Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../……….06.2019 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за
разглеждане въззивно гражданско дело № 193
по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. И. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от А.Д.А. ***, срещу Решение № 3148/03.07.2018 год.,
постановено по гр. дело № 9689/2017 год. по описа на РС-Варна, поправено с
Решение № 5002/05.12.2018 год., в частта му, с която е отхвърлен като
неоснователен предявен от А.Д.А. ЕГН **********, адрес: ***
и З.Ж.З. ЕГН ********** ***(съищец на ищеца и процесуален
субституент А.Д.А.) срещу
С.Й.А. ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на
договор за покупко-продажба, сключен с нот.
акт № 185 т. I рег. №
1983, дело № 149/2012г. от 12.07.2012г. на нотариус М.Т., с който З.Ж.З. ЕГН ********** е продала на С.Й.А., ЕГН **********
недвижим имот, представляващ апартамент
№ 111, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 216, вх. 4, етаж 4, съставляващ обект с идентификатор
10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с
площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 111 и 0, 2718 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж
върху терена;
ІІ. Въззивна жалба от С.Й.А.
*** и З.Ж.З. ***, подадена чрез процесуален представител срещу същото
решение в частта му, с която е обявена за относително
недействителна спрямо
ищеца А.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сделката,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 185, т. I,
рег.№ 1983, дело № 149/2012г. от 12.07.2012г. на нотариус М.Т., по силата на която З.Ж.З. ЕГН ********** се е разпоредила в полза на С.Й.А., ЕГН ********** със следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 111,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 216, вх. 4, етаж 4, съставляващ имот
с идентификатор 10135.4505.68.4.15 по КК
на гр. Варна, с площ от 40, 25 кв. м., заедно с принадлежащото
му избено помещение № 111 и 0,2718 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж
върху терена.
В
жалбата на А.Д.А. са наведени оплаквания, че
решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. След като е установено по делото, че
пазарната стойност на апартамента към момента на сключване на договора за
продажба е 35 000 лева, а договорената продажна цена на апартамента е
13 764, 60 лева (размера на данъчната му оценка) то изводът на районния
съд, че не е налице нееквивалентност на уговорените престации и че договорът не
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е
неправилен е необоснован.
Отправено е искане за отмяна на
решението в тази част и за постановяване на друго, с което искът по чл. 26, ал.
1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба по нот.
акт № 185/2012 год. на нотариус М. Ташева да бъде уважен.
В писмен
отговор, подаден от С.Й.А. *** и З.Ж.З. ***,
чрез процесуален представител адв. А.А. жалбата се оспорва като неоснователна.
Във въззивната жалба на С.Й.А. *** и З.Ж.З. *** са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение в атакуваната от тях част е неправилно и незаконосъобразно, постановено
е в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Решението е и необосновано, немотивирано, не съответства
на доказателствата по делото и на действителното правно положение.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от двамата
въззивници част и за постановяване на друго, с което предявеният от А.А. против
тях иск с правно основание чл. 135 ЗЗД да бъде отхвърлен.
В писмен
отговор А.Д.А., чрез процесуален представител адв. В. В. *** оспорва въззивната
жалба на С.А. и З.З., счита, че е неоснователна, а решението в атакуваната от
тях част – за правилно и настоява да се потвърди в тази част, при условие, че неговата
въззивна жалба бъде счетена за неоснователна.
В
съдебно заседание въззивникът А.Д.А., чрез процесуален представител, поддържа
жалбата си и оспорва жалбата на насрещните страни по иска по чл. 135 ЗЗД – С.А.
и Жечка З..
В съдебно
заседание С.А. и Жечка З., чрез процесуален представител поддържат жалбата си.
При
извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на
първоинстанционото решение, настоящият състав констатира, че решението е
валидно, но е процесуално недопустимо, като съображенията за това са
следните:
В исковата си молба ищецът А.А. е навел следните твърдения:
Наследник е по закон и по завещание на починалата си майка М.К.В., б. ж.
на гр. Варна, починала на 26.06.2012 год. Приживе с договор за прехвърляне на
собствеността върху имот срещу задължение за гледане и издръжка, скл. с нот.
акт № 191/1993 год. на ВнН, наследодателката му е прехвърлила на З.Ж.З.
собствеността върху апартамент № 111, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 216, вх. 4, етаж 4, съставляващ обект с идентификатор
10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с
площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 111 и 0, 2718 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена.
По предявен от ищеца А.А., в качеството му на наследник по завещание на М.К.В.,
против приобретателката З.Ж.З. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с влязло в сила
решение по в. гр. дело № 1002/2015 год. на ОС-Варна договорът по нот. акт №
191/1993 год. на ВнН е развален.
Преди вписването на исковата молба, с която е бил предявен иска по чл.
87, ал. 3 ЗЗД, З.Ж.З. е продала на С.Й.А.
процесния апартамент с договор за продажба, скл. с нот. акт № 185/12.07.2012
год. за сумата от 13 764, 60 лева, която според договора купувачът е
трябвало да плати в тридневен срок от сключването му. Продажната цена не е
платена и понастоящем от купувача.
Независимо, че искът за разваляне на договора по нот. акт № 191/1993
год. на ВнН е бил уважен, извършената разпоредителна сделка по нот. акт №
185/2012 год. на ВнН е пречка процесният апартамент да се върне в патримониума
на ищеца, с оглед нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, респ., З.Ж.З. да изпълни
задължението си към ищеца за връщане на имота.
Ищецът твърди, че договорът за продажба по нот. акт № 185/12.07.2012 год., с който З.Ж.З.
е продала на С.Й.А. процесния апартамент, е нищожен поради накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – налице е
значителна нееквивалентност на насрещните престации, апартаментът е продаден на
цена, много по – ниска от реалната пазарна цена на имота към момента на
сключване на договора, както и че очевидната цел на договарящите е била да се
накърнят интересите му на действителен собственик на имота.
Твърди
също, че договорът за продажба по нот. акт № 185/12.07.2012 год. е сключен
единствено с цел да бъдат увредени интересите му, тъй като към момента на
сключването му и понастоящем страните по договора живеят на съпружески начала.
В
съответствие с изложените твърдения са предявени три
обективно съединени в условията на евентуалност един спрямо друг искове, както
следва:
1) Иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, заявен като главен, предявен
против З.Ж.З. *** С.Й.А. *** (т. е., против
страните по договора) за прогласяване на нищожността, поради накърняване на
добрите нрави, на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 185
т. I рег. №
1983, дело № 149/2012г. от 12.07.2012г. на нотариус М.Т., с който З.Ж.З. е продала на С.Й.А. имот, представляващ апартамент
№ 111, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 216, вх. 4, етаж 4, съставляващ имот
с идентификатор 10135.4505.68.4.15 по КК
на гр. Варна, с площ от 40, 25 кв. м., заедно с принадлежащото
му избено помещение № 111 и 0,2718 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена. Ответници по този иск,
в условията на факултативно необходимо другарство, са страните по договора,
чиято нищожност ищецът претендира да бъде прогласена – З.Ж.З. и С.Й.А..
2) Иск
по чл. 135 ЗЗД, заявен като евентуален спрямо иска по чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, за обявяването му за недействителен спрямо ищеца А.Д.А. *** на договора за покупко-продажба, скл. с
нот. акт № 185 т. I рег. № 1983, дело № 149/2012г. от
12.07.2012г. на нотариус М.Т., с който З.Ж.З.
е продала на С.Й.А. имот, представляващ апартамент
№ 111, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик", бл. 216,
вх. 4,
етаж 4, съставляващ имот с идентификатор 10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с
площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 111 и 0, 2718 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена. Ответници по този иск,
също при условията на факултативно необходимо другарство, са страните по
договора за продажба – З.Ж.З. и С.Й.А. – чиято недействителност спрямо ищеца се претендира да
бъде обявена.
3) Иск
по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, заявен като евентуален спрямо иска по
чл. 135 ЗЗД, за разваляне на договора за продажба, сключен с нот. акт № 185
т. I рег. №
1983, дело № 149/2012г. от 12.07.2012г. на нотариус М.Т., поради неизпълние на задължението на купувача С.Й.А. да
заплати уговорената цена. Ответник по този иск е само купувачът С.Й.А., а ищци – А.Д.А., кредитор на З.Ж.З. и процесуален
субституент, и З.Ж.З. – длъжник на ищеца А.А. и продавач по договора за
продажба, респ. лицето, чието материално право (правото да развали договора
поради неизпълнение) е предявено с иска, съгласно чл. 26, ал. 4 ГПК.
Процесуалната легитимация на З. З. на съищец по иска по чл. 134 ЗЗД, вр. чл.
87, ал. 3 ЗЗД, наред с ищеца – процесуален субституент А.А., произтича от закона
– двамата са необходими другари в условията на задължително необходимо
другарство.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител адв. А.А.
*** ответниците З.Ж.З. и С.Й.А. са
оспорили предявените против тях искове по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и по
чл. 135 ЗЗД. Относно иска за нищожност на договора за продажба по нот. акт №
185/2012 год. на ВнН считат, че договорът не е нищожен на заявеното от ищеца
основание. Навеждат доводи, че уговарянето на продажна цена равна на данъчната
оценка на имота е съобразно установения в ЗЗД принцип на свобода на договаряне;
в случая не е налице нееквивалентност на насрещните престации до степен, при
която, според установените в съдебната практика критерии, едната от престациите
да е практически нулева, т. е., да е сведена до липса на престация. Относно
заявения срещу тях двамата в условията на евентуалност спрямо иска по чл. 26,
ал. 1 ЗЗД иск по чл. 135 ЗЗД са оспорили качеството на кредитор на ищеца спрямо
ответницата З.З.; оспорили са знанието за увреждане, както у З., така и у А.;
навели са твърдения, че към момента на сключването на договора за продажба на
12.07.2012 год. З. не е имала качеството длъжник на ищеца, нито е знаела, че е
длъжник, ответникът А. също не е знаел за подобно обстоятелство. Оспорили са и
твърденията на ищеца, че към момента на сключване на договора са живеели на
съпружески начала. Посочили са, че са във фактическа раздяла от средата на 2011
год. Оспорили са саморъчното завещание, обявено с протокол от 29.08.2012 год.
на нотариус О. Стефанов с рег. № 196, с което ищецът е назначен за наследник на
М.К.В. и са поискали представянето на оригинала съобразно чл. 183 ГПК.
По отношение на предявения от ищеца А. Д. А. в качеството му на
процесуален субституент на З.З. иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в
същия писмен отговор ответникът по този иск С.Й.А. го е оспорил като
недопустим, евентуално – неоснователен. Оспорил е качеството на кредитор на
ищеца А. А. към З.З., респ. качеството на З. на длъжник на ищеца; оспорил е З.
да е бездействала; посочил е, че З. не разполага с право да развали договора за
продажба, поради неизпълнение на задължението му за заплащане на цената, а само
да иска реално изпълнение – плащане на уговорената цена; посочил е, че
задължението му за заплащане на цената на апартамента е погасено чрез прихващане
с негово вземане към съконтрахента му по договора за продажба – З.З., въз
основа на споразумение помежду им, сключено непосредствено след сключването на
договора за продажба.
С протоколно определение от
23.02.2018 год. първоинстанционният Варненски районен съд е конституирал, на
основание чл. 26, ал. 4 ГПК, като съищец
на ищеца А.Д.А. – З.Ж.З. по иска по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД (за
прогласяване нищожността на договора за продажба по нот. акт № 185/12.07.2012 год. на ВнН) – заявен като главен и по
иска по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, заявен като евентуален спрямо иска
по чл. 135 ЗЗД.
С
решението си районният съд е отхвърлил предявен
от А.Д.А. ЕГН **********, адрес: *** и от З.Ж.З.
ЕГН ********** ***(съищец на ищеца и процесуален субституент А.Д.А.) срещу С.Й.А. иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, за прогласяване нищожността на
договора за продажба по нот. акт № 185/12.07.2012 год. на ВнН), т. е., в
диспозитива на решението З.З., продавач по договора за продажба, чиято нищожност
се иска да бъде прогласена, е поставена в процесуалното качество на ищец - съищец
на ищеца в хипотезата на процесуална субституция. Уважил е заявения като
евентуален иск на А. Д. А. по чл. 135 ЗЗД, предявен срещу ответници З.Ж.З. и С.Й.А..
Поради неосъщестяване на вътрешно процесуалното условие (наличие на негативен
резултат за ищеца по иска по чл. 135 ЗЗД) не се е произнесъл по иска по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД – разваляне на договора за продажба по нот. акт № 185/12.07.2012 год. на ВнН).
При тези
данни настощият състав намира, че решението в частта му относно заявения като
главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – за прогласяване нищожността на
договора за продабжа, скл. с нот акт № 185/2012 год. на ВнН, е недопустимо. В
хипотезите на предявен иск за нищожност на договор от лице, което не е участник
в договора, страните по договора, чиято нищожност се претендира да бъде
прогласена, когато искът е предявен против тях (както е и в настоящият случай) са
винаги в процесуалното качество на ответници при условията на факултативно
необходимо другарство, т. е., страните по договора са на пасивната страна на
процесуалното правоотношение.
Съдът е
длъжен да следи служебно за надлежната процесуалноправна легитимация на
страните и правилното им конституиране в процеса – кое лице е ищец и кое
ответник (чл. 26, ал. 1 ГПК). Нормите относно надлежната процесуална
легитимация са императивни и нарушаването им има за последица недопустимост на
решението.
В случая
относно предявения от ищеца А.Д.А. иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД институтът
на чл. 26, ал. 4 ГПК (процесуална субституция) по отношение на З.Ж.З. не е
налице. В нарушение на съдопризводствените правила, уреждащи надлежната
процесуална легитимация и правилното конституиране на страните по делото, в
диспозитива на първоинстанционното решение по иска по чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, З.Ж.З., продавач по договора за продажба, чиято нищожност се иска да
бъде прогласена, е поставена в процесуалното качество на ищец (съищец на ищеца
в хипотезата на процесуална субституция), вместо в надлежното и́
процесуално качество на ответник по този иск, наред с ответника С.Й.А. –
съконтрахента и́ по договора за продажба.
Горното
обуславя и недопустимост на първоинстанционното решение в частта му относно заявения като главен иск по чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД, налага обезсилването му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за правилно конституиране на страните и постановяване на
процесуално допустимо решение.
Недопустимостта на решението относно главния иск, обезсилването му и
връщането на делото на РС-Варна за продъжаване на съдопроизводствените действия
и постановяване на процесуално допустимо решение по главния иск, обуславя и
обезсилване на решението и по евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД.
При този
изход на делото съдът не присъжда разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3148/03.07.2018 год.,
поправено с Решение № 5002/05.12.2018 год., постановено по гр. дело № 9689/2017
год. по описа на РС-Варна;
ИЗПРАЩА делото на РС-Варна за извършване на следващите се
съдопроизводствени действия по правилното конституиране на надлежните страни
(чл. 26, ал. 1 ГПК) и произнасяне по предявените искове – главен и евентуален, съобразно
указанията в съобразителната част на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.