№ 2821
гр. София, 28.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503102 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. В. срещу определение № 268343 от 11.05.2021
г., постановено по гр.д. № 3093/2018 г. на Софийски градски съд, с което производството по
предявения от него иск за осъждане на ответниците да му заплащат обезщетение за
лишаване ползването на собствения му имот в размер на 350 лева месечно от подаване на
исковата молба до освобождаването на имота, е прекратено. Искането е за отмяна на
прекратителното определение. Ответниците по тази жалба А. и Й. К. не изразяват
становище.
„Юробанк България“ АД обжалва по реда на чл.248, ал.3 от ГПК определение №
272311 от 28.07.2021 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на банката
за изменение на определение № 268343 от 11.05.2021 г. в частта за разноските. Искането и
това определение да се отмени и в полза на банката да се присъди сумата 4901,94 лева за
направени разноски, вместо присъдената сума от 100 лева.
Ответникът по тази жалба я оспорва.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, прие следното:
По жалбата на Л.В.. Претенцията, по която производството е прекратено, е за
осъждане на ответниците да заплащат на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване
на собствения му имот за период от подаване на исковата молба до освобождаването на
имота.
1
Съгласно чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба първоинстанционният
съд констатира, че предявеният иск е недопустим, той задължително я връща на подателя й.
В случая се иска осъждане за вземане, което още не е възникнало, не е и сигурно, че ще
възникне, както и в какъв размер. Тази претенция не може да бъда реализирана по реда на
чл.124, ал.2 от ГПК. С разпоредба на чл. 124 ал.2 ГПК е уредена възможността кредиторът,
който има вземане за повтарящи се парични задължения, да предяви иска си за тяхното
изпълнение преди да е настъпила изискуемостта им. Предмет на иска следва да бъде
парично, повтарящо се вземане на кредитора ищец спрямо длъжника-ответник, при
установен източник на задължението и размер, т.е. при безспорна ликвидност. Уредената с
разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ГПК правна възможност да се претендира по исков ред
присъждане на вземане, чиято изискуемост не е настъпила, е изключение от общото
правило, че по съдебен ред могат да се претендират възникнали вземания. Критерият за това
кои повтарящи се парични вземания могат да бъдат предмет на защита по този ред (кои
парични задължения по принцип могат да се защитят чрез иск пред съда), е задълженията да
са дължими, повтарящи се вземания за суми, установени по размер и падеж. Вземането за
лишаване от право на ползване почива върху неоснователното обогатяване, което е
извъндоговорен източник на задължения. Това вземане няма повтарящ се характер, защото
правопораждащият го факт не е един (единен), а различен – в случая използването на имота
за всеки отделен месец. В приложното поле на чл. 124, ал.2 от ГПК не попада вземането за
обезщетение по чл.59 от ЗЗД или чл.73, ал.1 от ЗС за период след предявяването на иска.
Възникванета на претендираното вземане е обусловено от настъпването в бъдеще на правно
релевантно за съществуването на дълга обстоятелство – ползването на имота от
ответниците, преценката за което не би могла да бъде извършена предварително преди
осъществяването му. Доколкото по аргумент на чл.124, ал.2 ГПК законът не допуска
съдебна защита на субективно материално право, което не е възникнало, претенцията за
обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на имота му за времето след завеждане на
иска е недопустима. Като е прекратил производството по този иск първоинстанционният съд
е постановил законосъобразен акт, който следва да се потвърди.
По жалбата на „Юробанк България“ АД. При прекратяване на производството по
делото, ответникът има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК и чл. 81 от ГПК.
Ако производството по делото е прекратено в закрито заседание, ответникът може да
претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в срока и по
реда на чл. 248 от ГПК. Разноските следва да са във връзка с производството, т.е. да са
извършени до момента на прекратяване на производството по делото. В случая
производството е прекратено в публично заседание, в което се е явил представител на
частния жалбоподател, но с оглед продължаването от страна на съда на срока за представяне
на доказателства за разноски, следва да се приеме, че доказателствата за разноски са
представени в срок. Те обаче не удостоверяват извършени по производството разноски,
доколкото до прекратяването на производството по иска срещу „Юробанк България“ АД в
съдебно заседание на 30.10.2020 г. банката не е направила разноски. Видно от
2
представените фактура и платежно нареждане, същите са издадени съответно на 02.11.2020
и на 06.11.2020 г. като няма доказателства плащането да е извършено на основание договор,
сключен преди датата на прекратяването. Следва да се приеме, че претендираните разноски
не са направени по повод производството и не следва да се възлагат върху ответника.
Частната жалба срещу отказа на СГС да присъди допълнително разликата до 4901,94 лева е
неоснователна.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а жалбите срещу него
следва да се оставят без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на Л. В. В. срещу определение № 268343 от
11.05.2021 г. и на „Юробанк България“ АД срещу определение № 272311 от 28.07.2021 г.,
постановени по гр.д. № 3093/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Преписи да се връчат на частните жалбоподатели.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3