Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

           №                       12.01.2021 год.               гр.Хасково                                                                  

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение

в открито заседание на дванадесети януари

две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Петева

                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов

                                                                              Капка Вражилова                              

                                                                               

при секретар Р.К.

прокурор Николай Гугушев

като разгледа докладваното от  съдията Милена Петева

н.ч.д. № 687 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 25.09.2020 г. по дело 2020/080 N: VE42.96.202/20 (20FAM2857) от Съдия-следовател при Първоинстанционен съд-Лиеж, Административно деление Вервие, Кралство Белгия, както и Заповед за арест от 02.09.2020 г. на съдия-следовател от същия съд за предприемане на издирване и временно задържане на *** гражданин Х.Д., роден на *** г. в гр.***, чието предаване издаващата държава претендира. Заповедта е издадена с цел провеждане на наказателно производство, разглеждано  от горепосочения съдебен орган.

Описаната Европейска заповед за арест е внесена в Окръжен съд-Хасково от Окръжна прокуратура- Хасково с превод на български език, ведно с искане за задържане на поискания за предаване, което искане, основано на визираната в  чл.43 ал.1 от ЗЕЕЗА  разпоредба,  е било уважено.

Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице абсолютните или относителни основания да се откаже нейното изпълнение.

 

             Защитникът на поисканото за предаване лице на свой ред заявява, че той и неговият доверител не възразяват против искането за предаване, което с оглед предприетото против Х.Д. наказателно производство намират за основателно.

             Задържаният Х.Д. дава съгласие за незабавно предаване на издаващата държава – Кралство Белгия, поради което производството се проведе по диференцираните правила в разпоредбата на  чл.45 от ЗЕЕЗА.

            

             Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото доказателства и след  преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и след анализ на приложимите национални и общностни норми, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

           Представената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални  изисквания по чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Същата е издадена във връзка с наказателно производство, по което поисканото за предаване лице – ***  гражданин Х.Д., е обвинен в извършване на едно престъпление, квалифицирано от съдебните власти на издаващата държава като „отвличане“ – деяние, съставомерно съгласно чл.432 параграфи 1 и 2 от белгийския наказателен кодекс. От издаващият орган е посочено, че във връзка с предприетото наказателно преследване от съдия-следователя, разглеждащ образуваното пред Първоинстанционния съд-гр.Лиеж производство, е била издадена задочна Заповед за арест от 02.09.2020 г. Съдържанието на последната не е описано в заповедта, но копие от нея в екземпляр и на български език се представя от издаващия орган. Последното установява, че в хода на предприетото против Д. наказателно производство е било констатирано, че съществува опасност той да извърши престъпление, да се укрие или да заличи доказателства и именно с оглед на това е постановено неговото издирване с цел задържане. В този смисъл следва да се приеме, че визираното в чл.37 т.3 от ЗЕЕЗА изискване за наличие на издаден акт за ареста на лицето в издаващата държава, в случая е изпълнено. Изпълнени са и условията, посочени в т.4 и т.5 от същия законов текст. Както вече се отбеляза, издаващият орган е описал правната квалификация на престъплението съгласно приложимия национален закон, посочил е и наказанието, което се предвижда за него – лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петдесет до хиляда евро. Европейската заповед за арест съдържа описание и на фактите, представящи съдържанието на престъпната дейност – неправомерното поведение на извършителите и настъпилите противоправни последици. В заповедта е конкретизирана датата, на която е била реализирана изпълнителната дейност, както и мястото, на което деянието е извършено; уточнена е степента на участието на поискания за предаване, като представеното описание сочи, че се касае за извършителство в съучастие с друго лице. От друга страна и в аспекта на съществените за настоящото производство законови предпоставки, следва да се посочи, че записаните в европейската заповед факти са достатъчни за преценката както на противоправността на деянието, в чието извършване поисканият за предаване е обвинен, така и за наличието на наказуемост и според законодателството на Република България. И макар последната преценка в случая да не е задължителна с оглед предвиденото за престъплението наказание /повече от три години лишаване от свобода/ и присъствието му в списъка по чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА, то следва да се отбележи, че посочените от издаващия орган съставомерни белези на дейността са сходни, макар и не изцяло идентични, с визираните в нормата на  чл.182 ал.2 от НК на Република България, тъй като се касае за неизпълнение на правнорегламентиран и постановен по съответния ред режим за упражняване на родителски права спрямо ненавършили пълнолетие деца и именно за нарушаването на наложените мерки Д. е обвинен в държавата, издала евпорейската заповед за арест. В този смисъл за деянието, за което против последния е предприето наказателно преследване в Кралство Белгия и в тази връзка се иска предаването му в тази държава, са налице условията както на чл.36 ал.2, така и тези на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА.  С това всички формални изисквания, на които следва да отговаря европейската заповед за арест, са явяват установени, поради което пречки за изпълнението от гледна точка на задължителните реквизити не са налице.

              На следващо място съдът е длъжен да обсъди и прецени освен условията на чл.36, така и тези по чл.41 от закона, съответно- основанията за отказ по чл.39 от същия закон. Диференцирания ред, по който се провежда настоящото производство, а именно процедура при дадено съгласие за предаване, налага проверка на обстоятелствата и по чл.45 ал.1 изр.1-во от ЗЕЕЗА – налице ли е срещу исканото лице висящо наказателно производство в Република България за престъпление, различно от това, за което е издадена европейската заповед за арест и следва ли то да изтърпява наказание в Република България за престъпление, различно от описаното в заповедта. В тази връзка в хода на съдебното производство беше представена справка-извлечение от поддържаната в Прокуратурата на РБ информационна база данни, както и справка за съдимост на поискания за предаване, според които към настоящия момент против последния не се водят наказателни производства за престъпления, подсъдни на българския съд и същият не търпи и не следва да търпи наказания за деяния, различни от тези, за които е била издадена европейската заповед за арест.

      Съдът не констатира и наличие на някоя от пречките за предаване на лицето по чл.39 ЗЕЕЗА: Престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България, а съдът не разполага с данни, че исканото лице е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или на трета държава- член на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказание за него. Лицето не е малолетно. Установено е, че в Република България против същото лице няма висящи наказателни производства или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест. Необходимост от гаранции по смисъла на чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА не се установя, тъй като за престъплението, предмет на предприетото разследване, не се предвижда наказание, свързано с доживотно лишаване от свобода или доживотно задържане.

         На последно място следва да се отбележи, че идентичността на лицето, чието предаване се иска, е установена по несъмнен начин, а причини за отложено изпълнение или изпълнение под условие не се констатират.

                   По изложените съображения искането на съдебните власти на Кралство Белгия се прецени като основателно, поради което и предаването следва да се допусне.

       Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р    Е    Ш     И :

 

 

         ДОПУСКА изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 25.09.2020  година от съдия-следовател в Първоинстанционния съд-гр.Лиеж, Административно деление Вервие, Кралство Белгия по дело 2020/080 N: VE42.96.202/20 (20FAM2857) на същия съд и ПРЕДАВА лицето Х.Д. /H. D./, роден на *** година в ***, ***, гражданин на ***, на съдебните власти на Кралство Белгия за осъществяване на предприетото спрямо него наказателно производство за престъпление  по чл.100 ter, чл.432 §1 и §2 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия.

 

                    ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Х.Д. /H. D./, роден на *** година в ***, гражданин на ***, до окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Кралство Белгия.

                    Заверен препис от решението да се изпрати на ВКП и Министерство на правосъдието, както и да се уведоми издаващата държава.

                    Решението  подлежи на обжалване.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ :    1.               2.