№ 7268
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110131804 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Предявен е от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 12 301,20 лева, включваща сумата от 12 276,22 лева,
представляваща главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за възстановяване на щети по лек автомобил [марка и
модел] с рег. № [номер], вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 27.02.2023 г. в град М. и сумата от 25 лева – ликвидационни разходи по
определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 12301,20 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Автокаско“ – на 27.02.2023 г. в района на град М. – на [адрес] пред № 51 е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил [марка и модел] с рег. № [номер], собственост на
[фирма]. Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на другото участващо МПС [марка и модел] с рег. № [номер], което
било неправилно паркирано на пътното платно на [адрес] – при наличие на забранителен
знак за това. Изтъква, че в този момент, при предприемане на маневра за заобикаляне на
така паркираното МПС, водачът на л.а. [марка и модел] с рег. № [номер], поради появата на
насрещно движещ се камион, влязъл отново в лентата си за движение, при което настъпва
удар с паркиралото МПС. Излага се, че ответникът [фирма] е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на МПС [марка и
модел] с рег. № [номер]. Ищецът посочва, че в резултат от настъпилото пътно-транспортно
произшествие са нанесени материални щети по застрахования при него л.а., засегнали
следните детайли: десен праг рамка на задна дясна врата, основа на заден десен калник –
панел, капачка на резервоар, капак резервоар, капачка странично дясно огледало,
пътепоказател в огледало десен, корпус на странично дясно огледало, калник преден десен,
задна дясна врата, панел на заден десен калник. Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП и
1
реализирани щети по застрахованото при него МПС е образувана щета № ***, направен е
опис-заключение на нанесените щети и оценка на щетата. Излага се, че стойността на
ремонта на увреденото превозно средство [марка и модел] с рег. № [номер] възлиза на
сумата от 12276,22 лева, формирана от стойността на частите и на труда, съгласно издадени
фактури. [фирма] твърди, че в този размер изплатило застрахователно обезщетение,
съгласно платежни нареждания от 02.06.2023 г. и от 28.07.2023 г. Посочва, че са направени и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на сумата от 25 лева. В
исковата молба се излага, че с плащането на тази сума и на основание чл. 411, ал. 1 КЗ
ищецът встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, съответно срещу
застрахователя по гражданската му отговорност. Допълва, че с нарочно писмо от 25.08.2023
г. ответникът е поканен извънсъдебно да заплати процесната сума, като последният не
сторил това. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявената
регресна претенция и за осъждане на ответното дружество да му заплати сума в общ размер
от 12 301,20 лева, от която 12 276,22 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с процесното ПТП и 25 лева – ликвидационни разноски по
определянето му. Намира за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.06.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. П., оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Счита, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
дружеството като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. По същество
оспорва твърдения от ищеца механизъм на реализиране на процесното ПТП от 27.02.2023 г.,
както и вината на застрахования при ответника водач на товарен автомобил [марка и модел]
с рег. № [номер]. Посочва се, че предизвикалият събитието водач е именно управлявалият
застрахованото при ищеца ПС – л.а. [марка и модел] с рег. № [номер]. Не оспорва, че в
момента на реализиране на процесното пътно-транспортно произшествие – [адрес] в град
М., т.а. [марка и модел] е бил паркиран в дясна пътна лента, сочейки, че в този момент
водачът на л.а. [марка и модел], движейки се по същата улица, предприема маневра за
заобикаляне на товарния автомобил, при което удря същия странично и реализира ПТП.
Посочва, че в случая е налице неизпълнение на задължението, въведено с разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща, че при предприемане на маневра, в т.ч. заобикаляне на
пътно превозно средство, водачът на ППС преди да започне маневрата да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и за извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока
и скорост на движение, което в случая не е осъществено от водача на л.а., който при
предприемане на маневра за заобикаляне на паркиран пред него товарен автомобил не
преценява разстоянието между двете МПС и удря странично другото превозно средство.
Ответното дружество оспорва и размера на иска с довод, че претендираният такъв е завишен
и не отговаря на действително претърпените вреди. Евентуално счита, че последният трябва
да бъде определен по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ по Методиката на Наредба № 24/2006 г. Наред
с това излага, че от страна на ищеца са заплатени детайли и операции, които не са резултат
от процесното ПТП, а същевременно са калкулирани завишени цени за труд и за части,
надвишаващи средните пазарни цени за периода. С тези доводи ответникът [фирма] намира
иска за неоснователен поради липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността
му, което обуславя и отказа на дружеството по извънсъдебната претенция на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Следователно, възникването в полза на ищеца на регресното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
материални предпоставки (юридически факти): наличието наличието на сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило
застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и наличието на основание за отремонтиране
на автомобила в официален сервиз – при такива твърдения.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, в т. ч.
фактите, на които основава възражението си за наличието на изключителна вина на водача
на застрахованото при ищеца МПС, както и, че е погасил претендираното вземане в случай,
че твърди това.
Между страните по делото не се спори, че на 27.02.2023 г. в град М., на [адрес] при №
51 е настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на МПС [марка и модел] с рег.
№ [номер] и автомобил [марка и модел] с рег. № [номер]. Не е спорно, че към датата на
събитието автомобил [марка и модел] с рег. № [номер] е застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ при [фирма], че към този момент гражданската отговорност на водача
на МПС МПС [марка и модел] с рег. № [номер] е била застрахована при ответника, както и,
че в изпълнение на договорното си задължение и за възстановяване на щети по
застрахования при ищеца лек автомобил същият е заплатил сумата от 12 276,20 лева и е
сторил ликвидационните разноски по определянето му в размер на 25 лева, които последни
обстоятелства са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в
определението от 13.08.2024 г. и обявен за окончателен такъв.
За настъпването им свидетелстват и приетите по делото писмени доказателства, от
които се установява сключването на 25.07.2022 г. между третото за процеса лице [фирма], в
качеството му на застрахован и [фирма], като застраховател, на договор за имуществена
застраховка „Автокаско Хит“, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на
действие от 00:00 часа на 30.07.2022 г. до 24:00 часа на 29.07.2023 г., с обект на застраховка
(застраховано МПС) товарен автомобил с марка [марка], модел [модел] с рег. № [номер], с
година на производство 2018 г. В договора за застраховка е отразено, че се сключва при
клауза „Пълно каско“. Удостоверено е, че неразделна част от същия са и Общите условия за
застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства – „Автокаско“, с
които застраховащият е запознат, получил е екземпляр от същите и е съгласен с последните.
По делото не се спори, че съгласно последните клауза „Пълно Каско“ включва като
покрит риск и настъпването на щети вследствие от пътно-транспортното произшествие.
Така установените факти, следващи от анализираните доказателства, обуславят извода,
3
че към датата на процесното ПТП – 27.02.2023 г. между ищцовото дружество и собственика
на автомобил [марка и модел] с рег. № [номер] е съществувало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Автокаско Хит“, клауза „Пълно
Каско“, съгласно приложимите от [фирма] Общи условия за автомобилна застраховка
„Автокаско“. В случая договорът за имуществена застраховка, обективиращ съгласието на
двете страни, е сключен под формата на застрахователна полица съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ,
съдържаща всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ и в която е
удостоверено прилагането към правоотношението на Общите условия на застрахователя,
поради което е налице възникнало застрахователно правоотношение.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и конкретно: двустранен констативен протокол за пътно-
транспортно произшествие от 27.02.2023 г., уведомление за щета от 28.02.2023 г.,
приложения снимков материал, показанията на свидетелите, разпитани по делегация по реда
на чл. 25 ГПК, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, намира за установено, че по време на действие на застрахователния договор и
конкретно на 27.02.2023 г. е настъпило процесното застрахователно събитие – пътно-
транспортно произшествие, представляващо покрит застрахователен риск – ПТП,
реализирано по следния механизъм: на 27.02.2023 г. около 11:30 часа в град М., при
движение по [адрес] и срещу № 51 водачът на т.а. [марка и модел] с рег. № [номер],
движейки се в посока от [адрес] към [адрес], заобикаляйки паркирания отдясно на пътното
платно т.а. [марка и модел] с рег. № [номер], реализира ПТП с последния вследствие на
което са настъпили следните видими щети по двете превозни средства – т.а. [марка и модел]
– заден капак и други; т.а. [марка и модел] – преден десен калник, задна дясна врата, заден
десен калник и други.
За да достигне до този извод съдът на първо място съобрази отразеното в двустранния
констативен протокол за ПТП от 27.02.2023 г., съставен и подписан от участниците в
процесното пътно-транспортно произшествие, а именно Й. Й., като водач на т.а. [марка и
модел] с рег. № [номер] и Г. Ц., като водач на т.а. [марка и модел] с рег. № [номер]. В т. 12 от
протокола – обстоятелства и в обективираната в същия схема е удостоверено, че ПТП е
реализирано в момент, в който и двете превозни средства са се намирали на [адрес] в град
М., като т.а. [марка и модел] е бил в паркирано/спряно състояние от дясната страна на
пътното платно, а т.а. [марка и модел] се е движело в същата посока, при завиване на ляво.
Отразено е също, че от страна на водача на т.а. [марка и модел] не е спазен знак за
предимство или червена светлина, като в схемата е отбелязано наличието на знак „забранено
спиране и паркиране“, разположен преди местоположението на двете превозни средства към
момента на удара. Посочено е, че вследствие от последния са настъпили следните видими
щети по автомобил [марка и модел] – ожулен заден капак на каросерията и други, а по
автомобил [марка и модел] - преден и заден десен калник, задна дясна врата и други. В
графа 14 забележка (виновен водач) за преводно средство А – т.а. [марка и модел] е вписано,
че водачът поема вината за ПТП.
Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
4
доказателства по делото – уведомление за щета при [фирма] от 28.02.2023 г. и показанията
на свидетелите, непосредствено възприели фактите, за които разказват, доколкото са били
водачите на участвалите в ПТП-то МПС-та, както и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза.
В уведомлението за щета лицето Г. Х. Ц. (разпитан като свидетел по делото), като
водач и ползвател на участвалото в ПТП превозно средство – автомобил [марка и модел] с
рег. № [номер], е посочил, че произшествието е настъпило в град М., на [адрес] 51 в момент,
в който на мястото е имало неправилно паркиран бус на шосето и при маневра за
изпреварването му отсреща се движел камион, с цел да се избегне сблъсък с последния, Ц. се
доближил до буса и се закачил в него. В уведомлението е отразено също, че по
управляваното от Ц. МПС са настъпили щети по следните детайли: преден десен калник,
огледало дясно – капаче и мигач, задна дясна врата, заден десен калник, капачка на
резервоара, греда при задна дясна врата. Посочено е, че за ПТП е уведомена пътна полиция
(КАТ), като е съставен двустранен протокол. Избран е начин на обезщетяване – в официален
сервиз.
В подкрепа на извода относно начина на реализиране на процесното ПТП са и
показанията на свидетеля Г. Х. Ц., разпитан по делегация по реда на чл. 25 ГПК пред
Районен съд – В., обективирани в протокол от о.с.з. от 16.10.2024 г. пред делегирания съд и
приобщен към настоящото дело и на свидетеля Й. Ц. Й., разпитан по делегация по реда на
чл. 25 ГПК пред Районен съд – Б.С., обективирани в протокол от о.с.з. от 18.10.2024 г. пред
делегирания съд.
В разказа си пред съда свидетелят Ц. споделя, че си спомня за ПТП в град М., когато
той управлявал служебен л.а. [марка и модел] малко след кръстовище в града, в посока гр.
Р.. Споделя, че се е движел в лентата в посока гр. Р., а другият автомобил – „нещо като
автовоз“ бил спрян в същата пътна лента, въпреки наличието на пътен знак, забраняващ
спирането и паркирането. В показанията си свидетелят посочва, че случилото се било преди
обяд, при ясно и сухо време, в момент, в който той управлявал автомобила си със скорост
под 20 км./ч., тъй като било веднага след осъществена маневра завой наляво. Описва ПТП
не като удар в спряното превозно средство, а като "зажулване", като за случилото се св. Ц.
уведомил органите на МВР. Посочва, че съприкосновението между двете МПС настъпило за
секунди, като същият нямало какво да направи, за да го предотврати. На място
полицейските органи приели, че виновен водач за настъпване на ПТП е спрелият водач, с
когото нямало спор за вината. Свидетелят разказва, че не си спомня за щети по другото
МПС, като по управлявания от него автомобил имало такива, наложили извършването на
ремонт в задната част, ламарината около стопа, тенекеджийски ремонт на задна дясна врата
и заден панел, била извършена и смяна на стопа.
По делото са приобщени и показанията на свидетеля Й. Й., който споделя, че си
спомня за ПТП на 27.02.2023 г., когато в град М. той паркирал т.а. „[марка]“ в лентата за
движение на пътното платно в посока от град М. към село К., като спрял превозното
средство плътно вдясно, до бордюра. Свидетелства, че ПТП настъпило в момент, в който
свидетелят не се е намирал в автомобила, а бил слязъл от него, на разстояние от около 10-15
метра, като настъпило съприкосновение на другото МПС – [марка] със спряното от
свидетеля, което същият описва като „ожулване и задиране“ в задната част, не като удар.
Разказва, че на място пристигнал полицейски екип, повикан от водача на другото МПС, като
полицията написала протокол, а на св. Й. акт за неправилно паркиране. Свидетелят споделя,
че мястото на ПТП е в близост до мост, като имало знак за забранено паркиране, но същият
спрял управляваното от него МПС далеч след този знак. Посочва, че е имало възможност
спреният от него автомобил да бъде заобиколен, тъй като бил спрян плътно вдясно на
5
лентата, самата улица била много широка, пътните ленти с по-голяма широчина от нормална
улица и имало възможност за разминаване на три автомобила.
Съдът, анализирайки показанията на двамата свидетели с данните, следващите от
писмените доказателства, приема, че процесното ПТП е реализирано в момент, в който двете
МПС са се намирали на [адрес] в град М. в дясната пътна лента за движение в една и съща
посока, като т.а. [марка и модел] с рег. № [номер] се е намирал в спряно състояние върху
лентата за движение, а т.а. [марка и модел] с рег. № [номер], управляван от св. Г. Ц. ,се е
движел в същата лента спрямо посоката му на движение, като при заобикалянето му
реализира процесното ПТП.
В показанията си и двамата свидетели разказват, че т.а. [марка и модел] се е намирал в
спряно състояние върху дясна лента за движение, както и, че съприкосновението между
двете МПС е настъпило в същата лента за движение, определяйки последното по-скоро като
ожулване, а не като удар. В разказа си св. Ц. посочва, че се е движел със скорост под 20
км./ч., възприел е спряното МПС преди удара, но не е имал възможност за
предотвратяването му, а свидетелят Й., че управляваното от него превозно средство е
спряно плътно вдясно до бордюра в лентата за движение, като предвид това и с оглед
широчината на пътното платно, ударът е могъл да бъде предотвратен от водача на [марка]. В
показанията си и двамата посочват, че на място са дошли полицейски органи, които според
разказа на св. Ц. приели, че вината е на св. Й., като спрял водач, а според разказа на св. Й.
именно на него бил съставен акт за неправилно паркиране.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно мястото на реализиране на ПТП,
местоположението на двете превозни средства, както и характера на съприкосновението
помежду им, като житейски логични, последователни и непротиворечиви, като не
възприема показанията на св. Ц. в частта, в която споделя, че не е имал възможност да
предотврати удара между двете МПС. В разказа си същият не описва в детайли начина на
настъпване на произшествието и конкретно предприетата от него маневра, посочвайки, че
другото МПС е било спряно, въпреки наличието на знак, забраняващ това. Същевременно
споделя, че се е движел с ниска скорост, предвид предходно извършената от него маневра.
Не свидетелства и къде точно в дясната пътна лента е било спряно другото превозно
средство, в частност, че разположението му на пътното платно не е позволявало
заобикалянето му от свидетеля без да настъпи съприкосновение между двете МПС. От друга
страна, свидетелят Й. споделя, че е спрял управлявания тогава от него товарен автомобил на
пътната лента, но плътно вдясно по начин, позволяващ разминаването на автомобил [марка],
а дори и на три превозни средства, предвид и широчината на пътното платно. Както се
изясни, в съставения и подписан от двамата свидетели, като водачи на процесните МПС,
двустранен протокол за ПТП е отразено наличието на две превозни средства на пътното
платно в дясната лента за движение, както и, че съприкосновението е настъпило при
разминаването им, когато автомобил [марка] е предприел маневра наляво.
Същевременно, при така установения механизъм е изготвено и заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите по т.а. [марка и
модел], отразени в двустранния констативен протокол, в сравнение с посочените в описа на
застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП съгласно
обстоятелствата, при които същото е реализирано, отразени в протокола. В заключението е
изяснено също, че при така описания механизъм от техническа гледна точка причината за
настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на т.а. [марка и модел], който не
осигурява безопасна странична дистанция до паркирания товарен автомобил [марка и
модел], намиращ се от дясната му страна, спрямо посоката му на движение. Експертизата
достига до извод, че преди настъпване на МПС участниците са се намирали на пътното
6
платно на процесната улица, ориентирани в една и съща посока. Съгласно представената
скица от Община М. относно организацията на движението - хоризонтална и вертикална
сигнализация на процесния участък, пътното платно на [адрес] е съставено от две ленти за
движение, с прекъсната разделителна линия, която в участъка пред № 51 е непрекъсната.
Изяснено е, че приблизителната широчина на платното за движение на тази улица е около 8
метра, от което следва извод, че и при наличие на трето превозно средство в насрещната
лента за движение, е възможно разминаването на т.а. [марка] покрай спрелия в дясната
лента т.а. „[марка]“. Предвид това се достига до извод, че водачът на т.а. [марка] е имал
възможност да предотврати транспортния инцидент в случай, че при заобикаляне на т.а.
„[марка]“ е осигурил безопасна странична дистанция между автомобилите или е изчакал
преминаването на движещото се в насрещната лента неизвестно МПС (камион). При
изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че ако всяко едно от превозните средства
се движи максимално вдясно в неговата лента, съотв. едното е било спряно максимално
вдясно в лентата си или частично е застъпило тротоарната площ, то тогава има възможност
за разминаване на три превозни средства.
С оглед изложеното, при анализ на събраните писмени доказателства, експертните
изводи и показанията на свидетелите в съответната им част, съдът намира, че процесното
ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на т.а. [марка и
модел] с рег. № [номер], който при движението си по дясна пътна лента, в която се е намирал
в паркирано състояние т.а. „[марка] [модел]“ с рег. № [номер] и предприемайки маневра по
неговото заобикаляне не е осигурил достатъчно безопасна странична дистанция между двете
МПС, въпреки възможността за разминаване, вследствие от което между двете превозни
средства е реализирано съприкосновение и са настъпили описаните щети.
Следва да се посочи, че така описаното поведение на водача Г. Ц. напълно съвпада и с
отразения в схемата в протокола за ПТП, подписан от двамата участници в движението
механизъм на настъпване на процесното ПТП, като се подкрепя и от разказа на св. Й.. Съдът
намира за неустановено по делото – при условията на пълно и главно доказване, че ПТП е
настъпило в момент, в който т.а. [марка] е следвало да се размине едновременно и с товарен
автомобил, движещ се в насрещното движение, респ., че наличието на три превозни
средства на пътното платно е направило невъзможно това разминаване. За насрещно
движещо се превозно средство сочат данните в подаденото от св. Ц. уведомление за щета
през ищцовото дружество, в което - ден след настъпване на ПТП е отразено, че при
предприета от него маневра за изпреварване на неправилно паркирано МПС и при
наличието на идващ камион насреща, за предотвратяване на удара с последния, свидетелят
се доближил до спряното МПС. Тези данни не се подкрепят от начертаната схема в
протокола за ПТП, нито от показанията на двамата свидетели, като в разказа си не споделят
за възпрепятстване на св. Ц. в предприетата маневра по заобикаляне на спрелия на пътната
лента т.а. „[марка]“ поради наличието на приближаващо и насрещно движещо се товарно
МПС. Дори и да се приеме, че такова действително се е движело и е било необходимо
разминаване на трите превозни средства, съдът, приемайки експертните изводи и останалите
данни по делото, намира, че ПТП е било предотвратимо от водача на т.а. [марка] чрез
движение с осигуряване на подходяща дистанция от двете разминавани преводни средства –
предвид данните по делото относно широчината на пътното платно и показанията на св. Й.
относно разположението на спрения от него товарен автомобил – плътно вдясно до бордюра,
респ. липсата на доказателства, които да ги разколебават в посочената част. Същевременно,
за водача на т.а. [марка] е била налице възможност и да спре до преминаване на движещия
се в насрещната лента товарен автомобил, след което да предприеме маневра за заобикаляне
на спрения т.а. „[марка]“. Следва да се отбележи, че в схемата, обективирана в протокола за
7
ПТП, а и в показанията на св. Ц. няма данни за това т.а. „[марка]“ да е разположен в средата
на пътната лента или не плътно вдясно, както разказва св. Й., за да се приеме, че
разминаването на двете, или на три превозни средства е било невъзможно.
Така установеното по делото поведение на водача на т.а. [марка и модел] с рег. №
[номер] представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща задължение за водача
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, в т.ч. да заобиколи
пътно превозно средство, да да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност, за да премине в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно чл. 44 ЗДвП при разминаване водачите
на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства и в случай, че разминаването не
може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното
за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре,
за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Същевременно, съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП има и водачът
на т.а. [марка и модел] с рег. № [номер] – св. Й. Й., с оглед паркиране на управляваното от
него МПС на пътната лента в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно
която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство е пречка за
движението. В настоящия случай по делото безспорно се установи, че т.а. „[марка]“ е бил в
спряно състояние върху лентата за движение, а водачът му извън превозното средство, което
е наложило същият да бъде заобиколен от т.а. [марка]. Данните по делото, следващи от
отразеното в протокола за ПТП от 27.02.2023 г., подписан и от двамата участници, респ. в
обективираната в същата схема, както и от показанията на двамата свидетели сочат, че в
близост до мястото на ПТП е имало поставен знак, забраняващ спирането и паркирането на
превозни средства, като в показанията си св. Й. споделя, че именно на същия е съставен акт
за нарушение, изразяващо се в неправилно паркиране. Наличието на такъв пътен знак е
отразено и в схемата в двустранния констативен протокол, както и в изводите на вещото
лице в съдебно-автотехническата експертиза, отразяваща наличието на такъв по [адрес]
преди мястото на настъпване на ПТП (стр. 7 от заключението, л. 112 от делото) към момента
на изготвяне на заключението. При изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че
съгласно схемата за организация на движението, представена от Община М., няма знак
„забранено спиране и паркиране“, какъвто се установява от визуализацията от използваното
от експерта приложение към м.08.2023 г.
При съвкупния анализ на посочените доказателства, съдът достига до извод, че водачът
на т.а. [марка и модел] с рег. № [номер] е допуснал нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗдвП, като
е паркирал превозното средство по начин, затрудняващ движението по еднопосочната пътна
лента. При определянето на степента на съпричиняване на ПТП съдът намира, че
допуснатото нарушение от водача на т.а. [марка] е допринесло в много по-голяма степен за
реализиране на ПТП, доколкото същият, при предприемане на маневра за заобикаляне на
паркираното МПС, не е предприел необходимото съобразно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, за да
извърши последната безопасно и да осигури достатъчна странична дистанция с другото
МПС. Ето защо, съдът намира, че степента на съпричиняване от водача на т.а. „[марка]“
следва да бъде определена като 25 %.
В тази връзка съдът съобрази, че при предприемане на маневрата, водачът на т. а.
[марка] не е взел предвид местоположението и размерите на собствения си автомобил и тези
на паркираното МПС, което е довело до произшествието, като, както вече се изясни, съдът
8
намира за недоказано по делото наличието на насрещно движещо се товарно МПС, респ. за
движение на последното по такъв начин на пътното платно, непозволяващ разминаване на
три превозни средства. Наред с това, по делото се установи, че св. Г. Ц. е възприел
паркираното МПС, движел се е със скорост под 20 км./ч., разполагал е и с пространство, за
да избегне съприкосновението – предвид установената широчина на пътното платно и
местоположението на паркираното МПС, но въпреки това не е успял да прецени
страничната дистанция, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Отново следва да
се отбележи, че и при три превозни средства на пътното платно съществува възможност за
разминаването им, но и при липсата на такава, то водачът на т.а. [марка] е следвало да спре,
за да изчака преминаването на насрещно движещото се превозно средство. Ето защо,
отговорността следва да бъде разпределена преимуществено в тежест на този водач.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и
гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на двамата водачи, при съответния обем на ангажиране на
отговорността им, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на
застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
страните.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 13.08.2024 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
момента на процесното ПТП между виновния водач и ответника е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, което следва и
от приобщената по делото справка от Гаранционен фонд относно наличието на активна
застраховка към датата на ПТП.
Не се спори, че ищцовото дружество [фирма] е изплатило обща стойност за
отремонтиране на т.а. [марка и модел] с рег. № [номер] в размер от 12 276,22 лева в полза на
третите за процеса лица [фирма] - съгласно фактура № ***/29.06.2023 г. и преводно
нареждане от 28.07.2023 г., и в полза на [фирма] – съгласно фактура № ***/02.06.2023 г. и
преводно нареждане от 02.06.2023 г.
Следователно, в случая е налице основание за възникване на регресно вземане според
приетия обем на отговорността на застрахования при ответното дружество водач.
При определяне на размера му, съдът съобрази съдебната практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която
при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, кредитира като компетентно и обосновано
изготвено, от специалист в съответната област, отговорило на всички поставени въпроси и
по същество останало неоспорено от страните, стойността, необходимата за възстановяване
9
на товарен автомобил [марка и модел] с рег. № [номер], изчислена на база на средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на 13 259,42 лева, като включва стойността на нови части,
демонтаж, монтаж на увредените детайли и възстановяването им, боядисване, боя,
материали и консумативи, камера, в т.ч. труд. В констативната част от заключението
експертът изрично е посочил, че щетите по товарен автомобил [марка и модел] с рег. №
[номер] - отразени в протокола и в описа на застрахователя, са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
В тази връзка съдът намира за недоказано проведеното оспорване от ответната страна
относно заплащане от ищеца на детайли и операции, които не са резултат от процесното
ПТП, респ. за надхвърляне на средните пазарни цени за периода на цените на труда и
частите, отчитайки липсата на доказателства, опровергаващи експертните изводи,
конкретните увреждания да не са в причинна връзка с процесното ПТП. Следва да се
отбележи също, че по делото е прието и заверено копие от удостоверение за техническа
изправност на ППС, съгласно което към датата на ПТП процесното МПС [марка и модел] с
рег. № [номер] е преминало през периодичен технически преглед на 24.08.2022 г., с
констатирана незначителна неизправност, касаеща недостатъчно закрепване на лампа.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че действителният размер на вредата
съответства на сумата от 13 259,42 лева с вкл. ДДС, следваща от експертното заключение и
определена по средни пазарни цена към момента на настъпване на процесното ПТП –
27.02.2023 г.
Към тази стойност, на основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с определяне на обезщетението.
Съдът приема, че сумата от 25 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума.
Следователно, общият размер на вземането възлиза на 13 284,42 лева, като между
страните не се спори, че извънсъдебно от страна на ответника не е осъществено плащане.
От тази сума, според достигнатия извод относно обема на отговорността на
застрахования при ответника водач на т.а. [марка и модел] с рег. № [номер], а именно 25 %,
ответното дружество дължи заплащане на сумата от 3321,11 лева, от която 3314,86 лева
застрахователно обезщетение и 6,25 лева ликвидационни разноски по определянето му.
За тази сума предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 12 301,20 лева или за
сумата от 8980,09 лева – отхвърлен като недоказан по размер.
Върху главницата е дължима и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.06.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца, съразмерно с уважената част, следва да се
присъди сумата от 392,02 лева – разноски по делото за държавна такса, депозит за САТЕ и за
свидетеля и адвокатско възнаграждение (чието уговаряне и реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представените по делото договор за правна защита и съдействие №
**********/11.09.2024 г. – л. 104 от делото и отразеното в същия заплащане на уговореното
възнаграждение в брой, в която част последният има характера на разписка, удостоверяваща
получаването на сумата, съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на
т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК).
10
По отношение на конкретния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищцовата страна, съдът счете за основателно релевираното възражение от ответника за
неговата прекомерност по реда чл. 78, ал. 5 ГПК, като намали същото до размера от 720 лева
с вкл. ДДС (предвид представеното доказателство за регистрация по ЗДДС - удостоверение
от НАП - л. 105 от делото). В тази връзка съдът съобрази разрешението, дадено в Решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. по отправено преюдициално запитване,
съгласно което при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери (сега Наредба 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), като възнаграждението следва да
бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и
действително извършената работа. Предвид това, отчитайки от една страна, че предмет на
делото е една осъдителна искова претенция, определяща и предмета на доказване по делото,
както и приключване на делото в рамките на две открити съдебни заседания, при
съобразяване със събраните по делото разнородни доказателства, както и с конкретно
извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ищеца и
положените усилия, изразяващи се в депозиране на искова и уточнителна молби и
представителство в проведените о.с.з., от друга страна, съдът намира, че така определеният
размер е справедлив и обоснован.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената
част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 248,20 лева – сторени разноски по делото
за депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултското възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при
съобразяване с вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ответната страна, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и представителство в
проведените две открити съдебни заседания, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 3321,11 лева, включваща сумата от 3314,86 лева,
представляваща главница за регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за възстановяване на щети по лек автомобил [марка и
модел] с рег. № [номер], вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 27.02.2023 г. в град М. и сумата от 6,25 лева – ликвидационни разходи по
определянето му, ведно със законната лихва върху сумата от 3321,11 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3321,11 лева до пълния предявен
размер от 12 301,20 лева или за сумата от 8980,09 лева.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 392,02 лева, представляваща сторени разноски в
производството.
11
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 248,20 лева, представляваща сторени
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12