№ 292
гр. Сливен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200781 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от адв. Х. от АК – Сливен, в
качеството му на процесуален представител на М. Р. К. с ЕГН ********** от с. С.,
общ. Сливен против НП № 24-0804-003923/15.05.2024 год., издадено от Началник
група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, с което на жалбоподателката е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева на основание
чл. 184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено издаденото НП и
претендира направените по делото разноски. Жалбоподателката изразява съгласие с
процесуалния си представител.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.04.2024 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1181639 против
жалбоподателката за това, че на 27.04.2024 год. в 10,05 часа в с. С., на ул. „И.“ пред
номер 10 като пешеходец не се движи по тротоара, а преминава през платното за
движение, където няма пешеходна пътека и престоява на него. В акта било отразено,
1
че водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № ARDM 0203, като уредът е отчел 0 промила алкохол. В акта било
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен
лично на жалбоподателката на 27.04.2024 год. (л. 7 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 24-0804-003923 от
15.05.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ –
Сливен, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100,00 лева на основание чл. 184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от
ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид
високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред
останалите участници в движението. НП било връчено на жалбоподателката чрез
ССЕВ на 21.05.2024 год. (л. 5 – 6 и л. 30 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на
това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може
да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН да има
единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно и основанието за налагане на
административното наказание.
В настоящия случай в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е
посочено, че нарушението на жалбоподателката се изразява в това, че като пешеходец
не се е движила по тротоара, а преминавала през платното за движение, където няма
пешеходна пътека и престоявала на него. Така описаното нарушение е квалифицирано
като такова по чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, в който е предвидено, че пешеходците са длъжни
да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
Същевременно, обаче, административната отговорност на жалбоподателката е
2
ангажирана на основание чл. 184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 3 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.
184, ал. 5 от ЗДвП законодателят е посочил, че когато в резултат на нарушения по ал.
1, т. 1 и 2 (касаещи поведението на водач на МПС или пътник в МПС) и ал. 2 (касаещи
пешеходец, който преминава през огражденията от парапети или вериги; или не спазва
светлинните сигнали на пътните светофари и сигналите на регулировчика) са
причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица,
нарушителят се наказва с глоба в размер на 100,00 лева, т.е. в тази разпоредба не е
предвидено да се наказва пешеходец, който не се е движил по тротоара и е преминавал
през платното за движение. Освен това в обстоятелствената част на акта и на НП не е
посочено, че са причинени каквито и да е било вреди на пътното превозно средство, на
пътници или на други лица. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 184, ал. 5
от ЗДвП законодателят не е предвидил препращане към разпоредбата на ал. 3 от същия
член каквато връзка е направена в НП. Следователно е налице противоречие между
описанието на нарушението и основанието за налагане на административното
наказание, тъй като нито в акта, нито в НП е посочено, че жалбоподателката е
извършила нарушения на чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 2 от ЗДвП, нито пък е отразено,
че са били причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други
лица. По този начин административнонаказващият орган е ограничил правото на
защита на жалбоподателката, тъй като е лишена от възможността да разбере за какво е
ангажирана административнонаказателната й отговорност.
С оглед гореизложеното констатираното от съда нарушение се изразява в
неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН, а именно липса на
единство между описанието на нарушението, законните разпоредби, които са
нарушени и основанието за налагане на административното наказание. Разпоредбата
на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил и какво административно наказание му е наложено, за да може да
организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е следвало
да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и
7 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателката в съдебно заседание за присъждане на разноските
във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
3
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателката претендира да им бъдат
присъдени разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита
и съдействие (л. 20 от делото) същите са в размер на 400,00 лева, поради което съдът
намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските,
посочено в придружителното писмо (л. 2 - 3 от делото), е неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-003923/15.05.2024 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, с което на
М. Р. К. с ЕГН ********** от с. С., общ. Сливен, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева на основание чл. 184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 3
от ЗДвП за нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на М. Р. К. с ЕГН
********** от с. С., общ. Сливен, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4