Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кюстендил, 03.07.2023год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието
на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия
Стойчева
КАНД № 116 по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР –
Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк г.Б., оспорва с касационна
жалба решение № 96 от 05.04.2023г. на Районен съд
– Кюстендил по АНД № 184/2023г., с което е отменено Наказателно
постановление № 23-1139-000266/14.02.2023г. В жалбата
се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират
като касационни основания по чл. 348, ал.1,
т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се обосновава с доводи за доказаност на административното нарушение
от обективна и субективна страна. Прави се
искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание, с приложена
писмена молба, юрк Бучева поддържа доводите и исканията в жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Е.С.С. ***, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за
основателна, но с различен правен
резултат от искания от касатора. Съображенията са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 23-1139-000266 от 14.02.2023г., издадено от началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Кюстендил, с което на Е.С.С., на основание
чл.175, ал.3, пр.1 вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за това, че
на 30.11.2022г., около 15,15 часа в гр. Кюстендил, на ул.“***“ в посока от ул. „***“ към кв. „***“, управлява товарен автомобил „***“ с рег. № ***, който не е регистриран по
надлежния ред, тъй като в двумесечния срок от придобиването на МПС не е
изпълнено задължението за регистрирането му и на 05.04.2022г. регистрацията на
същото е служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За деянието е съставен АУАН № 466127/30.11.2022г., върху който е обективирана резолюция за прекратяване на
административнонаказателното
производство на осн. чл.33, ал.2 от ЗАНН от 12.12.2022г. С Постановление
от 06.02.2023г. на РП – Кюстендил е отказано
да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ
характер по преписка вх. № 4678/2022г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил,
за деяние, идентично с процесното. В прокурорския акт има данни за придобиване /покупка/ на процесното МПС от нарушителя Е.С.С. от предишен собственик И.К.С. и за това, че не
е извършена промяна на регистрацията по надлежния ред. Сочат се също обяснения на С., според които е узнал за прекратената регистрация на МПС от
застрахователната компания, когато е посетил същата за да
заплати застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, но е продължил да
го управлява, вкл. на датата на
релевираното деяние. Материалите
по преписката са върнати в Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил на 07.02.2023г.
Следва издаване на оспореното НП на 14.02.2023г.
въз основа на постановлението на прокуратурата.
По делото е приложена справка в АИС-МВР със
следните данни: от 03.12.2021г. собственик на процесното МПС е И.К.С., когато е отразена „служебна промяна на регистрацията на МПС“
въз основа на договор за
покупка-продажба; на 01.02.2022г. е отразена служебна промяна на регистрацията на
МПС след регистриране на договор за продажба – док. № 794/01.02.2022г.,
нотариус 141 и изпратено по електронен път заявление в сектор ПП; на
05.04.2022г. е прекратена служебно регистрацията на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП
– непререгистрирано ППС.
При така установените факти по делото,
съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление и го е отменил. Приема се, че деянието не е съставомерно
административно нарушение поради липса на вина на нарушителя.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от
жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо
като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона
форма
по допустима въззивна жалба. Същото обаче е неправилно
по следните съображения:
Настоящият касационен състав счита за недоказани решаващите
изводи на въззивния съд за липса на нарушение. По делото
не са установени с допустимите доказателствени средства, релевантните за отговорността на дееца
обстоятелства, вкл. за наличието на виновно поведение на същия, като формираните мотиви в решението за липса на
вина са необосновани. За да отрече
наличието на знание, съотв. на вина на
нарушителя, за факта, че процесното МПС е с прекратена регистрация,
съдът се е аргументирал с правилото на
чл.143, ал.15 от ЗДвП, според което служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Прието е, че в случая нарушителят
е водач на автомобил, на който са поставени регистрационни табели и че
няма доказателства, собственика да го е уведомил за прекратената регистрация.
