Р Е Ш Е
Н И Е
№ 252
град Велико Търново, 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
409/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на „Аглика трейд“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Н.
Габровски“ № 73А, чрез *** Ал. П., срещу Национална агенция за приходите
гр. София. С молбата, с посочено правно основание чл. 203 и чл. 1, ал. 1 от АПК, се претендира заплащане на обезщетение в размер на 2640 лв. за претърпени
имуществени вреди от Наказателно постановление № 310308-F360656
от 04.01.2018 г. на териториален директор на ТД на НАП гр. Велико Търново,
отменено с влязло сила решение по АНД № 1051/2018 г. на Великотърновския районен
съд. Излагат се доводи, че така
платените суми са пряка и непосредствена вреда, причинена във връзка с
обжалването на издаденото срещу дружеството наказателно постановление. Позовава
се на тълкувателната практика на ВКС и ВАС. Предвид гореизложеното и допълнителни
аргументи в представената писмена защита моли да се уважи предявения иск изцяло
като се осъди НАП да заплати на „Аглика трейд“ ООД претендираната сума.
Претендира присъждането и на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
по жалбата, Национална агенция за приходите гр. София в представен писмен отговор и
писмена защита моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Счита, че размер на адвокатския хонорар над минимално определения
по чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не
представлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.
Претендира присъждането на ***ско
възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че искът е
доказан по основание, като споделя доводите на ответника за прекомерност на
възнаграждението.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Срещу „Аглика трейд“ ООД е било издадено
Наказателно постановление № 310308-F360656 от 04.01.2018 г. от
териториален директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на ищцовото
дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
Наказателното постановление е оспорено от дружеството и впоследствие отменено
от Великотърновския районен съд с решение № 569/19.12.2018 г. по АНД № 1051/2018
г., оставено в сила с решение № 13/31.01.2019 г. на Административен съд –
Велико Търново по КНАХД № 10020/2019 г. Във въззивното и касационното
производство „Аглика трейд“ ООД е
представлявано от *** Ал. П. въз основа на пълномощно /л. 37 от АНД № 1051/2018
г./. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 02.07.2018 г.
между клиента „Аглика Трейд“ ООД
и *** Ал. П., като в договора е отразено договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 2640 лв. с ДДС, платимо по сметка /л. 50 от АНД № 1051/2018 г./.
Представени са също така фактура и извлечение от банкова сметка ***ение /л.
48-49 от АНД № 1051/2018 г./.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно НП. Ищец е
адресатът на отмененото НП. Ответникът – Национална агенция за приходите гр. София е юридическото лице, в
състава на което е издателят на НП. Исковата молба е предявена пред родово и
местно компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ. Административнонаказателното
производство е приключило преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от
29.11.2019 г., при което не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.
С оглед на това искът е допустим.
Разгледан по същество е основателен, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по посочения ред.
От данните по АНД № 1051/2018 г. по
описа на ВТРС се доказва първата от визираните по-горе предпоставки – отменен
като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на
административна дейност. Съгласно мотивите на т. 1 на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. издаването на наказателни постановления е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателните постановления представляват властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че пораждат наказателноправни последици, са
резултат от санкционираща административна дейност.
С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по т.д. № 1/2016 г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната
загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено НП, за обжалването на което е ангажирала квалифициран
защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се
намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Ето защо
следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставеното НП.
Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по тази
причина – съставено е НП, което впоследствие е отменено от съда. Не се спори на
следващо място, че упълномощеният адвокат е осъществил договореното процесуално
представителство и защита на дружеството в производството пред районния съд в
проведеното открито заседание по наказателното от административен характер
дело.
Предвид горните съображения и тези,
изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на
ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявеният иск
за имуществени вреди в размер на 2640 лв., представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1051/2018 г. по описа на Великотърновския
районен съд за доказан по основание.
Въпреки че плащането е доказано
извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на
ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая минималното
адвокатско възнаграждение, определено по тези правила при материален интерес от
50 000 лв. възлиза на 2030 лв. без ДДС /или 2436 лв. с ДДС/. Тоест определеното
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лв. с ДДС надхвърля
нормативно установения минимален размер, но това само по себе си не е основание
за неговото намаляване. В конкретния случай съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е справедливо и еквивалентно на фактическата и правна
сложност на делото, като същото не надвишава съществено разумния и обичаен
размер на дължимото възнаграждение, при което с него не се накърняват или
облагодетелстват интересите на някоя от страните в производството.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на „Аглика трейд“ ООД
за репариране на имуществени вреди, представляващи платен адвокатски хонорар в
размер на 2640 лв. за съдебното обжалване на Наказателно постановление № 310308-F360656 от 04.01.2018 г. на
териториален директор на ТД на НАП гр. Велико Търново, отменено като
незаконосъобразно с влязло сила решение по АНД № 1051/2018 г. на
Великотърновския районен съд.
При този изход на делото основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и възнаграждението за един адвокат в размер на 600 лв., платено по банков път.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати на „Аглика трейд“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „Н. Габровски“ № 73А, сумата от 2640 лв.
/две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди, произтекли от отмененото Наказателно
постановление № 310308-F360656 от 04.01.2018 г.,
издадено от териториален директор на ТД на НАП гр. Велико Търново. ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати
на „Аглика трейд“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Н.
Габровски“ № 73А, разноски по делото в размер на 625 лв. /шестстотин двадесет
и пет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: