Р Е Ш Е Н И Е
31.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
02.05. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2172 2018
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М.С.М., ЕГН: ********** и М.С.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, срещу Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** , с която са предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на „Имот с проектен идентификатор 68789.20.1501, с проектна площ от 223 кв.м., НТП - ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 68789.20.182, 68789.20.181, 68789.20.1486, проектен 68789.20.146 и проектен 68789.20.1501, който имот по peгулационния план на гр.Дупница, одобрен със Заповед № 222/1999г. на Кмета на община Дупница, представлява имот за обществено обслужване, за който е отреден парцел XII, кв. 204, при съседи по скица: улица с осеви точки 1087 - 1087а , улица с осеви точки 1087а - 10876, имот II-5841 и имот ХІ“ и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху същия имот.
От своя страна, Л.Х.М. и Г.Х.М. са предявили срещу М.С.М. и М.С.М. искове с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор 68789.20.175 по КККР на гр. Дупница, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Черни връх“ № 2, с площ от 1157 кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана, номер по предходен план 5841, при съседи: 68789.20.182, 68789.20.181, 68789.20.1486, 68789.20.1485, 68789.20.146, по които искове е било образувано гр.д.№2173/2018г. по описа на РС-Дупница.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.01.2019г., съдът е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 213 от ГПК и е съединил за общо разглеждане, в едно производство, гр.д.№2172/2018г. и гр.д.№2173/2018г. по описа на РС-Дупница.
Ищците по първоначалния иск М.С.М. и М.С.М. твърдят, че са собственици на „Имот с проектен идентификатор 68789.20.1501, с проектна площ от 223 кв.м., НТП - ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 68789.20.182, 68789.20.181, 68789.20.1486, проектен 68789.20.146 и проектен 68789.20.1501, който имот по peгулационния план на гр.Дупница, одобрен със Заповед № 222/1999г. на Кмета на община Дупница, представлява имот за обществено обслужване, за който е отреден парцел XII, кв. 204, при съседи по скица: улица с осеви точки 1087 - 1087а , улица с осеви точки 1087а - 10876, имот II-5841 и имот ХІ“. Имотът ищците са придобили с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том II, peг. № 3365, дело № 216/04.04.2008г. на нотариус Луиза Стоева, поправен с Нотариален акт за поправка и добавка на нотариален акт за покупко-продажба № 46, том II, peг. № 3627, дело № 216/25.05.2009г. на нотариус Луиза Стоева.
Имотът се ползва от ответниците Л.Х.М. и Г.Х.М. без правно основание. Те са собственици на УПИ ІІ-5841, в кв. 204 по плана на гр. Дупница, който е съседен на собствения на ищците УПИ XII в кв.204 по плана на гр.Дупница. Ищците са провели многократно разговори с ответниците да освободят процесния имот, но до момента това не е сторено. Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да им предадат владението върху същия. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор
от ответниците Л.Х.М. и Г.Х.М., в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Ответниците оспорват твърдението на
ищците, че са собственици на процесния имот. Твърдят, че през 2008 год. ищците
са закупили от Иван Х. и Весела Манова следните посочени с граници и съседи
недвижими имоти: ПИ с идентификатор 68789.20.176, по КККР на гр. Дупница с площ
от 520 кв. м. при граници и съседи на имота: 68789.20.177, 68789.20.442,
68789.20.179, 68789.20.184, 68789.24.1 и ПИ с идентификатор 68789.20.442 по
КККР на гр. Дупница, с площ от 1255 кв.м. при граници и съседи на имота:
68789.20.176, 68789.20.180, 68789.20.181, 68789.20.175 /собственост на
ответниците/ и 68789.24.1. За извършената продажба е съставен НА № 31, том II,
рег.№ 3365, дело 216 от 04.04.2008г., в който купувачите Стоян С., М. и М.
Маринови са заявили, че купуват имотите описани в пункт първи на НА за обща
цена в размер на 21 200 лева. Малко след като закупили описаните по-горе имоти
ищците изградили на границата с имота на ответниците плътна висока ограда. Със
Заповед № КД-14-10-159/08.06.2011год. на Началника на СГКК-Кюстендил, описаните
по-горе поземлени имоти са обединени в един с нов идентификатор 68789.20.1486 по
КККР на гр. Дупница, с площ 1886 кв. м. На 18.04.2018 год. Стоян С. и съпругата
му Аника Стоянова продават на съсобствениците М. и М. Маринови 1/3 идеална част
от ПИ с идентификатор 68789.20.1486 по КККР на гр. Дупница, с площ 1886 кв. м.,
при граници и съседи на имота: 68789.20.181, 68789.20.180, 68789.20.179,
68789.20.177, 68789.20.264, 68789.20.184,68789.20.1485 и 68789.20.175
/собственост на ответниците/.
