№ 17623
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110172885 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.250 ГПК
С определение № 17306/17.09.2025 г. по в. гр. д. № 6416 по описа за
2025 година на СГС, въззивният съд е дал указания на настоящия съд да се
произнесе по молба по чл.250 ГПК, обективирана във въззивна жалба
(ВЖ)135688/16.04.2025 г. от ищеца П. А. С., с която иска съдът да се
произнесе по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с
който да бъди признато, че договор за потребителски кредит е
недействителен.
Във ВЖ са изложени твърдения, че съдът не се е произнесъл по този иск
и решението било недопустимо. Твърди, че нищожността на договора за
потребителски кредит може да се обяви без ограничение във времето, а е
длъжен служебно да следи за интереса на потребителите.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК, противната страна не взима становище по
това искане, а само по иска по чл.439 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбата, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
1
На първо място, съдът приема, че следва да се произнесе по чл.250 ГПК,
въпреки че такъв иска не е предявен, а така поисканото във ВЖ противоречи
на основни постулати в гражданския процес и въззивникът злоупотребя с
процесуални права. Но с оглед оглед задължителните указания на въззивния
съд по чл.278, ал.3 ГПК, съдът следва да се произнесе.
Съгласно чл.6 ГПК съдът се произнася по предявените от ищеца
искания. Видно от представената искова молба, в обстоятелствената част са
наведени доводи за образувано изпълнително дело, липсва на извършени
действия, които прекъсват давността, не е съобщена цесията на длъжника,
както и че вземането е погасено по давност. Излага правни съображения по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, приложението на т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приложението на чл.433, ал.1 ГПК и друга
съдебна практика относно давността по чл.110 ЗЗД.
В петитума е заявена искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по ИЛ от
17.06.2015 г. по заповедно дело.
Никъде в обстоятелствената част има твърдения, че сумата, за която е
издаден ИЛ е въз основа на недействителен договор за кредит по чл.23 ЗПК.
Никъде няма твърдения, че вземането не произтича от неравноправна клауза и
че заповедният съд не я е разгледал.
Липсва такова искане – петитум, съдът да се произнесе по валидността
на договора за кредит.
Освен това в първото съдебно заседание, ищецът и неговият
процесуален представител не са възразили по проекта за доклад. Дори са
нямали възражения по него (л.68 от делото).
При това положение съдът приема, че не е сезиран с иск по чл.124, ал.1
ГПК, с който да се признае, че договорът за кредит е недействителен. След
като няма такъв предявен иск, то съдът не дължи произнасяне. След като не
дължи произнасяне, то молбата по чл.250 ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Следва да се отчете, че процесуалният представител на ищеца пише
всевъзможни твърдения във ВЖ, които не кореспондират с фактите по делото.
Пише, че кредитът е от ДжетКредит, а се установи, че кредитодател е бил
2
„БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД. Твърденията на процесуалния
представител на ищеца са голословни и не неправилни. Задължението на съда
по чл.7, ал.3 ГПК е само, когато делото има за предмет договор за
потребителски кредит или в ИМ, ОИМ или НИМ страната е поискала съдът
инцидентно да се произнесе по валидността на договора. В други
производство съдът няма задължение да следи за неравноправни клаузи по
договор за кредит, тъй като той не е предмет на делото. В процесния случай
съдът не може да приложи чл.7, ал.3 ГПК, защото предмет на делото е дали
правото на принудително изпълнение е погасено, а не съществуването или не
съществуването на материалното право, което е установено с влязло в сила
съдебен акт (Заповед за изпълнение). Ако страната счита, че съдът не е
приложил императивна правна норма по ЗЗПотр. или ЗПК или ПЕС, то
същият може да поиска възобновяване на делото, когато същото е решено в
противоречие с Решение на СЕС. В този смисъл е Решение № 592/18.11.2024
г. по н.д. № 489/2024 г. по описа на ВКС. Ето защо твърденията на
въззивника, че съдът е следвало да изследва недействителността на договора
за кредит е неоснователно, защото съдът няма такова задължение по чл.6
ГПК, тъй като не е бил сезиран с ИМ.
Следва да се отбележи, че с това искане и връщане на делото ва СРС,
производството неоснователно се забавя в противоречие на чл.6 ЕКПЧ и чл.13
ГПК, тъй като е налице обосновано предположение за злоупотреба с права, с
оглед факта, че такова искане не е направено в ИМ. Въвежданите на такова
твърдения за първи път във ВЖ следва да се прецени дали същата е редовна и
допустимо, както и въззивните основания.
По разноските:
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълване на Решение №
4705/19.03.2025 г. по гр. д. № 72885/2024 г. по описа на СРС, на основание
чл.250 ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК, вр. чл. 250, ал. 3
ГПК.
ПРЕПИС от решението се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4