№ 58
гр. Сливен , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа гоД. в следния състав:
Председател:Яница С. Събева
Ченалова
СъдебниЖИВКО ПЕТРОВ
заседатели:ПЕТРОВ
Койчо Петров Коев
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Руси Ненчев Русев (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова
Наказателно дело от общ характер № 20202200200422 по описа за 2020 гоД..
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор Р.Р..
Частните обвинители В. Д. К., К. Й. К., И. П. С. лично и в качеството на
законен представител на ненавършилите пълнолетие П. И. П., В. Иринова П. и
М. Иринов П., П. И. П., В. Иринова П., К. И. П., редовно призовани, не се
явяват.
Частната обвинителка А. И. П., редовно призована, се явява лично.
За всички частни обвинители се явява адв. Б.Я. от АК – Бургас, редовно
упълномощен като повереник по делото.
Подсъдимият Г. А. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адв. М.М. от АК – Сливен и адв. Д.Д. от АК - Сливен,
редовно упълномощени от по-рано.
Подсъдимият Д. А. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адв. М.М. от АК – Сливен и адв. Д.Д. от АК - Сливен,
редовно упълномощени от по-рано.
1
Подсъдимият Б. А. Д., редовно призован, се явява лично и със
защитниците си адв. П.П. от АК – Сливен и адв. С.С. от АК – Сливен,
редовно упълномощени за негови защитници от по-рано.
Родителите на подс. Б. А. Д. – З. С. И. и А. Д. И., редовно призовани се
явяват лично.
Свидетелката А. И. П., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят И. Н. Г., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Д. К. Й., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят А. Д. Й., редовно призован, не се явява.
Свидетелят Й. А. К., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят П. А. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят П. П. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Й. К. Й., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката Ф. А. С., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят Д. Я. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят С. С. Г., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Й. Д. К., редовно призован, не се явява.
Свидетелят И. Р. С., редовно призован, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
2
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Г. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Б. Д.: Да се даде ход на делото.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма законови преки за даване ход на делото поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Производството ПРОДЪЛЖАВА във фаза на СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
САМОЛИЧНОСТ НА явилите се СВИДЕТЕЛИ:
А. И. П. - 21 год., българска гражданка, със завършен седми клас,
неомъжена, неосъждана, дъщеря на пострадалия А. К. Й., подсъдимите Г.Д. и
Д.Д. са първи братовчеди на баща й.
И. Н. Г. - 41 год., български гражданин, без образование, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимите и пострадалия.
Д. К. Й. - 31 год., български гражданин, без образование, неженен,
неосъждан, брат на пострадалия А. К. Й., първи братовчед с подсъдимите Д.Д.
и Г.Д..
Й. А. К. - 27 год., български гражданин, без образование, неженен,
неосъждан, първи братовчед на А. К. Й., без родство с подсъдимите.
П. А. С. - 21 год., български гражданин, неженен, без образование,
неосъждан, без родство с подсъдимите и пострадалия.
3
П. П. С. - 23 год., български гражданин, със завършен седми клас,
неженен, неосъждан, без родство с подсъдимите и пострадалия.
Й. К. Й. - 37 год., български гражданин, с начално образование,
неженен, неосъждан, първи братовчед на подсъдимите Д.Д. и Г.Д..
Ф. А. С. - 32 год., българска гражданка, без образование, неомъжена,
неосъждана, леля на подсъдимия Б. А. Д., сестра на баща му А. Д. И., без
родство с другите подсъдими и пострадалия.
Д. Я. А. - 33 год., български гражданин, без образование, неженен,
осъждан, братовчед на пострадалия А. К. Й., без родство с подсъдимите.
С. С. Г. - 33 год., български гражданин, без образование, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимите и пострадалия.
И. Р. С. - 24 год., български гражданин, с начално образование, неженен,
неосъждан, без родство с подсъдимите и пострадалия.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по
чл.290 от НК. Същите ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от съдебната зала, с изключение на
свид. А. И. П., която е частен обвинител.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.
Свидетелката А. И. П., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Дъщеря съм на пострадалия А. К. Й.. Това се
случи на 28.12.2019 г. Аз бях в Г., но като стана инцидента се прибрах. В Г.
бях с мъжа ми. Цялата махала казва, че А. със синовете си са убили баща ми.
Всички така твърдят, но самата аз нищо не съм видяла. След като се върнах в
Българя, не съм търсена от А. Б. и неговите роднини. Не ни е търсил за нищо.
Отношенията между нашия род и рода на А. преди бяха добри, но после не
знам какво направиха. Така чух, че А. със синовете си е убил баща ми. От
махалата ми казаха, не знам имената на хората, които ми разказаха. Хората ми
4
казаха, че видели А. със синовете си и зетьовете си как са убили баща ми.
Така говорят хората, че А. също е участвал.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да се освободи от залата.
Съдът разясни на свидетелката, че тъй като частен обвинител може да
остане на съдебното заседание, но тъй като тя отказа, със съгласието на
страните, я ОСВОБОДИ от съдебната зала.
Свидетелят И. Н. Г., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Не помня кога стана инцидента, не помня датата.
Помня, че се караха на барчето. Караха се Д. К. Й., на когото убиха брат му и
С.. Аз не бях там. На следващия ден сутринта чух, че говорят. На Б. сина каза,
че убиха момчето. Синовете на А. Б. казаха, той има трима сина. Единият се
казва С., другите са Г. и Д.. Не знам как е името на С.. Аз бях вкъщи вечерта
когато е станал инцидента. Барчето е на 600 – 700 метра от нашата къща и не
се чува какво правят вътре. За друг случай след скарването в барчето не съм
чул. На другата сутрин чух какво е станало вечерта. Като излязох на улицата,
хората приказваха, жени, мъже всички приказваха. А. Б. не е идвал при мен в
последните дни преди да се явя в днешното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
Свидетелят Д. К. Й., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм брат на пострадалия А.. Живея на семейни
5
начала със сестрата на подсъдимите Г.Д. и Д.Д.. Тя се казва Р.. На 10.09.2019
г. ходих да взема една кола „О.“ от К.. Отидох с тяхната кола /посочва
подсъдимите Г.Д. и Д.Д./ – „О.З.“. Бяхме аз, Р. и Н., който е син на кака ми А.
К. Й.а, момчето се казва Н.. Отидохме в К., аз купих колата. На връщане от К.
към Ш., Н. караше тяхната кола „О.З.“, а аз карах новата кола. Сестра ми
правеше рожден ден на сина си в Ш.. Аз отидох на рождения ден. Г.Д. също
ме покани, защото беше взел книжка от Г. с пари. Г. ме покани на техния
банкет да се почерпя, но аз не отидох, а отидох на рожден ден на сестра ми в
Ш., той беше в двора на къщата им. Почерпихме се у сестра ми. После отидох
у нас. Чичо М. искаше да го почерпя за колата. Чичо М. е брат на баща ми и
живее до нас. Почерпих го за колата. С моята жена нещо се обидихме и тя
отиде при брат ми, който го убиха – А.. Неговата къща е зад нашата къща. Аз
помислих, че Р. е отишла при баща си и аз отидох да я търся там, защото
имам две деца от нея, исках Р. да се прибере вкъщи. Слизах от новата кола,
която си купих до къщата на А. Б. и веднага А. Б. с един нож ме нападна.
Мушна ме с ножа по крака, без да се обясни, дори имам белег от ножа. През
това време моят брат М. идва да ме прибера от А. Б. и вижда, че Б. ме мушка
с ножа в крака и отива да вика моите роднини. Дойдоха Й., А., който го убиха
и Р.. Те дойдоха само да ме приберат, а не да се карат. Кака А. живее до А. Б..
А. ни събра на къщата. Аз имам четири братя и три сестри. А., Й., Д. и аз сме
братята. Сестрите ми са А., Янка и Донка.
В този момент се явява свидетелят А. Д. Й..
Съдът РАЗПОРЕДИ свидетелят да изчака извън съдебната зала.
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. Д.Й.: Моите роднини не са разбрали
кой кого е мушнал. Б. се опита да удари брат ми Й.. Тогава дойде Г.Д. с
колове, брадви, с мотики и почна да се кара. Ние се прибрахме към нашите
къщи. Бяхме аз, Й., А. и С.. Те започнаха да хвърлят газови бутилки, камъни,
шишета, буркани, бяха пияни, бяха цял ден на банкет. Това става на
10.09.2019 г. Моята кола остана там. А. Б., Г.Д. и Д.Д. счупиха колата.
Стъклата, гумите счупиха, колата за нищо не става. Аз извиках полицията,
защото колата остана там, не можах да си взема колата. Имаше дело за този
6
случай, но то е прекратено. Моята жена дойде да ме вземе, но не дойде с мен,
защото те хвърляха камъни и жена ми не можа да дойде с мен. Една седмица
по-късно аз си взех жената у нас. След това всички ходихме в Г., но не си
говорихме и не се дразнихме. На едно и също място бяхме в Г., и пак не си
говорихме, цялата махала бяхме в Г.. Б. не разговаряше с мен и аз не говорих
с него. Аз мислих, че каквото било, е било. Мисля, че месец и 10 дни бяхме в
Г.. Бяхме се върнали вече в Ш., когато Б., Г.Д. и Д.Д. минаха по нашата улица
и аз бях с малкото дете, което тогава беше на 7 години. Сега е на 8 години. Те
ме хванаха в центъра. А. Б., който ми се пада дядо, защото е баща на жена ми,
и Г. ме хванаха на центъра. Г. извади един голям нож. Удариха ме, дойде
полиция и ги задържаха за 24 часа. Това мисля, че беше октомври 2019 г.
През това време Р. живееше при мен. На 28.12.2019 г. дойде моя братовчед Д.
Я. А.. На него викат Дормуш. Почерпихме се по една биричка и той каза да
отидем на барчето. Аз се съгласих, не съм очаквал нещо да стане, защото
мислих, че всичко е приключило. До барчето живее Д., който е брат на
подсъдимите Г. и Д. и на моята жена, той няма деца. Д. ме видя, че отивам на
барчето и извика братята си Г., Д. и баща си А.. Те взели големи ножове и
влязоха в барчето. Това бяха Г., Д. и Д. и Й.-Л., който им е зет. Аз бях в
барчето с моя братовчед Д. Я. А. и друг братовчед Й.А. Н.ов. С мен бяха и
двете ми деца Исак и К.. К. ми вика: „Татко, те за теб са дошли, носят
брадви“. Брадвите ги бяха оставили зад барчето. Детето ми каза, но музиката
свири и аз бях почерпен и не обърнах внимание. Майка ми В. ми каза, че Д.,
който няма деца, ходи из махалата и уговаря всеки да идва да ме бият. Майка
не дава да пия и от страх не дойде да ми каже, защото знаеше, че съм
почерпен. Д.Д. като влезе в барчето седна от дясната ми страна. Моята маса
се падаше отляво на тяхната маса. Тяхната маса беше отдясно. Взеха мастика
и една тубичка бира – 2,5 литра. При мен имаше една пластмасова чаша с
бира и отидох да се извиня на Д.Д., за дето се карахме на 10.09.2019 г.,
защото аз си прибрах жената. Аз му казах наздраве, а той махна с ръка да се
махна. Аз се обърнах наляво и в този момент той ме удари в задната част на
главата със стъклено шише от бира, шуменско пиво, удари ме два пъти с две
шишета по главата. Ударите бяха два. Шишетата се счупиха. Аз излязох
веднага от барчето. Моят братовчед Д. Я. А. беше още в барчето и Г. извадил
един голям нож /показва около 30 см/. Аз бях избягал, когато са извадили
ножа. Всички излезли навън и станал бой пред барчето. Аз не бях там, аз
7
отидох до вкъщи, за да извикам нашите. Аз извиках баща ми и майка ми.
Другите ми братя отделно живеят, не можах да стигна до тях, за да ги
извикам. Тръгнах обратно към барчето и видях братовчед ми Й. да води Д. Я.
А., който беше в безсъзнание. Докараха го в двора на нашата къща и Д. Я. А.
падна. Беше ударен по главата, ако е имало още един удар и той щеше да
умре. Той има медицинско. А.-Б., тримата братя Г.Д., Д.Д. и Д., който няма
деца, Й.-Л., който е зет на А. Б., другият зет на А.-Б., който се казва С., казват
му Б., свидетелите, на които не знам българските имена – С., който разпитахте
преди мен, един друг Б., който е също призован да бъде разпитан, С., казват
му Л., Б. и той също е тука – всички тези хора нападнаха нашата къща, тя се
намира в гр. Ш., на ул. „И.” № 8. Къщата се намира на 300 метра от барчето.
Нападнаха къщата с камъни, мотики, сапове. Аз бях само с баща ми вкъщи и
другия ми брат М.. Другите ми братя не знаеха нищо. А. беше у брат ми Й.,
бяха колили едно прасе и се черпиха. Тези, които ги изброих, нападнаха
нашата къща, счупиха прозорците. Някой извика полицията, мисля, че моята
жена Р. се е обадила, така знам от нея. Дойде полиция и линейка. Д. Я. А.
беше в безсъзнание, припаднал в двора. Дойде полиция и взехме да
обясняваме, че нямам никаква вина. Говорихме с полицаите аз, моята жена и
баща ми. А. Б. удари с един сап баща ми по главата. Това стана, когато вече
бяхме до къщата на баща ми. В този момент на бати ми А., жена му И., тя
беше самичка, дойде и каза на баща ми: „Татко и на нашата къща дойдоха и
започнаха да хвърлят камъни”. С полицая П. тръгнахме от нашия двор към
къщата на брат ми. Двете къщи са на 50 метра, но не са на една улица. Двете
къщи са на две успоредни улици, нашата къща е на ул. „И.”, а тяхната къща е
на друга улица, която не знам как се казва. От двора на нашата къща влязохме
в двора на къщата на брат ми А.. Къщата на брат ми А. беше пълна със сапове
и други неща. Там бяха Д.Д., Г.Д., А. Б., Д.Д., Й.-Л., брат му Б. - С. ли как се
казва не знам, пак на А. Б. е зет. Беше много тъмно. Те бяха на улицата и
хвърляха в двора на брат ми камъни, керемиди и каквото намереха. Ние с
полицая бягаме от нашия двор към двора на брат ми А., но не успяхме да
влезем, даже удариха полицая с камък в главата. Той изкара пистолета и
стреля 2–3 пъти нагоре. Тези, които ги споменах по-рано, избягаха. На Б.
маратонката остана на улицата, пред къщата на брат ми А.. После видяхме
брат ми А. съборен на земята, но беше много тъмно и не можахме да го
видим, че е умрял. Дойде сина му К. и каза: „Баща ми умря”. Ние отидохме на
8
съседната улица и извикахме линейката. Линейката дойде, не знам какво
направиха на брат ми, мисля, че изкуствено дишане. Аз лично не съм видял
кой удари брат ми А., но А. беше паднал на земята. Й., другия Й., те видяха,
но не можаха да влязат заради камъните и брадвите, те са видели кой е ударил
А.. Б. беше там, видях го как бяга. Не съм видял, но после чух, че той е
посегнал към брат ми, но брат ми А. е ударил Б. с мотика от лявата страна на
тялото по ребрата и Б. е избягал. След това от съседа, на който му казват Бебе,
не знам българското име, мисля, че се казва Коста, от него разбрах, че А. Б.
ударил на Б. един шамар и му казал: „Ти си убил човека”. Аз мисля, че Б. сам
не може да убие брат ми. Аз мисля, че го убиха тези тримата подсъдими и
още четирима, които са вън на свобода. В момента нямаме никакви проблеми
с А.-Б.. Той не минава вече по нашата улица и не съм го виждал поне 3 – 4
месеца. Не знам какво работи А.-Б.. Когато дойдоха пред нашата къща, това е
къщата на баща ми, нападателите бяха въоръжени с мотики, брадви. Мисля,
че Б. имаше тръба и сап, с който удари баща ми. Сапът беше голям колкото
ръката ми. Г.Д. носеше мотика. Д.Д. беше с челна дъска, поне метър и
петдесет. С. беше с брадва, Л. беше с брадва. Другия брат Б. беше с мотика.
Това е на А.-Б. зетя. Д., който няма деца, беше със сап, дебел с диаметър 9 –
10 см., дълъг поне метър и петдесет. Другите бяха с камъни, керемиди. Б. в
нашата къща не съм го виждал. Видях Б. на къщата на брат ми А., но не знам
какво е носил. След боя мен полицията ме взе. Майка ми ми каза, че
полицаите са влезли в двора и са събрали сапове, брадви и са ги взели.
Собственикът на къщата, който живее до къщата на брат ми А. се казва З.. От
З. знам, обади ми се по телефона и ми каза, че Л. хвърлил брадвата и
мотиката в тоалетната. От него знам, че Л. и брат му хвърлили мотика и
брадва в тоалетната на З.. Казахме за това на полицията, но от полицията не
ни обърнаха внимание. Когато дойдоха нападателите до къщата на майка ми
и баща ми, аз бях в двора. Влязохме в стаята. Беше тъмно. Това е вярно което
казвам днес, за това кого съм видял кой ни нападна. Когато ме разпитваха в
досъдебното производство бях притеснен. Преди седмица си спомних кое как
се е случило. Полицаите бягаха от пред, аз и брат ми Й. бяхме отзад. Аз не
видях кой точно хвърля тези камъни. Пред къщата на брат ми А. на улицата
видях подсъдимите да бягат и тримата подсъдими бяха. Брат ми беше на
земята. Подсъдимите бягаха към тяхната къща, тяхната къща е на около 200 –
250 метра от къщата на брат ми А.. В гръб ги видях. Имаше и други хора на
9
местото, може би към 10-12 човека. Подсъдимите докато бягаха не хвърляха
камъни. Когато полицая гръмна с пистолета, всички избягаха. Д. и Г. ги видях
да бягат, когато всички хукнаха да бягат. Всички се разбягаха в различни
посоки. Имаше светлина, тя идваше от къщата на брат ми М.. Къщата на М. е
до брат ми А.. А. и М. живеят един до друг. От другите 10 – 12 човека не
разпознах никого. Най-отзад бягаха Д., Г., А. Б. и Й.-Л.. Не видях дали носеха
нещо в ръцете си. Същата вечер по-рано не съм ходил до къщата на Б.. Чул
съм, че брат ми А., Й., Д. К. са ходили до къщата на А.-Б.. Чул съм от нашите,
че са счупили 1 – 2 прозореца. Не знам дали Б. и жена му са били в къщата.
Разпитван съм в полицията, но не са ме разпитвали за счупените стъкла на Б..
Брат ми А. беше слаб, по-слаб беше от мен, но жилав. Не съм чувал Б. да е
побойник, пак казвам, казах го и по-рано, че според мен не може Б. да убие
брат ми А.. Да го видя с очите си, няма да го повярвам. Брат ми беше слаб, но
беше жилав и беше добър по характер, не се е карал с никого в махалата. Като
се чуеше името на брат ми, в квартала всички го уважаваха. Отношенията
между брат ми А. и Б. бяха добри, много пъти са се черпели заедно. Аз също
се имам много с бащата на Б.. Веднага след инцидента не съм бил арестуван.
Задържаха ни в полицията в една стаичка. Там имаше едни столове и бяхме
седнали на тях. В стаичката бяхме аз, жена ми Р., Д. Я. А., който също беше
ударен. Д.Я. беше с жена си – Е., на която не знам българското име. В
полицията ни задържаха до 3,30 ч. Това беше в Районното управление в гр.Т..
Полицаите не са ми казвали какво да кажа. Задържаха ни в една стаичка.
Чувах, че разпитват Д., Г., Д. и другите. После ни разпитаха в полицията в
Сливен, но то беше след около 15 дни, може и повече дни да са минали, не
съм сигурен. В 3,30 ч. ни пуснаха, след като разбраха, че брат ми е починал.
На мен ми се обади брат ми М.. Аз бях разбрал преди това, че брат ми А. е
починал в линейката, даже още на място е бил починал. Мисля, че поне около
месец ми беше необходимо докато се възстановя от шока, че брат ми е убит.
Към момента също имам притеснения.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
10
Съдът покани в залата свидетеля А. Д. Й. и сне САМОЛИЧНОСТТА му:
А. Д. Й. – 27 г., български гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан, първи братовчеди с подсъдимите Г.Д. и Д.Д. /майката на
свидетеля и бащата на подсъдимите Д.Д. и Г.Д. са сестра и брат/, без родство
с пострадалия.
Свидетелят А. Д. Й., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Не помня датата, но беше декември 2019 г. Те
започнали да се карат и бият в едно барче, аз бях в нас. На мен ми каза на Д.
майка му – В.. В барчето са били Д.К. и Д.- Дормуш. Не съм разбрал кой с
кого се е сбил. На мен ми казват Малкият Б.. Големият Б. е бащата на Д. и
Г.Д.и. На големия Б. името е А.. Към 8,30 – девет без нещо вечерта чух
викове. Аз живея до Д.К., съседи сме. Чух викове и излязох от вкъщи. Видях
хора на улицата да хвърлят камъни, дървета. Тези неща ги хвърляха към
къщата на Д.К. и към нашата къща. Когато хвърляха камъни един камък влезе
и счупи прозорец на моята къща. Аз като излязох на улицата, видях, че
нападателите отиват нагоре. Видях чичо К., беше ударен по главата, леля В.
беше ударена по ръката. Тогава дойде жената на А.. На А. му казват А..
Жената на А. каза, че и на тяхната къща започнали да хвърлят камъни. На
улицата бяхме аз, Й. - братът на А., леля В. и чичо К.. Полицаите също бяха
там. Когато дойде жената на А. каза на цигански, че хвърлят камъни по
тяхната къща. От моята къща има една пътека, която излиза направо на
къщата на А., тази пътека минава през двора. Първо дойдоха полицаите,
после дойде Ирина, каза, че хвърлят камъни по тяхната къща и тогава дойде и
един друг Й. А. К.. Той пита къде тръгвате. Полицаите не знаят пътеката, но
ние я знаем тази пътека. Аз и Й. и другия Й. бяхме първи, които тичахме по
пътеката. След нас бяха полицаите, след тях леля В., чичо К. и Ирина. Когато
бяхме в двора на А., те хвърляха камъни. Ние излязохме на портала, аз, Й. К.
Й. и Й.К.. Й. Д. К., който не може да се яви днес, защото е в чужбина, беше
заедно с А., който го убиха. С мен беше Й. А. К. и Й. К. Й.. Излизаме на
портала аз, Й. А. К. и Й. К. Й.. А. беше на един метър от портала, на улицата.
11
А. беше прав. Видяхме много хора – Г. А. Д., Д. А. Д., Б., Д. А. Д., А. Д., зетя
на А. – Й. се казва. Тези хора удряха А.. Други 15-20 човека хвърляха камъни
срещу нас. Тези 15-20 човека не ги разпознах, защото бяха зад А.. Не беше
много тъмно. Те влязоха в дворовете на хората и оттам хвърляха камъни, тези
хора не бяха на самата улица. Тези хора, които изброих, Г., Д. Б., А. бяха на
улицата и се биеха срещу А., брат ми Й. и сина на А. – К.. Гледахме да спасим
А. от техните ръце, но заради камъните, които хвърляха мотиките, лопатите,
не можахме го спасим, даже удариха един полицай. Полицаят гръмна два –
три пъти нагоре и тогава те хукнаха да бягат. Чичо А. носеше една тръба. Г.А.
носеше мотика. Д.А. носеше лопата. Д.А. носеше дърво. Б. носеше една дъска.
Й. зетя на А. носеше брадва. Хукнаха да бягат с тези неща. Даже една мотика,
копач намерихме на улицата, но беше без сап. Те като се разбягаха видяхме
А.. А. докато беше прав имаше мотика в ръката си. А. падна на земята. Те го
удариха, шест-седем човека го удариха. Той падна на колене, докато не го
убиха не спряха. Едновременно го удряха. А. го удариха А., Д.А., Г.А., Й.,
зетя на А., Д.А. и Б.. Първо го удряха по главата. А. право в главата го
удряше. Другите като видяха и те удряха. А. не можеше да се защити, те бяха
6-7 човека, докато не го убиха не спряха. А. не е ударил никого, той посягаше,
но не е ударил никого, нямаше шанс. Всички удряха едновременно и не
спряха, докато А. не падна. Не съм виждал някой от тях да бяга, докато не
гръмна полицаят. Не знам къде изхвърлиха оръжията, те ги вземаха с тях. На
улицата остана само една мотика и един сап, другите ги взеха с тях. А. първи
удари А. с тръбата по главата. До къщата на А. освен тези които изброих
нямаше други хора, другите бяха по дворовете. Зад тези седем човека, имаше
хора, но не знам кои бяха. Хората в дворовете хвърляха камъни. Камъните се
хвърляха към нас и към А..
Аз като тръгнах по пътеката и полицаите веднага тръгнаха с нас.
Пътеката е дълга 60-70 метра. Ние след като излязохме на портала на А.,
една-две минути след нас дойдоха полицаите. Когато дойдоха полицаите,
всички хукнаха да бягат. След като чуха изстрелите тогава се разбягаха.
Хукнаха да бягат към къщата на А.. Не съм видял кой бяга отпред и кой бяга
отзад. Не знам какво направиха със сечивата, които носеха, но при А. нямаше
оставено нищо. Когато бяхме още до моята къща, камъни хвърляха тези хора,
които бяха в барчето. Те са Д., Г., Д., зетя на А. – Й.. Имаше и други, но не си
12
спомням. Не знам, че същата вечер са хвърляли камъни по къщата на А.-Б..
Аз видях Г. и Д. /посочва подсъдимите Г.Д. и Д.Д./ да удрят А.. След като А.-
Б. удари с металната тръба А., А. нямаше сили да се защити и всеки го удари
където свари, защото А. нямаше сили да се защити. Не съм видял А. да ударя
някого с мотиката, която държеше, А. само замахваше. Първият нанесен удар
беше от А.-Б. по А.. Този удар беше по главата на А..
Със съгласието на страните съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля фотоалбум
към протокол от 29.12.2019 г. за оглед от местопроизшествие /л.39-40 от п.1
от следственото дело/, приложен на л.41-49 от папка 1 от следственото дело.
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. А.Й.: Мотиката която е на снимка 9
беше на улицата. Не помня кой носеше тази мотика. Не помня някой да е
носил този кол, който е на снимка № 10. На снимка № 11 дъската, която се
вижда я носеше Б.. Аз видях, че Г. имаше мотика, но не знам дали това е
същата мотика на Г..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
Свидетелят Й. А. К., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Казват ми Исен, нямам прякор. Аз съм роднина с
А., който почина. А. ми беше първи братовчед. Живея в Ш.. В деня на
инцидента аз бях седнал в нас с една приятелка. Аз живея на ул. „Беленска”
№ 1. По едно време чух викове, хора, които се карат. Излязох на портала и
дойде братовчед ми Й. К. Й.. Попитах го какво стана. Той каза, че Д.К. се кара
с Г. и Д.Д.и на барчето. Отидохме с него да видим какво става. К. ми е вуйчо,
той е брат на майка Радка. Тя почина през 2003 г. Видяхме, че вуйчо ми е
ударен. Леля В. също беше ударена. Леля В. ми каза, че Г.Д. я ударил с
дъската по ръката. По едно време дойде И. и каза: „Горе влизат в къщата”,
13
това е къщата на А.. През това време дойде полицията. Почнахме да бягаме
към къщата на А. да видим какво става. Бяхме аз, Й. К. Й. и А. Д. Й., който
сега разпитахте преди мен. Зад нас вървяха полицаите. Ирина беше зад
полицаите. Видяхме подсъдимите. Ние излязохме на портала на А. и видяхме
Д.Д., Г.Д., Д.Д., Й., който е зет на А.-Б. и Б.. Тези хора започнаха да удрят А..
Имаше други хора, които са отвън, те хвърляха камъни. Ние нямахме нищо,
нито оръжие. Тези хора бяха извън портала. Д., Г., Д., Й., който е зет на А.-Б.
и Б. те удряха А.. Тези хора бяха точно до А., те бяха до портала на комшията
на А.. Бяха на улицата. Тези хора носеха тръби, мотики, брадви. Г.Д. носеше
мотика, Д.Д. носеше лопата. А. Б. носеше тръба. Б. носеше едно дърво –
салкъм. Д. - на Д. и на Г. брат им, носеше също дърво. Й., който е зет на А. Б.,
носеше брадва. Всички удариха А.. А. нямаше нищо в ръцете, той се
прибираше от брат си. А. Б. първи удари А. с тръба. Б. посегна с дървото, но
не можа да го удари. Когато посегна Д., на прякор М., тогава Б. избяга с
дървото си. Д. беше на улицата. На улицата бяха Фиданка, Й., с прякор М. и
К. който е син на А.. Й. с прякор М. посегна и Б. избяга. То стана за секунда,
то дори няма секунда. Всички като удряха А., той падна на земята. Всичко
стана много бързо, за секунда, докато преброиш 1-2 и той умря. Ние бяхме от
вътрешната страна на портала на А.. Това става много бързо. Докато дойде
линейката той умря. Когато А. падна на земята те избягаха. Не видях точно
кой колко пъти удари А.. Полицаите вървяха след нас, дойдоха гръмнаха 1-2
пъти. Като гръмнаха полицаите, тогава избягаха всички.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля Й.
А. К. от 24.01.2020 г. в частта, която касае самото нанасяне на удара, тъй като
са налице противоречия със заявеното днес.
АДВ. Я.: Присъединявам се към искането на прокурора, като моля
показанията да бъдат прочетени изцяло.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени показанията.
АДВ. М.: Даваме съгласие да бъдат прочетени показанията.
АДВ. П.: Съгласни сме да бъдат прочетени показанията.
АДВ. С.: Съгласни сме да бъдат прочетени показанията.
14
Съдът разясни на подсъдимите, че ако се прочетат показанията на
свидетеля от досъдебното производство, същите могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
ПОДС. Г. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
ПОДС. Д. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
ПОДС. Б. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Д.: Съгласни сме да бъдат прочетени
показанията на свидетеля.
Съдът НАМИРА за основателно искането на държавното обвинение и
на частното обвинение за прочитане на показанията на свидетеля Й. А. К. от
24.01.2020 г. от досъдебното производство, предвид наличието на
противоречия между показанията, дадени днес и тези от досъдебното
производство.
С оглед съгласието на всички страни и на основание чл.281, ал.5, във вр.
ал.1, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Й. А. К., обективирани в протокол
от 24.01.2020 г. за разпит на свидетел пред разследващия орган, приложен на
л.128-129, п. 1 от следственото дело.
/Прочетоха се./
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. Й.К.: По отношение на портала
искам да уточня, че А. беше пред портала на неговата къща. Той беше на
улицата. А. държеше нещо в ръце, с него си пазеше главата. А. държеше сап.
Всичко, което изчетохте е вярно. Не можах да видя Д. къде хвърли лопатата.
Със съгласието на страните съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля фотоалбум
към протокол от 29.12.2019 г. за оглед от местопроизшествие /л.39-40 от п.1
от следственото дело/, приложен на л.41-49 от папка 1 от следственото дело.
15
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. Й.К.: Мотиката на снимка № 9 я
държеше Г.. На снимка № 10 виждам дървен кол, който го носеше Д. С.. На
снимка № 11 виждам дървената дъска, която Д. я взе от С.-Б. и удари 1-2 пъти
А.. Мисля, че мотиката на снимка № 9 не е на А., не е записано вярно в
протокола от досъдебното производство. Мисля, че тази мотика беше на Г..
Поправям се дървеният кол на снимка № 10 е на Б., не е бил на Д. С.. Аз
видях, че А. държеше само сап, нямаше мотика, затова мисля, че тази мотика
не е на А.. Видях Б. да бяга. Не съм видял Б. да нанася удари по А.. Видях Б.
да посяга, а не да удря. Може в началото да съм казал, че А. е бил с мотика,
но не беше мотика, а беше сап. А. удари А. по рамото. След този удар А. се
свлече на земята, падайки на колене. Останалите, които удряха А. са Д., Г., С.,
Й.-Л., това са останалите. Б. само посягаше и не го е удрял. Б. избяга преди да
дойдат полицаите. След като А. падна на колене, А. продължи да го удря. С.-
Байчето не участваше в боя. Аз не можах да видя кой колко пъти удари А.,
бях много притеснен. Преди Д. да удари А. с дъската, Д. удари А. с лопатата.
Д. първо го удря с лопата, не съм видял какво стана с лопатата, после го удря
с дъската един-два пъти. Аз бях застанал точно до портала от вътрешната
страна. Порталът е плътен с железа, плътно са наредени железата, но се
вижда през тях. А. го удряха пред портала. Аз бях на 10-12 метра от боя.
Нападателите бяха обградили А.. Д. беше с гръб към мен, аз му виждах гърба.
В ръцете му имаше лопата. Видях го как Д. удря с лопатата А., а после го удря
с дъската. С лице към мен бяха Г., Д. и Й.-Л.. Другите бяха с гръб. А. Б. беше
на една страна, виждах му десния профил. Докато беше боя другите хвърляха
камъни. Дори колата беше счупена от камъните. Ние се пазихме от камъните.
Порталът е плътен един метър и бяхме клекнали. През цялото време докато
беше боя гледах и клекнал пак виждах боя. Докато дойдат полицаите мина
секунда. Когато дойдоха полицаите тръгнаха да бягат всички. Всички заедно
хукнаха да бягат, един наляво, друг надясно, друг направо. Нямаше
осветление на портала, само една лампа светеше от съседите. Не видях кой
избяга пръв и кой последен. А. се намираше на около 4 – 5 метра от мястото,
където бях до портала. Не съм чул А. Б. да приканва другите да бият А..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
16
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
Съдът прекъсва съдебното заседание в 12,25 часа за 35 минутна
почивка.
Съдебното заседание продължава в 13,00 часа.
Явяват се:
За Окръжна прокуратура – Сливен, се явява прокурор Р.Р..
Частните обвинители не се явяват, представляват се от повереника си
адв. Б.Я. – АК Бургас.
Подсъдимият Г. А. Д., се явява лично и със защитниците си адв. М.М.
от АК – Сливен и адв. Д.Д. от АК - Сливен.
Подсъдимият Д. А. Д., се явява лично и със защитниците си адв. М.М.
от АК – Сливен и адв. Д.Д. от АК - Сливен.
Подсъдимият Б. А. Д., се явява лично и със защитника адв. С.С. от АК –
Сливен.
Адвокат П.П. от АК – Сливен не се явява.
Родителите на подс. Б. А. Д. – З. С. И. и А. Д. И. се явяват лично.
Производството по делото ПРОДЪЛЖАВА във фазата на съдебното
следствие - разпит на свидетели.
Свидетелят П. А. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На мен ми казват Бабаче. По лична карта се водя, че
живея на ул. „Балкан” № 1, иначе живея на баира. Аз, Б., малкия С.-Б., бяхме
на барчето на Г., на 27 или 28 декември, преди нова гоД., 2019 г. Влязох взех
17
една тарелка сладко, едно безалкохолно и излязохме навън. И тримата
излязохме навън. На самия бой не съм бил. Много хора имаше в барчето.
Само аз бях в барчето и Г. беше в барчето, имаше много хора, но другите не
ги помня. След това си отидох в нас, вечерях и си легнах. След това дойде
шурея ми Б. и ме събуди. Отидохме на мястото, където се биеха, пред къщата
на А. Б.. Много хора бяха, там дойдоха полицаите и тогава отидохме. Не съм
ходил пред къщата на А.-А.. Пред къщата на А. Б. не са се били, гръмнаха
полицаите и аз тогава си отидох. Преди да гръмнат полицаите бях вкъщи.
Когато отидох пред къщата на А.-Б. тогава гръмнаха полицаите, после аз се
прибрах. Не знам някой тази вечер да се е бил, не съм бил там. Не съм
хвърлял камъни по къщата на Аликоч. След като гръмнаха полицаите всички
се пръснаха. Аз тъкмо бях отишъл пред къщата на А.-Б. и полицая гръмна. Не
знам защо гръмна полицая. След като гръмна полицая се пръснаха всички. Не
знам кои бяха. Аз бях пред къщата на Б.. Видях само чичо П., той е полицай.
Не видях други полицаи, не видях полицейска кола. Цялата махала беше там.
Аз чух гърмежа, аз чух полицая като гръмна.
Аз бях у нас. Идва Б. и ми казва, че се бият пред къщата на А.-Б. и ние
затова отидохме, за да видим. Подсъдимите ги познавам, но не са ми
приятели. Б. и С. са ми приятели. Имам предвид С.-малкия Б.. Б. ме събуди. Б.
е на чичо ми С. син. Аз бях пред къщата на А. Б.. Тя не е много близко до
къщата на А.. Не съм видял някой да се е бил. Дойдоха полицаите и всички се
пръснаха. Полицаите там дойдоха пред двора на А.-Б.. С големия Б. не съм се
виждал, нищо не ми е говорил големия Б.. Никой не е идвал у нас да ме
уговаря за нещо и никой нищо не ме е питал. Докато Б. беше с мен, не съм
видял Б. в никакъв бой да участва. Аз бях с Б. и със С. в барчето. Аз се
прибрах вкъщи. Аз след като си отидох до къщи се разделихме с Б. и със С..
Не знам къде отидоха те. Не съм видял Б. до къщата на А.-Б.. С. беше пред
къщата на А.-Б.. Същата вечер по-късно не съм виждал Б.. Б. не съм го
виждал след като купих тарелката със сладко и безалкохолно и се прибрах
вкъщи. В тълпата пред къщата на А.-Б., Б. не съм го виждал. След инцидента
не съм водил разговор с А.-Б.. На големият Б. не му знам името, но знам, че
подсъдимите Д. и Г. са му синове.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля от
18
досъдебното производство, тъй като са налице противоречия със заявеното
днес.
АДВ. Я.: СъглА. съм показанията на свидетеля да бъдат прочетени.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да бъдат прочетени показанията.
АДВ. М.: Даваме съгласие да бъдат прочетени показанията.
АДВ. С.: Съгласни сме да бъдат прочетени показанията.
Съдът разясни на подсъдимите, че ако се прочетат показанията на
свидетеля от досъдебното производство, същите могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
ПОДС. Г. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
ПОДС. Д. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
ПОДС. Б. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Д.: Съгласни сме да бъдат прочетени
показанията на свидетеля.
Съдът НАМИРА за основателно искането за прочитане на показанията
на свидетеля от досъдебното производство, предвид наличието на
противоречия между показанията, дадени днес и тези от досъдебното
производство.
С оглед съгласието на всички страни и на основание чл.281, ал.5, във вр.
ал.1, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля П. А. С., обективирани в протокол
от 20.02.2021 г. за разпит на свидетел, приложен на л. 12-13, п. ІІ от
следственото дело.
/Прочетоха се./
19
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. П.С.: Вярно е това, което казвам
сега. Видях само Д.Д. в барчето. Другите братя не ги видях в барчето.
Дормуш не съм го видял в барчето. Д.К. не знам дали е бил в барчето, защото
не знам кой е той. Б.то беше с мен, другите, които прочетохте не съм ги
видял. Само П. полицая видях, не съм виждал полицейска кола. Не съм
виждал други полицаи. Не съм видял линейка.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
Свидетелят П. П. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Живея в Ш.. На мен ми казват „Д.”. Инцидентът с
А. стана 2019 г., но не помня точната дата. Аз не съм бил на мястото, когато
стана инцидента. Аз бях вкъщи. Аз живея от другата страна на реката. По
лична карта се водя, че живея на друга улица. Там където живея аз е много
далеч от къщата на А.-Аликоча. Аз към 7 ч. сутринта бях при баща си, той
живее в гр. Ш., на ул. „И.” № 26 и тогава разбрах, че е умрял човек. Сутринта
в барчето чух за инцидента. Разбрах, че Д.К. с Д.Д. са се скарали в барчето, но
аз не съм бил там. Дормуша изкарал нож и намушкал Д.Д. в ръката. Не съм
бил на улицата пред къщата на А. и пред къщата на А.-Б.. Сутринта в 7 часа
го чух това нещо, че са се карали и са се били предишната вечер. С. П. С. и Й.
П. С. са ми братя, те са зетьове на А.-Б.. Познавам подсъдимите. Подсъдимите
Г. и Д. са синове на А.-Б.. Моите братя ми казаха, че Д.К. е ударил Д.Д. по
главата с шише. Дормуш извадил нож и мушнал в ръката Д.Д.. Не съм бил в
барчето и не знам за какво са се скарали и каква е била причината. После чух,
че умрял А. А., бил убит. Аз чух, че Г. и Д. са участвали, когато е убит А., но
не знам дали е така, не съм бил там. Не съм говорил пряко с тях дали това е
така. Ние сме четирима братя С., Й., аз и Велико. Не знам кога са се върнали
в къщата на баща ми С. и Й., защото не съм бил там. Всичко това го чух
20
сутринта. Баща ми се казва П. С.. На нашия род казват М.. Не съм чул Б. да е
участвал в някакъв побой. Не е толкова лошо момчето - Б., и другите момчета
не са лоши /посочва подсъдимите/. Тези К.вци като пият по една ракия, като
се напият с всеки се закачат. Сутринта към 7 часа, чух, че А. е убит. Не съм
сигурен дали са тези момчетата /посочва подсъдимите/, аз не съм бил там.
Цялата махала казват, че са хвърляли шишета, камъни.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
Свидетелят Й. К. Й., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм брат на пострадалия А.. На мен ми казват
Бетко. На 28.12.2019 г. стана инцидентът. На 25.12.2019 г. се върнахме от Г. в
България. На 28.12.2019 г. с брат ми А. седнахме у нас да пием, да се
почерпим. По едно време едно дете дойде да каже, че брат ми Д.К. и Д. Я. А.
пият в барчето. Дойде едно дете и каза, че Д.Д. ударил брат ми Д. по главата.
Пратих братовчеда Й.Д. да отиде да прибере брат ми Д. да не правят панаири.
Няма 10 минути тези /посочва подсъдимите/ умишлено се събраха с мотики,
брадви и сапове и влязоха в заведението. Брат ми Д. избяга. Остана
братовчеда Д.Я.. Ако е имало още един удар по Д. и той щеше да е мъртъв
сега. Г., Д. и Б., А., Д., Й.-Л., С.-Б.то тръгнаха към къщата на баща ми.
Започнаха да хвърлят камъни. Д.Д. ударил с едно дърво майка ми по ръката.
Баща ми беше ударен по главата. Влязоха в къщата на чичо М., който е съсед
на баща ми. Удариха А. Д. Й., това е малкия Б.. А. беше свидетел преди мен.
Големият Б., казал: „Убивайте, тези хора”. Лично не съм чул това нещо,
когато го е казал. Ние с брат ми А. бяхме в моята къща. Това става пред
къщата на майка ми и баща ми. Аз станах и казах на А. „Ти не отивай, аз
отивам до тоалетна”. Аз докато бях в тоалетната, брат ми А. излязъл и
тръгнал към неговата си къща. Аз тръгнах към къщата на баща ми. Гледам
21
баща ми отвън в кръв. Майка ми и брат ми Д. бяха вътре. Аз не знаех, че са
хвърляли камъни по тях. Гледам мотики, брадви, всичко беше в двора
хвърлено. Попитах татко какво стана. Той ми каза, че те са дошли в къщата,
хвърляли камъни. През това време дойдоха полицаите. Тогава снаха ми И., на
А. жената, дойде и каза: „Дойдоха в нашия двор и хвърлят брадви, мотики,
камъни.” Аз тръгнах да бягам. Бяхме аз, Й.К. и А. Д. Й.. Когато излязох отвън
на портала на А., видях как го удариха А., Л. и Б.то. Малкият Б. посегна да
удари брат ми А., но брат ми А. го удари с мотиката и Б. избяга. Те бяха пред
нас на 4-5-6 метра. А.-Б. първи удари А. с тръбата по главата. Когато падна
брат ми А. на колене, Г. А. Д. удари А. с мотиката. Г. го удари в тила. После
Д.А., брат на подсъдимите Г. и Д., удари А. по главата и по раменете. Д. А. Д.
удари А. с дъската. После Л. с брадвата удари брат ми А. по раменете, по
гърба. Не гледат къде удрят. А. пак го удари по раменете с тръбата и по
ръцете. Л. с брадвата го удари. С. Б.то го удари по главата, рамената и по
гърба. Ние взехме да хвърляме камъни, но то нямаше камъни, всички камъни
ги бяха хвърляли в двора. Тогава дойдоха полицаите и гръмнаха. След като
гръмнаха полицаите всички се разбягаха. Всичко това стана за минута, две,
докато дойде полицията. Те започнаха заедно да бягат. З. подаде сигнал в
полицията, че инструментите, с които убиха А. са в неговата тоалетна.
Инструментите бяха на С.-Б. и Й.-Л.. Те са роднини на З.. А.-Б. носеше тръба,
беше около 1,50-2,00 метра. Беше с дебелина около 5 см. Мисля, че тръбата
беше черна, но не съм с подробности, защото всичко се случи много бързо.
Двамата си смениха дървото и с едно и също дърво го удариха. Д. и Б. си
смениха дървото, Д. издърпа от Б.то дърво и с него удари брат ми А.. Не мога
да преценя колко пъти го удари, беше голяма суматоха. Удари го по раменете,
по гърба, не мога да разбера точно къде го удря. Д. - братът на Г. и Д., беше
със салкъмено дърво, то беше дълго около метър и половина – два. Той
избяга с дървото. Г. беше с мотика. Сапът на мотиката беше около метър и
двадесет. С.-Б. първо носеше едно дърво, после взе мотика, това стана за
минута, единият дърпа от другия, другият взема и така. Най-подир Й.-Л.
удари А. с брадвата. Й. и Г. едновременно удариха А. по раменете и по
главата. А. беше паднал на колене. Б. носеше дърво около метър – метър и
петдесет. После Б. взема дъската да удари А., но Д. му взема дъската от
ръцете и Д. удари А.. Б. не е удрял А.. Б. посегна пръв към А., но не можа да
го удари, защото брат ми А. удари Б. с мотика. Тогава А.-Б. удари А. с
22
тръбата по главата. Тогава синовете на А.-Б. започнаха да удрят един през
друг А.. А.-Б., каза: „Убивайте, нямайте милост за тях”. Той в момента на
ударите - А.-Б. продължаваше да вика: „Убивайте”. Госпожо съдия, убийците
са навън: - А.-Б., Й.-Л., Д.А., С.-Б.то, тук са само Г.А. и Д.А.. Инструментите
на Й.-Л. и С.-Б.то са в тоалетната на З.. Б. участва, но не е удрял брат ми. Б.
посегна да удари брат ми, но не можа да го удари.
Със съгласието на страните съдът ПРЕДЯВИ на свидетеля фотоалбум
към протокол от 29.12.2019 г. за оглед от местопроизшествие /л.39-40 от п.1
от следственото дело/, приложен на л.41-49 от папка 1 от следственото дело.
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. Й.К. Й.: Мотиката на снимка № 9
беше на брат ми А.. Тя е счупена, защото когато удряха брат ми отчупиха
мотиката от сапа. На долната снимка № 10 виждам кол. Този кол на снимка
№ 10 беше на Д.-С.. После Б.то удари А. с този кол. Всички бяха един в друг
и си вземаха оръдията. На снимка № 11 виждам дъска, тя беше на Д.. После
той я хвърли, после тази дъска я взе Б. и после я взе Д.. Б. не е държал тази
дъска. Ние бяхме от вътрешната страна на двора, а брат ми А. беше отвън, на
пет-шест-седем-осем метра бяха от мен. Първи А. удари А. по главата с
металната тръба. После А. продължи да го бие. Брат ми падна на колене, А.
продължи да го бие. Един през друг удряха брат ми. Й.-Л. удари А. с тъпото
на брадвата, удари брат ми А. по гърба. Й.-Л. с брадвата счупи мотиката на
А.. Първо счупи мотиката и после го удари със сапа по гърба. Г. удари А. с
тъпата страна на мотиката. Удари го по гърба. Б. първо посегна към брат ми,
но не го удари. Брат ми удари Б. и Б. се отдръпна, след това Б. избяга. А.-Б.
каза: „Недейте да бягате, убивайте ги, мъже, жени, деца, наред убивайте ги”.
Тогава Б. се върна. Всичко стана много бързо. То минута не е минало. Дъската
беше в С.-Б.то. Б. беше много малък, беше 17 годишен. Побойник е Б., щом
като дете е тръгнал да се бие. Б. се връща за дъската от С.-Б., а след това
дъската я взема Д.Д.. След като му взеха дъската, Б. се отдръпна. Другите
шест човека започнаха да удрят А., един през друг. С малкия - Б. са седем
човека. Когато се отдръпна Б., останаха шест човека. Техните инструменти са
в тоалетната на З.. Не съм видял Б. да удря А.. Аз стоях извън портата.
Братовчед ми Й. стоеше отсреща срещу мен на улицата. С мен беше Й. А. К. и
А. Д. Й.. А другия Й.Д. беше в улицата на три-четири метра от нас с К.И.. Те
23
бяха двамата, отвън на мрежата. Не съм клякал да се крия от камъните. Срещу
мен не са хвърляли камъни. Отдолу хвърляха камъни. По време на боя не са
хвърляли камъни. Преди това хвърляха камъни. Когато аз излязох навън,
полицаите бяха зад мен и гръмнаха. Едновременно удряха всички и
едновременно започнаха да бягат. Всички побягнаха към къщата на А. Б.. Не
видях кой бягаше отпред, кой бягаше отзад, всички бягаха едновременно. Не
видях инструменти на местото, където беше станал инцидента. Аз отидох да
видя брат ми А., не съм гледал за инструменти. Г. удряше с металната тъпа
част на мотиката. Не съм се намесвал в побоя, защото всичко стана много
бързо и как да се намеся, те имаха много мотики, брадви, дъски. Ако се бях
намесил и мен щяха да убият. Аз нямах нищо - нито мотика, нито брадва, ако
имах мотика или брадва щях и аз да се намеся. Не разбрах веднага, че брат ми
е умрял. По-късно разбрах, че е умрял. Веднага на място умря брат ми.
Вечерта не са ме водили в полицията, не са ме разпитвали. След няколко дни
ме разпитаха. Аз карах колата зад линейката и дойдох в Сливен. Аз карах зад
линейката, но разбрах, че брат ми е починал още в линейката. Когато ме
разпитваха в досъдебното производство ми показаха снимковия материал.
Другите убийци, избягаха с това, което носеха с тях. Дъската остана в Д..
Всички инструменти вземаха убийците, избягаха с инструментите. Човекът,
собственикът на тоалетната каза, че инструментите са вътре в тоалетната му.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
Свидетелката Ф. А. С., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: С А.-Б. не сме роднини. А. ми е девер, на мъжа ми
Д. К. е брат. Мъжът ми е Д. К. Й.. Това стана на 28.12.2019 г. Аз живея зад А.-
А.. Към 8 – 8,30 ч. вечерта А. беше при брат си Й.. Аз имам малко дете,
искаше да ходи до тоалетна и излязох на двора. Видях Д.Д., Г.Д., Д.Д. и А. Б.
