О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
10.08.2018
г., гр.Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, дванадесети наказателен състав, на десети август през две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Съдебни Заседатели: 1. Христо Лилов
2. Траяна Цолова
при секретаря Петя Каракопилева и прокурора Пламен Петков като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ ЧНД
№ 1927 по описа за 2018 - та година, въз основа на доказателствата по делото и Закона, за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.306 АЛ.1 Т.1 НПК
Постъпило
е предложение от РП – Плевен за
групиране на наказанията на осъденото лице В.И.М. ЕГН: **********.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура – Плевен поддържа
предложението.
Защитникът
на В.И.М. ЕГН: ********** счита предложението за законосъобразно, освен в
частта в която се предлага определеното общо наказание да бъде ефективно
изтърпяно, в която част пледира предложението да не бъде уважавано. Осъденият В.И.М.
ЕГН: ********** пледира в същия смисъл.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и доказателствени средства, намира следното:
Спрямо В.И.М.
ЕГН: ********** са налице следните влезли в сила осъдителни съдебни актове,
подлежащи на преценка за наличието на предпоставки за групиране на наказанията:
1.
С Определение по НОХД № 314/ 2018 година по описа
на Районен съд град Плевен, състав на същия одобрил постигнато споразумение, по
силата което В.И.М. се признал за виновен за престъпление по чл.209, ал.І във
вр. с чл.20, ал.ІІ НК, извършено на 08.12.2017 година и му наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание
чл.66, ал.І НК било отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Определението влязло в
сила на 30.01.2018 година.
2.
С Определение по НОХД № 1154/ 2018 година по описа
на Районен съд град Плевен, състав на същия одобрил постигнато споразумение, по
силата което В.И.М. се признал за виновен за престъпление по чл.209, ал.І във
вр. с чл.20, ал.ІV във вр. с ал.І от НК, извършено на 16.12.2017 година и му
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на
което, на основание чл.66, ал.І НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Определението
влязло в сила на 15.06.2018 година.
3.
С Присъда по НОХД № 1069/ 2018 година по описа на
Районен съд град Плевен, състав на същия съд признал В.И.М. за виновен за
престъпление по чл.210, ал.І т.1 във вр. с чл.209, ал.І във вр. с чл.20,
ал.ІІ във вр. с ал.І от НК, извършено на
11.12.2017 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.І НК било отложено за
срок от ПЕТ ГОДИНИ. Присъдата влязла в сила на 06.07.2018 година.
4.
С Присъда по НОХД № 1745/ 2018 година по описа на
Районен съд град Плевен, състав на същия съд признал В.И.М. за виновен за
престъпление по чл.210, ал.І т.1 във вр. с чл.209, ал.І във вр. с чл.20,
ал.ІІ във вр. с ал.І от НК, извършено на
27.12.2017 година и му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.І НК било отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата влязла в сила на 03.08.2018 година.
От
изложеното дотук е видно, че е налице усложнена престъпна дейност от страна на В.И.М.
ЕГН: ********** и се налага да бъде извършено групиране на наложените му
наказания.
Ето
защо, на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК следва да се определи
едно общо най-тежко наказание измежду наложените по влезлите в сила съдебни
актове по НОХД № 314/ 2018 година, НОХД № 1154/ 2018 година, НОХД № 1069/ 2018
година и НОХД № 1745/ 2018 година – всичките по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН,
а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Деянията по тези съдебни актове се
намират в условията на реална съвкупност, като са извършени преди осъденото
лице да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Съобразно
внесеното Предложение на РП – ПЛЕВЕН, определеното общо наказание следва да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Съдът счита така отправеното
искане от страна на РП – ПЛЕВЕН за основателно. Налице четири подлежащи на
групиране наказания, като всичките са ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, най-ниския размер от
които е ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Всяко от тези наказания е наложено за основен или
квалифициран състав на престъпление по чл.209 НК – измама и по-конкретно – за
печално известните в последните години, т.нар. „телефонни измами“. Този род
деяния се отличават с актуална и изключително повишена степен на обществена
опасност - както предвид своето широко разпространение в настоящия исторически
период, така и предвид сериозните имуществени вреди, които нанасят на гражданите,
при това – основно на лица в напреднала възраст. Следва да бъде отбелязано и
това, че общият сбор на наложените наказания възлиза на 6 /шест/ години и 2
/два/ месеца, което още един път идва да разкрие високата степен на обществена
опасност както на деянията в групата, така и на дееца. Следва да бъде
напомнено, че условното осъждане е предвиден в Закона компромис от страна на
Държавата, който е допустим спрямо лица, чиято лична обществена опасност и
особености на правосъзнанието са от такова естество, че постигането целите на
наказанието и преди всичко – поправянето на осъдения, да са възможни и без
ефективното изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Съдът намира, че
съвкупната престъпна дейност на осъдения е от такова естество и с такъв интензитет,
че няма как да бъде направен обоснован извод, че постигане целите по чл.36 НК е
възможно спрямо В.М., без последният да изтърпи ефективно наказание лишаване от
свобода. Обратният извод, от своя страна, влиза в разрез както с изискванията
на индивидуалната и генерална превенция, поправителното и превъзпитателно
въздействие на наказанието, също така и с изискването за съответност на наказанието
съобразно извършеното престъпление – както повелява чл.35 ал.3 НК. В този
смисъл Съдът счита, че отлагането на изпълнението на коментираното общо
наказание би било не само законово, но и морално неиздържан подход - един
компромис, който не обслужва нито целите на наказанието по чл.36 НК, нито –
обществения интерес.
Поради
това Съдът преценява, че общото наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА следва на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим.
На
следващо място, от представените по делото материали по НОХД №314/2018 е видно,
че осъденият е бил задържан за времето 11.01.2018г. – 12.01.2018г., а за
времето 12.01.2018г. – 30.01.2018г. е бил с МНО „домашен арест“. Следователно, на
основание чл.59 ал.1 НК следва да бъде приспаднато посоченото време, като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен
арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Водим
от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК едно общо най-тежко
наказание на осъдения В.И.М. ЕГН: ********** измежду наложените по влезлите в
сила съдебни актове по НОХД № 314/ 2018 година, НОХД № 1154/ 2018 година, НОХД
№ 1069/ 2018 година и НОХД № 1745/ 2018 година – всичките по описа на РАЙОНЕН
СЪД - ПЛЕВЕН, а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
На
основание чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА времето 11.01.2018г. – 12.01.2018г., през
което осъденият е бил задържан, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода и времето 12.01.2018г. – 30.01.2018г., през което осъденият
е бил с МНО „домашен арест“, като два дни домашен арест се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛЕВЕН, в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.