РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. гр. Хасково, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Валентина. Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина. Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640102953 по описа за 2022 годИ.
Предявен е от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, против Н.
М. И., ЕГН **********, от ***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2261/2022г.
по описа на Районен съд – Хасково.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия и били длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
1
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
от ищеца при публично известни ОУ на клиенти за битови нужди в гр.София,
които се одобрявали от ДКЕВР и влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали
силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия, като не било необходимо изричното им приемане от страна
на клиентите. С тези ОУ се регламентирали търговските взаимоотношения
между клиентите и ищцовото дружество: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Тъй като ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ), спрямо него били налице и действали считано от влизането
им в сила на 10.07.2016г. Общи условия, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1, бил определен редът и
срокът, по които купувачите били задължени да заплащат месечните си
дължими суми за топлинна енергия, който бил 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищеца. В приетите ОУ било
регламентирано също, че не се начислявала лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такива се начислявали в случай, че
клиентът изпадне в забава - т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът бил изпаднал в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД му била начислявана законна
лихва върху дължимите суми. Освен това, съгласно ОУ, обезщетение за забава
в размер на законната лихва се начислявало само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от
2016 г.) ищцовото дружество ежемесечно удостоверявало публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в
присъствието на нотариус, за което се съставяли констативни протоколи, а на
индивидуалните клиенти бил осигурен интернет достъп до дължимите от тях
сметки по индивидуалните им партиди на официалната уеб-страница на
дружеството. Твърди се още, че ответникът бил използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия през процесния период и до настоящия момент не
бил заплатил своите задължения. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението
2
на топлинна енергия между клиентите в сгради в режим на етажна
собственост /СЕС/ се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ,
като в случая в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците
от етажната собственост, в която се намирал имота на ответника, били
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо
Инженеринг“ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за процесния имот
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение в сградата, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки, приложени като доказателства към исковата
молба, видно от които сумите за топлинна енергия за процесния имот били
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в случай, че в резултат на изравнителните
сметки била налице сума за доплащане, то тя се прибавяла към първата
дължима сума за процесния период, а когато били налице суми за
възстановяване, от тях служебно се приспадали просрочените задължения,
като се започне от най-старото. Тъй като задълженията на ответника не били
изплатени, на 08.07.2022г. ищцовото дружество депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, за
сумата от 3857.30 лева, от които 3342.44 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.07.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, 453.21 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 23.06.2022г., както и суми за дялово разпределение 51.43 лева -
главница за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
08.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 10.22 лева - лихва за
периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът издал
исканата заповед за изпълнение по образуваното възоснова на заявлението
Ч.гр. дело № 2261/2022г. по описа на Районен съд-Хасково, като съдът указал
3
на ищеца възможноста да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. №
2261/2022г. по описа на Районен съд-Хасково, а именно: 3342.44 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
08.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 453.21 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.06.2022г., както и суми за
дялово разпределение 51.43 лева - главница за периода от м.06.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 08.07.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 10.22 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до
23.06.2022г. Претендира всички съдебни разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Назначеният особен представител на ответника подава отговор, в който
взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. В съдебно
заседание се поддържа подадения отговор, като се иска от съда постановяване
на решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Третото лице-помагач «Нелбо» АД намира предявения иск за
основателен и доказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2261/2022г. по описа на Районен
съд - Хасково се установява, че е издадена Заповед № 1070/02.09.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Н. М. И. да заплати на кредитора „Топлофикация София” ЕАД
главница за неплатена топлинна енергия в размер на 3 342.44 лева, мораторна
лихва в размер на 453.21 лева за периода от 15.09.2020г. до 23.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от 08.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, както и главница за дялово разпределение в размер на
51.43 лева за периода от 06.2019г. до 04.2021г., мораторна лихва в размер на
10.22 лева за периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022г., ведно със законната
4
лихва върху главницата от 51.43 лева, считано от 08.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 77.15 лева за държавна такса и
120 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е било указано на
заявителя, че може да предяви иск пред компетентния съд за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса по сметка на съда, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Като писмено доказателство по делото бе прието надлежно заверено
копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на
нотариус ***, рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, по силата на
който Н. М. И. /ответникът по делото/ като пълномощник на С.С.Г., е продал
сам на себе си следния недвижим имот, а именно: *** находящ се в ***,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 65.20 кв.м., при съседи: стълбище, ап. № 27, двор, двор, заедно с
Избено помещение № 18, без площ по документ за собственост, при съседи:
коридор, мазе № 17, мазе № 19, заедно с 1.067 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека *** на Нотариус
С.Т., рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, П.Г.И.а е отпуснала на
ответника по делото Н. М. И. заем в размер на 40 000 лева, със срок на
погасяване 10 дни, считано от 26.11.2009г., като нотариалният акт е послужил
като разписка за получената сума. При неплащане на цялата главница по заема
Н. М. И. дължи на П.Г.И.а неустойка в размер на 20 000 лева. Посочено е
също така в нотариалния акт, че за обезпечеване на главницата в размер на 40
000 лева, законните лихви и неустойка при евентуално неизпълнение, както и
разноските по принудителното изпълнение, Н. М. И. учредява в полза на
П.Г.И.а договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот: ***
находящ се в *** състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сревизни
помещения, със засторена площ от 65.20 кв.м., при съседи: стълбище, ап.27,
двор, двор, заедно с Избено помещение № 18, без площ по документ за
собственост, а по данъчна оценка с площ от 3.75 кв.м., при съседи: кодирор,
мазе № ***, мазе № ***, заедно с 1.067 % ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото.
