№ 12962
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110115210 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищцата Е. М. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е
закупила самолетен билет за полет FB689 от летище Бургас до летище Москва
(Шереметиево), на дата 04.09.2018 г. Твърди, че се е явила на летището в Бургас в деня на
полета, но се е оказало, че последният е отменен, за което тя е била уведомена по-малко от 7
дни преди началото на полета. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора
за превоз има право на неустойка в размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от
РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние от 1611 км. Поддържа, че е
изпратила покана до ответника за изплащане на обезщетението, но плащане не е постъпило,
поради което претендира сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет
от Бургас до Москва на 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 233,41 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 21.09.2018
г. – 29.08.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 03.11.2021 г. по гр.д. № 51124/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
1
Ответникът „Б---“ АД е подал становище след изтичане на едномесечния срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, с което оспорва исковете, като навежда възражение за изтекла двегодишна
погасителна давност за вземанията съобразно разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Оспорва
автентичността на положения за ищцата подпис на приложеното по делото адвокатско
пълномощно. По същество счита, че между страните не е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за въздушен превоз, като твърди и неизпълнение на
задължението на ищцата да се яви навреме на гишето за регистрация на летището. Оспорва
акцесорната претенция при твърдение, че липсват доказателства за получаване на поканата
за плащане от страна на ответника преди процеса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“
и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което
ответникът е отменил и не е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена
резервация; както и размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, респ. че е уведомил
ищеца за отмяната на полета минимум две седмици преди началото на полета по разписание
или че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда
правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от
загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да
осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри.
Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от
разстоянието на неосъществения полет (400 евро при полети с разстояние от 1500 км. до
3000 км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“ РЕО 261/2004), като
превозвачът се освобождава от отговорност в случай че е информирал пътниците за
отмяната две седмици преди началото на полета по разписание; или между две седмици и
седем дни преди началото на полета и им е предложил премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да
достигнат до техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за
пристигане по разписание; или по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
2
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение, ако отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки, като тежестта за доказване на тези извънредни
обстоятелства, както и на обстоятелството дали и кога пътниците са били информирани за
отмяната на полета, тежи върху превозвача – арг. чл. 5, т. 4 РЕО 261/2004.
От приетите по делото писмени доказателства (електронен билет) се установява, че страните
са сключили валиден договор за въздушен превоз с полет на ответника от летище Бургас до
летище Москва № FB689 на 04.09.2018 г., като самолетът е следвало да излети в 05:00 ч. и
да пристигне в 07:40 ч. С оглед твърденията на страните по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че полет FB689 от летище Бургас до летище
Москва (Шереметиево), планиран за дата 04.09.2018 г., е бил отменен, като същият е с
разстояние от 1611 км. Следователно, по силата на посочената разпоредба от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. ищцата има право на обезщетение за отменения полет в размер на 400 евро.
По делото липсват данни ответникът да е информирал пътниците за отмяната преди повече
от две седмици или между две седмици и седем дни преди началото на полета по
разписание, като подобни твърдения не са наведени в защита на ответната страна, нито са
налице данни превозвачът да е предложил на пътниците премаршрутиране съобразно
нормата на чл. 5, т. 1, б. „в“ РЕО 261/2004. Бланкетното оспорване от ответника, че ищцата
не се е явила на гишето за регистрация на летището поне 45 минути преди полета, в случая е
ирелевантно, доколкото се касае до отменен, а не закъснял полет, като в този смисъл
евентуалното закъснение на пътника да се яви на летището не би оказало значение за
своевременното изпълнение на полета – при всички положения, превозвачът нямаше да
приеме пътника и да го превози, след като е отменил конкретния полет в същия ден. Поради
тази причина и посоченото изискване не се прилага като условие за получаване на
обезщетение в случай на отменен полет съобразно разпоредбата на чл. 3, параграф 2, б. а) от
Регламент (ЕО) № 261/2004.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на страните настоящият съдебен състав намира, че ищцата е
провела пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на
претендираното вземане, поради което предявеният главен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло. Съдът не следва да обсъжда по същество наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, доколкото същото е релевирано след
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК – в становище на ответника,
подадено повече от 4 месеца след получаване на книжата по делото, поради което е
преклудирано.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД
По този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
3
ответника в забава (с настъпване на уговорения падеж или при липса на такъв – с
получаване на покана за плащане).
В договора между страните и в приложимия Регламент (ЕО) № 261/2004 не е предвиден
срок за плащане на обезщетението от страна на въздушния превозвач, поради което
последният изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е представена
покана за плащане на търсеното обезщетение от страна на Е. М., изпратена на 21.09.2018 г.
на електронния адрес на ответното дружество ****@***.**, който е посочен на интернет
страницата му като валиден канал за комуникация във връзка с жалби за нарушени права на
пътниците при отмяна на полети. При липса на други данни следва да се приеме, че
електронното писмо е постъпило в информационната система на адресата на същия ден (арг.
чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ), като от следващия ден ответникът е изпаднал в забава и за периода
22.09.2018 г. – 29.08.2021 г. дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата – сумата от 233,18 лв., за която акцесорният иск се явява основателен, а за
разликата до пълния предявен размер от 233,41 лв. и за датата 21.09.2018 г. следва да се
отхвърли.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на направените от
нея разноски в производството съобразно уважената част от исковете в размер на 324,93 лв.,
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и в
размер на 474,89 лв., платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. М., гражданин на Руската
федерация, родена на ********** г., със съдебен адрес: гр. С-----, срещу „Б---“ АД, ЕИК ----,
със седалище и адрес на управление: гр. С------, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и чл. 422 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД че „Б---“ АД дължи на Е. М. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет FB689 от Бургас до Москва на 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 01.09.2021 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 233,18 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 22.09.2018 г. – 29.08.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2021 г. по гр.д. № 51124/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
4
чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 233,18 лв. до пълния предявен размер от
233,41 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за 21.09.2018 г.
ОСЪЖДА „Б---“ АД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление: гр. С------, да заплати на
от Е. М., гражданин на Руската федерация, родена на ********** г., със съдебен адрес: гр.
С-----, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 324,93 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 474,89 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5