№ 23108
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20241110168047 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветниците Д. И. С. и Я. К. Г. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент №16, находящ се в гр. ///////. Твърди, че е изправна страна по
договора, а ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят потребеното от
тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по
реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането
си, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да
признае за установено, че Д. И. С. и Я. К. Г. му дължат, както следва: Д. И. С.-сумата
от 896,56 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата
от 133,83 лева–лихва за забава от 15.09.2019 год.–14.06.2022 год., сумата от 26,19 лева,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 год.
до 30.04.2021 год. и сумата от 5,22 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 год.-14.06.2022 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.07.2022 год. /датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до
изплащане. Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците-Д. И. С. и Я. К. Г., чрез назначения им особен представител, са
депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност
1
на предявените искове. Релевира се възражение, че не притежават качеството
потребители на топлинна енергия. Оспорва се да е налице валидно облигационно
правоотношение, както и че доставките на топлинна енергия за процесния период са в
посоченото в исковата молба количество.
Третото лице помагач-„Техем сървисис” ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Видно от Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
/л.16/ Милка Илиева Симова и Кирил Георгиев Симов са придобили правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. От удостоверение за наследници от
12.09.2002 год. се установява, че Милка Илиева Симова е починала на 13.03.2002 год.
и е оставила наследник по закон Кирил Георгиев Симов-починал на 08.06.2009 год. и
оставил наследници по закон-Д. И. С. и Я. К. Г.. Предвид са потребители на топлинна
енергия, което е основание за ангажиране на отговорността им.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
2
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 и Наредба
№Е-РД 04-1/12.03.2020 год. за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата е възложила
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисис”
ЕООД, видно от Договор №4515/30.09.2002 год.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че абонатът заплаща
стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект.
Установява се, че в процесния период, в имота има 3 бр. радиатори с ИРРО, но ИРРО
на радиаторът в кухнята е с изгаснал дисплей, поради което е начислявана служебна
ТЕ по МСРС, а ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода.
Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия е 2472,07 лева. С оглед на
изложеното и след като взе предвид приетата в производството експертиза,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребената
топлоенергия, която съдът приема, че е в размер на 2472,07 лева, като иска е
основателен за претендирания размер от 1793,13 лева. От съдебно-техническата
експертиза се установява, че сумата от 324,52 лева е дължима за сградна инсталация.
Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на
ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на
посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната
енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на
потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите
им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна
енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер.
Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. №
5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025
г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за
допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в
сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
3
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение
и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и
коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част,
пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и
параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента
му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и
дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от
тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се
основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита
специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на
отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната
загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички,
вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а
следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен
коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката
количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.
В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че
процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до
неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката
респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. С оглед на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено
количеството на потребена топлоенергия, като всяка от ответниците дължи сума в
размер на 896,56 лева. От своя страна ответниците не ангажираха доказателства, че са
изпълнили задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия за процесния имот.
Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение
общо в размер на 52,39 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение
се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ
(когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по
реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От
приетите писмени доказателства, в т.ч. и заключение на СТЕ съдът приема, че
услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е
4
основателна и всяка от ответниците следва да заплати сума в размер на 26,19 лева.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С.” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с
изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за
който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната
им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се
доказва, да е отправена от ищеца до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за процесния период следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски в настоящото производство,
съразмерно с уважената част от претенциите, както следва-Д. И. С.-сумата от 601,73
лева и Я. К. Г.-сумата от 601,73 лева и разноските по гр.д. №38124/2022 год. по описа
на СРС, 75 с-в., както следва Д. И. С.-сумата от 40,18 лева и Я. К. Г.-сумата от 40,18
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
//////////, със седалище и адрес на управление: гр. //////// против Д. И. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ////////, чрез адв. Н., че Д. И. С. дължи на „Т.С.”
ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 896,56 лева /осемстотин деветдесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван
имот-апартамент №16, находящ се в гр. ////////, ведно със законната лихва, считано от
14.07.2022 г. до окончателното и изплащане и сумата от 26,19 лева /двадесет и шест
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 14.07.2022 год. до окончателното плащане на
сумата, като отхвърля исковете за сумата от 133,83 лева /сто тридесет и три лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 год. до
14.06.2022 год. и за сумата от 5,22 лева /пет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава въхру главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2019 год. до 14.06.2022 год., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
//////////, със седалище и адрес на управление: гр. //////// против Я. К. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ////////, чрез адв. Н., че Я. К. Г. дължи на „Т.С.” ЕАД
на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 896,56 лева /осемстотин деветдесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван
имот-апартамент №16, находящ се в гр. ////////, ведно със законната лихва, считано от
14.07.2022 г. до окончателното и изплащане и сумата от 26,19 лева /двадесет и шест
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 14.07.2022 год. до окончателното плащане на
сумата, като отхвърля исковете за сумата от 133,83 лева /сто тридесет и три лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 год. до
14.06.2022 год. и за сумата от 5,22 лева /пет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.07.2019 год. до 14.06.2022 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 601,73 лева /шестстотин и един лева и седемдесет
6
и три стотинки/, представляваща разноските в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както и сумата от 40,18 лева /четиридесет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д. №38124/2022
год. по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА Я. К. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 601,73 лева /шестстотин и един лева и седемдесет
и три стотинки/, представляваща разноските в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както и сумата от 40,18 лева /четиридесет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д. №38124/2022
год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7