Решение по дело №6699/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260643
Дата: 30 септември 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330106699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер     260643                       Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                 VІІІ граждански състав

На 30.09                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 08.09.2020 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 6699   по описа на съда за   2020   година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД. 

Ищецът Б.А.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 368 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец март 2020 г.; сумата 10 500 лева, представляваща неизплатено на ищеца обезщетение за неспазен тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, и сумата 2 166, 67 лева, представляваща неизплатено на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г. – 13 работни дни, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Община Пловдив – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително ищецът е работил по срочно трудово правоотношение при ответника като „*****“ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. № ***** „Изпълнение на ранни ВиК проекти““, от 27.06.2018 г., със срок на трудовия договор до 31.01.2021 г. – като страните са уговорили 3-месечен срок на предизвестието за прекратяване на Трудовия договор. С Предизвестие от 05.03.2020 г., връчено на ищеца на същата дата, ответната Община го е предизвестила, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ с изтичане на срок от три месеца, при неспазването на който ще бъде изплатено на ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ – като с връчена му още на същата дата (05.03.2020 г.) Заповед № ****** г. на ***** трудовото правоотношение с Б.К. е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на Трудовия договор, считано от 05.03.2020 г. - като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазения тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и по чл.224 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищеца за 2019 и 2020 г.

Както се установява от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, след образуването на настоящето дело, ответната страна на 17.06.2020 г. е изплатила на ищеца полагащите му се трудово възнаграждение за месец март 2020 г., обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения тримесечен срок на предизвестието и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неползвания от ищеца платен годишен отпуск – което е признал и пълномощникът на ищеца в съдебното заседание по делото на 08.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото след подаването на исковата молба ответникът е изплатил изцяло дължимите на ищеца суми, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло.

Същевременно, доколкото – както вече бе посочено, ответникът е заплатил полагащите се на ищеца суми след подаването на исковата молба, независимо от отхвърлянето на исковете, ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адвокатско възнаграждение (като предвид броя на обективно съединените искове и цената им, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив 556, 67 лева ДТ за трите иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, *****. и адв. Б.П.,***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Площад „Стефан стамболов“ № 1, представлявана от ****, обективно съединени искове с правно основание чл128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата 368 лева, представляваща неизплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за месец март 2020 г.; сумата 10 500 лева, представляваща неизплатено на ищеца обезщетение за неспазен тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, и сумата 2 166, 67 лева, представляваща неизплатено на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г. – 13 работни дни, заедно със законната лихва върху трите главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Община Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА ИБ. А.К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 556, 67 лева ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.