№ 10300
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110148944 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .. срещу .., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1114,88 лв., представляваща регресно вземане
на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Мерцедес Бенц”, модел „GLE 450
4MATIC” с peг. № ., причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през
необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 13.02.2023г. в
гр. София, ул. „Флора Кънева” до № 3, с включени разноски за репатриране и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, и за сумата от 175 лв. мораторна лихва за
периода от 21.06.2023г. до 15.08.2024г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.02.2023г. в ., л.а. „Мерцедес Бенц”,
модел „GLE 450 4MATIC” с peг. № ., управляван от Д. Д. С., е попаднал в
несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са
били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор
за застраховка „КАСКО+“ при ищцовото застрахователно дружество по полица №
440122031046209, валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика
на МПС уведомление е била образувана щета № 44012132303892 по повод
настъпилото застрахователно събитие. След извършена оценка на увредите ищецът
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер от 1046,84 лв., а за
1
репатриране на автомобила заплатил и сумата от 53,04 лв. в полза на СБА. Ищецът
поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на
пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди,
че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение, разноските за репатриране, а също и направените
ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Въпреки отправената му покана
ответникът не погасил задължението си по регреса, като поради забавата за плащане
дължи и мораторна лихва върху главното вземане. С тези доводи ищецът обосновава
правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба
с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
увреждането на процесното МПС да е резултат от покрит застрахователен риск по
сключената при ищеца застраховка. Излага съображения за недоказаност на сочения от
ищеца механизъм на ПТП и настъпване на щетите по застрахования автомобил в
причинна връзка със същото. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила, за когото поддържа, че в нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с конкретните пътни условия. Моли за
отхвърляне на исковите претенции и прави искане за присъждане на разноските по
делото.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения главен осъдителен иск при
наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ
фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователя-
ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно
застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в
исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност
на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството
на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние,
осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод
извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания
размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
2
работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства
при условията на пълно и главно доказване, докато в тежест на ответника е оборване
на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респ. доказване на
твърденията за противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца
автомобил, допринесло за настъпването на вредоносния резултат, от които извежда
направеното възражение за съпричиняване.
Като доказателство по делото е приета комбинирана застрахователна полица №
440122031046209, която обективира сключен на 11.10.2022г. между застрахователя-
ищец и „Манекс Сън“ АД договор за застраховка „КАСКО+“ за л.а. „Мерцедес Бенц”,
модел „GLE 450 4MATIC” с peг. № .. Полицата е надлежно оформена в изискуемата
съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички
задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от
полицата, застраховката „Каско“ е с покритие по клауза Пълно Каско, като съгласно
Раздел II от представените Общи условия на застрахователя, приложими към
процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното
правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза са повреди, причинени от
сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП,
съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Доколкото не са изчерпателно
уредени, в така очертаната категория вредоносни събития, съобразно указаните
възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и самокатастрофа на
застрахованото превозно средство вследствие преминаването му през препятствие на
пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното
покритие /дупка/, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не е предвидена сред изключените от
застрахователното покритие рискове. В полицата е включена и застраховка „Помощ на
пътя“, с покритие по клаузи „Премиум“ и „Чужбина“, като съгласно представените
Общи условия на този вид застраховка същата осигурява асистанс услуги при повреда
на застрахованото МПС, включително безплатното му транспортиране (пътна помощ).
Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от
11.10.2022г. до 10.10.2023г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 213655
лв. Уговорена е застрахователна премия в размер от 6106,39 лв., платима еднократно,
като видно от представена сметка за плащане по банков път, дължимата сума е
платена от застрахования на 11.10.2022г. и застраховката е влязла в действие.
От събраните писмени доказателства се установява също, че на 13.02.2023г. до
ищеца е подадено уведомление за щета от Д. Д. С., служител на „Манекс Сън“ АД, с
твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП,
състояло се в гр. София, ул. „Флора Кънева” № 3, на 13.02.2023г. – в срока на
осигурено по процесния договор застрахователно покритие. В документа подателят е
3
указал, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през
дупка на пътното платно. Като увредени детайли по автомобила са посочени спукана
предна лява гума и балон на задна лява гума.
По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана
преписка по щета № 44012132303892, като видно от изготвени по същата опис-
заключение и ликвидационен акт експерти на застрахователното дружество са
констатирали увреди по предна и задна леви гуми на автомобила, налагащи подмяната
им, и са оценили щетите на обща стойност 1046,84 лв. Не се спори и от представено
платежно нареждане от 17.02.2023г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на
„Манекс Сън“ АД сумата от 1046,84 лв., с указано основание за превода процесната
щета. Също безспорно е и видно от представена фактура от 24.03.2023г. ведно с опис,
и платежно нареждане от 27.03.2023г., ищецът е заплатил в полза на СБА сумата от
53,04 лв. за предоставена услуга пътна помощ за процесния автомобил във връзка със
заведената щета.
Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е
твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните
по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този
начин.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.
Разпитаният по делото свидетел Д. С. дава показания, че е участвал като водач
на процесния автомобил в ПТП, за което е подал уведомлението за процесната щета
до застрахователя-ищец, предявено му от съда. Посочва, че ПТП е настъпило в гр.
София, кв. Витоша, на улица, успоредна спрямо бул. „Черни връх“, по спомени
двупосочна, в резултат от попадане на автомобила в дупка на платното за движение.
Не забелязал дупката, като посочва, че същата не била обезопасена, нито
сигнализирана. Вследствие на ПТП била спукана предна лява гума, а на задна лява
гума имало балон. Не си спомня по какъв начин е придвижил автомобила до сервиз
след инцидента, отбелязва, че е възможно да е ползвал пътна помощ, но не е напълно
сигурен за което.
Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода
на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП,
показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.
Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно
и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен
материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на
тях, че процесният автомобил е самокатастрофирал вследствие преминаване през
4
дупка на платното за движение. Ответникът не твърди, нито е ангажирал
доказателства за налична сигнализация за установените неравности по пътя, поради
което съдът приема въз основа на свидетелските показания да се доказва и това, че
участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил
обозначен с пътен знак или по друг подходящ начин.
От кредитираните гласни доказателства се установява също, че в резултат от
реализираното ПТП на процесния автомобил са причинени щети – увредени гуми.
Показанията в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на
съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано
изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по
експертизата повредите по автомобила, отразени в съставения от експерти на ищеца
опис-заключение, които съответстват на сочените от свидетеля увредени детайли, по
своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване
установения механизъм на реализирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на
сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен
риск – ПТП с участието на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му
през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, в причинна връзка с
което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на
застрахователно обезщетение в размер от 1046,84 лв.
С оглед причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на необезопасено и
необозначено препятствие – дупка на пътното платно, и мястото на инцидента – път на
територията на .., който е местен общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, съдът намира
да е осъществен и фактическият състав на деликтната отговорност на ответника по чл.
49 ЗЗД.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на
пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Посочените дейности ответната община като
юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложила
извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа.
Изпълнението на вменените на ответника задължения за поддържане на
пътищата несъмнено предполага и премахване на всякакви препятствия на пътя,
създаващи опасност от повреждане на движещите се по него превозни средства, като
част от общото задължение за поддържане на пътната настилка в необходимото за
5
гарантиране на безопасен трафик състояние. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед на това следва да се приеме,
че поддържането на процесния пътен участък от страна на ответника включва и
недопускането на препятствия от всякакво естество, вкл. неравности от нарушаване
целостта на пътната настилка, да създават опасност за движението чрез предприемане
на адекватни и навременни мерки за тяхното отстраняване, в т.ч. и сигнализиране и
обезопасяване на препятствията по подходящ начин докато не бъдат премахнати с цел
предупреждаване на водачите съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП. Затова и в процесния
случай неизпълнението на тези изисквания от страна на длъжностните лица, на които
ответната община е възложила фактическото извършване на дейностите по поддръжка
на пътя, е довело до неосигуряването към датата на ПТП на безопасни условия за
движение по него. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане пътния участък на местопроизшествието в годно за
нормалното му ползване състояние посредством обозначаване наличието на опасност
на пътя, каквато обективно представлява неравност на пътната настилка, до
отстраняването й. Визираното противоправно бездействие се явява и виновно по
силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, която не е оборена в процеса, а
доколкото се установи, че в причинна връзка със същото за собственика на процесния
автомобил са настъпили вреди, то съставлява основание за ангажиране отговорността
на ответника на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Във връзка с горното, не могат да бъдат споделени възраженията, които
ответникът навежда в подкрепа на защитната си теза, че не е налице противоправно
бездействие, позовавайки се на предприети от общината мерки и действия за
поддържане и обезопасяване на пътя. Самият факт, че общинските власти са
осигурили извършването на необходими дейности в тази насока не изключва
наличието на деликтно поведение, тъй като законът вменява не само вземането на
мерки, а прилагането им по начин и с такъв интензитет, че да бъде ефективно
постигнат целения резултат. Предприемането на мерки, които не са от естество да
осигурят този резултат, само по себе си не покрива критериите за изискуемата от
закона дължима грижа. Затова и причиняването на вреди от необезопасени
препятствия на пътя като основание да се търси отговорност от общината може да е
последица както от непредприети, така и от недостатъчни и поради това безрезултатни
мерки за осигуряване безопасност на движението.
Въз основа на изложеното съдът приема, че правопораждащият регресното
вземане на ищеца фактически състав по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
6
ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в
своето основание.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ обемът на отговорността по регреса е обусловен от
размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя, което съгласно
чл. 386, ал. 2 КЗ е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени на
застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Обезщетението
трябва да покрие размера на вредите към деня на настъпването им, като съгласно чл.
386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на определената застрахователна сума (лимита
на отговорност по имуществената застраховка), която не може да надвишава
действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на увреденото имущество, а тази стойност е пазарната стойност, в рамките на
която правоимащият може да замести имуществото с еквивалентно по вид и качество,
респ. да го възстанови във вида му преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
Съгласно кредитираното експертно заключение на вещото лице автотехник
стойността на ремонта за отстраняване на щетите по процесния автомобил възлиза на
сумата от 1104,72 лв., определена по средни пазарни цени за вложени нови части и
труд към датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за
отремонтиране на автомобила по пазарна стойност към релевантния момент съобразно
изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото обезщетение за
обезвреда. Тъй като стойността на ремонта надвишава размера на извършеното от
ищеца по застраховката плащане, който определя обема на регресното му право,
отговорността на ответника е до размера на платеното обезщетение от 1046,84 лв.
Съгласно условията по сключената имуществена застраховка на репариране
подлежат и разходи за репатриране на автомобила. В случая обаче при доказателствена
тежест за ищеца същият не доказва пълно и главно, че е било извършено
транспортиране на автомобила с пътна помощ, доколкото показанията на разпитания
свидетел в частта относно тези обстоятелства почиват на неясни спомени и не са от
естество да установят с достатъчна степен на категоричност фактически осъществено
репатриране на автомобила със съдействието на СБА.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски
за определяне на застрахователното обезщетение, които в случая страните не спорят,
7
че възлизат на претендираната от ищеца сума от 15 лв. Следователно вземането на
ищеца е в общ размер от 1061,84 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от
страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с
поведението си той самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите, така че увреждането настъпва като пряка последица и от
негови действия или бездействие. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията му за извършено от водача нарушение на
установените в ЗДвП правила за безопасно движение. Няма данни водачът в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена с атмосферните условия,
състоянието и особеностите на пътя скорост, при която да не е могъл своевременно да
забележи намиращата се на пътното платно дупка и да предприеме необходимата за
избягването й маневра, още повече необозначената и несигнализирана неравност на
пътя не съставлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По тези
съображения и в приложение на последиците от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че не е налице твърдяното
съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на
дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
Не е спорно между страните, а и по делото не са ангажирани доказателства за
извършено от ответника плащане в погашение на задължението му. Следователно
главният иск е основателен и следва да се уважи до доказания размер от 1061,84 лв., а
за разликата до пълния предявен размер от 1114,88 лв. искът следва да се отхвърли.
Като последица от частичното уважаване на иска на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
16.08.2024г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на
ищеца по регреса е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното
обезщетение, като доколкото за същото липсва установен срок за изпълнение, по арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът-длъжник изпада в забава след покана. В процесния
случай от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил
регресната си претенция с покана изх.№ О-92-6591/19.05.2023г., получена от ответника
на 6.06.2023г., с предоставен 15-дневен срок за плащане, като от страна на последния е
заявен изричен отказ по претенцията на 12.06.2023г. Дължимата мораторна лихва
върху главницата от 1061,84 лв. за сочения от ищеца период на забава от 21.06.2023г.
до 15.08.2024г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен
калкулатор, възлиза на сумата от 167,09 лв. Така, акцесорният иск следва да се уважи
8
до посочения размер, като се отхвърли за разликата до 175 лв.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
право на разноски възниква в полза на всяка от страните пропорционално на
уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът претендира и доказва сторени
разноски за държавна такса в дължимия размер на таксата от 51,60 лв., за депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер от 350 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер от 428 лв. или общо 829,60 лв., от които по съразмерност му се следват 790,36
лв. Възражението на ответника за прекомерност на разноските за адвокат е
неоснователно, тъй като възнаграждението не надвишава минималния размер,
определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Направените от ответника разноски са за
процесуално представителство от юрисконсулт, които съдът определя в размер от 100
лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на
делото, от тях по съразмерност следващи му се 4,73 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., с адрес: .., да заплати на ., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ..., по искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1061,84 лв., представляваща регресно
вземане за възстановяване на платено по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по л.а. „Мерцедес Бенц”, модел „GLE 450 4MATIC” с peг. № .,
причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 13.02.2023г. в гр. София, ул.
„Флора Кънева” до № 3, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2024г. до
окончателното плащане, и сумата от 167,09 лв. мораторна лихва за периода от
21.06.2023г. до 15.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните претендирани
размери, съответно иска за главница – за разликата над 1061,84 лв. до 1114,88 лв., и
акцесорния иск – за разликата над 167,09 лв. до 175 лв.
ОСЪЖДА .., с адрес: .., да заплати на ., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 790,36 лв. – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на .., с
адрес: .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4,73 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10