гр. Силистра,21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в
закритото заседание
проведено на двадесет и първи юни през
две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 173/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал.2 , т.2 и т., във вр. с и чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Постъпила е жалба от Ц.К.Ц., чрез настойника му Г.И.В., против Постановление от 17.05.2019 г., постановено по изп. д. № 20127670400519 на ЧСИ Г.Г., per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, както и да върне постъпилата по делото вследствие на наложения запор върху банковите сметки на длъжника сума. Жалбоподателят моли съда да отмените обжалваното постановление и по двата пункта.
По делото е постъпило писмено въэражение от кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника З.Н.Д. - Прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П.Я.П. - в качеството им на представляващи Дружеството , чрез процесуален представител, с което излага доводи за неоснователност на жалбата, моли съда да отхвърли изцяло същата като неоснователна и необоснована.
В изложените по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ, чието действие се обжалва, счита жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения при налагане на запора, съобразена е разпоредбата на чл. 446 ГПК, счита, че не са налице основания и за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е основателна
Изпълнителното производство е образувано по молба и приложен към нея изпълнителен лист от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК …….. против жалбоподателя, въз основа на изпълнителен лист, издаден по Заповед № 6089/20.12.2011г. по ч.гр.д. № 3034/2011 г. на СсРС, за сумата от 3 730 , 62 лв. главница, ведно със законната лихва до изплащането и, 1 655,74 лв., представляваща надбавка, сумата от 787, 53 – обезщетение за забава, както и 223, 48 лв., представляваща разноски по делото. Вземането произтича от Договор за кредит № ………., сключен между Ц.К.Ц. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД).
С договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е придобило вземането срещу Ц.К.Ц. и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК се ползва от всички привилегии, обезпечения и принадлежности към него. С Постановление от 21.08.2015 г. ЧСИ е конституирал новият взискател на мястото на предишния.
От приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че запорът върху сметката на жалбоподателя е наложена със запорно съобщение от 19.04.2017 г.. В отговор Банкаа е уведомила ЧСИ, че по сметката постъпва пенсия в размер под минималната работна заплата , поради което на основание чл. 446 ГПК сумите няма да бъдат превеждани в изпълнение на запора и ще бъдат предоставени на длъжника. В същото писмо, обаче, е посочено, че в случай, че ЧСИ не даде указания на банката следва ли запорът да се изпълнява с несеквестируеми средства с произход пенсия, оставени на разпореждане на длъжника, но придобили характер на спестявания, то , по силата на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС , тези средства подлежат на принудително изпълнение и с тях ще се изпълнява запора. Очевидно, указания не са последвали и едва две години по – късно – на 18.03.2019 г. е изтеглена сумата от 577,13 лв.
ЧСИ не е съобразил, че постъпленията по сметката в размер на 443,25 лв. представляват пенсия за инвалидност в размер на 244,89 и помощи от Агенция социално подпомагане в размер на 198,36 лв. Сумата е преведена на ЧСИ само няколко дни след постъпване на социалните плащания. ЧСИ е следвало да съобрази, че 443,25 лв. са текущо социално плащане, което е несеквестируемо с оглед разпоредбата на чл. 446 ГПК и само по отношение на сумата от 133,88 лв. може са се приложи хипотезата на т. 13 от на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, съгласно която налагането на запор върху сметка, по която постъпват социални плащания не прави постъпленията изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3. Тази част не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер. Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. В случая, въпреки наличната информация за произхода на сумите по запорираната сметка на ответника, е преведена цялата сума, а не само тази част, която е представлявала спестявания до следващото месечно постъпление на социалния плащания. Ето защо, жалбата в тази част е основателна, обжалваното простановление е неправилно в частта, с която е отказано на жалбоподателя да му бъде върната сумата над 133,88 лв.
На практика, незаконосъобразно е изтеглена и тази сума, защото е основателно и второто възражение на жалбоподателя. По делото действителон са налице предпоставки за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1,т. 8 ГПК, поради перемпция, която е настъпила на 12.03.2015 г., тъй като последното действие по осъществяване на принудителното изпълнение е извършено на 12.03.2013 г., когато са преведени 30 ,56 лв. от сметка на жалбоподателя. Едва с Постановление от 21.08.2015 г. ЧСИ за конституиране на новия взискател се възобновява активността по производството, като с молбата от 25.09.2015 г. на взискателя е заявено искане за извършване на действия по принудително изпълнение, които по смисъла на т.10 от ТР № 2 /26.06.2015 г. на ВКС могат да бъдат зачетени за такива , препятстващи перемпцията. Към този момент, обаче, тя вече е била настъпила. Възраженията на взискателя, депозирани пред настоящата инстанция, според които визираното в т. 10 становище няма отношение по делото, тъй като касае период от постановяване на ТР, е неоснователно. Позоваването на решение № 170, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков е неотносимо, нито пък в случая има приложение и ППВС № 3/18.11.1980 г. В случая неправилно се смесват от страните в производството предпоставките за перемпция и възраженията за изтекла давност. Съдия изпълнителят няма възможност да прави преценка за наличието на последната, поради което и същата не е включена в основанията по чл. 433 ГПК. Наличието на изтекла давност е нов факт, който следва да бъде установен в исково производство по чл. 439 ГПК.
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според нормата, изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
Според разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2 /2013 г. на ОСГК на ВКС „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, чл. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Понятието за давност има отношение към перемпцията, дотолкова доколклкото с горецитираното ТР се приема, че погасителната давност започва да дете от последното изпълнително действие. Именно то е и началният момент на двугодишнияс рок по чл. 433, ал.1, т.2 . Но погасителната давност в единия случай е регламентирана в ЗДД и нейното установяване става по реда на чл. 439 ГПК извън изпълнителния процес, а перемпцията настъпва с изтичане на две годишен срок. Нейното настъпва не погасява вземането, защото са изтекли само две години, но води до служебно вдигане от ЧСИ, респективно ДСИ на наложените запори и възбрани, като и до обезсилване на всички други предприети изпълнителни действия по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Няма пречка с изпълнителния лист да се образува ново изпълнително дело, като, разбира се, взискателят, заради пасивното си поведение и допускането на перемпция, която е прекратила предходното изпълнително дело, ще трябва да заплати наново всички такси и разноски по следващо изпълнително дело.
Предвид гореизложеното ОС счита, че обжалваното Постановление от 17.05.2019 г., постановено по изп. д. № 20127670400519 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд , с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, както и да върне постъпилата по делото вследствие на наложения запор върху банковите сметки на длъжника сума, е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото се върне на ЧСИ с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20127670400519, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с последиците от това.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 17.05.2019 г., постановено по изп. д. № 20127670400519 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20127670400519, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години, със законните последици от прекратяването.
Решението е окончателно.