Ответниците твърдят, че са собственици по наследство и давностно владение продължило повече от 60 години на ПИ с идентификатор 68789.20.175 по КККР на гр. Дупница, с адрес на поземления имот гр. Дупница, ул. Черни връх № 2, с площ на имота 1157 кв.м., начин на трайно ползване: Урбанизирана, номер по предходен план 5841, при съседи: 68789.20.182; 68789.20.181; 68789.20.1486; 68789.20.1485; 68789.20.146. Описаният недвижим имот е идентичен с имота, който родителите на ответниците Христо М. и Катерина Мицова са закупили около 1957 год. /НА за собственост на недвижим имот по давност № 140, том III, дело №926/1980 год./. В него са имали изградена стара жилищна сграда /която се ползва и към момента и съществува на място/, в която е живяло цялото семейство от дата на закупуването на имота през 1957г., и двамата ответници са родени и израсли в този имот. По-късно след като и двама създали семейства, си построили в същия имот къщи-близнак, в едната от към страната на съседа Васил Лазов живее семейството на Л.М., а къщата от към имота на МЛЕКООП -семейството на Г.М.. Още със закупуването на имота с площ от 1157 кв.м., той е ограден от родителите на ответниците и до момента се ползва по този начин. След смъртта на родителите им, двамата братя си направили и отделни входове за къщите и тъй като имотът граничи от две страни с улици - единият вход е от към улица „Черни връх" а другия от към другата улица „Неофит Рилски”. От момента на закупуването на имота през 1957 год. от родителите на ответниците и към момента дворното място с площ от 1157 кв. м. се владее, ползва и стопанисва от двамата ответници и семействата им. Недвижимият имот е ограден от всички страни още през 1957г. и до момента се ползва по тези граници, през тези повече от 60 год. никога не е губена собствеността върху имота и никой не им е оспорвал собствеността им върху него. Едва в началото на м.септември 2018 год. ответниците получили обявление от АГКК гр. Кюстендил, че по искане на М.С. се предвижда нанасяне на нови имоти и на площта на имота на ответниците се намалява и същият от 1157 кв.м. става 881 кв.м., от него се отделят 223 кв.м. и затварят входа за имота на ответника Л. ***, по който проект за изменение са подали възражение. На границата между имот с идентификатор 68789.20.175 /на ответниците/ и имот с идентификатор 68789.20.1486 /на ищците/, по КККР на гр. Дупница има изградена плътна ограда /зид/, за която ищците са поискали разрешение за строеж от Община Дупница. Оградата преди повече от 5 години е изградена от ищците на границата между двата имота. По горните съображения, молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
От своя страна, Л.Х.М. и Г.Х.М., са
предявили срещу М.С.М. и М.С.М. искове с правно основание чл. 124 от ГПК,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на Поземлен имот с идентификатор 68789.20.175 по КККР на гр.
Дупница, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Черни връх“ № 2, с площ
от 1157 кв.м., начин на трайно ползване: урбанизирана, номер по предходен план
5841, при съседи: 68789.20.182, 68789.20.181, 68789.20.1486, 68789.20.1485, 68789.20.146,
по които искове е било образувано гр.д.№2173/2018г. по описа на РС-Дупница, по гореизложените съображения.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците по този иск М.С.М. и М.С.М., с който изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Считат, че от всички приложени към исковата молба нотариални актове на името на Л.М. и Г.М., не се установява основание за придобиване - делба или наследство на площ на дворно място от 1157 км.м., тъй като тяхната праводателка Катерина Мицова е имала дворно място от около 1.000 дка. От това дворно място е образуван парцел II - 5841, в кв. 204 по плана на гр.Дупница, с площ от 921 кв.м. Приложените към исковата молба нотариални актове легитимират ищците за собственици само на парцел II, отреден за имот с пл. № 5841, в кв. 204, с площ от 921 кв.м., тъй като разликата от 236 кв.м. е включена в друг парцел XII, за обществено обслужване по плана на гр.Дупница от 1991г. Целия имот с пл. № 5841 е бил отчужден и е вписан като държавна собственост в акт за държавна собственост № 723 от 1965г. Със Заповед № С- 08-00-0095 от 28.05.1996г., частта от имота, включена в парцел II, с площ от 943 кв.м. е отписана от актовите книги за държавните имоти и е предадена на правоимащите. Останалата част от имота е останала държавна собственост, видно от Акт за държавна собственост от 1998г.
С постановление за възлагане на недвижим имот по ТД № 6 по описа на Кюстендилски окръжен съд за 2004г., на Иван Георгиев Х. е възложен УПИ XI, в кв. 204, по плана на гр.Дупница, с площ от 3623 кв.м., актуван с АДС от 1998г. от Областна управа Кюстендил. През същата 2008 година с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том ІІ, peг. № 3365, дело № 216/2008г. на нотариус Луиза Стоева, Иван Георгиев Х. продава УПИ XI - за безвредно производство в кв. 204 по плана на гр. Дупница, с урегулирано пространство от 2578 кв.м., на Стоян М.С., М.С.М. и М.С.М.. За този нотариален акт е изготвен нотариален акт за поправка и добавка под № 46, том II, peг. № 3627, дело № 216 от 2009г. на нотариус Луиза Стоева, където е конкретизирано, че продаваните недвижими имоти по кадастрална карта съставляват УПИ XI - за безвредно производство попадащ в кв. 204, по регулационния план на гр. Дупница, с площ от 2 578 кв.м. По-късно Стоян М.С., заедно със съпругата си Аника Борисова Стоянова е продал на М.С.М. и М.С.М. собствената си 1/3 ид.ч. от процесните имоти.
С проект за изменение на ПУП - изменение на плана за регулация и застрояване в обхват УПИ XI - за безвредно производство, в кв.204, одобрен със Заповед № 2297/15.11.2010г. на Кмета на Община Дупница, от посочения УПИ са образувани УПИ XI и УПИ ХІІ - за обществено обслужване в кв. 204.
Ответниците оспорват претенцията на ищците Л.М. и Г.М., че са собственици на основание наследство и давностно владение на поземлен имот с кадастрален № 68789.20.175 по КККР на гр.Дупница, с адрес на поземления имот: гр.Дупница, ул.”Черни връх” № 2, с площ за имота от 1157 кв.м. Сочат, че наследството на ищците е за дворно място от около 1.000 кв.м в м. ”Жива вода”, в землището на гр.Станке Димитров, сега гр. Дупница, което дворно място съответства на УПИ ІІ-5841, в кв. 204 по плана на гр.Дупница, с площ от 921 кв.м.
Считат, че давностно владение също не е налице за ищците, тъй като УПИ ХІІ - за обществено обслужване, с площ от 225 кв.м., е представлявал държавна собственост, за която давност не тече, по силата на чл.86 от ЗС. До извършването на публичната продан по ТД № 6/2004г. на КОС и влизането му в сила на 28.02.2008г., имотът е бил одържавен. След тази дата имотът е собственост на частно лице, което го е продало ответниците М.С.М. и М.С.М.. По силата на § 1 от ЗР към закона за допълнение на ЗС давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече за периода от 01.06.2006г. до 31.12.2022г. Освен това, и за периода през който имотът бил е собственост на частни лица, давност за Л. и Г. Мицови по отношение на този имот не е текла, тъй като същите като собственици са извършвали разпоредителни действия, сключвайки договори за покупко-продажба на недвижим имот, поправка на нотариален акт, подаване на искова молба в районния съд, т.е не е било налице необезпокоявано владение.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
Видно от приетото като доказателство по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2007г. на ОС-Кюстендил, влязло в сила на 28.02.2008г., Иван Георгиев Х., ЕГН: **********, е придобил на публична продан собствеността върху следния недвижим имот: Парцел № ХІ, кв. 204 по плана на гр. Дупница, с площ от 3623 кв.м., скица 1002/26.09.2007г., актуван с Акт за държавна собственост № 2176/22.06.1998г. от Областна управа Кюстендил.
Видно от
приетите като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 31, том II, peг. № 3365, дело №
216/04.04.2008г. на нотариус Луиза Стоева, с район на д-вие РС-Дупница, поправен
с Нотариален акт за поправка и добавка на нотариален акт за покупко-продажба №
46, том II, peг. № 3627, дело №
216/25.05.2009г. на същия нотариус, М.С.М. и М.С.М. са закупили от Иван
Георгиев Х. и Весела Методиева Манова Поземлен имот с идентификатор №
68789.20.176 по КККР на гр. Дупница, с площ от 520.00 кв.м., стар
идентификатор: кв. 204, имот планоснимачен № 5846, при граници и съседи: имоти
с идентификатор №№ 68789.20.177; 68789.20.442; 68789.20.179; 68789.20.184 и 68789.24.1,
както и Поземлен имот с идентификатор № 68789.20.442 по КККР на гр. Дупница, с
площ от 1255.00 кв.м., стар идентификатор: кв. 204, имот планоснимачен № 5845,
при граници и съседи: имоти с идентификатор №№ 68789.20.176; 68789.20.180;
68789.20.181; 68789.20.175 и 68789.24.1, които имоти съгласно регулационния
план съставляват УПИ парцел ХІ-за безвредно производство, попадащ в кв. 204 по
рег. план на гр. Дупница, с урегулирано пространство от 2578.00 кв.м., улична
регулация утвърдена със заповед № 543/29.03.1989г. и заповед № 164/20.02.1991г.
на Кмета на общ. Дупница, дворищна регулация, утвърдена със заповед №
222/19.02.1999г. на Кмета на общ. Дупница, при граници и съседи: улица,
заключена между осови точки 1087А-1087, УПИ парцел VІІІ, УПИ парцел ХІІ, УПИ
VІІ-5848, УПИ VІ-5847, УПИ V-5844, УПИ ІV-5843, УПИ ІІІ-5842 и УПИ
ІІ-5841-собственост на Л.М. и Г.М..
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, том І, рег. № 2908, дело № 136/18.04.2018г. на нотариус Деница Гърнева, с район на д-вие РС-Дупница, Стоян М.С. и Аника Борисова Стоянова са продали на съсобствениците си М.С.М. и М.С.М. собствената си 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 68789.20.1486 по КККР на гр. Дупница, целият с площ от 1886 кв.м., стар идентификатор № 68789.20.442 и 68789.20.176; номер по предходен план: 5847 и 5848, парцел ХІ, квартал 204, при граници и съседи на имота: имоти с идентификатор №№ 68789.20.181; 68789.20.180; 68789.20.179; 68789.20.177 и 68789.20.264, 68789.20.184, 68789.20.1485 и 68789.20.175, ведно с 1/3 ид.ч. от съществуващата в имота сграда с идентификатор № 68789.20.1486.1.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 140, том ІІІ, дело № 926/01.10.1980г. на Станке Димитровски районен съдия, с който Катерина Г. Мицова е призната за собственик на следния недвижим имот: дворно място, състоящо се от около един декар в местността „Жива вода“ в землището на гр. Станке Димитров, ведно с паянтова жилищна сграда.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот № 34, том VІІ, дело № 1697/06.08.1998г. на нотариус М. Алексиева, с който Г.Х.М., ЕГН: **********, е признат за собственик, на основание делба, на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Дупница, образуващо по плана на града имот с планоснимачен № 5841, в кв. 204 с площ от 1157 кв.м., с 1/2 ид.ч. от парцел ІІ-ри, отреден от същия имот имот с планоснимачен № 5841, кв. 204, състоящ се от 921 кв.м. урегулирано пространство, при съседи: улици от две страни, Васил Лазов, Йорданка Недкова и общинско място, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186, том V, дело № 1300/06.08.1998г. на нотариус А. Апостолов, с който Л.Х.М., ЕГН: **********, е признат за собственик, на основание делба, на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Дупница, представляващо по плана имот с планоснимачен № 5841, в кв. 204 с площ от 1157 кв.м., от които 921 кв.м. са включени в парцел ІІ-ри, отреден за същия имот с планоснимачен № 5841, в кв. 204, при общи съседи на имота и парцела: от две страни улици, Васил Лазов, Йорданка Недкова и общинско място.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 103, том ІІІ, рег. № 3005, дело № 771/31.05.1999г. на нотариус Стефан Сотиров, с който Л.Х.М., ЕГН: **********, е признат за собственик, на основание наследство и делба, на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Дупница, което по плана представлява имот с планоснимачен № 5841, в кв. 204 с площ от 1157 кв.м., от които 921 кв.м. са включени в парцел ІІ-ри, отреден за същия имот с планоснимачен № 5841, в кв. 204, при общи съседи на имота и парцела: от две страни улици, Васил Лазов, Йорданка Недкова и общинско място, заедно с масивната жилищна сграда –част от построената в имота къща-близнак.
По делото е приет като доказателство Акт за държавна собственост № 723/17.03.1965г., видно от който имот с планоснимачен № 4676, с площ от около 3000 кв.м.-зеленчукова и овощна градина в м. „Живата вода под Млекоцентрала“, е актуван като държавна собственост.
По делото е приет като доказателство и Акт за държавна собственост № 7176/22.06.1998г., видно от който недвижим имот, находящ се в гр. Дупница, кв. 204, парцел І-„База“ на „Сердика“ ЕООД-гр. Дупница, с пл. №№ 5849, 5850, 5846, 5845 и 5853, с площ от 19 223 кв.м., е актуван като държавна собственост.
По делото е представено като доказателство Решение от 23.06.1995г. на РС-Дупница по гр.д.№ 749/1995г., с което е признато за установено по отношение на Община Дупница, че Катерина Г. Мицова, Г.Х.М. и Л.Х.М. са съсобственици по давност на следния недвижим имот: парцел ІІ-584, кв. 204 по плана на гр. Дупница, с урегулирано пространство от 921 кв.м., при съседи: улица, Васил Лазов, Йорданка Недкова и от двете страни терен за „Млекопреработване“.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № С-08-00-0095/28.05.1996г. на Министъра на финансите, със същата, на основание решение от 23.06.1995г. на РС-Дупница по гр.д.№ 749/1995г., е отписан от актовите книги за държавните имоти и е предаден на правоимащите лица недвижимият имот, находящ се в гр. Дупница, представляващ Парцел ІІ-584, в кв. 204 по плана на града, състоящ се от дворно място с площ от 943 кв.м., одържавен с Акт за държавна собственост № 723/1965г.
От заключението на вещото лице Любен В. по назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, се установява следното: имотът, предмет на иска с правно основание чл. 108 от ЗС - с проектен идентификатор 68789.20.1501 и проектна площ от 223 кв.м. по КК на гр.Дупница е показан на скицата-проект, приложена на л.10 от делото, а на скицата на л.11- съответният УПИ ХІІ- за обществено обслужване в кв. 204 по действащия регулационен план на града.
Представените с исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том II, peг. № 3365, дело № 216/04.04.2008г. на нотариус Луиза Стоева, с район на д-вие РС-Дупница, поправен с Нотариален акт за поправка и добавка на нотариален акт за покупко-продажба № 46, том II, peг. № 3627, дело № 216/25.05.2009г. на същия нотариус, легитимират М.С.М. и М.С.М. като собственици на УПИ парцел XI-за безвредно производство, попадащ в кв. 204 по регулационния план на гр.Дупница с урегулирано пространство от 2578 кв.м. За този имот е приложената на л. 41 от делото скица № 579/11.08.2009г., копие от която е дадено на Приложение № l към експертизата. Ha тази скица е отбелязано, че уличната peгулация е утвърдена със заповед № 164/20.02.1991г., а дворищната-със заповед № 222/19.02.1999г. На същата скица е показан и част от парцел 11-5841 в кв. 204, с вписани в него имената на собствениците му- Л.Х.М. и Г.Х.М..
Със заповед № 2297/15.11.2010г. на Кмета на Община Дупница е одобрен проектът за изменение на плана за регулация и застрояване, с което от посочения УПИ са образувани УПИ XI и УПИ XII- за обществено обслужване. Този проект не е отразен в КККР на гр.Дупница. Цитираното изменение е показано на Приложение № 2 към експертизата, както и на скицата, приложена на л.42 от делото. На Приложение № 1, в границите на парцел XI- за безвредно производство в кв. 204 границите на УПИ XII- за обществено обслужване са оконтурени с червено. Той съответства по граници и площ на имот с проектен идентификатор 68789.20.1501, който е показан на Приложение № 3, с оконтурени по същия начин граници, както УПИ XII- за обществено обслужване.
С нотариални актове № 34, том VІІ, дело № 1697/06.08.1998 г. и № 186, том V, дело № 1300/25.06.1998 г., ответниците се легитимират като собственици на дворно място, находящо се в гр.Дупница, което по плана представлява имот пл. № 5841, състоящо се цялото от 1157 кв.м, от които 921 кв.м. са включени в парцел ІІ-5841 в кв.204. По кадастралната карта имот с пл. № 5841 е нанесен като поземлен имот с идентификатор 68789.20.175, с площ от 1157 кв.м. Копие от скица за него е дадена на Приложение № 4 към експертизата.
По първия регулационен план на гр.Дупница, одобрен със заповед № 1237/1958г. на МКСБ, процесният имот не е заснет като отделен имот, а попада в границите на имот пл.№ 4676, намиращ се извън регулацията .Видно от приложения на л. 39 от делото АДС № 723/17.03.1965г., целият имот пл. № 4676 от около 3000 кв.м - зеленчукова и овощна градина в м. „Живата вода под Млекоцентрала” е бил държавна собственост.
С Решение от 23.06.1995 г. по гр.№ 740/1968 г. на ДРС е признато за установено по отношение на Община Дупница, че Екатерина Г. Мицова, Г.Х.М. и Л.Х.М. са съсобственици по давност на парцел ІІ-5841, кв.204 по плана на гр. Дупница, с урегулирано пространство от 921 кв.м. Със заповед № С-08-00-0095 от 28.05.1996 г. на Министъра на финансите този имот е отписан от актовите книги за държавни имоти и предаден на правоимащите.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Стоян М.С.-баща на ищците по иска с правно основание чл. 108 от ЗС-М.С.М. и М.С.М., Десислав С.М.-брат на ищците по иска с правно основание чл. 108 от ЗС-М.С.М. и М.С.М., Лиляна Григорова Филипова и Василка Атанасова Д..
Свидетелите Стоян М.С. и Десислав С.М. дават показания, че М.С.М. и М.С.М., заедно с баща си-свидетеля Стоян М.С., закупили недвижим имот, част от който се намира до къщата на Л.М.. Когато през 2008г. закупили имота свидетелят Стоян М.С. отишъл при Л.М. и му казал, че трябва да освободят градината. Не е имало спорове между страните по делото във връзка с градината, която се намира до къщата на Л.М.. В последствие М.С.М. и М.С.М. изградили масивна стена между собствения си имот и имота на Г.Х.М. и Л.Х.М., но спорната част останала зад оградата. Свидетелят Десислав С.М. дава показания за провеждани разговори между страните за закупуване на спорното място от Г.Х.М. и Л.Х.М..
Свидетелите Лиляна Филипова и Василка Д. дават показания, че познават имота на Л. и Г. Мицови още от 1959г., като още от тогава той е ограден и се ползва за зеленчукова градина. Тогава в имота живеели родителите на Г. и Л. Мицови, които имали построена стара къща. След това Г. и Л. построили в имота две къщи. И двете свидетелки са категорични, че имотът се ползва в едни и същи граници от 1958г. до сега, като има излаз и на двете улици: „Неофит Рилски“ и „Черни връх“.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от М.С.М. и М.С.М. срещу Г.Х.М. и Л.Х.М.:
За да бъде уважен ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищците да докажат при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че са собственици на процесния поземлен имот на твърдяното от тях придобивно основание, че този имот се намира във владение на ответниците, които го владеят без правно основание, поради което ищците са лишени от ползването му.
Ответниците по ревандикационния иск Г.Х.М. и Л.Х.М.
са направили възражение с са направили възражение за придобиване на процесния
имот по давност, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. В тяхна тежест е да
докажат при условията на главно и пълно
доказване съществените елементи на твърдяната от тях придобивна давност: период
от време с определена от закона продължителност и владение-упражняване на
фактическо господство върху имота, с намерението да се свои.
В настоящия
случай, съдът приема за установено от събраните по делото доказателства и
заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно техническа
експертиза, че ищците по ревандикационния иск М.С.М. и М.С.М., заедно с баща си
Стоян М.С., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том II,
peг. № 3365, дело № 216/04.04.2008г. на нотариус
Луиза Стоева, с район на д-вие РС-Дупница, поправен с Нотариален акт за
поправка и добавка на нотариален акт за покупко-продажба № 46, том II, peг. № 3627, дело № 216/25.05.2009г. на същия нотариус, са закупили от Иван
Георгиев Х. и Весела Методиева Манова Поземлен имот с идентификатор № 68789.20.176 по КККР на гр. Дупница, с
площ от 520.00 кв.м., стар идентификатор: кв. 204, имот планоснимачен № 5846 и Поземлен
имот с идентификатор № 68789.20.442 по КККР на гр. Дупница, с площ от 1255.00
кв.м., стар идентификатор: кв. 204, имот планоснимачен № 5845, които имоти
съгласно регулационния план съставляват УПИ парцел ХІ-за безвредно
производство, попадащ в кв. 204 по рег. план на гр. Дупница, с урегулирано
пространство от 2578.00 кв.м., улична регулация утвърдена със заповед №
543/29.03.1989г. и заповед № 164/20.02.1991г. на Кмета на общ. Дупница,
дворищна регулация, утвърдена със заповед № 222/19.02.1999г. на Кмета на общ.
Дупница. Впоследствие, с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 150, том І, рег. № 2908, дело №
136/18.04.2018г. на нотариус Деница Гърнева, с район на д-вие РС-Дупница, Стоян
М.С. и Аника Борисова Стоянова са продали на съсобствениците си М.С.М. и М.С.М.
собствената си 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор №
68789.20.1486 по КККР на гр. Дупница, целият с площ от 1886 кв.м., стар
идентификатор № 68789.20.442 и 68789.20.176; номер по предходен план: 5847 и
5848, парцел ХІ, квартал 204.
Част от
закупения от ищците по ревандикационния иск недвижим имот е и процесния
поземлен имот с проектен идентификатор 68789.20.1501, видно от заключението на
вещото лице по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, видно от
което, със заповед № 2297/15.11.2010г. на Кмета на Община Дупница е одобрен
проектът за изменение на плана за регулация и застрояване, с което от УПИ
парцел ХІ-за безвредно производство, попадащ в кв. 204 по рег. план на гр.
Дупница, с урегулирано пространство от 2578.00 кв.м., са образувани УПИ XI и
УПИ XII-за обществено обслужване. Последният съответства по граници и площ на имот
с проектен идентификатор 68789.20.1501, предмет на предявения ревандикационен
иск.
Следователно,
въз основа на представените с исковата молба нотариални актове, М.С.М. и М.С.М.
се легитимират като собственици на недвижимия имот, предмет на предявения от
тях ревандикационен иск.
Съдът
намира обаче за основателно направеното от ответниците по този иск възражение
за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Същината на придобивната давност е
упражняване на владение, установено върху определена вещ, с намерението на
владелеца да я свои и като правна последица да придобие правото на собственост.
По силата на изтекъл период от време - придобивна давност, през който период се
упражнява фактическо господство върху определена вещ, владението като
обществено отношение на фактическо господство се превръща в право на владение
като елемент от правото на собственост. Оригинерното придобиване е способ,
който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е
необходимо позоваване на владелеца, за да настъпи ефекта на давността, което
може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу
предявен такъв или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по
обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение (виж Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК).
Видно от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, считано от 1958г. иск Г.Х.М.
и Л.Х.М. и техните праводатели владеят и ползват дворно място, находящо се в
гр.Дупница, което по плана представлява имот пл. № 5841, състоящо се цялото от
1157 кв.м, от които 921 кв.м. са включени в парцел ІІ-5841 в кв.204. По
кадастралната карта имот с пл. № 5841 е нанесен като поземлен имот с
идентификатор 68789.20.175, с площ от 1157 кв.м. За този имот ответниците по
ревандикационния иск са се снабдили с нотариални актове № 34, том VІІ, дело №
1697/06.08.1998 г. и № 186, том V, дело № 1300/25.06.1998 г. В площта на
владения от Г.Х.М. и Л.Х.М. недвижим имот се включва и имот с проектен
идентификатор 68789.20.1501, предмет на предявения от М. и М. Маринови
ревандикационен иск. Процесната площ, обаче, винаги е владяна и ползвана от
ответниците по ревандикационния иск и техните праводатели, което обстоятелство
впрочем не се и оспорва от ищците по реванзикационния иск. В този смисъл са и
показанията на свидетелите Лиляна Филипова и Василка Д.. Владението на Г. и Л.
Мицови и на техните праводатели върху имота е постоянно, непрекъснато, явно,
несъмнено и спокойно. В тази насока, съдът не кредитира показанията на
свидетелите Стоян М.С. и Десислав С.М., че Г. и Л. Мицови са били уведомени, че
имота бил закупен от М. и М. Маринови и че следва да го освободят, както и че Г.
и Л. Мицови искали да закупят процесната площ от ищците, тъй като, от една
страна тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото: единият е баща, а
другият е брат на ищците, а освен това свидетелят Стоян С. е и техен праводател
за спорния имот, поради което има правен интерес от уважаване на иска, за да
избегне отговорността си за евикция, а от друга страна, техните показания са в
противоречие по между си и с останалите събрани по делото доказателства: и
двамата свидетели дават показания, че спорното място е извън изградената от
самите ищци ограда, а противоречи на всякаква логика да заявиш, че си
собственик на определена площ, след което да изградиш ограда, с която да я
отделиш от собствения си имот.
Владението
на Г. и Л. Мицови и на техните праводатели не им е било отнемано в нито един
момент, въпреки, че видно от приетите като доказателства по делото актове за
държавна собственост и заключението на вещото лице по СТЕ, в различни периоди
от време част от имота е бил одържавен. В този смисъл, съдът не възприема
доводите на ищците, че понеже процесният имот е бил държавна собственост, той
не би могъл да бъде придобит по давност. Видно от приетия като доказателство по
делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2007г. на
ОС-Кюстендил, влязло в сила на 28.02.2008г., въз основа на който праводателят
на ищците основава собствеността си, считано от 28.02.2008г., процесният имот е
частна собственост и за него не съществува каквато и да било забрана да бъде
придобиван по давност. Следователно, към 28.02.2018г. е изтекъл 10-годишният
срок, предвиден в чл. 79, ал. 1 от ЗС, в който ответниците Г. и Л. Мицови са
владели спокойно, непрекъснато и необезпокоявано процесния недвижим имот,
поради което са го придобили по давност. Неоснователни са в тази насока
доводите на ищците, че сделките с които са придобили собствеността върху
недвижимия имот прекъсват придобивната давност. С Тълкувателно решение
№ 10/05.12.2012 г.,
постановено по тълк. дело № 10/2012г., ОСГК на ВКС е изяснено, че основанията
за прекъсване на давността, изчерпателно уредени в чл. 116 ЗЗД, са
приложими по отношение на придобивната давност по силата на чл. 83
ЗС, който изрично препраща към тях. Съгласно чл. 116 ЗЗД, към която
препраща чл. 84 от ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да
прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например
различните покани, фактически смущения на владението, извършени от собственика,
които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не
водят до прекъсване на придобивната давност. За да се приеме, че
давността се прекъсва с предявяване на иск, както посочва чл.116, б.”б” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил
установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се
позове на пидобивна давност. Ако искът не бъде уважен давността не се смята
прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече
съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, след влизане
в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като
спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила
на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи
своето значение. Според постаоянната съдебна практика, намерила израз и в
решение № 631 от 26.09.2009 год. по гр.дело № 1525/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о.
само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика
срещу владелеца на имота, това води до прекъсване на придобивната давност. В настоящия случай,
ищците М. и М. Маринови са предявили ревандикационния си иск на 26.10.2018г.,
т.е. след изтичане на 10-годишния давностен срок. Още повече, че не се събраха
каквито и да било доказателства, а и липсват твърдения в исковата молба, че сделките,
с които ищците са придобили процесния имот, са достигнали до знанието на ответниците.
С оглед на
всичко гореизложено, възражението на ответниците за придобиване на процесния
недвижим имот по давност са явява основателно, а основателността на това
възражение налага отхвърляне на предявения ревандикационен иск.
По иска
с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от Л.Х.М. и Г.Х.М. срещу М.С.М. и М.С.М.:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да бъде уважен разглеждания иск ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание. Именно установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.
В настоящия
случай, предявеният положителен установителен иск е допустим-за ищците по него
е налице правен интерес от предявяването му, тъй като правото им на собственост
върху целия имот се оспорва от ответниците. Освен това, видно от представените
с исковата молба уведомление изх. № 24-19960/07.09.2018г. и уведомление изх. №
24-21043/21.09.2018г. от СГКК-гр. Кюстендил и приложените към тях документи,
във връзка с инициирана от М.С.М. и М.С.М.
процедура по изменение кадастралната карта на гр. Дупница, на ищците е указана
възможността да предявят иск за установяване правото им на собственост.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема за установено, че искът се явява и основателен. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 140, том ІІІ, дело № 926/01.10.1980г. на Станке Димитровски районен съдия, с който Катерина Г. Мицова е призната за собственик на следния недвижим имот: дворно място, състоящо се от около един декар в местността „Жива вода“ в землището на гр. Станке Димитров, ведно с паянтова жилищна сграда. Не е спорно между страните, че ищците Л.Х.М. и Г.Х.М. са наследници на Катерина Г. Мицова.
С приетите като доказателство по делото констативни нотариални актове: нотариален акт за собственост на недвижим имот № 34, том VІІ, дело № 1697/06.08.1998г. на нотариус М. Алексиева, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186, том V, дело № 1300/06.08.1998г. на нотариус А. Апостолов и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 103, том ІІІ, рег. № 3005, дело № 771/31.05.1999г. на нотариус Стефан Сотиров, ответниците се легитимират като собственици на дворно място, находящо се в гр. Дупница, представляващо по плана имот с планоснимачен № 5841, в кв. 204 с площ от 1157 кв.м., от които 921 кв.м. са включени в парцел ІІ-ри, отреден за същия имот с планоснимачен № 5841, в кв. 204, при общи съседи на имота и парцела: от две страни улици, Васил Лазов, Йорданка Недкова и общинско място.
С Решение от 23.06.1995г. на РС-Дупница по гр.д.№ 749/1995г., с което е признато за установено по отношение на Община Дупница, че Катерина Г. Мицова, Г.Х.М. и Л.Х.М. са съсобственици по давност на следния недвижим имот: парцел ІІ-584, кв. 204 по плана на гр. Дупница, с урегулирано пространство от 921 кв.м., при съседи: улица, Васил Лазов, Йорданка Недкова и от двете страни терен за „Млекопреработване“. Със Заповед № С-08-00-0095/28.05.1996г. на Министъра на финансите, на основание посоченото съдебно решение, е отписан от актовите книги за държавните имоти и е предаден на правоимащите лица същият недвижим имот, одържавен с Акт за държавна собственост № 723/1965г.
На останалата част от имота, до пълната площ с размер от 1157 кв.м., Г.Х.М. и Л.Х.М. са станали собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Подробни съображения за това бяха изложени при разглеждане на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което тук няма да бъдат повтаряни. С оглед на всичко гореизложено, предявеният от Г.Х.М. и Л.Х.М. срещу М.С.М. и М.С.М. положителен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, М.С.М. и М.С.М. следва да заплатят на Г.Х.М. и Л.Х.М. сторените разноски в производство в размер на 579.60 лв., от които: 500.00 лв.-платено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и 79.60 лв.-платени държавни такси по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.М., ЕГН: ********** и М.С.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, срещу Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на „Имот с проектен идентификатор 68789.20.1501, с проектна площ от 223 кв.м., НТП - ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 68789.20.182, 68789.20.181, 68789.20.1486, проектен 68789.20.146 и проектен 68789.20.1501, който имот по peгулационния план на гр.Дупница, одобрен със Заповед № 222/1999г. на Кмета на община Дупница, представлява имот за обществено обслужване, за който е отреден парцел XII, кв. 204, при съседи по скица: улица с осеви точки 1087 - 1087а , улица с осеви точки 1087а - 10876, имот II-5841 и имот ХІ“ и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху същия имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.М., ЕГН: ********** и М.С.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, са собственици на Поземлен имот с идентификатор 68789.20.175 по КККР на гр. Дупница, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Черни връх“ № 2, с площ от 1157 кв.м., начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 5841, при съседи: имоти с идентификатори № № 68789.20.182, 68789.20.181, 68789.20.1486, 68789.20.1485, 68789.20.146.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, М.С.М.,
ЕГН: ********** и М.С.М., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на
Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, сумата от 579.60 лв. (петстотин седемдесет и
девет лева и шестдесет стотинки), представляваща
сторените разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: