№ 19133
гр. С, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110177662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т С“ ЕАД против Ч. М. Д. и П. М. Р с искане
ответниците да заплатят на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при
равни квоти сумата в размер общо на 937,04 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М“, бл. 69, ет. 2,
ап. 52, абонатен № *****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 31.12.2024 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 196,76 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 04.12.2024 г., сумата в размер общо на 38,47 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 31.12.2023г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на
9,76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2022 г. до 04.12.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците поддържат, че са погасили
процесните вземания, като в подкрепа на изложените твърдения е представен касов бон.
С молба от 14.03.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Кирчева признава извършеното от ответниците в хода на делото плащане, с което са
погасени претендираните вземания, законната лихва и част от сторените разноски, като
претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. В
доказателствената тежест на ответника е да опровергае поддържаните от ищеца фактически
твърдения, обуславящи основателността на предявените искове, респ. да установи, че е
погасил процесните вземания.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на становището на ответниците и извършеното погасяване на
процесните вземания в хода на делото с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо от
доказване, че в процесния период между страните по спора е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, че описаният в
исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като стойността на доставената до
имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия и начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизат
на посочените от ищеца суми, както и че ответниците в хода на делото са заплатили на „Т
С“ ЕАД сумата в размер на 1297,75 лева в погашение на процесните вземания. Извършеното
от ответниците плащане следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради
което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
2
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. С, ул. „Я“ № 23 Б, срещу Ч. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к. „М
1“, бл. 69, вх. 3, ет. 2, ап. 52, и П. М. Р, ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к. „И“, бл. 120, вх.
Б, ет. 8, ап. 46, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на
топлофикационното дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти
сумата в размер общо на 937,04 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М“, бл. 69, ет. 2, ап. 52,
абонатен № *****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 31.12.2024 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер общо на 196,76 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 04.12.2024 г., сумата в размер общо на 38,47 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 31.12.2023г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на
9,76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2022 г. до 04.12.2024 г., поради погасяване на вземанията посредством
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Ч. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к. „М 1“, бл. 69, вх. 3, ет. 2,
ап. 52, и П. М. Р, ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к. „И“, бл. 120, вх. Б, ет. 8, ап. 46, да
заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Я“ №
23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление в гр. С, бул. „ББ“ № 85, в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3