Горните изводи не съответстват на данните по делото. Както се посочи към
административнонаказателната преписка е приложена справка
в АИС-МВР, в която има данни за служебно отразена
промяна на регистрацията на 01.02.2022г. въз основа на договор за продажба. Информация
за това се съдържа и в постановлението на РП – Кюстендил, в което се визира, че
купувач по договора за продажба на МПС е
нарушителят, който е знаел за прекратената регистрация на МПС, но е продължил
да го управлява. Описаните данни поставят
под съмнение констатациите на въззивния
съд, че нарушителят е само водач на автомобила, който няма знание за факта на
прекратената регистрация на същия.
Категорични изводи за посочените фактически обстоятелства обаче могат да
се обосноват след представяне на надлежни писмени доказателства, а именно
договорът, цитиран в справката от информационната система на МВР
като док. № 794/01.02.2022г., нотариус 141. Видно е, че същият липсва по делото. Извън договора, относими доказателства
са и обясненията /сведенията/ на нарушителя Е.С., събрани в
производството по преписка вх. № 4678/2022г. по описа на РП-Кюстендил. Като е
пропуснала да изиска и приложи по делото необходимите за установяване на спора
доказателствени средства, въззивната инстанция е допуснала процесуално
нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Налице е бездействие на съда във
връзка със задължението за разкриване на обективната истина по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и във връзка с правомощието
по чл.107, ал.1 и ал.2 от НПК да събира доказателства за установяване на всички
относими обстоятелства, вкл. и по свой почин. В резултат на горното спорът по делото относно
съставомерността на деянието от обективна и субективна страна е останал
неизяснен.
За пълнота на мотивите и във връзка с наведените
от касатора доводи следва да се посочи, че в случая, не е спорно, че нарушителят е
управлявал автомобила към датата и часа
на деянието, т.е. че е бил водач на МПС по легалната дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. От друга
страна, според данните в НП, процесното МПС е с прекратена регистрация поради
това, че нарушителят /водачът/ не е
спазил законоустановения срок за смяна на собствеността, което сочи на хипотезата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за прекратяване
на регистрацията, както е приел въззивният съд. Приложимостта на същата се свързва с неизпълнение на задължението на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не регистрира превозното средство. Изложеното,
преценено съобразно предявеното обвинение, изисква да се установи по
безспорен начин, дали нарушителят освен водач, е и собственик на
процесния автомобил, каквито данни се съдържат по делото. При условие, че се
докаже, че деецът е собственик на МПС по
силата на сключен договор, то по правилото на чл.145, ал.2 от ЗДвП, за него възниква задължението да го регистрира в предвидения в разпоредбата, срок. При горните обстоятелства, изводите във връзка с
вината на нарушителя биха били различни от приетите в оспореното решение, а
именно: че нарушението по чл.175, ал.3
от ЗДвП е извършено виновно от дееца, тъй като същият е имал знание за
задължението да регистрира МПС като приобретател по договора за
покупко-продажба и за последиците от бездействието, една от които е служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, в който случай
контролните органи нямат нормативно
задължение за уведомяване на собственика. От
анализа на приложимата нормативна уредба
следва, че необходими за установяване на
относимите факти от състава на
нарушението са договора за продажба на процесното МПС, справката в АИС-МВР във
връзка със служебната промяна на
регистрацията и материалите към прокурорската преписка, които съдът е следвало
да изиска. Съответно липсата им сочи на необоснованост на решаващите
доводи в оспореното решение за
несъставомерност на релевираното деяние.
При горните мотиви, касационната инстанция ще отмени оспореното
решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд. При новото
разглеждане на делото съдът следва да изиска от АНО и РП – Кюстендил посочените
доказателства, след което да формира самостоятелни изводи
по
съществото на спора.
Предвид изхода по делото и по арг. от чл. 226, ал.3 от АПК, на касатора не присъждат деловодни разноски за настоящото
производство.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 96 от 05.04.2023г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 184/2023г. и
връща делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.