№ 8201
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110151189 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Б. С., ЕГН **********,
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***,
дължи сумата от дължи сумата от 255,92 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 14.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,46 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., сумата от
34,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 8,25 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13395/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът А. Б. С., ЕГН **********, в качеството му на собственик за
процесния период на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***,
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди
относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови
1
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, които имали характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на срока за който
се отнасят, като обезщетение за забава се начислявало само по изготвените изравнителни
сметки, в случай че не бъдат заплатени в същия 45- дневен срок, след издаване на ОФ.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост, договор.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда с разпореждане по ч. гр. дело №
13395/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства. Поискал е, а съдът допуснал изслушване
на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. По
искане на ищеца е приложено за послужване към настоящото дело и ч. гр. дело №
13395/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. По искане на ищеца, по реда на чл. 192 ГПК
съдът е разпоредил да бъде изискано от Столична община да представи документ за
собственост на процесния имот, но такъв не е представен, тъй като липсвал създаден такъв,
който да е в държане на Столична община.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Б. С., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез адв. Д. С., с който исковете се оспорват като недопустими, респективно
като неоснователни. Оспорва се ответникът да е клиент за битови нужди на ТЕ на ищцовото
дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни, поради
противоречие с правото на ЕС / Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ
противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
не следвало да се прилага. Оспорва ответникът да е подписал договор с ищеца за встъпване
в облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на
продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС.
Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано
обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва
общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без
изричното му писмено приемане. Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че
при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до
потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за
недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани.
2
Оспорва иска и по размер. Оспорва да дължи и цената на услугата за ДР. Сочи, че ищецът не
е представил първични счетоводни документи касателно процесните суми. Оспорва ищецът
да е начислил процесните суми на база реален отчет. Излага, че измервателният уред не е
поставен на границата на абонатната станция. Оспорва общите части да са отоплявани, вкл.
оспорва да е ползвал услуга по БГВ. Посочва, че ищецът не е приложил доказателства, от
които да е видно, че абонатната станция е пусната в експлоатация и са извършени
последващи настройки на същата. Излага, че начисляването на лихви върху прогнозни
сметки е нищожно.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства. Възразява
срещу допускането на СТЕ и ССчЕ при така формулираните от ищеца въпроси. Прави
искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца, респективно третото лице помагач, да
представи следните документи- фактури, относими към процесния период; протоколи за
извършена метрологична проверка на търговския уред за измерване/ топломера; ежемесечни
протоколи с подпис на представител на ЕС; протоколи за проби/ пускане на АбС и
протоколи за извършена настройка на АбС; проект, разрешение, скица, за установяване на
проектната мощност на сградата; списък по чл. 63, ал. 2 от Наредба 16-334; договор и
справка за закупената ТЕ; разрешение от ДНСК за АбС; протоколи за отчет от ФДР
касателно процесния период; изравнителни сметки за процесния период (за всеки
отоплителен сезон) и приемо-предавателни протоколи за тях с подпис на получателя на ЕС;
протокол за изключване на ОТ от общите части в СЕС. Моли вместо допускане на съдебно-
счетоводна експертиза да бъде изискана справка за дебитни и кредитни известия за
процесния имот и период, вкл. на каква стойност са издадените общи фактури.
Привлеченото като трето лице-помагач на страната на ищеца - „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, заявява становище за основателност на исковете, в частта, касаеща
дяловото разпределение на ТЕ за имота и сградата, от която е част процесния имот.
Представя писмени доказателства за извършеното дялово разпределение и главен отчет на
уредите в апартамента на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към
процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди, а потребител на енергия или природен газ за
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел.
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
3
горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си.
По делото са приети като доказателства: удостоверение за наследници на Б. С. М.,
починал на *** г. като вдовец, съгласно което ответника А. С. /син/ и С. Б.а С.а /дъщеря/ са
единствени наследници на Б. М., за когото е посочено, че е бил с местоживеене в г*** и се
твърди да е бил бивш потребител на ТЕ доставяна до апартамент № 6 на посочения адрес.
От името на наследницата С. С.а на *** г. в специалната книга на съда, е вписан отказ от
наследството на Б. С. М., след който отказ частта от наследството на другия наследник –
ответника А. Б. С. се увеличила и същия е останал единствен наследник на починалия си
баща Б. С. М.. По делото не са събрани доказателства какво е включвало откритото на *** г.
наследство на Б. С. М. и основно дали в същото към момента на смъртта се е включвала
собствеността върху процесния Апартамент № 6. Няма ангажирани от ищеца доказателства
на какво основание Б. М. е обитавал апартамента и е бил титуляр на партидата за имот с аб.
№ ***. Индиция за това е единствено посочването на Б. С. М. като живущ или собственик
(текста не се чете) на ап.6, находящ се на *** /старото име на ***/ в Списък /приет на л.27
от делото/, в който под № 5 е вписан пък ответника А. Б. С., като и двата апартамента са
посочени с отопляема кубатура от 254,18 куб.м.
Приета по делото е молба-декларация от 06.11.2001 г., от името на ответника А. Б. С.,
съгласно която същия е поискал партидата за имот с аб. № *** - т.е. за процесния
апартамент № 6, находящ се на *** ***/ да бъде открита на негово име, като е декларирал,
че предходен титуляр на същата и досегашен потребител на доставяната ТЕ, е бил Б. М..
По делото е представено от ищеца Постановление за налагане на възбрана върху
недвижим имот, от което се установява, че е наложена такава върху собствената на
ответника А. С. 1/20 ид.ч. от недвижим имот, а именно находящия се на *** *, апартамент
№ 5.
От Агенцията по вписванията, Стар архив, е представена и приета по делото Справка
по данни за имот с идентификатор № 68134.408.260.1.6, от която е видно, че през м. април
2022 г. е била вписана, а през м. май 2022 г. заличена възбраната върху собствената на А. Б.
С., 1/20 ид.ч. от процесния имот. Приетата справка обаче сочи данни за имота, за период
следващ процесния такъв, поради което не е годно доказателство за установяване
принадлежността на правото на собственост върху процесния апартамент № 6, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
Приети по делото са 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода и 2 бр.
талони за отчет/проверка /представени от ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД, приложени по
делото на л.100-103/, от които се установява, че в процесния апартамент № 6 е извършван
отчет на уредите, като за първата година е разпределена ТЕ за отопление въз основа на
4
данни от 1 бр. радиатор, а за следващата година е било отчетено нулево потребление на ТЕ
за отопление и топла вода. Тези отчети обаче не са подписани за клиент / потребител, и няма
данни това качество за процесния период, да е имал именно вписания в тях ответник А. Б.
С..
В заключение, по делото не са представени доказателства относими към спорния
факт, чието доказване е в тежест на ищеца /чл.146 ал.1 т.5 от ГПК/, като по реда на чл.146
ал.2 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че ответника има
качеството на „потребител“ на топлинна енергия.
По делото при заявено нарочно оспорване от ответника с отговора на исковата молба и
изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца, не се установява
ответникът А. Б. С. да притежава някое от качествата на потребител на ТЕ или битов
клиент, по см. на цитираните по-горе разпоредби на ЗЕ и ОУ на „Топлофикация София“
ЕАД. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.
153 ГПК подлежи на главно и пълно доказване, каквото по делото не е проведено.
По делото няма приет нито един документ, указващ чия е собствеността върху
процесния апартамент № 6 на *** *** към датата на откриване на наследството на Б. С. М.,
за да може да се прави обоснован извод, че след *** г. ответника А. С. е придобил идеална
част от него по наследство, респ. след *** г., след отказа от наследство на С. С.а, същия е
станал едноличен собственик на притежаваните приживе от неговия наследодател имоти, в
т.ч. процесния Апартамент № 6.
В заключение, от приетите по делото доказателства, не се установява, че сочения в ИМ
ответник А. Б. С. действително е собственик, евентуално единствен такъв, на Апартамент №
6, находящ се в гр. София, *** ***, в процесния период, както и че същия е придобил по
наследство апартамента от наследодателя си Б. С. М..
Не се доказа твърдението на ищеца, че към момента на смъртта си Б. С. М. е
притежавал в собственост процесния апартамент № 6.
Няма никакви доказателства, че ответникът С. реално е обитавал или ползвал
посочения в ИМ отопляем имот, още по-малко на какво основание е осъществявано това
ползване и то в процесния период.
От анализа на всички приети по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, се налага извод, че ищеца не доказва при условията на пълно и главно
доказване качеството на потребител и битов клиент на ТЕ на сочения в исковата молба
ответник А. Б. С., за посочения в ИМ отопляем имот – Апартамент № 6, находящ се в гр.
София, *** ***.
При липса на един от елементите от фактическия състав на иска, безпредметно се
явява обсъждането на доказателствата, приети във връзка с останалите факти, възложени в
тежест на ищеца, в т.ч. изслушаните две експертизи.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца,
съдът намира предявените исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
5
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, за недоказани и неоснователни, поради което същите подлежат на
отхвърляне.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главните задължения за цената на доставената
топлинна енергия и цената на услугата по дялово разпределение, и предвид горните изводи
на съда по отношение неоснователността на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, за установяване съществуването на вземанията за ТЕ и ДР,
претенциите за заплащане на обезщетение за забава върху претендираните две главници за
ТЕ и ДР, също следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.3
ГПК има само ответника. Същия е заявил претенция за присъждане на такива, като е
поискал съдът да определи дължимото се на адвоката, представлявал го безплатно в
производството, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв. С
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и предвид извършените
процесуални действия от страна на пълномощника на ответника (подаване на възражение в
срока по чл.414 от ГПК срещу издадената ЗИ и подаване на писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК в хода на исковото производство, без явяване в съдебно заседание/, съдът
намира за справедлив размер на дължимото се адвокатско възнаграждение на пълномощника
на ответника, сумата от 450 лв. за двете фази на производството, от която 50 лв. за
заповедното и 400 лв. за настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу А. Б. С., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, сумите от:
- 255,92 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2023 г. до
изплащане на вземането;
- 52,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за
периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г.;
- 34,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2023 г. до
изплащане на вземането, и
- 8,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за
6
период от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г., за които суми в полза на ищеца има издадена
заповед за изпълнение от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13395/2023 г. по описа на СРС, 164-и
състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в *** да заплати на адв. Д. Ц. С. от АК – В., с адрес на упражняване на дейността в ***,
сумата от 450,00 лв. /Четиристотин и петдесет лева/, представляваща дължимото се на
адвоката, оказал безплатна помощ и съдействие на ответника в производството, адвокатско
възнаграждение, за настоящото исково производство и за проведеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 13395/2023 г. по описа на СРС, 164-състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище в гр. София, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7