О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 652 03.12.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
V състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар и с
участието
на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА частно административно дело № 671 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 88,
ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
Д.Х.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.А. ***, против Решение № 555
от 25.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 88, ал.1, т.3 от АПК вр. с
§2 от ДР на ДОПК, е оставена без разглеждане, като недопустима поради липса на
правен интерес, жалбата
на Д.С. против Ревизионен акт № Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г., издаден от В.И.И. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията.
В жалбата са изложени доводи за нищожност
и за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за издаването му
при липса на нормативно регламентирани правомощия; при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно, необосновано и незаконосъобразно решаващият административен орган е
приел, че поради липса на установени с ревизионния акт задължения, ревизираното
лице няма правен интерес от оспорването на ревизионния акт. Счита, че с оглед
регламентираните в чл.155, ал.2 и ал.4 от ДОПК правомощия на Директора на
Дирекция „ОДОП“ при оспорването на ревизионен акт по административен ред, не е
налице основание за постановеното оставяне без разглеждане на подадената от Д. С.
жалба против Ревизионен акт № Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г. Поддържа,
че доколкото от една страна съгласно чл.152 от ДОПК предмет на обжалване може да бъде както целия
ревизионен акт, така и отделни негови части, а от друга страна липсва законово
предвидено ограничение за обжалване само на РА, с който са установени
задължения или отговорности на ревизираното лице, следва извода, че предмет на
обжалване е допустимо да бъде и ревизионен акт, с който не са установени задължения.
Излага доводи, че по аргумент от чл. 152 от ДОПК, всеки един от елементите,
посочени като съдържание на ревизионния акт по чл.120, ал.1 от ДОПК, а не само
разпоредителната му част, може да бъде обжалван, поради което следва да се
приеме за допустимо оспорването на ревизионния акт по отношение на частта му, в
която се съдържат мотивите – чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК. Твърди, че мотивите за
издаване на ревизионния акт се ползват със стабилитета на безспорно установени
факти, въз основа на които могат да се правят правни изводи за съществуване на
данъчни задължения за следващи данъчни периоди и съотв. че мотивите в ревизионния
акт могат да засегнат в по-голяма степен ревизираното лице, тъй като тези
мотиви имат съществена правна стойност и валидност за следващите ревизионни
производства. Поддържа, че наличие на правен интерес за оспорването на
ревизионния акт следва и от заявеното искане за обявяване на неговата
нищожност, тъй като в нарушение на чл.117 от ДОПК се издава ревизионен акт без
с него да се установяват, изменят или прихващат задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, да се възстановяват резултати за данъчен
период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и без да
се възстановяват недължимо платени или събрани суми. По подробно изложени в
жалбата съображения досежно наличието на правен интерес за оспорването на Ревизионен акт №
Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г., е направено искане обжалваното Решение
№ 555 от 25.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а преписката върната на решаващия административен орган за
разглеждане и произнасяне по същество по подадената от Д.С. жалба против
ревизионния акт.
Ответникът по
жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Пловдив при ЦУ на НАП, не е взел становище по основателността на жалбата.
Въз основа на
приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
След извършена ревизия на Д.Х.С. с обхват
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, задължения за ДОО, за
ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица, за периода
01.01.2014г. – 31.12.2014г., е издаден Ревизионен акт №
Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г. от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията. С ревизионния акт не са
установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за
ревизираното лице. На основание чл.152 от ДОПК Д.С. е обжалвал ревизионния акт
по административен ред, с подадена жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 555 от 25.10.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл. 88, ал.1, т.3 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, е оставена без
разглеждане, като недопустима поради липса на правен интерес, жалбата на Д.С. против Ревизионен акт
№ Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г. и е прекратено образуваното по жалбата
производство. За да постанови този резултат решаващият
административен орган е приел, че с ревизионния акт е приключило ревизионното
производство по възложената ревизия на Д.С. с обхват данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване на
самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2014г до 31.12.2014г., като с
ревизионния акт не са установени задължения за данъци или осигурителни
задължения. Установено е, че за процесния период приходите на ревизираното лице
превишават разходите, въпреки че не са кредитирани като реално разполагаеми определени
декларирани от лицето парични средства. РА съдържа единствено констатации за
източника и размера на доходите на лицето и направените разходи /по вид и
размер/, като аритметичната им съпоставка показва превишение на приходите над
разходите. Прието е, че доколкото от
една страна действието на РА се разпростира по отношение на разпоредените от
органа по приходите права и задължения на данъчно-задължените лица, които се
съдържат в разпоредителната част на РА, а от друга страна мотивите и
фактическите констатации в РА не представляват предмет на самостоятелно
обжалване нито по административен, нито по съдебен ред, за ревизираното лице не
е налице правен интерес от оспорването на РА с който не се установяват данъчни
и осигурителни задължения. Според решаващия административен орган
съществуването на правен интерес за обжалването на ревизионен акт, с който не
са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за
ревизираното лице, не може да бъде обоснован със съображения за евентуалното
позоваване на стабилитета на този РА в друго административно или
съдебно-административно производство. В заключение е прието, че доколкото с
обжалвания по реда на чл.152 и сл. от ДОПК Ревизионен акт № Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г.
не се накърняват права и не се нарушават законни интереси на ревизираното лице,
за оспорващия не е налице правен интерес, като абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на жалба, което обуславя извод
за процесуална недопустимост на подадената от Д.С. жалба, като основание за
оставянето й без разглеждане и за прекратяване на образуваното по жалбата
производство.
Съдът, следа като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.88,
ал.3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално
компетентния административен орган - Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив
при ЦУ на НАП и е в предвидената от закона форма. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за нищожност на решението, което възражение се
основава на съображения, че с оглед регламентираните в чл.155, ал.2 и ал.4 от ДОПК правомощия на Директора на Дирекция „ОДОП“ при оспорването на ревизионен
акт по административен ред, липсва основание за постановеното оставяне без
разглеждане на подадената от Д.С. жалба против Ревизионен акт №
Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г.
Действително, в чл.147 от ДОПК са регламентирани единствено две
хипотези, при които компетентният административен орган постановява решение за
оставяне на подадената жалба без разглеждане – когато жалбата е просрочена и
когато не са изпълнени в срок дадените от решаващия орган указания да
отстраняване на нередовностите, посочени в чл.147, ал.2 от ДОПК. Но
производството по чл.152 и сл. от ДОПК е административно по своя характер и на
основание §2 от ДР на ДОПК и чл.2, ал.1 от АПК, субсидиарно приложение следва
да намерят относимите за контролните административни производства разпоредби на
АПК, регламентиращи процесуалните условия и предпоставки за допустимост на
обжалването по административен ред. По аргумент от нормата на чл.88, ал.1, т.3
от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.2, ал.1 от АПК, една от абсолютните
процесуални предпоставки за възникването и съществуването на правото на жалба и
съотв. абсолютно условие за допустимост на оспорването по
административен ред /без значение на вида на търсената защита срещу
административния акт – отмяна поради незаконосъобразност или обявяване на
неговата нищожност/, е наличието на правен интерес за жалбоподателя. Съответно
констатацията на осъществяващия контролни правомощия решаващ административен
орган, че за жалбоподателя не е налице правен интерес за оспорването на
административния акт, с жалба срещу който е сезиран, представлява законово
предвидено основание по чл.88, ал.1, т.3 от АПК за постановяване на акт, с
който да остави без разглеждане подадената жалба. Следователно с оспореното Решение №
555 от 25.10.2021г., Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е упражнил законово
регламентирана материална компетентност по чл.88, ал.1, т.3 от АПК във вр. с §
2 от ДР на ДОПК, поради което обжалваният акт не се явява постановен при липса
нормативно предвидени правомощия за оставяне на жалбата без разглеждане и
съотв. не е нищожен на соченото от Д.С. основание.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован и съответен на закона е направеният от решаващия
административен орган извод, че подадената от Д.С. жалба срещу Ревизионен акт
№ Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г., издаден
от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,
е процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес за оспорващия от
обжалването на ревизионния акт. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при
наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и
процесуалната допустимост на контролното административно производство. Както
беше посочено, по аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.1, т.3 от АПК във вр. с
§ 2 от ДР на ДОПК и чл.2, ал.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и
съществуване правото на жалба и условие за допустимост на оспорването на актове
по административен ред, от категорията на абсолютните, за които решаващият
орган следи служебно, е наличието на правен интерес от оспорването.
Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на
жалба, е наличието на “засягане” на права и/или на защитени от правото интереси
от акта, който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо
което материалноправните последици на акта са неблагоприятни и пряко засягат
негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка
правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или
застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови респ.
разширяване на съществуващи правни задължения. В случая доколкото с Ревизионен
акт № Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г. не са установени задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски за ревизираното лице Д.С., очевидно оспореният
по реда на чл.152 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив
ревизионен акт, не засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. Несъстоятелно
е възражението, че доколкото при прилагането на чл. 152, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.120, ал.1 от АПК
е допустимо оспорването на ревизионния акт само по отношение на частта му, в
която се съдържат мотивите, наличието на правен интерес следва да се преценява
от гл.т на възможността изложените в РА мотиви да засягат правата и законните
интереси на ревизираното лице, независимо, че с разпоредителната част на РА не
се установяват данъчни и осигурителни задължения и отговорности. На първо място
предвидената в чл.152, ал.1 от ДОПК възможност ревизионният акт да се обжалва
само в отделни негови части, законът не свързва с възможността да се обжалват
отделни елементи от съдържанието на ревизионния акт по чл. 120, ал.1 от ДОПК.
Очевидно законодателното разрешение е да се допусне възможността за частично
оспорване на обективираното в РА волеизявление от гл.т на установените по вид и
основание задължения и отговорности. На следващо място ревизионният акт, съгласно
чл. 118 от ДОПК, представлява волеизявление на органи по приходите при
упражняване на властнически административни правомощия, с което едностранно се установяват, изменят
и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни
вноски; възстановяват се резултати за
данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон
или се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Съответно мотивите за издаването на ревизионния акт, по аргумент от
чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК, представляват необходимо присъщата част от
съдържанието на писмения документ, който обективира волеизявлението по чл.118
от ДОПК. В този смисъл дали материалноправните
последици на ревизионния акт са неблагоприятни за ревизираното лице и дали е налице
„засягане” на права и/или на защитени от правото интереси от ревизионния акт,
като обуславящо съществуването на правен интерес за ревизираното лице да оспори
РА по административен ред, следва да се преценява въз основа на разпоредителната
част от съдържанието на РА, с която се определят правата, задълженията или
отговорностите и начинът и срокът за изпълнението /чл.120, ал.1, т.6 от ДОПК/,
а не от мотивите за издаване на РА. Действително, по аргумент от чл.108 от ДОПК, ревизионните актове са констативни административни актове, но с тях се
установяват само правни задължения /данъчните задължения и задълженията за
задължителни осигурителни вноски/. Ако с РА са установени данъчни или
осигурителни задължения, в рамките на контрола за законосъобразност на РА се
проверяват и фактическите констатации, обусловили правния извод за задълженията
като основание и размер т.е обективираните като мотиви и част от задължителното
съдържание на РА обуславящи разпоредителната част фактически констатации
подлежат на контрол в рамките на проверката на законосъобразността на установените
с РА задължения и отговорности. Но ако с ревизионния акт не са установени
задължения и отговорности, фактическите констатации на които се основава
правния извод за липса на подлежащи на установяване задължения или
отговорности, не подлежат на контрол за законосъобразност.
Константна
е съдебната практика, че позоваване на евентуалния стабилитет на РА в друго
административно или съдебно-административно производство, не може да се
обоснове правен интерес по отношение на адресата за обжалването на този РА,
след като със същия не се определят данъчни и/или осигурителни задължения. Фактическите
изводи на ревизиращите органи в едно ревизионно производство, не са обвързващи
за органите по приходите в ревизионно производство за следващ ревизионен
период. При разглеждането на спора относно законосъобразността на другия
ревизионен акт ще бъдат обсъдени доказателствата и възраженията на ревизираното
лице относно спорните правно релевантни факти, поради което и само на това
основание не може да се приеме, че следва да се допусне съдебен контрол по
отношение на ревизионен акт, с който не се определят задължения по основание и
размер, но в който се съдържа преценка относно същите тези факти. Приемането на
противното би означавало, че стабилитетът на административния акт се
разпростира и върху съдържащите се в него мотиви, което еднозначно е отречено в
правната теория и практика.
С оглед на
гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
решаващият административен орган е приел, че за Д.С. не е налице правен интерес
за обжалването на Ревизионен акт № Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г.,
поради което подадената от ревизираното лице жалба срещу ревизионния акт е
процесуално недопустима, като основание за оставянето й без разглеждане. Ето
защо обжалваното Решение № 555 от 25.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е правилно и
законосъобразно, а подадената от Д.С. жалба срещу това решение се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.88, ал.3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Старозагорският административен
съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.С.,
ЕГН **********,***, против Решение № 555 от 25.10.2021г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с което на
основание чл. 88, ал.1, т.3 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, е оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от Д.С. жалба против Ревизионен акт №
Р-16002420008120-091-001/ 06.08.2021г., издаден от В.И.И.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, като
неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: