Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4664 06.12.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на шести ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3987 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* против Й.Н.А.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 27.09.2016
г. между ответника и трето лице – кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД
бил сключен договор за потребителски кредит № …., при общи условия и спазване
на ЗПК, с предоставена сума от 500 лева, платима ведно с договорна лихва, в
срок до 23.11.2017 г. на 60 седмични вноски.
Ответникът се съгласил да му бъдат
начислени такси и комисиони за допълнителни услуги – за оценка на кредитно
досие и услуга „кредит у дома” – за предоставяне на сумата в дома на
потребителя и седмично събиране на вноските по местоживеенето му. Ответникът
платил 360,18 лева.
На 01.07.2017 г. бил сключен
договор за цесия, с който вземанията били прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, което от своя
страна ги прехвърлило с приложение № 1 от 01.08.2018 г. към рамков договор за
цесия от 30.01.2017 г. на ищеца. Ответникът бил уведомен, а следвало да се
счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.
Поради липсата на погасяване,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
577/21.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 730/2019 г. по описа на ПРС, IV гр. състав, за
следните суми: 352,81 – главница; 293,36 лева – такси и комисиони за
допълнителни услуги; 48,34 лева –
обезщетение за забава за периода 24.11.2017 г. – 11.01.2019 г. /ведно с
договорна лихва, за която производството е прекратено и не е предмет на
разглеждане/, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 16.01.2019 г. до
погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. Във възражението по заповедното производство отрича да е
подписвал договор с „Провидент Файненшъл България” ООД, като оспорва
претенциите.
С протоколно определение от 06.11.2019
г., на осн. чл.218 ГПК, на страната на ищеца е конституирано трето лице –
помагач „АСВ” ЕАД, ЕИК *********.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 730/2019
г. по описа на ПРС, IV гр. състав, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението
е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи възникване на вземанията и техния размер, в
т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит №
… от 27.09.2016 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България” ООД, при спазване на законовите изисквания и зачитане
правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната
парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на всички
вноски; наличието на валидни уговорки за връщане на кредита, ведно с такси и
комисиони за допълнителни услуги, които са извършени, т.е. както по основание,
така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и
правомерността на начисляването им; предпоставки за начисляване на обезщетение
за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и
настъпването на падежа за погасяването му; прехвърляне на вземанията в полза на
„Изи Асет Мениджмънт” АД, което ги е прехвърлило на ищеца с твърдените договори
и приложения, както и, че ответникът е уведомен за цесиите от съответните
цеденти.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца
– да установи, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената
доказателствена тежест, исковете са неоснователни.
Предвид оспорването на ответника,
с определението по чл. 140 ГПК ищецът е задължен да представи оригинала на
твърдения договор. Изрично са указани последиците при неизпълнение. Съд. акт е
редовно връчен на страната /л.49/, като в предоставения срок, оригиналът на
документа не е представен. При това положение и на осн. чл. 183 ГПК, с
протоколно определение, копието е изключено от док. материал по делото. При
това положение, не се установява възникване на твърдяното правоотношение между
първоначалния кредитор и ответника. Доколкото липсва доказателство за
основанието на вземанията, исковете се явяват неоснователни. Следва да се
отбележи и, че е представено копие на договор с различен номер от твърдения.
Отделно и извън изложеното, са налице и други предпоставки за
отхвърляне на исковете.
По
делото не са ангажирани доказателства за прехвърляне именно на процесните
вземания, както и за наличие на договор за цесия между „Провидент Файненшъл
България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД от 01.07.2017 г.; уведомяване от
цедента за сключването му, както и за прехвърляне на вземанията в полза на
ищеца с приложение № 1 от 01.08.2018 г. към рамков договор за цесия от
30.01.2017 г. /приложение не е представено/. Горното
обуславя неоснователност, т.к. ищецът не доказва да е носител на твърдените
вземания, въз основа на договори за цесия със сочения предмет.
Липсата
на доказателства за тези твърдени обстоятелства е била изрично указана с доклада
на делото, съгл. чл. 146, ал. 2 ГПК. Въпреки тях, в проведеното о.с.з. не бяха
представени доказателства, нито бяха направени док. искания.
Съдът приема, че липсват
доказателства за всички основни елементи на фактическия състав на претенциите.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия
състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените
искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК ********* против Й.Н.А., ЕГН ********** обективно
съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта от страна на А. на следните суми: 352,81 – главница; 293,36
лева – такси и комисиони за допълнителни услуги; 48,34 лева – обезщетение за забава за периода 24.11.2017 г. –
11.01.2019 г., по договор за потребителски кредит от 27.09.2016 г., сключен
между А. и „Провидент Файненшъл България” ООД, прехвърлени на 01.07.2017 г. с
договор за цесия на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което от своя страна ги
прехвърлило с приложение № 1 от 01.08.2018 г. към рамков договор за цесия от
30.01.2017 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 16.01.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 577/21.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 730/2019 г. по описа
на ПРС, IV гр. състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, като трето лице- помагач на
страната на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП