РЕШЕНИЕ
№ 386
гр.Плевен,19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова и.
административно дело № 538 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр.
чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.. Административното дело е образувано по
искова молба на И.Б.Х.,***, ЕГН **********, съдебен адрес: *** адв. М.М. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен срещу РИОСВ – Плевен, гр. Плевен, ул. „Александър
Стамболийски“ № 1А , с искане за присъждане на обезщетение в размер на 600 лева
за периода от 02.02.2021 г. – 02.08.2021 г. ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата поради отмяна на
заповед № РД-0079/01.02.2021 г. на директора на РИОСВ Плевен , тъй като на
новата длъжност в Дирекция „Социално
подпомагане“ Младост е получавано по-ниско възнаграждение.
В исковата молба се посочва, че е налице отменена като
незаконосъобразна заповед № 0079/01.02.2021 г. на директор на РИОСВ Плевен, с
която е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността,
като не е налице желание за възстановяване на работа, поради
факта, че ищцата работи като социален работник към ОДЗ София от 08.04.2021 г
съгласно заповед № ЧР-1-469/05.04.2021 г. на изпълнителен директор на АСП.
Посочва , че в периода от 02.02.2021 г. до 07.04.2021
г. е била без работа, а на новата работа е получавала по-ниско възнаграждение в
периода от 08.04.2021 г . до 2.08.2021 г. с 200 лева, тъй като в РИОСВ Плевен е
било 1800 лева, а на новата длъжност – 1600 лева. Посочва, че е заплатено
обезщетение от ответника на 01.02.2021 г. в размер на 5 400 лева, като
претенцията й е за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева за периода от
02.02.2021 г. до 02.08.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателно плащане. Претендира
заплащане на разноски.
В съдебно заседание ищцата - И.Б.Х., съдебен адрес: ***
, не се явява, представлява се от адв. М.М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен,
която поддържа исковата молба и прави искане за изменение на периода и да се
счита предявен за 05.04.2021 г. - 02.08.2021 г..Претендира за плащане на
разноски в размер на 300 лева.
В съдебно заседание ответникът - РИОСВ –
Плевен, гр. Плевен, ул. „Александър Стамболийски“ № 1А , не се представлява. Представено
е становище на л. 32 по делото, в което се посочва , че е заплатено обезщетение в
размер на 1805 лева за периода 01.02.2021 г.
– 28.02.2021 г и за периода от 01.03.2021 г. 31.03.2021 г. и с оглед назначаването й на друга държавна
длъжност , то искът й за разликата във възнаграждението е основателен.
Административен съд-Плевен, шести състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед № РД0079/01.02.2021 г. е прекратено
служебното правоотношение на И.Б.Х., поради съкращаване на длъжността „началник
отдел“ в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ , Дирекция „Контрол и превантивна дейност“.
Срещу заповедта е подадена жалба
и е образувано адм. дело № 139 по описа за 2021 г. на АС Плевен.
Съдът е решение № 555/01.11.2021 г. е отхвърлил жалбата на И.Б.Х. срещу заповед № РД
0079/01.02.2021 година на директора на РИОСВ – Плевен, с която се прекратява
служебното правоотношение на лицето поради съкращаване на длъжността.
Решението е обжалвано пред
Върховен административен съд и с решение № 2999/31.03.2022 г ВАС –Пето отделение е отменено и е върнало делото за
ново разглеждане и с решение № 218/16.05.2022 г. по адм.дело. № 293 по описа на АС Плевен,
съдът е отменил заповедта, като решението е влязло в сила на 01.06.2022г..
Със заповед № РД0360 от
04.09.2020 г. на директор на РИОСВ Плевен на Х. е определена основна месечна
заплата в размер на 1805 лева.
Със заповед № РД0190/16.03.2021 г. на директора на РИОСВ
Плевен на Х. е изплатено обезщетение в размер на 1805 лева за периода
01.02.2021 г. -28.02.2021 г. , а със заповед № РД 0218/05.04.2021 г. на
директора на РИОСВ-Плевен – обезщетение в размер на 1805 лева за периода от
01.03.2021 г. – 31.03.2021 г.
По делото е приложена заповед №
ЧР-1 469/05.04.2021 г. на изпълнителен директора на Агенция за социално
подпомагане към МТСП, с която И.Х. е назначена като главен социален работник в
отдел „закрила на детето“ от 08.04.2021 г.
в дирекция „Социално подпомагане“ –Младост, гр.София с основна месечна
заплата от 1600 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Искът е предявен от надлежна страна, в хипотезата на
чл. 204, ал. 1 от АПК вр. чл. 121, ал. 1 изр. второ срещу ответник, които има
надлежна пасивна процесуална легитимация и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен, като и ответникът намира същото.
Съгласно чл. 39 от ЗДСл, държавният
служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи, а чл. 121,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл определя, че държавният служител има право да иска
обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването
на служебното правоотношение.
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл,
когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от
органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на
обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата
или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право
на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
За да бъде уважен иск с правно основание
чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл, във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗДСл е необходимо да се
установи осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически
състав, визиран в нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл., а именно: отмяна на
прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по
служебно или трудово правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото
месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е
получавало по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълг от шест месеца.
В
настоящия случай безспорно се установи, че процесният индивидуален
административен акт, чийто адресат е ищецът –заповед № РД0079/01.02.2021 г. на директора на РИОСВ Плевен, с който е
било прекратено служебното му правоотношение, е отменен като незаконосъобразен с решение № 218/16.05.2022 г. и
решението, като необжалвано, е влязло в сила на 01.06.2022 г. и е налице посочената материалноправна предпоставка за
уважаване на предявения иск.
В периода 08.04.2021 г. до
02.08.2021 г. Х. е назначена
като главен социален работник в отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално
подпомагане“ –Младост, гр.София с основна месечна заплата от 1600 лева.
Размерът на дължимото обезщетение следва
да се определи съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗДСл, съгласно която, когато лицето е било назначено на
друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавало възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение. Размерът на обезщетението следва да бъде определен като разлика между размера на основната заплата за длъжността
на Х. от 1805 лева в РИОСВ , която е следвало да получава към датата
на признаване на уволнението за незаконно и основната заплата на новата
държавна служба от 1600 лева -обезщетение в размер на 615 лева – разлика между получаваното в РИОСВ основно възнаграждение и основна
заплата в Дирекция „Социално подпомагане“ от 1600 лева за периода от 05.04.2021
г. до 02.08.2021 г. . С оглед
претенцията в исковата молба ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетението
в размер на 600 лева.
По отношение на дължимата лихва съдът
съобрази Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд
по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно което при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи - от момента на
преустановяването им. Следователно началният
момент на дължимост на законната лихва върху определеното обезщетение ще следва
да е 01.06.2022 г. – датата на влизане в сила на решение №
218/16.05.2022 г., с което е
отменена заповедта,
но същата се претендира от датата на исковата молба 23.06.2022 г. до окончателното й изплащане и следва да бъде
присъдена законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2022 г.. до окончателното му изплащане.
С оглед изход на делото и
искането на ищцата за присъждане на разноски, съдът намира, че следва
РИОСВ-Плевен, гр.Плевен, ул. „Ал.Стамболийски“ № 1А да заплати на И.Б.Х.,***,
ЕГН **********, разноски в размер на 300 лева – договорено и изплатено
възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие
на л. 35 по делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ :
Осъжда РИОСВ-Плевен, гр.Плевен,
ул. „Ал.Стамболийски“ № 1А да заплати на И.Б.Х.,***, ЕГН **********,
обезщетение в размер на 600 лева за периода от 05.04.2021 г. – 02.08.2021 г.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.06.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата.
Осъжда РИОСВ-Плевен, гр.Плевен,
ул. „Ал.Стамболийски“ № 1А да заплати на И.Б.Х.,***, ЕГН **********, разноски в
размер на 300 лева.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/