РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. гр. Лом, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620100256 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД .
Ищецът Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: е предявил срещу ответника В. В.
Р., ЕГН **********, с адрес: иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД - за
осъждане на ответника В. В. Р., ЕГН **********, с адрес: , да заплати на ищеца Н. А.
Н., ЕГН **********, с адрес: сума от 9000 /девет хиляди/ лева, равна на половината от
пазарната цена към момента на предявяване на иска на Поземлен имот от 174 кв.м.,
представляващи идеална част от ПИ с идентификатор 44238.505.1761, Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 44238.505.1761.1.2 и Самостоятелен обект в сграда
идентификатор 44238.505.1761.4. Претендират се с исковата молба и разноски.
В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № 91, том VII, рег. № 6367,
дело № 598/18.09.2014 г. на нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, р-н на действие
РС- Лом и поправката му с Нотариален акт № 7, том XI, дело № 853/18.09.2014 г. на
нотариус Д. М, рег. № 393 в РНК, ищцата Н. А. Н. и нейният син К Г А са прехвърлили
на ответницата В. Р., срещу задължението да ги гледа и издържа, собствеността върху
следните свои недвижими имоти: (1)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ от 174 кв.м., представляващи
идеална част от ПИ с идентификатор № 44238.505.1761 по КККР на гр. Лом, одобрени
със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, целия с площ от 522
кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с административен адрес: номер по предходен
план 1761, квартал 83 при съседи: 44238.505.6167,44238.505.6140,44238.505.1760,
44238.505.1758, заедно с (2 )САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор
44238.505.1761.1.2, с адрес: намиращ се сграда с идентификатор 44238.505.1761.1 в
ПИ с идентификатор 44238.505.1761, с трайно предназначение - жилище, апартамент,
брой нива на обекта - едно, застроена площ 60,33 кв.м., до съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 44238.505.1761.1.1, под обекта няма, над обекта
1
няма, заедно със съответния процент от общите части на сградата от правото на
строеж, и заедно със /3/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА идентификатор
44238.505.1761.4, с адрес: гр. Лом, ул. „Черковна" № 14, разположен в ПИ с
идентификатор 44238.505.1761, със застроена площ 24,00 кв.м., етаж - един, и с
предназначение - хангар, депо, гараж.
В замяна ответницата трябвало да им осигури гледане и издръжка, спокоен и
нормален живот, съобразен със здравостловното им състояне. Това свое задължение тя
не е изпълнявала нито за момент. Единият от прехвърлителите, синът на ищцата - К Г
А, е починал около два месеца след сключването на договора - през 02.2014 г., след
боледуване, по време на което ответницата не дошла нито веднъж дори да го види.
Освен, че не е изпълнявала задължението за издръжка и гледане, ответницата В. Р. се
разпоредила с имотите, като с Нотариален акт № 3, том V, рег. № 3682, дело №
421/13.06.2016 г. на нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, р-н на действие РС
Лом, „дарила", за да заобиколи забраната на чл. 33 ЗС, на третото лице - Андрей
Адриянов Филипов, ЕГН **********, с адрес: , самостоятелен обект в сграда - гараж с
идентификатор 44238.505.1761.4, а с Нотариален акт № 4, том V, рег. № 3684, дело №
422/13.06.2016 г. на нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, р-н на действие РС-
Лом, продала на третото лице А А Ф, ЕГН **********, апартамент с идентификатор
44238.505.1761.1.2 и поземлен имот от 174 кв.м., представляващи идеална част от ПИ с
идентификатор 44238.505.1761 за сумата от 9.800 лева при данъчна оценка на имотите
от 17797,20 лв. С Решение № 260051 от 19.10.2020 г. по гр. 1401/2019 г., влязло в сила
на 11.11.2020 г., Районен съд - Лом постановил развалянето до размер на 1/2 идеални
части на сключения с Нотариален акт за прехвърляне на надвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 91, том VII, рег. № 6367, дело № 598/18.09.2014 г.
на нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК и поправката му с Нотариален акт № 7,
том XI, дело № 853/18.09.2014 г. на нотариус Д. Младенова, рег. № 393 в РНК, с който
Н. А. Н. и синът й К Г А са прехвърлили на ответницата В. В. Р. правото на
собственост върху описаните недвижими имоти.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето на нотариалния акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане има обратно действие. Тъй
като цитрианият акт представлява вписан договор, развалянето му не засяга правата,
придобити от трети лица преди вписване на исковата молба - ал. 2. От изложената по-
горе фактическа обстановка се установява, че ответницата Виктрия В. Р. не е в
състояние да върне правото на собственост и владението върху прехвърлените й с
разваления договор за издръжка и гледане недвижими имоти, а развалянето на
договора по съдебен ред не е противопоставимо на третото лице - приобритателя
Андрей Адриянов Филипов. Твърди се, че ищцата може да претендира да получи от
ответницата действителна стойност на отчуждените имоти на основание чл. 57 от ЗЗД
Към момента на отчуждаване на недвижимите имоти ответницата е знаела, че не
е положила никакви грижи и не плащала издръжка на ищцата и на сина й, в което се
съдържа и знанието, че не е изпълнявала договора за издръжка и гледане. Въпреки
това, чрез безвъзмездни сделки и покупко-продажба на цени, които са многократно по-
ниски от пазарните и почти два пъти по-ниски от данъчната оценка на имотите, тя ги е
прехвърлила на третото лице А А Ф. Следователно тя е действала очевидно
недобросъвестно по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и съгласно съдебната практика
дължи връщането на половината от равностойността на имотите към момента на
подаване на исковата молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
2
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 11.10.2022 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил
искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно
връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на
страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на правоотношения между
страните в посочения от ищеца смисъл.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, равна на
половината от пазарната цена към момента на предявяване на иска на Поземлен имот
от 174 кв.м., представляващи идеална част от ПИ с идентификатор 44238.505.1761,
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.505.1761.1.2 и Самостоятелен
обект в сграда идентификатор 44238.505.1761.4. Като законна последица от
уважаването на иска за главницата е присъждането на законна лихва върху същата за
периода от депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски.
Доказателства за сторени разноски по делото от ищеца липсват – не е представен
договор за правна защита и съдействие, а единствено адвокатско пълномощно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда. Доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати
3
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска в полза на бюджета на ЛРС
в размер на 360,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Р., ЕГН **********, с адрес: г, да заплати на Н. А. Н., ЕГН
**********, с адрес: , сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, равна на половината от
пазарната цена, към датата на предявяване на иска, на Поземлен имот от 174 кв.м.,
представляващи идеална част от ПИ с идентификатор 44238.505.1761, Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 44238.505.1761.1.2 и Самостоятелен обект в сграда
идентификатор 44238.505.1761.4, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска – 14.02.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, В. В. Р., ЕГН **********, с адрес:
да заплати в полза бюджета на РС- Лом държавна такса в размер на 360,00 /триста и
шестдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4