5
По делото са представени монгобройни писмени доказателства и от тях
е видно, че имат описаното в исковата молба съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще
бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
По делото съдът назначи и изслуша заключения на съдебно-счетоводна
и съдебно-техническа експертизи.
С влязло в сила на 23.04.2024г. Решение № 164/08.02.2023г.,
постановено по гр.д. № 1498/2021г. по описа на Апелативен съд – София, е
унищожено, на основание чл.29, ал.2 от ЗЗД във вр. чл.44 от ЗЗД,
упълномощаване, обективирано в пълномощно с нотариална заверка на
подписа на съдържанието от нотариус С., с район на действие РС-
Димитровград на 25.03.2008г., с което С.С.Г. упълномощава Н. М. И., ЕГН
**********, да я представлява пред всички органи по въпроси, свързани със
собствеността на недвижим имот, а именно: *** на **** със застроена площ
от 65.20 кв.м., при съседи – стълбище, апартамент № ***, двор и двор и
избено помещение № **, да има право да се разпорежда, включително да
прехвърля, дарява, продава, заменя, ипотекира на когото намери за добре и за
цена, каквато прецени, описания имот, да договаря сам със себе си, поради
измама, чрез умишлено въвеждане в заблуждение на упълномощителя. С
решението е прогласен за недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД
договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 96, н.д. № 88/2008г. на
нотаруис Каракашев, с който на 02.04.2008г. Н. М. И. като пълномощник на
С.С.Г. е продал на себе си недвижим имот: Апартамент ***, със застроена
площ от 65.20 кв.м., при съседи: стълбище, апартамент № ***, двор и двор и
избено помещение № ***, като сключен без надлежно учредена
представителна власт. Решението е постановено при участието на трето лице-
помагач на ищците – П.Г.И.а, ЕГН **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
На първо място съдът счита, че следва да обсъди възражението на
процесуалния представител на ответника, че същият няма качеството на
клиент на топлинна енергия.
Същото намира за основателно по следните съображения: Това е така,
6
тъй като по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Безспорно е, с оглед влязлото в сила Решение №
164/08.02.2023г., постановено по гр.д. № 1498/2021г. по описа на Апелативен
съд – София, че в процесния период ответникът не е бил собственик на имота.
Същият не е бил титуляр и на вещно право на ползване върху същия.
Правната квалификация на иска се определя въз основа на твърдяните
от ищеца в исковата молба правопораждащи факти. Или, обект на доказване в
настоящото производство е съществуването на валидно договорно
облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото
главно задължение. По силата на закона чл.150 от Закона за енергетиката,
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество
и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната
връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от
момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. По
делото липсват доказателства, както вече бе отбелязано, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, както и такива, които да обосноват
извод, че в исковия период, макар да не е бил собственик, е бил носител на
вещно право на ползване на имота. С оглед изложеното, съдът приема, че
ответникът не е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация
София” ЕАД, произтичащо от доставката на топлинна енергия за процесния
недвижим имот - апартамент, за претендирания период от време. След като
ищецът не установи по делото, че ответникът е имал качеството на собственик
7
/каквито са твърденията в исковата молба/ на топлоснабдения имот, то между
страните по делото не са възникнали договорни отношения, поради което
предявеният иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явява изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, право на разноски има единствено ответникът,
но тъй като същият е бил представляван в процеса от особен представител,
такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ №
23Б, против Н. М. И., ЕГН **********, от ***, иск за признаване за
установено, че Н. М. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
3 342.44 лева - главница за неплатена топлинна енергия, мораторна лихва в
размер на 453.21 лева за периода от 15.09.2020г. до 23.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 08.07.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, както и главница за дялово разпределение в размер на 51.43 лева за
периода от 06.2019г. до 04.2021г., мораторна лихва в размер на 10.22 лева за
периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от 51.43 лева, считано от 08.07.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, по Заповед № 1070/02.09.2022г., издадена по Ч.гр.д № 2261/2022г.
по описа на Районен съд – Хасково, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца по делото „Топлофикация София“ ЕАД – „Нелбо“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Хайдушка
гора“ № 58.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
8
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
9