РЕШЕНИЕ
№ 19/22.04.2019г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 20 март 2019
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ МАРИЯ ТОНЧЕВА
СЪБИНА ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 42 по описа за
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на А. И. А. с ЕГН **********, К. И. А. с ЕГН ********** и М. П. М. с ЕГН **********, тримата от гр. Я., с адреси ул. "Ч "№ * против решение № 35 от 04.12.18г. по гр.д.111/18г. на ОС –Я. Иска се отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго, с което да бъде уважена главната претенция , а при отхвърляне да бъде уважена предявената при условията на евентуалност. Направено е доказателствено искане за прилагане на анд№ 1288/18г. на Районен съд – Я.
В отговора си въззиваемата К. "Я " гр. Я., ул. "Г. С. Р. № 1А, ет. 2, ЕИК *********, представлявана от Б. И. Б. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Бургаски апелативен съд в рамките на заявените основания приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от А. И. А. с ЕГН **********, К. И. А. с ЕГН ********** и М. П. М. с ЕГН **********, тримата от гр. Я., с адреси ул. "Ч "№ *, против К. "Я " гр. Я., ул. "Г. С. Р. № 1А, ет. 2, ЕИК *********, представлявана от Б. И. Б. , иск по чл.424, ал.1 ГПК, че ищците не дължат сумата от 26 815лв. по издадения въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3078/2014г. по описа на Я. районен съд. Поради отхвърлянето на главния иск е разгледал предявения при условията на евентуалност и отхвърлил като неоснователен и иска им по чл. 439 ГПК, че ищците не дължат на кооперацията сумата от 26 815лв. по издадения въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3078/2014г. по описа на ЯРС, поради начална недължимост и поради пълното заплащане с извършени периодични платежи в периода април 2012г. – декември 2017г., а ако не се установи това, да се приеме че се дължи остатъка като се приспаднат платените суми.
Пред окръжиня съд е предявен иск с правно основание чл. 424, ал.1 ГПК. Ищците, като длъжници по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед по реда на чл. 41 ГПК, са се позовали на новооткрито доказателство – образувано ДП № 109/17г. по чл. 315 НК, а в хода на въззивното производство представят влязлото в сила съдебно решение по АНД № 1288/18г. на ЯРС.
Ищците А. А. , К. А. и М. М. са наследници по закон на И. А. М. , б.ж. на гр. Я., поч. на 20.06.2013г.- негови синове и съпруга.
Наследодателят им И. М. и ответната К. "Я " гр. Я. са сключили договор за заем за сумата 10 226 евро, която да бъде върната в срок до 31.01.2015г., ведно с 22% годишна лихва. С платежно нареждане от 01.02.2012г. заетата сума в равностойност от 20 000 лв. е била преведена по сметката на заемателя И. М. За обезпечаване на задълженията на заемателя по договора за заем от 31.01.2012г., ищецът А. А. и К. "Я " са сключили договор за поръчителство. За обезпечаване вземането на заемодателя по договора за заем, с нот.акт №32 по н.д. № 29/2012г. от 31.01.2012г. на нотариус № 587 в НК, заемателят И. М. е учредил в полза на К. "Я " договорна ипотека върху свой недвижим имот в гр. Я. на ул."Черни връх" №26 и ул. "С" *, а именно: 40/410 ид.ч. от дворно място с площ от 410 кв.м. - ПИ с идентификатор 87374.556.251 по КК на гр. Я., заедно с 1/2 ид.ч. от партерния етаж с идентификатор 87374.556.251.1.4, намиращ се в сграда № 1 в дворното място, както и целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда от 96 кв.м. в дворното място с идентификатор 87374.556.251.1.2.
На 21.02.2013г. наследодателят на ищците И. е подписал запис на заповед, с който се е задължил на предявяване, без протест и без разноски, да заплати на К. "Я " сумата 26 815лв. Записът на заповед е подписан от издателя И. М. и от ищеца А. А. като поръчител. На гърба на записа на заповед е подписан протокол от платеца И. М. и от поръчителя А. А. , че записът на заповед им е предявен за плащане на 08.05.2013г.
На 25.11.2014г. К. "Я " е подала заявление до ЯРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ищците, като наследници на заемополучателя за сумата 26 815лв. - главница, законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2014г. и разноските в заповедното производство. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основано на сключения нот.акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на договора за заем и записа на заповед от 21.02.2013г., обезпечаващ същото вземане, но с начислените лихви и неустойки. Въз основа на издадения по заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист, по молба на взискателя К. "Я " е образувано изпълнително дело № 1755/2014г. по описа на ДСИ при ЯРС, по което на длъжниците - настоящите ищци заповедта за изпълнение е връчена на 15.12.2014г., като срещу същата не са подадени възражения в срока по чл.414,ал.2 ГПК.
С влязло в сила съдебно решение по АНД № 1288/18г., управителят Б. е признат за виновен в това, че на 24.11.14г. в гр. Я. е съставил частен документ- Запис на заповед с вписана дата 21.02.2013г., като е попълнил бланка, носеща подписите на наследодателя и на неговия син- първия ищец, със съдържание, което не съответства на волята им, че се задължават безусловно да заплатят сумата 26 815лв. като сам е поставил и датата на документа и така съставения документ е използван ведно със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за да докаже безспорно парично задължение в същия размер.
На основание чл. 300 ГПК приетото в решението има задължителна сила за гражданския съд относно приетото в него, че записът на заповед, представен по заповедното производство е престъпно съставен и невярно отразява действителния размер на задължението. Доказателството е новооткрито по смисъла на чл. 424 ГПК и при преценката на обстоятелствата за неговата относимост към размера на дълга по изпълнителното производство съдът приема, че съдебното решение по АНД № 1288/18г дава основание за преразглеждане на въпроса за дължимост на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното производство. / в този смисъл и ТР № 4/2013 на ОСГТК, т.16/ Искът е предявен в сроковете на чл. 424, ал.2 и е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Ответната кооперация не е държавно учреждение, община или банкова институция, поради което и
не би могла въз основа на счетоводните си записвания да поиска заповед за
изпълнение по чл. 417,т.2 ГПК. Както пояснява вещото лице С. Д. в своето
заключение, сумата от 26 815лв. представлява остатък от главница по
договора за заем, възнаградителна лихва по т.4, ал.1
от договора, лихви по просрочена главница по чл. 4, ал.4, и неустойка по чл. 4,
ал.5 от същия договор. До този извод вещото лице достига, след като е извършила
проверка как са отнесени към партидата на заема сумите от постъпилите 11
погасителни вноски в общ размер 8 530лв. от падежа на първата вноска до датата
на заявлението по чл. 417 ГПК. Горното се потвърждава и от Допълнително
изявление в Заявлението по чл. 417 ГПК от ответника, че Записът на заповед е
съставен една година след нотариалния акт за договорна ипотека и отразява
размера на начислените лихви и неустойки./л.
Вземанията на ответната кооперация за възнаградителна лихва, лихва по просрочена главница и неустойка макар и да са уговорени по договора за заем не са определени по размер, за тях не е изпратена покана до длъжника по чл. 84, ал.1 ЗЗД и единствения начин, по който са могли да бъдат предявени като безспорно вземане за събиране по чл. 417 ГПК е вписването им в записа на заповед, което очевидно е било сторено. С влизане в сила на съдебното решение по АНД № 1288/18г. по несъмнен и задължителен за гражданския съд начин е установена нищожността на записа на заповед, като подписана от лица, които не са автори на материализираното в нея волеизавление за безусловна дължимост на сумата 26 815лв.
За действителността на вземането по издадения изпълнителен лист е без значение представянето на нотариалния акт за учредена договорна ипотека, защото единствената сума по него е главницата по договора за заем в размер на 20 000 лв., но не тя е предявена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Доказано е по делото, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от погасителни вноски са платени общо 8 530лв., а в хода на изпълнителното производство са изплатени общо 10 300лв.
Въз основа на така установеното по делото от фактическа страна въззивният съд намира, че от правна страна длъжниците и настоящи ищци при условията на пълно главно доказване са установили, че документът, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение и след това изпълнителен лист е нищожен, като съставен от лице, което е осъдено за това по чл. 315 НК и поради това не може да представлява годно основание за удостоверяване на съществуващо вземане в размер на 26 815лв. главница по договор за заем. Производствата по глава ХХХVІІ-Заповедно производство предоставят на кредиторите особено привилегировано средство за бързо снабдяване с изпълнителен лист по вземания, които са безспорно установени по основание и размер. За вземания, които не са установени по размер е приложим общия исков ред, където ответната кооперация следва да докаже вземанията си за възнаградителна лихва, лихва по просрочена главница и неустойка.
Вземането предмет на иска е формирано като главница по сумата от записа на заповед – 26 815лв.,/ въпреки установеното по делото, че в тази сума се включват лихви и неустойка/ законна лихва върху тази сума от 25.11.2014 г. и разноски по заповедното производство. При установената нищожност на изпълнителното основание и липсата на доказателства за съществуване на главница в такъв размер, то не следва да се приеме наличието на основание за съществуване на акцесорното вземане за лихви от датата на издаване на заповедта за изпълнение, както и за разноските по заповедното производство.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които не съвпадат с приетото в обжалваното решение на окръжния съд, поради което го отменя и постановява ново, с което уважава предявения на основание чл. 424 ГПК иск. Поради уважаване на главния иск съдът не разглежда предявения като евентуален иск за несъществуване на вземането по изпълнителния лист поради пълното му или частично погасяване с правно основание чл. 439 ГПК.
На въззивниците, съобразно изхода на делото се дължат разноски в размер на 536 лв. за настоящата инстанция.
Поради отмяна на решението на окръжния съд на ищците се дължат разноски за първата инстанция в размер на 3564лв. представляващи разходи за един адвокат, държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯВА решение № 35 от 04.12.18г. по гр.д. № 111/18г. на ОС –Ямбол, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. "Я " гр. Я., ул. "Г. С. Р. № 1А, ет. 2, ЕИК *********, представлявана от Б. И. Б. , че ВЗЕМАНЕТО по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №3078/2014г. по описа на Я. районен съд в размер на сумата 26 815 лв., законната лихва върху нея, считано от 25.11.2014 г. и разноските в заповедното производство - 536.30лв. държавна такса и 1 334лв. - юрисконсултско възнаграждение против солидарните длъжници А. И. А. с ЕГН **********, К. И. А. с ЕГН ********** и М. П. М. с ЕГН **********, тримата от гр. Я., с адреси ул. "Ч "№ * не съществува.
ОСЪЖДА К. "Я " гр. Я., ул. "Г. С. Р. № 1А, ет. 2, ЕИК *********, представлявана от Б. И. Б. , ДА ЗАПЛАТИ НА А. И. А. с ЕГН ********** разноски в размер на 3564 лв. за първата инстанция и в размер на 536 лв. за настоящата.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