащи следните детайли: задна броня – 3 части, заден ляв панел, ляв светлоотразител,
лайсна PVC заден ляв панел. Посочен е начин на определяне на застрахователно
обезщетение – в сервиз. Изготвени са опис и калкулация на претенция с посочени следните
претенции: задна броня, спойлер задна броня, протектор задна броня (ролбар), фар за мъгла –
з.л., панел з.л. (калник) 5 вр., основа стоп (щит) – л., ъглов панел – з.л., престилка задна и
вежда РVC з.л. калник и одобрена проформа-фактура с корекции за сумата на ремонта по
щетата. Установява се, че с възлагателно писмо с изх. № 210344/28.04.2020 г. ремонтът на
МПС „/марка/“ с рег. № /рег.номер/ е възложен на автосервиз „Витоша Ауто“ ООД. Съгласно
приемно-предавателен протокол от 02.06.2020 г. по процесната щета от „Витоша Ауто“
ЕООД са върнати следните детайли от л.а. – задна броня и светлоотразител задна броня –
ляв.
Данните от така посочените писмени материали не обуславят извод, че щетите по
процесното МПС са настъпили в момент, предхождащ установената дата на ПТП -
02.05.2020 г., респ. за липсата на причинна връзка между поведението на водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника и настъпилите щети по л.а. „/марка/“,
в какъвто смисъл са изложените от ответната страна доводи в отговора на исковата молба.
От една страна, тези доказателства не установяват по безспорен начин, че събитието от
22.04.2020 г. вследствие от което са налице увреждания по л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/,
е настъпило на същото място, където се установи, че е реализирано процесното – подземен
паркинг на адрес: град Пловдив, /адрес/ № 10, като е налице съответствие единствено във
вида на мястото – подземен паркинг. От друга страна, съдът съобрази, че съгласно
направените уточнения от вещото лице при изслушването му в о.с.з., зоната на удара за л.а.
„/модел/“ при двете събития – това от 22.04.2020 г. и това от 02.05.2020 г. е идентична и
касае задната част на лекия автомобил, но не може да се отговори дали се касае за пълно
припокриване на щетите, респ. за напълно идентични увреждания, макар да е налице
съвпадаща зона на увреждане – задна броня в лява част. Експертът изяснява също, че е
напълно възможно двете събития да се случат в една и съща зона и след удар в задната част
6
на л.а. „/модел/“ да има следващ удар в същата зона, като единият не изключва другия.
Вещото лице уточнява, че при липсата на опис и снимков материал на уврежданията, не
може да се даде извод за идентичността им.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказано възражението на ответната страна,
че щетите по процесното МПС не са резултат от удара в него на л.а. „/модел/“ и за
настъпването им в по-ранен момент.
С оглед изложеното, при анализ на събраните писмени доказателства и заключението
на съдебно-автотехническата експертиза, както и с оглед приетия за установен механизъм на
настъпване на процесното ПТП, съдът достига до извод, че същото е резултат от виновното
и противоправно поведение на водача на л.а. „/марка/“ с рег. № /рег.номер/, който при
извършване на маневра за излизане от подземен паркинг не се е съобразил с
местоположението на паркираното МПС „/марка/“, каквото е въведеното с чл. 25, ал. 1 ЗДвП
задължение за водача на пътно превозно средство, предприемащ маневра, в т.ч. излизане от
реда на паркираните превозни средства, преди започването й да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, като се събрози с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не
бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не е спорно, че към момента на процесното ПТП между виновния
водач и ответника е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, което обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване, като следва и от приобщената по делото справка от Гаранционен фонд за
активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 02.05.2020 г. по отношение на л.а. с рег.
№ /рег.номер/.
Не се спори и, че ищцовото дружество ЗАД „Армеец“ е изплатило на третото за
процеса лице „М Кар“ ООД – извършилият ремонта сервиз, оторизиран дилър и сервиз на
„БМВ“ сумата от 3660,54 лева с вкл. ДДС – стойността за отремонтиране на автомобил
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/ съгласно фактура № **********/18.06.2020 г., за каквото
плащане сочат данните от приобщеното по делото преводно нареждане за кредитен превод
от 26.06.2020 г.
Следователно, в случая е налице основание за възникване на регресно вземане.
При определяне на размера му, съдът съобрази съдебната практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
стойността, необходимата за възстановяване на автомобил „/модел/3“ с рег. № /рег.номер/,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП – 02.05.2020 г. възлиза на
3660,54 лева, като включва стойността на нови части, демонтаж и монтаж на увредените
детайли, възстановяването им, боя и материали. В констативната част от заключението
експертът изрично е посочил, че към момента на настъпване на процесното ПТП увреденият
автомобил е бил в експлоатация от 1 година, 9 месеца и 29 дни от датата на първоначалната
регистрация – 03.07.2018 г., последната, следваща и от приобщеното по делото копие от
свидетелство за регистрация на МПС – част II. Посочено е, че стойността за възстановяване
на л.а. „/модел/“ по средни пазарни цени към 02.05.2020 г. се равнява на 2604,66 лева. При
7
изслушването си пред съда експертът уточнява, че стойността за възстановяване, изчислена
на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер от 3660,54 лева и е съгласно
представените разходни документи, предвид срока на експлоатация на МПС, който е по-
малък от 3 години. Изяснява, че втората стойност от 2604,66 лева е на база на средни
пазарни цени, при които се разглеждат, както фактурната стойност, така и алтернативните
доставчици, различни от официалния представител. Посочва, че ако превозното средство е в
гаранционен период, то същото следва да се отремонтира в сервиза на официалния
представител и в този случай сумата за възстановяване е в размер от 3660,54 лева. Вещото
лице уточнява и, че няма данни за събитие, изключващо гаранцията. Съдът кредитира
заключението (с изключение на възприетия извод относно конкретно предприетата маневра
от водача на л.а. „/модел/“, по вече изложените съображения), преценявайки по реда на чл.
202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, от специалист в съответната област,
отговорило на всички формулирани въпроси, както и на уточняващите такива, поставени в
о.с.з. В тази връзка и с оглед проведеното оспорване от ответната страна в частта относно
отговора на въпрос № 4 следва да се отбележи, че формулираният в експертизата отговор
касае уврежданията по двете щети относно конкретните МПС, обект на последните, като в
о.с.з. вещото лице изяснява и въпроса относно наличието на идентичност между
уврежданията, касаещи л.а. „/марка/“, поради което е налице отговор на поставения от
ответника въпрос.
В настоящия случай се установи, че ремонтът на повреденото МПС е извършен от
официален сервиз, като за стойността му е издадена фактура № **********/18.06.2020 г. за
сумата от 3660,54 с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006
г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и установената практика на въззивната
инстанция, в т.ч. с Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. дело № 2867/2019 г.,
Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. дело № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в и Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. дело № 11675/2017 г., стойността по издадената и
изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в които тази
фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на експлоатация до
три години.
В настоящата хипотеза по делото се установи, че към датата на застрахователното
събитие – 02.05.2020 г. процесното МПС е със срок на експлоатация от 1 година, 9 месеца и
29 дни (съгласно изводите в съдебно-автотехническата експертиза) от датата на
първоначалната му регистрация (съгласно свидетелство за регистрация – част II, знак за
първоначален технически преглед от 03.07.2028 г. – л. 19 - л. 21 от делото).
Ето защо, в случая са налице предпоставките за определяне на обезщетение съобразно
размера на фактурираната стойност, в случая възлизаща на сумата от 3660,54 лева.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че действителният размер на вредата
съответства на сумата от 3660,54 с вкл. ДДС, следваща от експертното заключение и
определена според фактурираната стойност от официален представител.
Към тази стойност, на основание чл. 411 КЗ, ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с определяне на обезщетението.
Съдът приема, че сумата от 15 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума.
Следователно, общият размер на вземането възлиза на 3675,54 лева, поради което
предявеният иск по чл. 411, ал. 1 КЗ се явява доказан по основание размер и следва да бъде
уважен изцяло.
8
Върху главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 29.08.2024 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение за забава у
обусловено от установяване наличието на главен дълг, изпадане на ответната страна в
забавна и размера на следващото се обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, който
съгласно чл. 84 ЗЗД при срочно е след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата
на изискуемостта не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на установен срок
за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е необходимо да
му бъде отправена покана от страна на ищеца – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът ЗАД „Армеец“ е отправил писмена покана за изплащане на регресното обезщетение
по щета № 26020030101854, адресирана до „ДЗИ-Общо застраховане“ (л. 33 от делото) с
предоставен 30-дневен срок за погасяване на задължението в общ размер от 3675,54 лева,
изпратена с писмо с изх. № Л-4453/07.07.2020 г., получено от ответника на 09.07.2020 г., за
което свидетелстват данните, отразени върху самото писмо (л. 32 от делото). Следователно,
считано от 09.08.2020 г. ответникът е изпаднал забава и дължи обезщетение за забава, за
което по делото не се спори, че за исковия период от 26.08.2021 г. до 26.08.2024 г. възлиза на
претендираната от ищеца сума от 1296,45 лева.
Следователно, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищцовото дружество
следва да се присъди сумата от 578,88 лева – разноски по делото за държавна такса, депозит
за свидетел, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Конкретният размер на
последното съдът определи в минимален такъв съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и
представителство в двете открити съдебни заседания, както и конкретната фактическа и
правна сложност на делото, определена от характера на предявените искови претенции,
липсата на ангажирани многобройни доказателства и приключване на делото в рамките на
две о.с.з. С оглед изхода на спора по същество в полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на ЗАД „Армеец“, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3675,54 лева, включваща сумата от
3660,54 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на щети по лек автомобил
9
„/марка/“ с рег. № /рег.номер/, вследствие от настъпило застрахователно събитие – пътно-
транспортно произшествие, реализирано на 02.05.2020 г. в град Пловдив и сумата от 15 лева,
представляваща ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2024 г. до
окончателното й изплащане, и сумата от 1296,45 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 26.08.2021 г. до 26.08.2024 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на ЗАД „Армеец“, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 578,88 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10