РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 14.02.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 4148 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Б.Д.“ЕООД чрез адвокат Д. срещу Решение № 20026854 от 28.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 64323/2019г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в,
с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу ‚В.“ЕАД иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал.1, прел. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че „В.“ЕАД
дължи на жалбоподателя сумата от 15057,20 лева- получена при начална липса на
основание под формата на недължимо платени суми за електроенергия в имот, нает
от жалбоподателя по договор за наем ведно със законна лихва.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС за
наличие на трайни търговски отношения между страните. Нямало предложение за
търговска сделка за тези суми. Било налице неправомерно поведение на
въззиваемото дружество спрямо предишен наемател.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор, с който жалбата се оспорва и се
иска потвърждаване на решението.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за основателна, а
решението за неправилно. Съображенията затова са следните:
Пред СРС е предявен иск по чл. 415 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че исковата сума е сбор от суми платени по
фактури и сметки, издадени от ответника при начална липса на основание-
неоснователно фактурирани суми за електроенергия извън тези отговарящи на
показанията на контролния електромер, по който било уговорено да се заплащат
разходите за ел. енергия в наетият имот.
Посочва, че в сметките издадени към всяка фактура ответника без
основание начислявал допълнителни количества и съответно суми за ел. енергия,
посочени в графите „служ“ или „корек“, които ищецът не дължал, защото по
договор е трябвало да плаща по показанията на електромера, които също били
отразени в сметките за всеки месец.
Ответника е оспорил иска с твърдения за неоснователност, поради това,
че доставчика на електроенергия освен измерената по електромер енергия
начислявал и „технически загуби“, за които твърди, че между всичките негови
наематели на помещения в парцела имало договорка да се разпределят помежду им
пропорционално на изразходената от всеки наемател енергия (явно се има предвид
изразходена по всеки контролен електромер).
Евентуално ответника твърди да е постигната с конклудентни действия
търговска сделка за заплащане на тези суми като се позовава на чл. 292 ТЗ.
Имало приемане на негово предложение да се заплащат тези суми.
Не е оспорил получаването на сумите.
По делото са представени фактурите, по които се твърди да е плащано в
повече от дължимото и „сметки“ към тях, издадени за ел. енергията в периода
10.12.2013г. до 09.10.2018г.
Представени са и платежни нареждания за преводи на суми от ищеца към
ответника в периода 16.12.2013г.-16.10.2018г., като в по-голямата част
платежните нареждания съдържат конкретен номер на фактура, по която се заплаща.
Ответника не е оспорвал писмените доказателства, нито твърденията, че с
платежните нареждания са платени именно сумите по описаните в исковата молба и
приложените по делото фактури и сметки, изходящи от него самия.
При иск по чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, какъвто е предявен по делото, в
тежест на ищеца е да докаже, че е дал нещо на ответника (в случая, че е
извършил преводи на парични суми в полза на ответника), а в тежест на ответника
е да докаже основание за получаването на сумите (вземане по валиден договор или
с друг източник, за погасяване на което да са получени сумите).
Видно от представените и неоспорени „сметки“, изходящи от ответника,
освен показания на електромер („ново“, „старо“, „разлика“) за периодите по
всяка „сметка електроенергия“ са начислени отделно количества киловатчасове
електрическа енергия, извън тези, посочени като разлика между стари и нови
показания на електромера.
Проверка на СГС показва, че количествата допълнително начислена енергия
в графата „служ“ или „корекция“ по всяка представена по делото сметка, умножено
по цената посочена в съответната „сметка“ отговаря на сумата посочена като
недължимо платена в исковата молба по всяка фактура представена по делото.
За да отхвърли исковете СРС е приел, че между страните има сключен
договор за наем, който от срочен се е трансформирал в безсрочен; че съгласно
чл.5 т.3 от договора наемателят се е задължил да поеме за своя сметка плащането
на месечните консумативни разходи за електроенергия по показания на електромер,
студена вода по показания на водомер, месечна такса за ползване на общите части
на територията, на която се намира отдадения под наем имот в размер на 18 лв.
без ДДС, такса смет в размер на 10 лв. без ДДС, както и всички глоби, лихви и
други наказателни плащания, дължими при забава на плащането; че липсва спор,
относно договорка стойността на изразходваната в обекта електроенергия да се
определя ежемесечно, като се вземат предвид показанията на контролния
електромер и на цената, посочена от доставчика на услугата в издадената от
последния на ,,В.“ ЕАД фактура.
Приел, че ищецът в качеството си на търговец с плащане на фактурите и
предвид неоспорване на сметките в които било посочено корекционното количество
енергия бил изразил мълчаливо съгласие за: „…сключване на търговска сделка по смисъла на чл. 292 ал. 1 ТЗ…“. Поради
това, че по делото не се твърди, нито се установява ищецът да е възразил по
съставените му 59 бр. фактури, оспорвайки тяхната стойност, то следвало, че съставената фактура съдържа предложение по
смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ, което, ако не бъде отхвърлено веднага, се смята
за прието, а липсата на оспорване в разумен срок законът в чл. 292 ТЗ свързвал
е презумпция за съгласие, ако цената, количеството или видът на доставената
стока не бъдат оспорени и приел, че ищецът и
ответникът са постигнали съгласие за заплащане стойността на консумативните
разноски с включване на процесните допълнителни суми.
Горните изводи на СРС не се споделят от СГС. На практика СРС е приел,
че между страните е сключена сделка за продажба на ел. енергия. Кои субекти
могат да са страна по сделки с ел. енергия е посочено в чл. 91, ал. 1 и ал. 2
от Закона за енергетиката във връзка с чл. 4, ал. 1 вр с чл. 1, ал 2, чл. 11,
т. 4 и чл. 15 от Правилата за търговия с електрическа енергия (издадени на
основание чл. 91, ал. 2 ЗЕ вр. с чл. 21, т.9 от ЗЕ). Видно от тези разпоредби
продажба на електрическа енергия е възможна само при притежавано строго
определено качество на лицата. Няма как в случая да се приеме, че сключена
търговска сделка за ел. енергия между страните по делото.
СРС не се е произнесъл по главното възражение на ответника за
неоснователност на исковете, а именно че допълнително начислените количества
енергия и съответно суми представляват начислявана от електроснабдителното
предприятие на ответника добавка за „технически загуби“ върху цената на
потребената ел. енергия по общият електромер, за която имало според ОИМ
договорка между наемателите на помещения в имота на ответника да бъде преразпределена
между тях пропорционално на ползваната от всеки наемател енергия.
За това възражение не са представени никакви доказателства по делото,
поради което то следва да се приеме за неоснователно. Още повече, от
нормативната уредба в областта на цените на електрическата енергия (чл. 31, т.
8 от ЗЕ; НАРЕДБА № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата
енергия ДВ 25/2017г и НАРЕДБА № 1 от
18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия- ДВ 33/2013г.
отм. 2017г.) действала за процесния период липсва уредена такава добавка в
цената. Коректното понятие не е „технически загуби“, а „технологични разходи“.
Касае се за разходи на електропреносните и електроразпределителните
предприятия на електрическа енергия при
преноса на тази енергия през електропреносната и електроразпределителните
мрежи.
„Технологичните разходи“ се вземат предвид при определяне от държавния
орган КВЕР на цената за достъп и цената за разпределение на електрическа
енергия, но не формират някаква самостоятелна надбавка за цената на
електрическата енергия заплащана от крайните клиенти. Този извод се налага при
съобразяване на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 19 от ЗЕ в редакция до
08.05.2018г., чл. 21, ал.1, т. 8в от ЗЕ в сегашната редакция действаща от
08.05.2018г. и разпоредбите на двете посочени по-горе наредби. Нормативната
уредба императивно определя какви цени и какви техни компоненти във връзка с
целия процес на производство, пренос и разпределение на ел. енергия и на
допълнителни услуги може да има, като действително позволява (чл. 6 от всяка от
двете наредби) на регулаторния орган да определя и други цени според структура
на разходите на отделните предприятия, но по делото няма доказателства в
насока, че през процесния период на електроснабдителното дружество е била
утвърдена такава цена, нито доказателства, че тя е била начислявана на
ответника, за да я прехвърля той във връзка с отношенията си с наематели в
тяхна тежест като задължение за консумативен разход.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителната давност. При
иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 давност тече от момента на плащането на сумата.
Първото платежно нареждане по първата фактура е от 16.12.2013г. Заявлението по
чл. 410 ГПК е депозирано на 14.12.2018г., като приложимия давностен срок е пет
години и с оглед на спазването на срока за предявяване на иска то на основание
чл. 422 давността е прекъсната от датата на заявлението и е прекъсната преди да
изтече.
С оглед на горното ответника не е доказал основание за получаване на
процесната сума и следва да бъде осъден да я върне на ищеца.
Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, а искът уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за двете инстанции има само
ищецът, който доказва разноски за държавни такси общо 602,28 лева и за
адвокатски хонорари в размер на 2316.00 лева.
Възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца направени
своевременно от ответника СГС намира за неоснователни. При материален интерес
във всяка инстанция от 15057,20 лева минималния хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 4
от наредба 1/2004г за минималните адвокатски хонорари за всяка инстанция е
1178,06 лева с ДДС и платените хонорари не се явяват прекомерни.
За заповедното производство ищецът има право на разноски за държавна
такса от 301,14 лева и 1020 лева адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение
№ 20026854 от 28.01.2021г., постановено по гр. д. № 64323/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 29 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от „Б.Д.“ЕООД
срещу ‚В.“ЕАД иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че „В.“ЕАД дължи на жалбоподателя сумата от 15057,20
лева- получена при начална липса на основание под формата на платени суми за
електроенергия в имот, нает от жалбоподателя по договор за наем от 06.11.2013г.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „В.“ЕАД ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ НА
„Б.Д.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** сумата от 15057,20
лева- сбор от фактурирани при липса на основание суми за ел. енергия по 59 броя
фактури както следва: **********/10.12.2013 (170,48лв.); **********/ 09.06.2016
(290,49лв.); **********/ 08.01.2014г.(321,77лв.); **********/ 07.07.2016г. (20,60лв.);
**********/ 11.02.2014 (273,68лв.); **********/ 05.08.2016 (66,96лв.); **********/
10.03.2014 (204,44лв.); **********/ 09.09.2016 (120,75лв.); **********/ 09.04.2014
(232,24лв.); **********/ 14.10.2016 (249,69лв.); **********/ 09.05.2014 (157,16лв.);
**********/ 09.11.2016 (215,94лв.); **********/ 06.06.2014 (269,63лв.);
**********/ 08.12.2016 (148,97лв.); **********/ 10.07.2014 (302,13лв.); **********/ 10.01.2017 (281,92лв.);
**********/ 11.08.2014 (291,80лв.); **********/ 10.02.2017 (354,78лв.);
**********/ 10.09.2014 (282,20лв.); **********/ 09.03.2017 (299,38лв.);.
**********/ 14.10.2014 (365,72лв.); **********/
06.04.2017 (245,99лв.); **********/ 11.11.2014
(330,00лв.); **********/ 11.05.2017 (250,07лв.); **********/ 11.12.2014 (281,29лв.); **********/ 14.06.2017 (251,15лв.);
**********/ 12.01.2015 (359,32лв.); **********/ 11.07.2017 (219,84лв.);
**********/ 10.02.2015 (319,41лв.); **********/ 09.08.2017 (212,39лв.);
**********/ 10.03.2015 (327,09лв.); **********/ 12.09.2017 (144,49лв.);
**********/ 08.04.2015 (415,08лв.); **********/ 09.10.2017 (169,72лв.);
**********/ 12.05.2015 (323,37лв.); **********/ 10.11.2017 (364,11лв.);
**********/ 09.06.2015 (306,96лв.); **********/ 07.12.2017 (23,92лв.);
**********/ 10.07.2015 (267,54лв.); **********/ 15.01.2018 (124,86лв.);
**********/ 11.08.2015 (428,20лв.); **********/ 08.02.2018 (184,91лв.);
**********/ 12.09.2015 (443,54лв.); **********/ 13.03.2018 (293,00лв.); **********/ 09.10.2015 (632,73лв.); **********/ 12.04.2018 (334,19лв.); **********/ 10.11.2015 (544,53лв.); **********/ 14.05.2018 (267,21лв.); **********/ 11.12.2015 (253,03лв.); **********/ 14.06.2018 (242,62лв.); **********/ 12.01.2016 (25,22лв.); **********/ 09.07.2018 (163,51лв.); **********/ 09.02.2016 (108,09лв.); **********/ 09.08.2018 (244,00лв); **********/ 12.03.2016 (82,41лв.); **********/ 12.09.2018 (318,46лв.); **********/ 07.04.2016 (141,31лв.); **********/ 09.10.2018 (216,32лв.); **********/ 12.05.2016
( 276,59лв.).
ОСЪЖДА „В.“ЕАД ЕИК
***** ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ***** РАЗНОСКИ за ч.гр.д. 79113/2018г. на
СРС за държавна такса и адвокатски хонорар в размер общо на 1321,14 лева.
ОСЪЖДА „В.“ЕАД ЕИК
***** ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ***** РАЗНОСКИ за две инстанции на
исковото производство общо в размер на 2918,28 лева.
Решението подлежи на обжалване пред върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.