О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. Габрово, 31.01.2023 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в закрито
съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на молба
от адвокат И.И. – С., в качеството й на пълномощник на Е.А.М. ***.
В молбата се посочва, че зам. кмет на Община
Севлиево е издал Заповед № 1072 от 28.10.2022 г., изменена със Заповед № 1166
от 22.11.2022 г. на същия административен орган, с която на жалбоподателя е
разпоредено в двумесечен срок от връчването й да премахне изграден
„Масивен гараж“ с идентификатор 65927.501.559.3, находящ се в УПИ IV, кв. 55, по плана на гр. Севлиево.
На 7.12.2022 г., от името на Е.М. била подадена
жалба против заповедта до Административен съд Габрово, чрез органа, издал
атакувания ИАА. Към жалбата били приложени вносна бележка за платена ДТ,
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.
В законоустановения срок органът, издал оспорения
по съдебен ред ИАА, не изпратил жалбата в съда, ведно с преписката, съгласно
изискванията на чл. 152, ал. 1– 3 от АПК. Вместо това, на 13.12.2022 г. зам.
кметът на Община Севлиево издал Заповед № 1284, с която се отменя предходно
издадената Заповед № 1072 от 28.10.2022 г. за премахване на посочения строеж на
основание чл. 91, ал. 1, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, като в заповедта е
изрично посочено, че се издава във връзка с постъпилата жалба.
При така развилата се ситуация, отмененият ИАА не
съществува в правния мир и въпреки отпадане на правния спор, жалбоподателят е
направил разноски по обжалването му преди същият да е бил оттеглен /отменен/,
поради което авторът му дължи тяхното възстановяване на страната. По тази
причина и на осн. чл. 143 от АПК, с депозираната в съда молба се прави искане съдът
да му присъди сторените разноски за обжалване на цитираната заповед, както и да
бъде присъдено възнаграждение на представлявалата го при условията на чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокат И., в размер определен от
съда.
По делото е постъпило писмено становище от зам.
кмета на Община Севлиево, чрез пълномощник Адвокатско дружество „*“, с което се
твърди, че искането е недопустимо, т.к. заповедта е отменена от нейния автор в
срока, в който същият е упражнил правото си на отзив по чл. 91 от АПК.
Алтернативно административният орган прави възражение за неоснователност на
претенцията по същото съображение. Твърди се, че с действията си същият орган
не е дал повод за завеждане на делото, т.к. за жалбоподателя не са настъпили
вредоносни последици. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК деловодни разноски се
дължат само при оттегляне на АА, не и при упражняване правото на отзив от
административния орган. Освен това не са налице доказателства, че
жалбоподателят е бил материално затруднен или че е налице друго основание той
да ползва безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за да се иска
заплащане на стойността на оказаната такава на страната.
От представените от молителя и приложените по
преписката доказателства съдът установи следното:
Със Заповед № 1072 от 28.10.2022 г., изм. със
Заповед № 1166 от 22.11.2022 г. на зам. кмета на Община Севлиево на Е.А.М. е
разпоредено в двумесечен срок от връчването й да премахне изграден
„Масивен гараж“ с идентификатор 65927.501.559.3, находящ се в УПИ IV, кв. 55, по плана на гр. Севлиево.
На 7.12.2022 г. Е.М., чрез пълномощника си адв. И.И.
– С. е подал жалба против заповедта до Административен съд Габрово, чрез кмета
на Община Севлиево. Към жалбата е приложена вносна бележка за платена държавна
такса от 5.12.2022 г. и пълномощно, с което жалбоподателят упълномощава адв. С.
да го представлява пред АС – Габрово във връзка с обжалване на цитираната
заповед. Приложен е и договор за правна защита и съдействие с предмет –
оказване на съдействие за проучване и анализ на документи, заверка на такива,
защита и процесуално представителство по административно дело, във връзка с
обжалване на заповед и процедура по ЗУТ. В ДПЗС е посочено, че адвокатската
помощ се оказва безплатно, като са посочени разпоредбите на чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на ВАдвС.
На 14.12.2022 г. до жалбоподателя и упълномощения
адвокат е изпратено съпроводително писмо със Заповед № 1284 от 13.12.2022 г. на зам. кмета на Община Севлиево,
с която се отменя Заповед № 1072 от 28.10.2022 г. Отменителната заповед е
изпратена на адресата по пощата с писмо на 14.12.2022 г., получено на
16.12.2022 г., видно от известие за доставка.
При така установените факти, съдът достига до
следните изводи:
Съгласно чл. 91 от АПК, в 7-дневен срок от
получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде
съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни. В случая този срок е спазен с издаването на
отменителната заповед, която не е оспорена и следва да се счита, че е влязла в
сила. В рамките на настоящото производство съдът не може да обсъжда
действителността и законосъобразността на отменителната заповед, т.к. такъв
инцидентен контрол не може да се провежда, а и това не е поискано от
жалбоподателя. С влизането в сила на отменителната заповед първоначално
издадения ИАА и допълващият го такъв вече не съществуват в правния мир. Жалбата
срещу тях не е препратена в АС – Габрово и по нея не е образувано съдебно
административно производство. Според писменото становище на зам. кмета на
Община Севлиево в случая същият административен орган е упражнил право на отзив
по чл. 91 от АПК.
Упражняването на това право е има сходство с
института на оттегляне на акта по реда на чл. 156 от АПК, но правото на
оттегляне на административния акт е предпоставено от вече образувано съдебно
производство, а не само постъпила жалба.
Разпоредбата на чл. 143 от АПК, на която се
основават отправените до съда искания, обаче не уреждат производство, в което
да се иска само и директно присъждане на разноски по дело, което не е било
заведено в съда. Систематичното място на тази разпоредба е в дял трети на АПК,
озаглавен „Производства пред съд“, като произнасянето по направените от
страните разноски е обвързано с изхода на съдебното производство, вкл. при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. С
други думи, искането за присъждане на разноски е акцесорна претенция, която
произхожда от основната, съдържаща се във формулирана жалба, адресирана до
съда, въз основа на която е стартирало съдебно производство. Когато липсва
развито основно производство, то не може да се развие като самостоятелно
акцесорно такова само за присъждане на разноски въз основа на изрично
депозирана молба в такава насока.
От гореизложеното следва, че отправените до съда
искания са недопустими за разглеждане, тъй като настоящото съдебно производство
няма за предмет произнасяне по законосъобразността на Заповед № 1072 от
28.10.2022 г., изменена със Заповед № 1166 от 22.11.2022 г., двете на зам.
кмета на Община Севлиево.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1
от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за
присъждане на разноски, направени в производството пред административния орган,
тъй като този текст изрично предвижда възлагане на разноските за
административния орган само когато актът е отменен от съда в развило се пред
него производство по оспорване,
респективно – оттеглен в такова започнало производство /чл. 156 от АПК/.
Безпорно е, че административният орган е станал
причина за това Е.А.М. да заплати ДТ за обжалване на цитирания ИАА и да
упълномощи адвокат, който да го представлява в производството. В хипотезата на
упражнено от органа право на отзив по чл. 91 от АПК, претенцията за присъждане
на сторените разноски, изразяващи се в претърпени загуби и/или пропуснати
ползи, следва да бъде реализирана по исков ред, на осн. разпоредбите на ЗОДОВ.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв. И.И. ***, в качеството й на
пълномощник на Е.А.М. ***, ЕГН:**********, с адрес ***, с правно основание чл.
143 от АПК и искане за присъждане на съдебни разноски – платена държавна такса
и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1/2023 г. по описа на
Административен съд Габрово
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на Е.А.М.,
чрез пълномощника му, адв. И. ***, чрез пълномощника му АД „*“, заедно със съобщенията.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването с частна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/