как чупят колата на А.. В къщата на А. бяха снаха му с новороденото бебе.
24
Снаха му се казва Бойка. След като излязох на двора видях как чупят колата.
Д. носеше лопата, Г. носеше мотика. Й.-Л. носеше брадва. А. Б. имаше тръба.
Д. С. имаше дърво. Когато А. извика: „Защо ми чупите колата”, и попита:
„Защо ми срязахте портата”, видях, че А. Б. удря А. с тръба по главата или по
раменете, не видях точно къде. Когато Б. удари А., А. падна. Аз почнах да
викам. А. падна на колене. Другите като „кучета” започнаха да го удрят. А.
падна. Б. каза на другите да ме убият и мен, защото аз видях да убиват девера
ми А.. Д.Д. взема дъската и ме подгони. Не видях дали с дъската или с камък
ме удариха по главата, в задната част и аз паднах, бях в шок и в безсъзнание.
Първо удариха А.. Аз казах: „Убихте го“ и те тогава удариха и мен и аз
паднах. Д., Г., С., Л. удряха А.. А. беше мъртъв и те продължаваха да го удрят,
като куче го утрепаха. Не видях къде го удрят, тъй като беше вечерта. Не
виждах къде го удрят дали по раменете или по главата. Дойде полицая П..
Хората не се спряха, удариха и полицая. Аз съм леля на Б.. А. Д. И. ми е брат.
Аз бях в моя двор. На пътя видях, че бият А., там няма ограда. Бях на два-три
метра от А.. Аз бях нагоре, той беше надолу, ние сме съседи с девера ми А..
А. Б. имаше тръба, не мога да кажа колко дълга беше тръбата. Тръбата беше
метална. С. носеше дърво, около метровка беше дълго, дървото беше меше. Г.
имаше мотика. Д. беше с лопата. Б. носеше малка дъска /показва около 30 см/.
Според мен Б. не може да убие А. с такава малка дъска. С.-Б. не съм го
виждала. Видях само Л. с брадва. Не съм видяла да си сменят дърветата. Б.
първи удари А.. Не съм видяла А. да посяга. Когато излязох на двора А. беше
жив. Б. когато удари А., А. падна на колене. Б. каза: „Удряйте”. После другите
го удряха – удряха го Г., Д., С., Л., Б.. Полицаите дойдоха когато беше А.
убит. Едновременно стана всичко, за пет-десет минути. Първо биха А. и след
това скочиха да бият мен и аз тогава паднах. След като станах видях
полицаите. Видях А. паднал до къщата, до вратника на съседа си и аз го взех в
ръцете си. Извиках мъжа ми, извиках и за линейката.
А.-Б. каза на синовете си: „Хайде, убивайте го”. А. това го каза докато
биеха А.. После каза на Д. и мен да убият. И аз избягах. Б. беше там, но не съм
видяла да удря А.. Деверът ми Й. беше там, той беше по-близо до мястото на
инцидента. Аз бях по-далеко от мястото на инцидента. Към мен се насочиха
когато казах, че убиха А.. Там бяха също малкия А.Д. - малкия Б., моя девер
Й., още един Й. - черният и те бяха по-близко до А. от мен. Аз първа отидох
25
до А. и аз го вдигнах. Отидох когато другите избягаха. Хвърчаха камъни.
Камъните ги хвърляха Г., Д., Б.. Когато дойдоха полицаите, полицаите
стреляха два пъти. В безсъзнание бях 10 минути, след като убиха А.. Аз ги
попитах: „Какво направихте“. Казах: „Вие го убихте“ и тогава Б. каза:
„Убивайте и нея”. Д. не видях с какво ме удари и аз паднах в моя двор и пет-
десет минути бях в шок. Чух, че стрелят и тогава се свестих. Те продължаваха
да хвърлят камъни. Полицаите дойдоха, когато умря А..
Когато ме удариха, аз паднах на земята и изпаднах в безсъзнание.
Когато дойдоха полицаите аз станах. Малкия Б. и Й. дойдоха когато А. беше
бит. Те когато дойдоха А. не беше мъртъв. Когато бягах към А., защото го
убиват, там беше цялата махала. Аз първо стоях в моя двор. Видях, че първи
А. удари А.. Б. посегна с дъска, но не удари А.. Б. избяга. После започнаха да
удрят Б., С., Д.. Удариха А., А. падна. След това удариха мен, паднах и бях в
безсъзнание. Полицаите гръмнаха, аз се свестих и тогава отидох при А. и го
взех в ръцете си и сложих главата му на гърдите си. Когато се свестих, тогава
видях малкия Б. и Й.. Аз се свестих от гърмежите на изстрелите на полицаите.
Много хора се бяха събрали, но избягаха. Тези хора се бяха събрали от по-
рано. А. Б. беше довел цялата махала. С. беше с дърво, Г. беше с мотика, Б.
беше с тръба. Осветен е моя двор. На улицата не е осветено, но от моята
крушка се вижда. При съседката ми също има крушка и тази крушка също
осветява. Не мога да кажа имената на другите хора, които бяха там, защото
беше вечерно време. А. и другите ги познах, защото бяха пред мен, когато
счупиха колата. Останалите хора не са идвали в близост до къщата на А..
Другите избягаха, не са идвали на мястото. Най-вече С. хвърляше камъни,
сякаш имаше пет ръце, много камъни хвърляше. Той А. беше мъртъв, те
продължиха да го удрят. След боя на земята остана една счупена мотика,
мисля, че мотиката е на Г.. Остана една дъска, 30 см., едно дърво и една
лопата. Другите неща са в тоалетната на З.. Секундите са когато броиш едно,
две, три, а минутите са друго. Познавам часовника. В момента е три часа.
/Свидетелката гледа часовника над вратата на съдебната зала/.
ПРОКУРОР: Тъй като са налице противоречия в показанията на
свидетелката, моля да се прочетат показанията на тази свидетелка от
досъдебното производство.
26
АДВ. Я.: Давам съгласие.
АДВ. Д.: Съгласни сме да бъдат прочетени.
АДВ. М.: Съгласни сме да бъдат прочетени.
АДВ. С.: Съгласни сме да бъдат прочетени.
Съдът разясни на подсъдимите, че ако се прочетат показанията на
свидетелката от досъдебното производство, същите могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
ПОДС. Г. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
ПОДС. Д. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
ПОДС. Б. Д.: СъглА. съм да бъдат прочетени показанията.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Д.: Съгласни сме да бъдат прочетени
показанията на свидетелката.
Съдът НАМИРА за основателно искането на държавното обвинение за
прочитане на показанията на свидетелката Ф. А. С. от досъдебното
производство, предвид наличието на противоречия между показанията,
дадени днес и тези от досъдебното производство. Свидетелката е разпитвана
двукратно в досъдебната фаза, като съдът следва да прочете и двата
протокола за разпит.
С оглед съгласието на всички страни и на основание чл.281, ал.5, във вр.
ал.1, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката Ф. А. С. от досъдебното
производство.
Съдът ПРОЧЕТЕ показанията на свидетелката, обективирани в
протокол от 29.12.2019 г. за разпит на свидетел, приложен на л.87-88, п. І от
следственото дело.
27
/Прочетоха се./
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. Ф.С.: Не съм казвала, че съм била на
28.12.2019 г. около 19,50 ч. на улицата на А. до неговия комшия. С А. беше
сина му К. И. П.. Аз бях сама пред вратата на моята къща. А. държеше тръба,
не е носел дърво. С. носеше дърво. Д. носеше лопата, а не дъска както е
записано в този протокол. Б. носеше малка дъска. Не е вярно, че Д. е държал
лопата в ръцете си. Д. С. носеше дърво. Не е вярно, че Г. пръв е ударил А..
Първи А.-Б. удари А. с тръбата. Г. последно удари А.. Д. ме гонеше. Аз казах,
че Д. ме гонеше, но не знам защо не е записано в протокола. Какво съм казала
сега и тогава съм го казала същото, не знам защо не е записано правилно. Не е
записано правилно в този протокол от досъдебното производство.
Съдът ПРОЧИТА показанията на свидетелката Ф. А. С., обективирани в
протокол от 23.01.2020 г. за разпит на свидетел, дадени пред водещия
разследването следовател, приложен на л.124-125, п. І от следственото дело.
/Прочетоха се./
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА свид. Ф.С.: Загубих съзнание, не е вярно,
че не съм загубвала съзнание. Другото, което прочетохте е вярно. Отново
казвам, че С. носеше дърво.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от
съдебната зала.
