Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
18.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 4033 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.-С.“-ЕАД, гр.София - длъжник по изпълнително дело № 20207900400151 по описа на ЧСИ Р.М., подадена чрез юрк.С.Д.срещу постановление
за приети по делото разноски с изх.№ 317/05.02.2020 г., с което е отказано да
се редуцират приетите по делото разноски в размер на 571,00 лв. В частната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за
разноски на ЧСИ. Твърди се, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Прави
се искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., както
и за редуциране на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална
такса. Частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- „С.“ ЕООД,
гр.София, чрез пълномощника си адв.Д.М.в писмено становище, оспорва жалбата и моли
съда да я остави без уважение, като
неоснователна. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
ЧСИ Р.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
длъжникът „Т.-С.“-ЕАД, гр.София, чрез
юрк.Б.Ю. е депозирал на 31.01.2020 год. възражение, с което е направено
възражение за прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение,
адвокатски хонорар и разноски/ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ/, като е поискано
размера на определените разноски да бъде намален, като претендираното
адвокатско възнаграждение да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №
1/ 09.07.2004 год., минимални размери.
С постановление за приети по делото
разноски с изх.№ 317/05.02.2020 г., издадено от ЧСИ Р.М. по изп.дело №
20207900400151 е отказано да се редуцират приетите по делото разноски в размер
на 571,00 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в
постановление от 05.02.2020 год. има характер на постановление за разноски и
подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и
определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата
е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
21.01.2020 год., пълномощника на взискателя- адв.Д.М.не е извършила други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 571 лв. за образуване на изпълнително дело, процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на парични вземания
над 1000 лв., е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване
на молба на 21.01.2020 год. за образуването му въз основа на издадения от СРС, 73
с-в, изпълнителен лист по гр.дело № 23865/2014 г. В тази връзка съдът приема, че дължимите от
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за
образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год.
От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя
адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен
подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по
чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата
от 571 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за приети по делото разноски на ЧСИ Р.М. от 05.02.2020
год., следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 571 лв., следва да бъде намалено
до размер на сумата от 200 лв.
По
отношение на размера на таксите по изпълнението:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния
случай. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и
други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител
следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се
посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично
посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
В
процесния случай, противно на изложеното в частната жалба, ЧСИ Р.М. не е
определила по изп.дело пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. При липса на
определена по процесното изп.дело пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, съдът
не може да извърши преценка и контрол за законосъобразност на действията на ЧСИ
в тази насока. С оглед на което частната жалба на длъжника, в частта, с която е
направено искане за редуциране на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ
пропорционална такса се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за приети по
делото разноски с изх.№ 317/05.02.2020
г., издадено от ЧСИ Р.М., с рег.№ 790, с район на действие
СГС, по изпълнително дело № 20207900400151 по описа на ЧСИ Р.М., с което е отказано да се редуцират приетите по
делото разноски в размер на 571,00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя „С.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 8, по изпълнително дело № 20207900400151
по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790, с район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение от 571 лв / петстотин седемдесет и един лева/ до размер на
сумата от 200 лв./ двеста лева/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на „Т.-С.“-ЕАД,
ЕИК ********, гр.София, подадена чрез юрк.С.Д., в частта, с която е направено искане за редуциране на размера на
начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса по по изпълнително дело № 20207900400151 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790, с
район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.