№ 1444
гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20244110103385 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. В., С. М. В. и М.
С. В. против Н. Н. Д. и М. Н. Д., с която се иска съдът да приеме за установено
в отношенията между страните, че А. М. В. и С. М. В. са собственици на
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, с
адрес: гр. Велико Търново, ул. „Г. Д.“ № 1, ет. 1, ап. 1, който самостоятелен
обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор 10447.511.571.2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.511.571, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, представляващ
първи жилищен етаж в югозападната къща близнак, на едно ниво, състоящ се
от: две стаи, дневна, столова, бокс, самостоятелен вход на етажа, заедно с 1/2
ид. част от избеното помещение, заедно с 1/2 ид. част от тавана и заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
10447.511.571, по силата на завещание от М. Я. Д., а в условията на
евентуалност - че А. М. В., С. М. В. и М. С. В. са собственици на ½ ид. ч. от
горепосочения имот по наследство от Д. Н.а В.а.
В исковата молба се твърди, че по силата на саморъчно завещание от
30.5.1978 г., оставено от М. Я. Д. ищците А. М. В. и С. М. В. са собственици на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по
КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Г. Д.“ № 1, ет.
1, ап. 1, който самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с
идентификатор 10447.511.571.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.511.571, с предназначение на самостоятелния обект:
1
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, представляващ първи жилищен етаж в югозападната къща
близнак, на едно ниво, състоящ се от: две стаи, дневна, столова, бокс,
самостоятелен вход на етажа, заедно с 1/2 ид. част от избеното помещение,
заедно с 1/2 ид. част от тавана и заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 10447.511.571. Заявява се, че
наследници по закон на М. Я. Д. са ответникът Н. Н. Д. /нейн син/ и Д. Н.а В.а
/нейна дъщеря/, починала на 23.11.2022 г., именно чиито наследници са
тримата ищци. В този ред на мисли, в условията на евентуалност се твърди, че
тримата ищци са собственици на ½ ид. ч. от горепосочения имот по
наследство от Д. Н.а В.а. Сочи се, че с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 23, том 5, peг. № 3221, дело № 203/26.4.2023 г. на нотариус Дочка
Тютюнджиева ответникът Н. Н. Д. е дарил на дъщеря си 1/2 ид. част от
процесния имот, а с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 98, том IV, peг. № 5754, дело № 531/28.8.2024 г.
на нотариус Дочка Тютюнджиева ответникът Н. Н. Д. е признат за собственик
на основание давностно владение и наследство върху ½ ид. ч. от имота.
Заявява се, че ответникът Н. Н. Д. не е бил собственик на ½ ид. ч. от имота и
като несобственик същият не е можел валидно да прехвърли собствеността
върху тази ½ ид.ч. от процесния имот на своята дъщеря М. Н. Д.. Счита се, че
ответникът Н. Н. Д. не е придобил ½ ид. ч. от имота по давност, както и че в
случая не следва да бъде приложена презумпцията на чл. 69 ЗС, тъй като
същият не е демонстрирал пред ищците промяна в намерението да свои
идеалните им части чрез действия, които отричат правата им. Твърди се, че
ответникът Н. Н. Д. никога не е живял в процесния имот, никога не го е
стопанисвал и не е правил подобрения в него, а тъкмо напротив - че имотът е в
занемарено и неподдържано състояние.
Ответниците оспорват истинността на представеното завещание, като
твърдят, че същото не е написано и подписано от М. Я. Д., а възможността за
позоваване на същото е погасена по давност. Заявяват, че процесният имот
никога не е бил ползван, владян и своен от ищците, тъй като от построяването
му единствено М. Д., а след смъртта й – единствено ответникът Н. Д. е владял
и стопанисвал същия. Правят възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на първия ответник, а в условията на евентуалност – и възражение
по чл. 30 ЗН за намаляване на процесно завещание и за възстановяване на
запазената част на Н. Д..
В проведените открити заседание процесуалният представител на ищците
поддържа предявения главния иск и моли за неговото уважаване, а
процесуалните представители на ответниците поддържат заявеното
оспорване.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
2
От представените писмени доказателства се установява, че по силата на
съдебна спогодба по гр.д. № 126/1978 г. на Великотърновския районен съд в
дял на М. Я. Д. е поставен първи жилищен етаж в югозападната къща -
близнак, построена в държавен парцел - дворище пл. № 2115 в кв. 324 по
регулационния план на гр. Велико Търново, който етаж се състои от две стаи,
дневна, столова, бокс, самостоятелен вход за етажа, ½ ид. част от избеното
помещение, ½ ид. част от тавана и съответните идеални части от общите части
на жилищната сграда и от правото на строеж.
Впоследствие със саморъчно завещание от 30.5.1978 г. М. Я. Д. е
завещала на внуците си А. М. В. и С. М. В. гореописания имот, като
въпросното завещание е обявено с протокол от 20.8.2024 г. на нотариус
Стойна Колева.
Установява се, че М. Я. Д. е починала на 8.2.2005 г. и е оставила са свои
наследници сина си Н. Н. Д. и дъщеря си Д. Н.а В.а, която пък е починала на
23.11.2022 г. и е оставила на свои наследници съпруга си М. С. В. и децата си
А. М. В. и С. М. В..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том V, рег. № 3221,
дело № 203/26.4.2023 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева Н. Н. Д. е дарил на
дъщеря си М. Н. Д. ½ ид.ч. от процесния имот, а впоследствие с Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 98,
том IV, рег. № 5754, дело № 531/28.08.2024 г. на нотариус Дочка
Тютюнджиева Н. Н. Д. е признат за собственик, на основание давностно
владение и наследство, на ½ ид.ч. от процесния имот.
За установяване на твърденията си страните ангажираха гласни
доказателства, както следва:
В показанията си воденият от ищците свидетел Ива В.а заявява, че е
ходила до процесния имот на два пъти през 2023/2024 г., при които посещения
имотът е бил заключен и с първите двама ищци не са могли да влезнат в него.
Твърди, че при тези им посещения имотът е бил западнал и видимо
необитаем. Сочи, че до смъртта си свекърва й Д. В.а е посещавала имота, в
който е била добре дошла, включително и след смъртта на майка й М. Д..
Св. Борис Велев, също воден от ищците, потвърждава, че през 2024 г. с
ищцата А. В. на два пъти са посещавали процесния имот, както и че при
посещенията им е направило впечатление, че първият етаж е необитаем.
Твърди, че първият път не са могли да влезнат в къщата, която е била
заключена, а те не са имали ключ за нея, а при второто им посещение вътре ги
е въвел приятелят на ответницата. Заявява, че при влизането си са установили,
че първият етаж действително е необитаем, а покривът е в лошо състояние.
Сочи, че е присъствал на среща, на която са присъствали и първите двама
ищци и ответницата, на която се е коментирало състоянието на покрива.
В показанията си воденият от ответницата свидетел Иван Лазаров
потвърждава за среща между първите двама ищци и ответницата, на която
ищецът С. В. е отправил предложение да изкупи дела на ответницата М. Д., а
3
евентуално – същата да изкупи неговия дял. Заявява, че през годините е
правил ремонти по къщата, включително ремонт на покрива след голямата
градушка през 2024 г., за нуждата от който ремонт ответницата е споменала
при срещата си с ищците.
Св. Янко Стойчев, воден от ответниците, заявява, че още докато М. Д. е
била жива „стопанин“ на имота е бил ответникът Н. Д., който се е грижел за
всичко в него. Твърди, че през известен период от време в къщата са живеели
ответницата М. Д., съпругът и децата й, като същите са ползвали първия етаж.
Сочи, че ищците не са живели в къщата, а Д. В.а е заминала да живее в гр.
София през 70-те години на миналия век. Сочи за правен от ответника
сериозен ремонт на водопровода към имота, за ремонт на покрива, както и за
други по-дребни ремонти.
По делото е прието заключение по допусната графическа експертиза,
според което саморъчното завещание от 30.5.1978 г., с което процесният имот
е завещан на ищците А. М. В. и С. М. В., е написано и подписано от М. Я. Д..
При така установените обстоятелства, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са евентуално съединени положителни установителни искове
за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, които са процесуално
допустими, доколкото ищците търсят защита на правата си при твърдението,
че първите двама от тях са собственици на процесния имот, който са
придобили по завещание, а евентуално – че тримата ищци са собственици на
½ ид. ч. от имота по силата на наследствено правоприемство. От своя страна,
първият ответникът е дарил на втората ответница притежаваната от него по
наследство ½ ид. ч. от имота, а впоследствие се е снабдил по реда на чл. 587,
ал. 2 ГПК с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за
собственик на другата ½ ид. ч. от имота, на основание давностно владение и
наследство.
В случая ищците А. М. В. и С. М. В. се легитимират като собственици на
имота на основание оставеното в тяхна полза саморъчно завещание, като
оспорването на ответниците, че същото не е написано и подписано от М. Я. Д.
остана недоказано, с оглед заключението на графическата експертиза. Т.е.
завещанието легитимира първите двама ищци като собственици на имота.
С оглед на горното, следва да бъде изследван въпросът дали ответникът
Н. Д. е придобил имота на основание давностно владение, като в тази връзка
съдът намира следното:
Наведеното от ответника придобивно основание /давностно владение/ е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок с намерение за държане на същия
като свой. Владението е дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като
негови основни елементи са обективният /corpus/ – осъществяването на
фактическа власт, и субективният /animus/ – намерението за своене.
4
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, така както това е било при правната уредба преди приемането на Закона
за собствеността – чл. 302 ЗИСС /отм./. Въпреки това обаче, правната теория
и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Така посочените
признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-
горе обективен и субективен признак, а тяхното установяване предпоставя
извода за това дали упражняването на фактическа власт върху даден имот
представлява владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един или от
няколко от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик
владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един
от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и
е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето
случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че
съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота,
владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици. Разбира се, няма пречка да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия
съсобственик. Тогава обаче, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, е необходимо съсобственикът, който не е техен
владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани.
Съдът намира, че по делото не се установи по изискуемия начин /пълно и
главно/ ответникът да е упражнявал лично или чрез другиго фактическа власт
по отношение имота с намерение за неговото своене. В тази връзка следва да
5
се отбележи, че показанията на ангажираните от ответниците свидетели са
твърде общи и оскъдни и от същите не може да бъде направен извод за
горното. Така, в показанията си св. Янко Стойчев заявява, че още докато М. Д.
е била жива „стопанин на имота“ е бил ответникът Н. Д., който се е грижел за
всичко в него, включително е правил ремонт на канализацията и на покрива.
Доколкото обаче няма спор, че ответникът Н. Д. още приживе на М. Д. и към
момента живее в имота е съвсем логично именно същият да се „грижи за
всичко“ в него – в случая и с помощта на дъщеря си и на нейния съжител.
Въпросното определение, дадено от св. Стойчев, че „стопанин на имота“ е
именно ответникът Н. Д., в случая представлява единствено мнение на
свидетеля, което не се изпълва с необходимото за доказването му съдържание.
В случая ответникът може да стопанисва имота, но това съвсем не означава,
че го е владял и че го владее. От друга страна, сочените от св. Стойчев
ремонти /подмяна на покрива и поставянето на нов водопровод/ очевидно
целят запазването и подобряване на цялата къща, а не само на първия етаж от
къщата, който е завещан на ищците. На свой ред, св. Иван Лазаров заявява, че
ответницата М. Д. никога не е казвала, че първите двама ищци не могат да
идват в имота, а напротив – че би се радвала на това. Далеч по-важно в случая
обаче, се явява обстоятелството, че по делото по никакъв начин не се установи
ответникът да е противопоставил на наследодателя на ищците /Д. В.а/ и на
самите ищци намерението си да владее имота, т.е. да е манифестирал пред
последните завладяването на имота и намерението си за неговото своене,
осъществено чрез действия, отблъскващи владението на наследодателя на
ищците /и това на ищците/ и установяващи своене. А в случая подобни
действия са били обективно възможни, доколкото ответникът е знаел, че
имотът е наследствен и че наследодателката на ищците е един от
собствениците, т.е. не е налице хипотеза, при която ответникът не е знаел пред
кого да манифестира interversio possessionis.
Всички горепосочени обстоятелства опровергават тезата на ответника, че
към момента на съставяне на констативния нотариален акт е придобил
правото на собственост върху имота по давност.
Горните изводи водят до сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за
разглеждане на евентуалното възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН.
За основателността на въпросното възражение ответникът Н. Д. следваше
да установи размера на запазената си част от наследството на М. Я. Д., респ.
накърнения размер от тази запазена част, а ищците - всички възражения, които
правят в производството, включително, че в наследството се включват и други
имущества, т.е. че размерът на наследствената маса е по-голям и съответно, че
стойността на завещаното имущество не надхвърля в стойностно изражение
разполагаемата част от наследството.
В случая, доколкото и ищците и ответниците твърдят, че не им е известно
6
друго имущество на покойната М. Я. Д., което да останало след смъртта й,
следва да бъде направен извод, че изготвеното от последната на 30.5.1978 г.
завещателно разпореждане е универсално и че евентуалното негово
намаляване следва да е с дробна част.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН сочи, че наследник с право на запазена
част /какъвто е ответникът Н. Д./, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на
обичайните дарове.
На основание чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Според чл. 29, ал. 1 запазената част при две и повече деца или
низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя, т.е. по 1/3 за всяко
дете. С оглед на това и на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, като наследник с право на
запазена част ответникът Н. Д. има право на иска намаляване на завещанието
до размера, необходим за допълване на запазените му части. Така, съгласно
горните разпоредби, при 1/3 разполагаема част, запазената част на всеки
наследник възлиза на 1/3 от наследството. Разгледано по същество
евентуалното възражение се явява основателно, доколкото със завещателното
разпореждане М. Я. Д., разпореждайки се с цялото си имущество в полза на
своите внуци, е накърнила запазената част на сина си Н. Д..
Аргументът на процесуалния представител на ищците, че за да упражни
възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН ответникът следва да е приел наследството
по опис би било основателно, ако ставаше дума за завет, а не за универсално
завещание, каквото е налице в процесния случай.
Предвид на горното, възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде
уважено, като завещателното разпореждане, извършено от М. Я. Д., следва да
се намали и да се възстанови запазената част на ищеца в размер от 1/3 идеални
части от наследството.
В заключение А. М. В. и С. М. В. остават собственици на общо 2/3 ид.ч.
от имота, а ответникът Н. Н. Д. – на 1/3 ид.ч. от същия.
Последица от уважаването на иска по чл. 124 ГПК, на основание чл. 537,
7
ал. 2 ГПК, е отмяната на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
по обстоятелствена проверка № 98, том IV, рег. № 5754, дело № 531/28.08.2024
г. на нотариус Дочка Тютюнджиева, над притежаваната от ответника Н. Н. Д.
1/3 идеална част, за която е признат за собственик с нотариалния акт.
По аргумент от ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на
ВКС, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том V, рег. № 3221,
дело № 203/26.4.2023 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева, с който ответникът
Н. Н. Д. е дарил на дъщеря си М. Н. Д. ½ ид.ч. от процесния имот, не подлежи
на отмяна, тъй като същият е непротивопоставим на първите двама ищци.
По разноските:
При изхода на спора, в полза на ищците А. М. В. и С. М. В. следва да
присъдят разноски за производството, които по съразмерност възлизат на
2 546.85 лева – част от заплатените държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Н. Н. Д. също има право на разноски, които по съразмерност
възлизат на 500.00 лева – част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено от М. Я. Д., ЕГН ********** със саморъчно
завещание от 30.5.1978 г., с което последната е завещала на внуците си А. М.
В., ЕГН ********** и С. М. В., ЕГН ********** първи жилищен етаж в
югозападната къща - близнак, построена в държавен парцел - дворище пл. №
2115 в кв. 324 по регулационния план на гр. Велико Търново, който етаж се
състои от две стаи, дневна, столова, бокс, самостоятелен вход за етажа, ½ ид.
част от избеното помещение, ½ ид. част от тавана и съответните идеални
части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж, като
възстановява запазената част на Н. Н. Д., ЕГН ********** в размер на 1/3
идеална част от наследството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Д., ЕГН
********** и на М. Н. Д., ЕГН **********, че А. М. В., ЕГН ********** и С.
М. В., ЕГН ********** са собственици на общо 2/3 идеални части от
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР гр. Велико Търново, с
адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „Г. Д.“ № 1, ет. 1, ап. 1, който
самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор
8
10447.511.571.2, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.511.571, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, представляващ
първи жилищен етаж в югозападната къща - близнак, на едно ниво, състоящ се
от две стаи, дневна, столова, бокс, самостоятелен вход на етажа, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта няма, над
обекта - 10447.511.571.2.2, заедно с ½ ид. част от избеното помещение, заедно
с ½ ид. част от тавана и заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор 10447.511.571 по КККР гр. Велико Търново.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 98, том IV,
рег. № 5754, дело № 531/28.08.2024 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева в
частта, с който Н. Н. Д., ЕГН ********** е признат за собственик на над 1/3
идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР гр.
Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „Г. Д.“ № 1, ет. 1,
ап. 1, който самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор
10447.511.571.2, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.511.571, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, представляващ
първи жилищен етаж в югозападната къща - близнак, на едно ниво, състоящ се
от две стаи, дневна, столова, бокс, самостоятелен вход на етажа, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта няма, над
обекта - 10447.511.571.2.2, заедно с ½ ид. част от избеното помещение, заедно
с ½ ид. част от тавана и заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор 10447.511.571 по КККР гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Н. Д., ЕГН ********** и
М. Н. Д., ЕГН ********** да заплатят на А. М. В., ЕГН ********** и С. М.
В., ЕГН ********** общо 2 546.85 /две хиляди петстотин четиридесет и шест
лева и осемдесет и пет ст./ лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. М. В., ЕГН ********** и
С. М. В., ЕГН ********** да заплатят на Н. Н. Д., ЕГН ********** сумата от
500.00 /петстотин/ лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
9
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10