Решение по дело №25834/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19374
Дата: 24 ноември 2023 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20231110125834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19374
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110125834 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „С. С.“ ЕООД срещу „Ц. С.“
ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника неформален договор за изработка на
метални детайли – конзоли, обективиран във фактура № 13617/20.10.2022 г. на
стойност 324 лв. с ДДС. Поддържа, че е изпълнил точно задълженията си по процесния
договор, но ответното дружество не е заплатило дължимото възнаграждение, въпреки
че фактурата била осчетоводена при ответника. Иска се от съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 324 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по неформален договор за изработка на метални
детайли – конзоли, обективиран във фактура № 13617/20.10.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.05.2023 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва
в размер на 18,72 лв., претендирана за периода от 21.10.2022 г. до 15.05.2023 г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение с
ответника по договор за изработка с твърдяното съдържание, че възложената работа е
била изпълнена, както и че работата е била приета от възложителя без възражения,
както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер.
По делото е представена фактура № **********/20.10.2022 г. с доставчик „С.
С.“ ЕООД и клиент „Ц. С.“ ЕООД с основание изработка на метални детайли – конзоли
и стойност 324 лв. с ДДС с падеж на плащане 20.10.2022 г.
1
Съгласно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като изготвено от специалист, притежаващ необходимата компетентност и
отговарящо пълно на поставените въпроси, процесната фактура е осчетоводена, като
на 27.06.2023 г. – след завеждане на исковата молба, по нея е извършено плащане от
ответника в полза на ищеца. Според вещото лице мораторната върху главницата от 324
лв. за периода от 31.12.2022 г. до 15.05.2023 г. възлиза на сумата от 20,09 лв.
Заплащането на процесната сума се съобразява от съда по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК като новонастъпил факт, който представлява конклудентно признание на
фактическите обстоятелства – основание на иска, ползващо се с погасителен ефект.
Ето защо искът за главница подлежи на отхвърляне поради плащане, извършено в хода
на процеса.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
Предвид отхвърлянето на главния иск поради извършен плащане, в мотивите се
установява, че същият е доказан по основание. С оглед момента на извършеното
плащане, ответникът е изпаднал в забава, поради което следва в полза на ищеца да се
присъди вземане на лихва съобразно изчисленията на вещото лице, като с оглед
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 660 лв., от които 250 лв. депозит
за експертиза, 50 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в негова полза на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. С.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Ц. С.“
ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД 324 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по неформален
договор за изработка на метални детайли – конзоли, обективиран във фактура №
13617/20.10.2022 г., поради плащане извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Ц. С.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „С. С.“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18,72 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 21.10.2022 г. до 15.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Ц. С.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „С. С.“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 660 лв., представляваща разноски
по производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2