№ 31300
гр. София, 24.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110115927 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна молба от „НЕМОС
АНИМАЛС БГ“ Фондация срещу А. И. В..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
С влязло в сила разпореждане от 31.03.2025 г. е върната исковата молба в частта
на предявения иск за разваляне на договор за осиновяване на кучето Дейзи от
26.05.2024 г.
Следва да бъде уважено искането на страните за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на по един свидетел при режим на довеждане
за установяване на посочените във формулираните доказателствени искания факти и
обстоятелства.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от ищеца и един свидетел при режим на довеждане от
ответницата за установяване на посочените във формулираните доказателствени
искания факти и обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на страните за довеждане на допуснатите
до разпит свидетели в първото открито съдебно заседание, като при неизпълнение без
доказването на уважителна причина за това, производството по делото още продължи
без събиране на допуснатите доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.10.2025 г.
от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждането на
ответницата да върне на ищеца кучето Дейзи, предмет на развален договор за
осиновяване на куче от 26.05.2024 г.
Ищецът „НЕМОС АНИМАЛС БГ“ Фондация твърди, че на 26.05.2024 г. сключил
договор за осиновяване на куче с ответницата А. И. В., по силата на който на
последната било предадено кучето Дейзи. Твърди се, че условията, които били
поставени от ищеца за предаването му за осиновяване, били кученцето да се храни с
качествена храна, да бъде ваксинирано, чипирано, регистрирано в общината и
кастрирано преди първо разгонване - около 6-месечна възраст. Твърди се, че Дейзи
била ваксинирана, издаден й е паспорт и й е поставен чип. Твърди се, че ответницата
не изпълнила поетото задължение за кастриране на кученцето, като освен това
неизпълнила и договора в частта, в която се задължавала да не предава кучето на трето
лице. Сочи, че кучето Дейзи било предадено на майката на осиновителката С Б. При
посещение на представители на Фондацията в дома на майката на осиновителката,
същите констатирали, че за кучето имала поставена малка котешка пластмасова
купичка - съд, непобиращ достатъчно количество вода за такова голямо куче; липсвала
купичка с храна, като бил показан чувал гранули „Dante“ - собствена марка на верига
магазини Кауфланд и консерва на същата марка; видимо кучето било с дълги нокти и с
капеща на снопове козина; след извеждането й навън било констатирано, че не е
научена да ходи на повод, дърпа се, скача по хора и животни. След посещението,
представителите на фондацията предлагат да анулират договора, да вземат обратно
Дейзи, да я кастрират и ако е налице желание от страна на Стефанка Б, същата да
кандидатства за осиновител. В отговор на това, г-жа Б обещала, че ще заведе Дейзи за
кастрация още същата седмица, както и че ще я храни с качествена храна, след което
представителите на Фондацията си тръгват. Твърди се, че обещанието за предстояща
кастрация не било спазено. Излага се освен това, че преди подаване на исковата молба,
до ответницата била изпратена последна покана за изпълнение на поетите задължения
по договора, като при неизпълнение същата следвало да счита договорът за прекратен.
С последващо депозирана молба от 14.04.2025 г. се излага твърдение за настъпило
извънсъдебно разваляне на договора. Поради тези и останалите подробно изложени
твърдения моли предявеният иск да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да
върне кучето Дейзи на ищеца.
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва предявения иск. На първо място
счита, че сключеният между страните договор е нищожен поради невъзможен
предмет, доколкото не може да е налице осиновяване на куче. На следващо място
сочи, че понастоящем ответницата и нейната майка са единствените собственици на
кучето, което се установявало от издадените документи. Счита искът за
неоснователен. Сочи, че Фондацията никога не е била собственик на кучето, а
„временен стопанин“, както самата тя се идентифицирала в сключения договор, тоест
тя е осигурявала временен дом на кучето, до намиране на собственик, като сочи, че
разликата между „собственик“ и „стопанин“ е явно разграничена. Счита, че поради
факта, че фондацията никога не е била собственик на кучето, то за нея липсва
основание да претендира връщането му. Твърди, че към настоящия момент собственик
на кучето е А. В.. Намира, че тъй като договорът за осиновяване цели именно това - да
бъде намерен собственик на кучето и същият да полага грижи за него, то с
изпълнението на тези клаузи и с оформяне на документите, с които ответницата е
вписана като собственик, тя губи качеството си на т.нар. осиновител и става
пълноправен собственик на кучето, поради което с извършването на тези действия
договорът следвало да се счита за изпълнен и взаимоотношенията между страните за
изчерпани. Като собственик на кучето счита, че има право на преценка къде и при кого
2
да го отглежда, като освен това адресът на нейната майка представлява и адрес по
регистрацията на самата ответница.
Отделно счита, че посоченото в т.12.2, че временният стопанин има право да
изземе кучето, ако осиновителят откаже да предостави информация и/или снимки при
поискване, не било скрепено с поето от осиновителя задължение да предоставя такава
информация. В т.2 от договора действително имало съгласие от осиновителя да
предоставя информация или снимки, но това не представлявало поето задължение, а
само форма на съгласие, която се предоставя с подписването на договора. Сочи, че
кучето живее с ищцата и нейната майка вече повече от година, свикнало е с тях,
налице е обща привързаност и връщането му може да бъде пагубно за него. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е ответницата е получила кучето Дейзи,
както и да докаже отпадане на основанието за получаване на кучето.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на кучето Дейзи, поради което не се дължи
неговото връщане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищецът и ответницата са страни по процесния
договор за осиновяване на куче от 26.05.2024 г., по силата на който на ответницата
било предадено кучето Дейзи; че кучето Дейзи се отглежда в дома на майката на
ответницата.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3