Свидетелят Д. Я. А., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На мен ми казват Дормуш. Помня, че след като се
върнахме от Г. и след два-три дни стана инцидента. Не помня точно кога
стана инцидента. На този ден с братовчед ми Д.К. и вуйчо ми Й. ходихме да
28
пием по една бира на барчето. Нищо не знам, не съм се карал с никого. Тези
хора, които убиха братовчеда А., те бяха подготвени. Бяха тримата братя - Г.,
С. и Д., също и Б., имаше и други хора в барчето. Братовчед ми Д.К. каза
наздраве на Д.Д. и той без да губи време взе шишето от масата и удари
братовчед ми по главата. Аз попитах: „Чакайте, какво става тука.“ Те без да
губят време, нападнаха и мен. Те бяха приготвени, отвън си приготвяха
брадви, мотики, мен също ме удариха по главата. Удариха ме Г., Д. и Д. – С..
Удариха ме по главата. Това стана пред барчето, тъкмо излизах от барчето,
когато ме удариха. Те бяха подготвени с дървета, мотики, а аз нямах нищо.
Вуйчо ми Й. ме хвана и ме закара до двора на чичо К., да ме прекара оттам
по-близо до моята къща. Докато ме закара до двора на чичо К., те – тримата
подсъдими, баща им на подсъдимите Г. и Д. - А.-Б., двамата му зетьове бяха
там – Л. и Б., и Б. дойдоха там. Нападнаха човека – чичо К., счупиха му
къщата. Дори на леля В. счупиха ръката. Викаме им: „Недейте, недейте”, те не
спират. С. счупи ръката на леля В.. Оттам аз се прибрах с моята жена
Тодорка. Не съм ходил в същия момент пред къщата на А.. Аз съм съсед на
А., близо сме, разделя ни една ограда. Аз се прибрах вкъщи, но чувах, че
викат: „Убиха го, убиха го”. Дори моята жена ми каза „Убиха човека” и аз
тогава станах. Отидох на мястото където беше А., дойде линейката да го
вземе. Там бяха братята му и други хора имаше, други близки хора. Аз не съм
видял кой е ударил А.. Ходих в Т. в спешното, след това дойдох в Сливен в
спешното и останах в болницата. В болницата в Сливен бях два дни. След
като ме биха пред барчето загубих съзнание, паднах и не си спомням нищо.
Хвана ме вуйчо ми и ме заведе до двора на чичо ми К. и оттам ме взе жената.
След това се прибрах. Не съм видял, че са убили А.. Видях, че са счупили
къщата на чичо К.. В барчето не съм вадил никакъв нож. Посягах на Д.,
защото той посягаше да ме бие, но нож не съм вадил.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
29
Свидетелят С. С. Г., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Нашият род се казва Гораните, така ни знаят в Ш..
Д. ми е зет, не мога да му кажа трите му имена. Бях на гости при зетя. Д. е
мъж на кака ми Донка. Аз живея в Ш.. Прибрах се към 9,30 ч. вечерта. Взех
децата и казах на моята жена: „Хайде да се прибираме.“ На нашия език
казаха, че се хвърлят камъни. Жената каза да държа сина ни С., а тя ще държи
дъщеря ни. Имаме четири деца, но другите две са големи и не живеят при нас.
Това става вечерта. Към 8 часа сутринта ставам, жената ми ми прави кафе и
отивам навън. Там чух, че починал А..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
Свидетелят И. Р. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: В деня когато стана инцидента аз бях на работа и в
21 часа се прибрах от работа. Аз сека дърва в гората. Аз живея на ул. „И.” 32
в гр. Ш.. Жена ми ми каза, че станало нещо в махалата и че Б. нещо ударил А..
Жена ми се казва С. В. Й.а. Това го разбрах вечерта след като се прибрах от
работа. Не знам на кой адрес е станал инцидента. Къщата на А. е през две
махали отгоре. На голямо разС.ие е къщата на А. от нашата къща. Не съм се
виждал с А. Б..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от съдебната
зала.
30
Съдът предостави възможност на страните за становище по по-
нататъшния ход на съдебното следствие и за други искания.
АДВ. С.: Моля да бъде променена мярката за неотклонение на
подсъдимия Б.Д.. От разпитаните свидетели в днешно съдебно заседание се
потвърди, че моят подзащитен не е участвал и не е нанасял побой, поради
което ще моля да му бъде променена мярката за неотклонение, тъй като гоД.
и нещо стои задържан без да има вина да бъде задържан. Моля съда да се
произнесе по мярката за неотклонение, тъй като няма данни Б.Д. да е
съпричастен в убийството на пострадалото лице. Родителите му са тук, има и
детска педагогическата стая. Подзащитният ми стои незаконосъобразно в
ареста. Той няма вина, дори не е доказано, че е закачил с малкия си пръст
пострадалия или някой.
ПОДС. Б. Д.: Считам, че гоД. и шест месеца не си заслужава за няма
нищо да лежа в затвора.
РОДИТЕЛИТЕ на подс. Д.: Поддържаме искането на адв. С..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам направеното
искане за неоснователно. Изнесеното от адв. С. не отговаря на
действителността. Това, че някои от разпитаните свидетели са пропуснали
непълнолетния Б.Д., не променя доказателствения материал събран и ценен в
неговата съвкупност. Моля да оставите без уважение искането и да
потвърдите взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
АДВ. С.: Считам, че доводите на представителя на Окръжна
прокуратура са неоснователни. От извършените ДНК експертизи не се
установяват доказателства срещу моя подзащитен.
ПОДС.Б. Д.: Поддържам искането на адв. С.. За нищо лежа в затвора.
Съдът се оттегли на съвещание.
31
След съвещание съдът намира за неоснователно искането на защитника
на подс. Б. А. Д. – адв. С., за изменение на мярката за неотклонение взета по
отношение на този подсъдим от „Задържане под стража“ в по-лека. В
предходното съдебно заседание съдът беше сезиран с идентично искане и не
констатира промяна в обстоятелствата, която да налага исканото изменение.
Към настоящия момент съдът отчита, че не са разпитани всички свидетели,
посочени в приложението към обвинителния акт, тъй като с оглед обявената
извънредна епидемична обстановка свидетелите се призовават от съда на
части, по отделно, за всяко съдебно заседание, за да се избегне струпване на
много хора. По тези причини съдът счита, че приобщената към настоящия
момент информация от свидетелските показания не обхваща целия
доказателствен материал. Не са изслушани и експертизите, на които се
позовава защитата. Съдът счита, че на този етап липсва основание за промяна
на по-рано направения извод за наличие на предпоставките на чл.63, ал.1 от
НПК и задържането подсъдимия Б. А. Д. следва да продължи.
По изложените съображения и на основание чл.270, ал.1 и 2 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подс. Б. А. Д. за
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека,
като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
взета по отношение на подсъдимия Б. А. Д..
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест пред БАС в седмодневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
32
2.
СТРАНИТЕ: Молим за следващото съдебно заседание да бъдат
призовани останалите свидетели, съгласно приложението към обвинителния
акт, а вещите лица да се призоват по-нататък. Не желаем вещите лица да се
призовават за следващото съдебно заседание, тъй като разпитът на свидетели
отнема много време.
Съдът НАМИРА, че делото не е изяснено от фактическа страна и
следва да бъде отложено за друга дата, за която да се призоват неразпитаните
до настоящия момент свидетели, съгласно приложението към обвинителния
акт, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.07.2021 г. от
09,30 ч., за която дата и час се съобщи и да се считат редовно призовани
Окръжна прокуратура – Сливен, повереникът на частните обвинители адв.
Б.Я. от АК - Бургас, както и самите частни обвинители уведомени чрез адв.
Я., защитниците адв. Д.Д. от АК - Сливен, адв. М.М. от АК - Сливен, адв.
П.П. от АК – Сливен и адв. С.С. от АК - Сливен.
Адвокат П.П. от АК – Сливен да се счита редовно призована чрез адв.
С..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ подсъдимите, чрез администрацията на местата за
лишаване от свобода, където са задържани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите М. Михнев Димитров, Петър И. Ников,
Й. Д. К., З. С. Желев, Миндьо Златев С., Г.Д. Е., Й.А. Н.ов, Пенка С.а
Александрова, Бойка С.а П. и Исус Й. А., посочени в списъка на лицата за
призоваване към обвинителния акт.
СТРАНИТЕ: Молим да ни се предостави протокола по електронна
поща.
33
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На страните да бъде предоставен препис от съдебния протокол след
изготвянето му на посочена за кореспонденция електронна поща.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16,00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
34