РЕШЕНИЕ
№ 261268
гр. Пловдив,
20.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети април две хиляди и деветнадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 3557 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД против А.А.И. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 10588/06.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19783/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав,
представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода от 09.12.2016 г. до 13.11.2019 г. в размер на сумата
от 759, 75 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***, както и за установяване
на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
28.02.2017 г. до 31.10.2019 г. в размер на сумата от 79, 43 лв., ведно със законна
мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 05.12.2019 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител
с № ***, не заплатил за периода от 09.12.2016 г. до 13.11.2019 г. дължимата
цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр.
Пловдив, ул. *** – собственост на ответника.
Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на
неизправно измервателно устройство на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като
задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните
индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост.
Твърди, че при тези условия са начислявани потребените количества питейна вода,
а именно по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано
жилище, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко
тримесечие. В случая били начислявани по 10 куб.м. за двама човека. Поради
неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът
А.А.И., чрез назначения му от съда особен представител адв. Б., е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба,
в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., да направи
предписание за отстраняване на констатирана повреда на измервателното устройство,
като определи срок за това. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от
Наредбата самият ВиК оператор разполага с правомощие за поставяне на изправен
водомер, като разходите за това са за сметка на потребителя. Поддържа, че към
исковата молба не са представени доказателства за направено предписание по
смисъла на Наредбата, нито доказателства за осъществяване на опит за
отстраняване на повредата от ищеца за сметка на потребителя. Счита, че
процедурата по чл. 25 ОУ на дружеството намира приложение след изпълнение на
посочените задължения от страна на ищеца. Счита, че не са ангажирани
доказателства за осъществяване на материалните предпоставки за служебно
начисляване на сметки за вода. Поддържа, че сметките са начислявани произволно,
като не са представени доказателства, че жилището се е обитавало от двама души.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор
за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез
предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил
питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането
на каналната вода.
Договорът
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно
регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът
е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените
фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените
документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
По
делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е
установило, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно отражение.
Вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения е за сумата от
759, 75 лв. за главница и 79, 43 лв. за лихва, като не са налице данни за
плащане, с което да е погасено някое от процесните задължения. Експертизата е
установила, че отчетеното количество по представените карнети е изчислено
съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.
Представен
е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано
налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят
подписите на потребителя.
Представен
е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и с Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г.
По
делото са изслушани показанията на свидетелката М.Д.Й. – полагаща труд при
ищцовото дружество. От показанията на свидетелката Й. се установява, че
последната е отчитала имота, находящ се на ул. *** – представляващ къща.
Свидетелства, че не е влизала в имота, но знае, че принципно не са монтирани
измервателни уреди, поради което количеството вода е начислявано по тарифа по
10 куб.м. Сведение, че потребителя живее на адреса, получила
от съседи.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ
се в гр. П., ***, т. е. че той е
страна по процесното правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно,
страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в
Общите условия облигационни задължения.
В
производството по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по
отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното
облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
За
доказване на това обстоятелство по делото са изискани от Община Пловдив
депозираните от страна на ответника данъчни декларации. В изпълнение на
указанията на съда е постъпило писмо от Община Пловдив, в което се посочва, че А.А.И.,
е подавал данъчни декларации, с които е декларирал единствено право на
собственост по отношение на моторни превозни средства. Декларациите са
представени като доказателства по делото.
Ищецът
не е ангажирал други доказателства за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена тежест. Посоченото
обстоятелство не се установява и от гласните доказателствени средства, снети чрез
показанията на свидетелката М.Й., тъй като последната посочва, че разполага със
сведения от съседи, че ответника пребивава на адреса, но сочи, че никога не е
влизала в обекта, представляващ къща. Посочените гласни доказателствени
средства не представляват доказателство, че ответникът е собственик или вещен
ползвател на водоснабдения имот.
Следователно,
тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т.
е. собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния
имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй
като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при
невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и
акцесорните искове.
При
този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в производството
не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против А.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 10588/06.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19783/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански
състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 09.12.2016 г. до 13.11.2019 г. в размер
на сумата от 759, 75 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***, както и за
установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от 28.02.2017 г. до 31.10.2019 г. в размер на сумата от 79, 43 лв.,
ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019 г., до окончателното й
заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК